Той не познаваше водовъртежите
и подводните течения,
не беше влизал в тъмното сърце на Океана,
не знаеше нищо
за дълбочината на Марианската падина
и за прибоя на Големия коралов риф,
не беше виждал истинска акула...

Затова умееше да ходи по водата.

web | Равновесие

ПЪТУВАНЕ КЪМ ДЪНОТО

С какъв копнеж се спускахме към дъното!
Как в мислите ни приказно изгряваха
телата на потъналите кораби,
където кротко спяха боговете
на древните мореплаватели!
Как вярвахме в легенди за съкровища,
които чакат своите откриватели!
Но мракът ни обсебваше отвсякъде,
душеше ни и беше невъзможно
да виждаме, да чуваме, да дишаме...
В безумното ни спускане към дъното
почувствахме как бавно се променяме,
как страшно натежаваха телата ни
и пръстите ни, вкопчени в скалите,
полека на корали се превръщаха;
как гладни риби плуваха в косите ни
и по-солена ставаше кръвта ни...
Тогава се опитахме да викнем,
че тази саможертва е излишна!
Не тръгвайте след нас!
                                    Тук няма нищо!...
Ала викът потъна в океана,
преля се в шепот на вълни
                                    и шум на вятър
и никога не стигна до децата ни...

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.