Тодор Т. Петев

web

За пореден път Галерия СИБАНК изненадва и спечелва любителя със силни, непознати творби от друго време и друго културно измерение. Острият сатиричен заряд и странноватостта на тези силни образи говорят сами по себе си, но тези качества придобиват друго измерение, когато бъдат разгледани в личния контекст на белгийския художник. Бележките по-долу се опитват да направят именно това.

"Стоейки в тъмен ъгъл на стаята, аз видях висока фигура, в черно и бяло, на човек, който се поколеба за миг, преди елегантно да подаде ръка. Впечатли ме преди всичко бързия и търсещ поглед на тези изумителни очи - срамежливи, предизвикателни, нежни, иронични и убягващи, движещи се нагоре и после бързо надолу, докато той свеждаше по несръчен начин едрото си тромаво тяло в поклон." Така описва първите си впечатления от запознанството си с Джеймс Енсор неговата близка приятелка Мариет Русо. Макар и ограничена, умелата подборка от тридесет и пет графики на художника дава ярка представа за вътрешния свят на тази поривиста, себична, противоречива и талантлива натура.

След две години обучение в Кралската академия по изящни изкуства в Брюксел деветнадесетгодишният живописец я напуска. Подтиква го чувството за дълбок разрив между неговите търсения и консервативната академична школа. Енсор се завръща в родния Остенд, който през деветнадесети век е проспериращ град с голямо пристанище, осигуряващо връзката между Европа и Великобритания. Изборът да остане там до края на живота си, с изключение на кратки пътувания до Франция и Великобритания, предопределя много от темите и оставя отпечатък върху развитието на самобитния му талант.

Голям брой от ранните живописи на Енсор са портрети, представящи с топлота и разбиране различни членове на семейството в непринудени дoмакински занимания или в състояния на вътрешна вглъбеност. Хармонията между хора и среда в тези творби създава усета за покой, който предава допълнително психологическо измерение на човешкото.

Бащата на художника (1881)

Масло върху платно
Кралски музей на изящните изкуства, Брюксел

Влиянието на съвременниците импресионисти в тези произведения е неоспоримо, но интересът на Енсор към изменчивите ефекти на светлината и доминиращата светла тоналност присъства все по-рядко в картините му от 80-те години. Наместо това той започва да експериментира с концентрирани експресионистични пулсиращи потоци от червено до зеленои синьо, които доминират и зареждат емоционално изобразяваната тема.

Падението на непокорните ангели (1889)

Масло върху платно
Кралски музей на изящните изкуства, Антверпен

Преоткриването на изразителната форма чрез изличаването на линията съвпада с търсенето на нови теми. Най-характерни и най-впечатляващи в съзнанието на зрителя остават безкрайните вариации със скелети, символизиращи смъртта, и гротескни маски, предаващи с язвителна критика и злъчна ирония отношението на Енсор към съвременното общество.

Интрига (1911)

Масло върху платно
Институт по изкуствата, Минеаполис, Минесота

"С всички врагове около мен... ми доставяше определено удоволствие да рисувам маски. Оттогава насам, вкусът към маските не ме е напускал", пише Енсор през 1899 в писмо до приятел. Личните аспекти зад тези метафори са свързани със сблъсъците на художника с несправедливо жестоката критика, отхвърленото участие в изложби в Париж и Брюксел, а и с неговата засилващата се социална изолация.

Пътят, по който маската става експресивна метафора за двойствеността на социалната реалност, е свързан по различни начини с детството на художника в Остенд. Семейството на Енсор притежава магазин за екзотични стоки, сувенири и любопитни дреболии, сред които са голям брой японски маски. След смъртта на майка си художникът наследява магазина, но наместо да продължи бизнеса, той го превръща в нещо като семеен музей. За него маската има и друг по-ужасяващ смисъл, свързан с детинските му спомени от традиционните маскаради в Остенд, в които жестокостта на човешките отношения, прикритите чувства, хищните страсти и смразяващите фантазии намират ритуална изява. През 1898 Енсор е сред съучредителите на благотворителния маскараден Бал на мъртвия плъх в Остенд, който представлява жива връзка с традицията на средновековния Танц на мъртвите (La Danse Macabre), повлиян от шествието на чумната епидемия (Черната смърт) в западна Европа през четиринадесети век.

Маскараден кортеж, свързан с Бала на мъртвия плъх в Остенд,
31 март-1 април 1907 г.

Пощенска картичка

Идентифицирането с Исус не е мимолетно хрумване, а централна тема в творчеството на Енсор. В един автопортрет в анфас, нарисуван с молив, амбициозният творец взима за модел известния автопортрет на Дюрер в мюнхенската пинакотека, където немският художник уподобява образа си на този на Исус от традиционните религиозни изображения.

Джеймс Енсор, Автопортрет (1884) Въглен и бяла креда върху хартия Кралски музей на изящните изкуства, Брюксел	Албрехт Дюрер, Автопортрет на двадесет и осем годишна възраст (1500) Масло върху панел Стара Пинакотека, Мюнхен	Христос Пантократор, VI в. Енкаустика върху панел Maнастир "Св. Екатерина", Синай

Както Дюрер, Енсор прави елегантен жест с ръка, който е насочен към зрителя и едновременно с това сочи себелюбиво към самия себе си. Очите на живописеца в този автопортрет са точно такива, каквито ги описва Мариет Русо. В този автопортрет, както и в много други творби Енсор се съизмерва и идентифицира с върховете на северната художествена традиция.

Отхвърлен жестоко от художествената конюнктура и обречен на изолация, той разгръща темата за Исус като една дълбоко лична и същевременно социална метафора. Тук се вписват многобройни платна, рисунки, както и поредицата литографии, представена в изложбата. Най-известната му творба по тази тема е мащабното платно с Влизането на Христос в Брюксел (1888) в колекцията Гети в Лос Анжелис.

Влизането на Христос в Брюксел (1888)

Mасло върху платно
Музей Гети, Лос Анжелис

Сюжетът очевидно е трансформация на традиционните християнски изображения на Влизането на Исус в Йерусалим. Oсъвременяването на религиозния сюжет има своята традиция в Белгия още по времето на Ренесанса, когато водещи управници са церемониално посрещани от гражданите със символични препратки към християнското събитие. Платното представлява своеобразен сбор на различни художествени техники, характерни за северната традиция, в която работи Енсор, от глазурите на ранните фламандски майстори и гъстите мазки на Франс Халс до експерименталното вмъкване на глава, нарисувана с въглен сред мазките от маслена боя. То е своеобразна демонстрация на завидна техника, както и амбицията на двадесет и деветгодишния художник.

Десетина години по-късно той прави копие по платното в техниката на офорта и сухата игла.

Влизането на Христос в Брюксел (1898)

Офорт и суха игла

Tова е едно от изключително силните произведения, представени в изложбата. Щеше да бъде от голямa полза за любителя, ако до Влизането на Христос в Брюксел беше изложена мащабна фотография на живописта. Въпреки смаления размер офортът е запазил чувството за монументалност в странноватото и донякъде страховито човешко гъмжило. Тук са представeни заедно основните любими мотиви на Енсор, тълпата от гротескни фигури и сатирични маски, и скелет - символична фигура на смъртта. Разбира се, наблюдателният зрител ще разпознае, че тържествуващият Христос, загубил се сред тълпата от маски, има облика на Енсор.

Влизането на Христос в Брюксел, детайл

Офорт и суха игла

Офортът е запазил политическите призиви, много от които художникът изтрива от живописното си платно години по-късно, когато неговите възгледи стават по-умерени. Така например лозунгът, държан от мъж с цилиндър на преден план: "Да живее Ансел и Исус", прави дръзка асоциация между белгийския политически социалист-реформатор Едуар Ансел и Христос. Религиозната тема е превърната в левичарска политическа платформа.

Влизането на Христос в Брюксел, детайл

Офорт и суха игла

Изложбата представя и офорти от поредицата върху седемте смъртни гряха (1888-1904), като тук острата критика на Енсор надхвърля конкретната историческа ситуация и създава дълбоко проникващи, шокиращи образи в традицията на Гоя. Силните експресивни и символични образи като тези оказват силно въздействие върху цяло поколение немски експресионисти като Емил Нолде и по-късно Георг Грос.

През 1929 г., за пръв път след създаването й в 1888, Енсор представя на публиката Влизането на Христос в Брюксел, която мигновено става събитие в културния живот на Белгия. Най-сетне художникът е не само признат от критиката, но и удостоен от краля с титлата барон. Същата година художникът завършва двадесет и две литографии от цикъла Любовна песен. Заглавието изглежда е заел от мелодраматичната картина на Антуан Вато от 1711. Това не е изненадващо, тъй като още в ранните си години Енсор използва картини от френския майстор като основа за своите пародийни интерпретации. През 1911 той пише сценария, създава музиката и прави костюмите за балет-пантомима за марионетки със същото заглавие.

Парадоксалното е, че триумфалното влизане в канона на признати художници на шейсет и деветгодишния Енсор става в момент, когато неговата оригинална творческа енергия и острата му социална сетивност намират все по-слабо отражение в художественото му творчество. По това време застаряващият творец се отдава на музикално композиране и на така трудно спечелената слава.

Музикантът Енсор (1933)

На стената пред него е едно от любимите му платна - Влизането на Христос в Брюксел.

Надгробният паметник на Джеймс Енсор, временно обгърнат от Маман (Паякът) на Луиз Буржоа по време на хепънинг "Beaufort 2006", Остенд, Белгия

Експресивните и бунтарски идеи на Енсор продължават да провокират съвременните творци, които му отдават почит не с изложби или подражание, а по подобен нетрадиционен начин.

© Тодор Т. Петев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.01.2009, № 1 (110)