Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КРЪСТЕНА

Тошка Иванова

web

Препъвам се в буца пръст и залитам. Кръстът в ръцете ми тежко се залюлява. Стискам го здраво и продължавам напред.

Слънцето е залепнало отгоре, сякаш ядосано на целия свят. Небето свети чисто и измито, нищо не помръдва. Хората влачат крака по изпечената земя и вдигат облаци прах. Задъхвам се, прашинките драскат гърлото ми.

Там пише моето име. На кръста в ръцете ми пише моето име.

Процесията върви бавно към края на гробището. Тук-там се подават бледи каменни плочи с изличени от вятъра и дъжда надписи. След още няколко години земята ще погълне и тях.

Продължавам да се препъвам напред, а сълзите все така се стичат по лицето ми в размазани струйки прах. В ръцете ми кръстът е ръбат и тежък, сякаш направен не от дърво, а от години.

Стигаме до най-външната част на гробището. Край прясно изкопания гроб двама мъже са се подпрели на лопатите, гледат ни и пушат. Когато приближаваме, те отстъпват назад и свеждат глави. Спираме. Свещеникът ми кима да оставя кръста на земята.

Колата с ковчега спира встрани и мъжете започват да се суетят зад нея. Радвам се, че не съм вървяла отзад. Че не съм гледала как гумите подскачат върху буците пръст, а отвореният ковчег вътре трополи и се поклаща.

Аз нося кръста. Дървеният кръст с моето име на него.

Спускат ковчега, свещеникът казва няколко думи и всеки хвърля по шепа пръст. Черна и влажна пръст, която слънцето изсушава още в дланта ми. Някой до мен извиква приглушено.

Плача. Оплаквам себе си; оплаквам слънчевите сутрини, ухаещи на сладко и на палачинки; оплаквам изжулените от къпини колене; оплаквам неподвижните следобеди, жужащи от бръмчене на мухи; оплаквам вечерите под черешата и нощите, в които се въртиш между прохладните чаршафи, докато щурците ти разказват сънища.

Оплаквам си детството. Оплаквам едни топли ръце с дъх на домашен сапун и едни сиво-засмени очи. Баба ми, на която съм кръстена.

На която нося кръста и името.

 

 

© Тошка Иванова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2016, № 9 (202)

Текстът е носител на Втора награда от Конкурса за кратка проза (2016), организиран от LiterNet & eRunsMagazine.