ИЗ "ДУША ПРЕДИ РАЗПРОЛЕТЯВАНЕ"

web

*

Голо рамо -
вместо презрамки
слънчеви лъчи.

*

Боси ходила -
морето на живота
отнесе сандалите.

*

Новородено
спи до реката -
с лице на светец...

*

Златен месец
реже тънък процеп
между два свята.

*

Черно и бяло -
граници в цялото
въздишат.

*

Зората облече
вазата и момичето
в светлина.

*

Удавник хвана
четирилистна детелина
вместо сламка.

*

Самотна медуза
танцува като за
последно...

*

Вятър издува
морето и водата
зачева есен...

*

Изчистено стъкло
от пресушена сълза -
наднича охра.

*

На чардак черга -
ясни цветове режат
времето на райе.

*

Об(л)ича бръшлянът
голи дънери бавно -
безусловна любов.

*

Пъпки в зачатък
от есен до пролет -
бременни храсти.

*

Мъх, постилащ
стари керемиди,
пие жадно влага.

*

Влюбен мим
пламъци издиша,
размрази реката.

*

Вятърът облича
бавно ледена кошуля
на реката.

*

Остър снежец
реши буйните коси
на водопада.

*

Пещери от скреж
дишат във спиралите
на пространството.

© Уляна Паскалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2011, № 1 (134)

Други публикации:
Уляна Паскалева. Душа преди разпролетяване. 2010.