С очи уморени, отдавна не търсим
великия смисъл на всяка случайност
и вече не помним завета на мъртвите,
с кръвта им написан:
"Животът е тайнство!"

web | Равновесие

* * *

На Цветан Спасов

Когато идеалите
            ставаха идоли
от мрамор,
            от бронз
                  и от глина,
и "светлото бъдеще"
            се стопяваше
и ставаше
            "черно минало",
когато венците,
            прикрили челата ни,
не бяха ни лаврови,
            нито трънени,
когато замръквахме
            между предатели
и не вярвахме,
            че ще осъмнем,
от бесилки и кръстове,
            от стрелбища и клади
се завръщаха
            мъртвите -
                        неистово млади,
окървавени
            и страшно усмихнати,
за да кажат на живите:
                        "Победихме!..."
И челата им ставаха
            върхове и мишени,
но смъртта им ги правеше
                  почти съвършени -
недосегаеми,
            каменолики,
с нещо трагични
                        и с нещо велики...

© Весела Димова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2006
Весела Димова. Равновесие. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Весела Димова. Равновесие. София, 2005.