Птичи ли пулс ускорен
имаха тези, които отлитаха млади?

Блага Димитрова

web | Равновесие

МОНОЛОГ НА МЪРТВОТО МОМИЧЕ

Аз на живите всичко прощавам сега.
Колко дребни изглеждат отгоре!
Как пълзят върху старата, грешна земя
като мравки... А всъщност са хора!

Всеки своята мъничка правда на гръб
като зрънце просо е понесъл
и върви на живота по тънкия ръб
смешно-тъжен и тъжно-весел.

А Земята безспир се върти и върти -
като пумпал в ръце на хлапаче.
И не знаеш, когато замръкваш щастлив,
ще посрещнеш ли утрото плачещ.

И не знаеш къде, докога и защо
свършва твоята кратка пътека -
върху връх покорен или в топло легло
ще притихнеш, забравен навеки.

На душите в спокойната, вечна река
ще се влее душата ти скрито...
И над живите долу простираш ръка -
да ги пазиш от тях самите.

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.