ВАРИАНТИ НА ЕТНИЧНОТО УСВОЯВАНЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО

Светла Дживтерева

web

В това изследване ще се спрем на някои проблеми, свързани с отношенията между регионалното и общоетничното от гледна точка на механизмите на етничното усвояване на пространството, разбирано като организиране на територията, чрез подялба и номинация на най-важните обекти. Този модел отразява най-важните черти от организацията на космоса в митологичните представи и културата на етноса (Калоянов 1989: 75). Той задава матрицата, следвана при семиотичното усвояване на действителността на регионално и селищно равнище, като при подредбата на отделните топоси ги ориентира спрямо такива обекти, които "в плана на космологичния модел опредметяват идеята за център и задължително се описват чрез унаследените (и новоизграждани) клишета за обозначаването на митологичното "световно дърво" (Моллов 2004). Особено място в този процес заемат преданията и легендите, свързани с водоизточници (извори, блата, езера) и пещери, които утвърждават връзката на описвания с друг, най-често отстоящ на голямо разстояние, обект. Като доказателство се сочи овчарска гега, изгубена във водата и открита при извори на друго място, или животно, преодоляло по подземен път разстоянието между два обекта. Съпоставката на предания и легенди от различни краища на българското землище показва редица общи моменти в тях и подсказва наличието на един активно работещ модел, реализиран в различни варианти в процеса на адаптирането си към конкретните ситуации и обекти от действителността.

Вярва се, че Пашмаклийското езеро, Смолянско няма дъно и водата му излиза при извора на Бяла река "Хупче". Разказват, че един овчар пасъл овцете си край езерото и няколко вечери подред му се присънвал един старец, който искал от него да заколи курбан на езерото, но овчарят не го послушал. Най-сетне един ден от езерото излязъл един черен овен, ройнал стадото и се върнал, а овцете се нахвърляли след него в езерото. За да ги спре, овчарят хвърлил гегата си, която потънала - била пълна със злато, тъй като служела за скривалище на парите му. Гегата му изплувала при извора "Хупче". Намерила я главеницата му, а овчарят я разпознал. Легендата е записана на св. Дух. На този ден се извършвал молебен и се колел курбан, посветен на езерото, поради страха, то да не се продъни (БНТ 11: 217-219 и бел.).

В Прилеп е записано предание за подземен воден път, свързващ Богоневското езеро, Тетовско и изворите при село Рахче. Овчар колел най-хубавите овце от стадото, а жена му ги получавала при изворите. Когато кехаята разбрал измамата, убил овчаря и го изпратил по същия път на жена му (БНТ 11: 465).

Аналогично е преданието за образуването на Преспанското езеро. Водата първоначално се оттичала в процеп при село Глубочане и излизала при изворите на река Дрим, Охридско, но Бог се разсърдил и стеснил отвърстието след като един поп заклал овчарчето си и го пратил по подземната река на майка му, която чакала от другата страна, тъй като синът й изпращал по този път заклани овце (БНТ 11: 221, Битолско, Преспа и Охридско). Вярва се, че ако се прекъсне напълно връзката между Преспанското и Охридското езерa, околните села ще бъдат потопени. Веднъж дяволите се опитвали да запушат дупката, но свети Гьорги се направил на петел през нощта, пропял и дяволите се пръснали.

За да спрат избликнал горещ извор, който заплашвал да погълне село Вукан, Трънско, хората направили маслосвет и заклали за курбан най-хубавата крава. След като това не помогнало, една стара жена изтълкувала извора като знамение, че Господ иска да ги затрие от тоя свят. Селяните решили да се откупят и принесли в жертва всичкия си добитък - "секи подбрал, що имал говеда, овци, кози, и карал на местото, дека изригнала водата, а она всичко гълтала." Водата се запряла, когато се удавил и черният овен на последния сиромах (БНТ 11: 183).

В Тетово, Русенско е записан разказ за извор, бликнал в старото селище - Занувката, който можел да залее цялото село, но "затворили мястото на извора с овце, направо с живи овце, и го запръстили" (Тетово 1995: 15). В землището на същото село е локализирано старо култово средище в местността "Остър меч" (Дживтерева 1999: 103-106). За Каца (Катица) пещера (свързвана от местното население с дейността на поп Мартин и четата му) в същата местност в Тетово и околните села се разказва, че е свързана с Дунав - там излязла пусната в пещерата гъска (Тетово 1995: 21).

Обектите (езера, пещери, извори) от приведените примери са смятани за бездънни. Те попадат в рамките на космологично ориентиран модел, в който акцентът пада върху вертикалата - бездънно езеро, обиталище на митично същество, чудовище или дух стопан и покровител (Моллов 2004). Този стопан в различните варианти може да бъде овен, какъвто е случаят с Пашмаклийското езеро и Поповото езеро в Пирин (БНТ 11: 221), воден бик (БНТ 11: 216¹) или змей.

За пещерата Магура при берковското село Рабиша се вярва, че няма дъно. Ако се върви из пещерата, щяло да се излезе във Влашко. В нея живеели змейове, които отвлекли сестрата на Петко Вълков от Рабиша и я върнали след три години през Русалската неделя, в петък около пладне, след като мъжът й загинал в двубой с друг змей, дошъл откъм Русия (БНТ 11: 205, 219-220). Паралелно се разказва и друга легенда. Магура се пукнала и от нея потекла силна вода, която потопила село Рабиша и образувала блато без дъно. Това станало, след като селският бик убил водния бик, покровител на извора до пещерата. Че блатото е без дъно, се потвърдило, когато един кривак, пълен с пари, бил изгубен в него и след това бил намерен на изворите при село Бяла.

Вертикалният модел, изграден в разглежданите предания чрез образа на езеро или пещера без дъно, хронологично е ориентиран към момент, в който те се схващат като път надолу и е белязан от заплахата от есхатологичен край. Самите текстове посочват времето около Гергьовден (ще припомня намесата на свети Гьорги в легендата за Преспанското езеро и пътуването на закланите овце, дублирано от човешка жертва по подземната река) и около св. Дух (св. Троица) и Русалската неделя, визирани непосредствено в хода на разказите. Това е периодът на отсъствие на Плеядите от нощното звездно небе (при Великден = на Гергьовден). "Новогодишният комплекс при плеядноориентираната митология е календарно "удвоен" (според значимите им положения на нощното небе), като двете му проекции носят специфични семантични доминанти: ноемврийският преход акцентира най-вече върху "Началото", а майският - върху "Края" (Моллов 1997: 136). Докато плеядната символика на образа на бика е по-прозрачна, неизяснена остава тази на овчето стадо, което се хвърля в езерото, и на овчарската гега.

Повсеместно е разпространено вярването, че при изгрева си около летен Тодоровден (8 юни) Квачката е вредоносна за стадата и овчарите трябва да ги скрият в кошарите, за да ги предпазят от болести (Ковачев 1914: 21 и сл.; ЕБ 3: 38). Същевременно в българските народни гатанки звездното небе е загатнато като "овче поле" - "Поле немерено, овци неброени, овчаро рогат.", отг. (небе, звезди, месец) (Стойкова-БНГ 1984: № 16, и вар.), а при загатването на отговор "небе" се използва точно разглеждания образ на езеро (вир) без дъно - "Син вир дъно няма" или "Син вир без дъно" (Стойкова-БНГ 1984: № 1-2). Така като имаме предвид характерния за митологичното мислене принцип "каквото горе, таково и долу", можем да заключим, че образът на овчето стадо кодира огледално-негативната проекция на звездното небе в период, в който световната ос се схваща като път надолу. От значение е да отбележим, че разглежданият митопоетичен образ съвместява както вертикалния, така и хоризонталния космологичен модел. Трансформацията на посоките се осъществява чрез пътуването по подземната река, поела функциите на митологичната Световна река. Това пътуване се извършва едновременно по вертикала - потъване, път надолу; и по хоризонтала - утвърждава връзката между две точки в пространството, а с това и неговото разгръщане след принасянето на жертва.

В общоетничен план Дунав поема функциите на Световна река, чрез която се извършва организацията на цялата територия. Така първите български столици Плиска и Преслав са имали своите първообрази на Дунав (Калоянов 1995: 73). Следи от този модел на пространствена организация в общоетничен план откриваме в преданията, които утвърждават скрита/подземна връзка на даден обект с Дунав или Влашко. (В териториалната подредба, в която Дунав разделя етничната територия на две - Влашко съответства на сакралното, отвъдното пространство (Калоянов 1989: 90). Този модел е активен както на общоетнично, така и на регионално равнище. Той се открива и в разкази, потвърждаващи връзката на дадено селище с важен сакрален център. Така например за Змейската дупка при Девня и за Кара пещера (останки от скален манастир) в съседното село Манастир, Провадийско, се твърди, че имат подземна връзка с крепостта Овеч².

От своя страна, пътуващата по подземната река овчарска гега буди асоциации с бастуна (тояга, патерица) на Господ от легендата за Каябашкото блато (Моллов 1992: 124-135).

Космологично-астрономичният прочит на легендата като особено кодиран фрагмент от българската митология има пряко отношение към българските есхатологични представи. Измъкването на патерицата от Господ довежда до потопяването на село Босилково и образуването на "светото" блато. Картина, отпращаща към религиозно-митологичните представи за потопа в "последното време" (Моллов 1992: 124-135).

Съществува и друг разказ за Каябашкото блато, в който се утвърждава, че водите му отвеждат към Бунархисар - изгубена овчарска гега изплувала там (БНТ 11: 224). Двете легенди се разказват паралелно, подобно на тези за Рабишкото блато (за гибелта на село Рабиша и за потъването на овчарския кривак). В разказа за Рабиша "потопът" е предизвикан от гибелта на водния бик, стопан на извора. Разказите предават по различен начин една и съща ситуация. Доколкото в периода на майския новогодишен преход се акцентира върху есхатологичните очаквания на "края" (в разглежданите легенди са белязани значимите за този период дати - начална - Гергьовден, и крайна - летен Тодоровден, или дните на Русалската неделя), се актуализира и свързаната с тях идея за Двубоя между Бога (Перун) и неговия противник (Змей/Влас), позната от индоевропейския Основен мит (Иванов, Топоров 1974: 79). В края на своя цикъл Върховният Бог се схваща като вредоносен, придобил чертите на своя противник Змея, победен от младия си наместник е изпратен надолу по Световната река към света на мъртвите (Калоянов 1992). Двубоят се води заради стадата, водите или заради съпругата на Гръмовержеца, които в този момент се оказват във владение на Антагониста. Въпреки че в легендите така зададената матрица е отразена вариативно, тя може да бъде проследена. Двубоят между бикове отразява характеристиката на противника като "скотий бог" - едно от прозвищата на Влас, считан за покровител на стадата, а отвличането на мома от змей и завръщането й, след като той загива в двубой през Русалската неделя, следва същата схема, но бележи неговата змиевидна природа и има по-скоро миторитуален произход - ежегодното отпращане на "стария" вредоносен Перун надолу, придружен от неговата жертва-годеница (Калоянов 1992; Моллов 2003). Шаржово описание на това пътуване надолу по Световната река е в основата на фолклорната по своя произход хумористична припявка - "По Дунава бастун плава,/ на бастуна - шест маймуна..."³. "Висока" нейна версия е коледна песен от с. Аспарухово, Провадийско (Калоянов-ДЮДК, № 42):

"Ряка тече, билибили Яно ле (2), плавей влаче,
на плавея - малка мома,
(...)
над косата - червен чумбер,
над чумберя - клон чишмирец,
над чишмиря - триста момка,
триста момка - коладника!"

Посветителната дружина, "осмяна" и отпратена (в периода на посвещение неофитите са маркирани като не-свои, опасни), преминава ритуала на своята колективна смърт, като всеки участник в нея съпреживява споделената съдба на жертвата, последвала своя покровител.

Патерицата е атрибут на персонаж, притежаващ характеристиките на божествата на подземния свят и мъртвите. Функциите (и на пътуващата по подземната река овчарска гега, и на предизвикалия потопа бастун на Господ), с които е натоварена в описаните легенди, произтичат от визираното по-горе семантично ядро. Тя е заместител на своя притежател и подобно на него е извадена (съборена), хвърлена във водата и изпратена отвъд. Това се потвърждава и от използваното от митопоетичния език на гатанките сравнение - "Шарена тояга, през полето бяга" отг. змия (Стойкова-БНГ 1984: № 1383 и вар.), което поставя "тояга" и "змия" (сравни със змиевидната природа на Противника) в отношения на взимоописващи се обекти. Появата й като "овчарска гега" отговаря на функциите на Влас като покровител (пастир) на стадата и същевременно се вписва в прочита на легендите, като огледално-негативна проекция на звездното небе в даден календарен момент, тя заменя "овчаря" (месец?)⁴. Към този прочит ще добавя и присъствието сред българските съзвездия на Калугер с патерица (или звездата Патерица близо до Поповата звезда) и Овчар (Овчарската звезда) (Ковачев 1914: 23).

Разгледаните предания и легенди представляват регионални варианти на един общоетничен модел за усвояване на пространството. Този модел има своето основание в митологичното структуриране на времето и пространството на българския космос.

БЕЛЕЖКИ

1. Гушанци, Берковско - "Водата в Транячковата махала" (след като е победен бикът, водата от извора, която карала воденичен камък, се изгубила и излязла в село Палилула). Вж. също: Мицева (1994: 48, № 15, Войници, Михайловградско - вода, която карала воденичен камък при село Долна Вереница, се изгубила, когато селският бик убил водния, и избила като извор над с. Войници). [обратно]

2. "Змейска дупка" - ниви в гората. Имало змия, ухапала един човек. Има канари. Надолу, после навътре под земята, с мозайка. Имало дупка - никой не знае къде излиза. Пуснали една юрдечка и за 2 дена излязла на Провадия на високо. К'о й казват - Овча купел ли беше." (Манастир, Провадийско, 1999. Зап. Румяна Рашкова, инф. Стойка Ангелова Русева, род. 1911 г. в с. Девня; личен архив). [обратно]

3. Сравни "божеската" наставка -ун в "бастун" и "маймун", поставяща ги в парадигмата от имена от типа Перун, Горун, Крачун (вж. Калоянов 2000: 15). [обратно]

4. Още повече че намаляващата Месечина е описвана в българската митологична традиция като "старец", а в новолунието е наричано "погибел". При описанието на по-малките отрязъци от време - денонощие, лунен месец, се следва същата схема, както при описанието на смяната на годишните цикли, доколкото те се смятат за изоморфни. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

БНТ 1-12: Българско народно творчество. В дванадесет тома. Ред. колегия М. Арнаудов, Ив. Бурин, Хр. Вакарелски, Д. Осинин (отг. редактор). Т. 1-12. София, 1961-1963.

Дживтерева 1999: Дживтерева, С. Наблюдения върху топонимията от селата Горталово, Плевенско и Кошарна, Русенство. // Живата старина. Юбилеен сборник по случай 150 години от рождението на Димитър Маринов. Русе, 1999.

ЕБ 1-3: Етнография на България. Т. 1-3. София, 1980-1985.

Иванов, Топоров: 1974 Иванов, В. В., Топоров, В. Н. Исследования в области славянских древностей. Москва, 1974.

Калоянов 1989: Калоянов, А. Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор. (Влашка земя и Богданска). // Етнографски проблеми на духовната народна култура. Т. 2. София, 1989.

Калоянов-ДЮДК: Добър юнак с Добра коня. 152 обредни песни от село Аспарухово, Варненско. Събрал и подредил Анчо Калоянов. София, 1982.

Калоянов 1992: Калоянов, А. Кой стои зад името Град в лазарската песен от Прилеп? // История и култура на Карнобатския край. Сб. научни материали. Т. 2. София: БАН, 1992.

Калоянов 1995: Калоянов, А. Българското шаманство. София, 1995.

Калоянов 2000: Калоянов, А. Юнашката песен "Марково оране" и граничните окопи на Първото българско царство. // Старобългарското езичество. Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите. В. Търново, 2000.

Ковачев 1914: Ковачев, Й. Д. Народна астрономия и метеорология. // СбНУ, 30, София, 1914.

Мицева 1994: Невидими нощни гости. Подбор и научен коментар: Е. Мицева. София, 1994.

Моллов 1992: Моллов, Т. Легендата за Каябашкото блато в контекстна на българските космологични представи. // История и култура на Карнобатския край. Т. 2. София, 1992.

Моллов 1997: Моллов, Т. Мит - епос - история. Старобългарските историко-апокалиптични сказания (992 - 1092 - 1492). В. Търново: ВТУ, 1997.

Моллов 2004: Моллов, Т. Кюстендилската котловина през оптиката на българската народно-християнска космология. // Сборник в чест на проф. дфн Георги Данчев. В. Търново: ВТУ, 2004.

Моллов 2003: Моллов, Т. Фолклорна или бохемска версия на тема "Герман" и "Пеперуда"? // Езици на общуването. Годишник на асоцация "Онгъл". Т. 3. Год. ІІІ. София, 2003.

Стойкова-БНГ 1984: Български народни гатанки. Съст. Ст. Стойкова. София, 1984.

Тетово 1995: Сб. Тетово. Теренни материали и проучвания. Русе: Изд. НЦФЛ "Св. Димитър Басарбовски", 1995.

© Светла Дживтерева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91)