На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян
и плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.

Д. Дебелянов -
"Черна песен"

web | Равновесие

* * *

Поетите не ходят на война!
Във битките тях първи ги убиват -
кръвта им като вино се разлива
и напоява жадната земя...

Поетите отиват към смъртта
и тя като любима ги посреща -
отдавна те са ходили на срещи
със нея, като с хубава жена.

Гърдите им закичва тя със цвете
и вместо в гроб из чуждите земи,
поетите отиват на небето -
където всъщност вече са били...

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.