ЗА “ПРИЛОЖНИ ПОХОДКИ” НА МАРИЯ РАДУЛОВА - ПРИЛОЖНО

Ваня Клечерова

web

траектории

През миналия век било отредено специално място за един изключително полезен предмет - съд за изпразване на джобове. Човек всяка вечер поемал инициативата да се освободи във въпросната купичка от наносите на обикновените си задължения, както и да остави всеки ден разни полезни неща в касичка за ценни дати, като тебеширено тире за забелязан ден върху дъската за кредит, като гърненце с надписан мед. Този своеобразен филтър на ежедневието днес може да се намери в антикварните магазини сред машинарии за белене на ябълки с размерите на шевна машина и всякакви други подробни погледи в деня. Изобретателите тогава са работели с материята на спокойното и бавно живеене (87 с.).

Такъв именно своеобразен филтър на ежедневието е дебютният роман на Мария Радулова “Приложни походки”, излязъл през 2005-а година. Той, разбира се, не е с размерите на шевна машина, но определено отмива наносите на ежедневието с бързината на движенията на една подобна (шевна) машина.

Да запалиш индийска ароматична клечка, да попушиш наргиле с ябълков тютюн, да почетеш бавно поезия, да послушаш джазово отстрани, да разгледаш бурените между цветята на терасата, да походиш “между” или поне “м/у”. Практически бе възможно тези неща да се случват и от понеделник до петък, стига да е сполучлива настройката и да има време, да има време, да има време... А повечето хора, добър вечер, драги зрители, не намираха такова дори, за да си изпразнят джобовете... (88-89 с.).

структура на романа:

четири части
глави - приложни

герои:

три основни героини - Ива, Ида, Инна
един съпруг
един Дегустатор
един Антиквар/Иманяр

Романът “Приложни походки” се състои, както по-горе вече бе отбелязано, от четири части, всяка от които включва определен брой глави. “Тиражи и Шафрани”, “Карамели”, “Бодиарт”, ”Пачуъркът на Инна”, “Скреч”, “Витражи”, “Керамики”, “Малки пластики”, “Апликации”, “Треактории”, “Мъхове и мохери”, “Шекеризиади”, “Шупли”, “Макрамето на Ида”, “Естествена глиптография”, “Оригамито на Ива”, “Апликации” - това са наименованията на част от главите на романа, които, съвсем приложно, обрамчват и формират структурата му. Между тях няма пряка връзка, дотолкова, доколкото не следват някаква хронологична последователност и причинно-следствена обусловеност помежду си. В този смисъл, сюжетът на романа не се състои от основно събитие и центрирани около него персонажи, той представлява пачуърк от историите на трите героини - Ива, приятелката й от детинство Инна и сетрата на Инна - Ида. И като всеки пачуърк - тези истории се съшиват чрез определени нишки, които на надсюжетно, т.е. контекстуално равнище, сплитат целостта на романа.

“Приложни походки” е роман, в който, както вече казах, нито повествованието, нито сюжетът, нито героите са създадени в класическия вариант на романното повествуване и сюжетиране. Алтернативността, с която Мария Радулова подхожда в сюжетирането на романа си, нестандартният й стил именно превръщат този роман в уникален и неповторим. Стилът е и онова ценно качество на “Приложни походки”, заради което този роман заслужава да бъде прочетен.

Един опит за съзнателно постигнат аутизъм (Ива), една дегустирана, постигната и изконсумирана любов (Ида), едно извънбрачно дете, една сладкарница (Инна) съставляват повърхностните багри на витражната структура на романа. Под тях смесват цветовете си и дооформят романовата канава стремежът, нуждата да бъдеш себе си в себе си, извън делника и сивото му еднообразие, да извайваш светове с вътрешния си поглед (Ива), да постигаш реалността извън буквализираната й същност, чертаейки и постигайки треактории отвъд видимата страна на нещата (Ида), да бъдеш, въпреки условностите и препъни-камъните на външния свят, традицията, семейството (Инна).

Приложни походки прегъват страниците на романа на Мария Радулова, преплитат и усукват мисълта, думите, нещата и творят оригамито на живота - онзи - другия - инсайдния, често невидим за външното око, полагащ героите в бездънието на онова там, което е другото на тук-и-сега и което те творят гънка по гънка, биговане след биговане...

И. Най-малко очакваше подобна сополива развръзка. Усамоти мисълта в скицника да отдъхне още известно време. Отлежа месец, за да бъде сигурна. Листът сам започна да нагъва посоките, да предусеща ъглите и прегъвките, да фалцова, бигова, рицва и кашира, да заобля геометрията и да постига обем и измерение... (162 с.).

Единственото, което следва оттук насетне е насладата от цялосния прочит на романа на Мария Радулова “Приложни походки”. Приятно четене!

2006

© Ваня Клечерова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.04.2007, № 4 (89)

Други публикации:
Участ (Стара Загора), 2006.