Какво не бяхме предвидили?
Трябваше да говорим за това,
преди да заспим...

Янош Пилински

В жестоката зима
на 1996/97 година,
когато по магазините
нямаше хляб,
нахраних дъщеря си
със стихове...

web | Равновесие

НА ДЪЩЕРЯ МИ

Малка моя,
ти нямаш вина
за всички вини по света,
но техният черен печат
върху дните ти ляга -
като сянка на ястреб
над току-що набола трева,
като облак над цвете...
И няма къде да избягаш.

Тази шарена кръпка
върху твоето вехто палто
е прозорчето, през което
всеки ден бедността ме поглежда
и протяга ръка
да краде от панера за хляб
и последните ми трохи надежда...

Малка моя,
аз не мога да ти обясня
защо са за други
накичените витрини.
Ти си умна и хубава,
и добра... Ти си първа в класа,
ала не е достатъчно,
за да ги имаш...

Ако заедно с мене
докрай своя път извървиш
в тази проклета от Бога
и забравена от света държава,
може би никога
няма да ми простиш,
малка моя...
И може би ще си права.

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.