ЗА СТАТИЯТА НА МИЛЕНА ЦВЕТКОВА "КАПРИЗИТЕ НА МЛАДОТО ПОКОЛЕНИЕ ЧИТАТЕЛИ"

Тодор Т. Петев

web

Настоящите бележки са по повод статията на Милена Цветкова "Капризите на младото поколение читатели", публикувана във вестник "Култура"¹. Темата, която авторката повдига, е многоизмерна и важна. Трактовката е динамична и многопосочна и по-голямата част от представената информация е нова и любопитна. Може би именно провокацията за размисъл е най-ценното качество на статията. При все това, някак си останах неудовлетворен от подхода към проблема за дълбоките настоящи промени в ценностите и навиците на читателите на книги. Ключови понятия в статията остават неизяснени, поради което валидността на представените по-общи тези и заключения трудно надхвърлят конкретните емпирични примери, на някои от които могат да бъдат дадени противопримери.

По-долу ще изредя няколко общи въпроса с намерение не да оборвам тезите на г-жа Цветкова, която съвсем съзнателно ги представя като щрихи, а по-скоро да представя контрапункт за размишление:

Читателят

Читателят не е статична абстрактна категория. Каква соцална група имаме предвид, когато говорим за "читателя" на ХХІ век?; на няколко места авторът посочва, че става въпрос за "младото поколение", но какво точно означава това?; не става ясно дали това е читателят на булевардна литература, на художествена литература, на специалирана професионална литература?; няма ли да е по-точно да се говори за различни читателски роли, които са ситуационни за един и същи индивид?

Четенето

Обобщенията за промени в читателските привички и очаквания са рисковано нещо, ако не си служим с точни дефиниции, които да определят контекста на валидност. "Промененият читател иска кратки и лаконични книги" е теза на г-жа Цветкова, която може да бъде подкрепена с различни течения в книжния свят, но книжните адаптации си имат собствена традиция, която никак не е нова. Обемистите бестлесъри като "Историкът" на Елизабет Костова или поредиците от типа на Хари Потър представят алтернативна тенденция на тезата за предпочитанията към кратки и лаконични книги, и тя се нуждае от своето обяснение.

Въпросът за трансформацията на книжния текст в поредица изображения (комикс и др.) е тясно свързан с промяната в значението и съотношнието на текста и образа като познавателни източници и това, разбира се, е в непосредствена връзка с навлизането на новите електроннн медии. Но ако трябва да разгледаме феномена в дълбочина, ще трябва да вземем предвид и връзката на книгата с други медии, например с филмовото изкуство.

Ако четенето на литература през свободното време бе традиционно свързано в миналото с домашната обстановка, в наше време то се осъществява на път за работа, в автобуса, трамвая, метрото или влака. В същото време концепцията на веригите книжарници като "Барнс енд Нобъл" в САЩ, според която книжарницата става хибрид между магазин, библиотека, че дори и кафене, свидетелства за различен и все по-разпространен подход към четенето (естествено мотивиран от комерсиалния интерес на магазина, който се опитва да представи стоката си по възможно най-привлекателен за читателя вид).

География на читателските навици

Макар и да срещаме под път и над път термина "глобализация", неговото специфично значение е необходимо да бъде пояснено в контекста на читателските навици и книжната продукция. При все глобализацията и присъствието на Макдоналдс из цяла Европа, това не означава, че всяка страна изгубва самобитната си кухня. Подобно е положението и с навиците на читателите и книжния пазар в страната ни. Каква валидност имат примерите от други европейски (предимно западни) страни, приведени от авторката, към нашата ситуация? Еднаква ли е или дори сродна ли е ситуацията в различните страни, които посочва г-жа Цветкова?

Оформлението

Авторката изрежда редица интересни хибридни мултимедийни формати на книгата, но като студент по изкуствознание мога да добавя и един друг интересен аспект - дълбоките промени в книжното оформление през последните десет години под влиянието на новите формати и дизайнерски решения на електронните медии. Дори и в традиционната книжна форма - книжно тяло с корици - се наблюдават интересни метаморфози и в много случаи своеобразна конфронтация между съзнателно консервативни оформителски концепции и нови подходи, които изхождат от различна философия за взаимодействието с читателя и формират нови познавателно-естетически навици.

Очебийно е, че книгите, както всеки информационен източник в наше време, подлежат на дълбоко преосмисляне и модификация под влиянието на редица фактори. Но книгата, особено тази, която е четена в свободното време, е нещо значително повече от източник на развлечение и информация. Тя е свързана с изграждане и подхранване на лични и обществени ценности и както изглежда, ще остане още дълго една от червените нишки, които ни свързват с българските, европейските и световните културни традиции. Надявам се, че тематиката в статията на г-жа Цветкова ще подтикне редакцията на вестник "Култура" и други публични форуми като LiterNet да създадат под някаква форма (интервюта, отзиви на въпросници и др.) форум за такава саморефлексия.

БЕЛЕЖКИ

1. Вж. Култура, бр. 20 (2459) от 22 май 2007 г. <http://www.kultura.bg/article.php?id=13007> (06.08.2007). [обратно]

© Тодор Т. Петев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2007, № 8 (93)