Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЖЕНАТА КОН

Стефан Балтов

web

Подковата лежеше близо до бордюра, на мокрия паваж. Под нея имаше петно кръв, потъмняло, но не успяло да се съсири поради влагата. За разлика от другите подкови тази изглеждаше странно - вместо сива беше по-скоро червеникава и имаше само един клинец, който стърчеше по диагонал като дълъг и закривен в края пирон.

Малко по-нататък, до контейнерите имаше още едно петно кръв, полускрито от мокри листа.

"Това чудо, ако беше на копито, щеше да го пробие цялото и да излезе отгоре", помисли Иван и побутна подковата с крак, обут в платнена обувка, над която се огъваха протрити конци от джинси "Wrangler". Слънчев лъч проби листата на дърветата и освети училищното му сако с петлици с две звезди (втори курс), но от кое училище не можеше да се разбере, защото над звездите гумената щампа беше изрязана с бръснарско ножче под формата на ковчег с кръст над него. В лявата си ръка Иван носеше папка с нарисувана с химикал змия "Whitesnake" - вероятно училищна чанта, защото през тънката кожа се виждаха правоъгълните очертания на учебник или тетрадка. Между показалеца и средния пръст на другата ръка висеше незапалена цигара "Стюардеса". Зад контейнерите в циментовия вход на блока от течението се тръшна врата, която веднага се отвори пак и върху нея издрънча хлабаво закована табелка "образцов дом" със звезда и зелена боя, минаваща през буквата "о". Иван изгледа вратата с позлатена дръжка, смъкната кой знае откъде, лапна цигарата, наведе се, вдигна подковата за "пирона" и я пусна в джоба си, между смачкан пакет "малка "Стюардеса" и ножче с крива дръжка и синджирче от никелирани топчета, каквито продаваха навремето по стрелбищата.

Струи вода се стичаха след дъжда по сивите дънери на дърветата от двете страни на улицата. Кола мина със свистене и дрънчене по паважа като плискаше вода. Иван премести чантата под мишница, при което от другата й страна се видя надпис "AC/DC", бръкна в джоба си, извади кибрит и в същия момент мартенското слънце окончателно проби облаците над Бургас и огря фасадите на къщите надолу по "Асен Златаров". Двама младежи, също в училищни униформи, вървяха по десния тротоар и Иван тръгна след тях, палейки цигарата, като машинално търсеше с поглед кървавите петна, оставени по мокрия паваж. Единият от двамата, с твърди руси къдрици, оставени по-дълги на врата а ла "селски ерген", по особен начин замяташе краката си, обути в контешки обувки с висок ток. Другарят му носеше модерните по него време черни "еспадрили" и бели чорапи. Котка непредпазливо бавно се вмъкваше между мокрите дъски на една ограда и тази непредпазливост й струваше живота: кривокракият притича бързо, измъкна я за опашката, докато фучеше и драскаше и със страшен ритник я запрати във висока парабола почти на другия тротоар, след което, без да спре, се изсмя и каза нещо на другия. Ударът и изпращяването на счупения котешки гръбнак стреснаха Иван; всичко стана толкова бързо, че му костваше време да разбере какво точно се случи, след което в прилив на безпомощен гняв стисна юмруци. Той прекоси улицата и клекна до котката, която бързо махаше лапи във въздуха като счупена играчка и очевидно разчистваше сметките си с веселата синя Земя. Кръвта, която пълнеше безсмислено озъбената муцунка, преля, потече по белите косми отстрани и капна между паветата в момента, в който надолу по улицата двамата завиха и изчезнаха зад ъгъла на "Екзарх Йосиф". Иван докосна с пръст изстиващото тяло и с учудване и дори известен срам усети как сълзи напират в очите му. Той придърпа за опашката котката, която махаше все по-бавно с лапи до защитата на високия бордюр, изправи се и продължи надолу по улицата, погледна в пресечката, където завиха двамата, поколеба се, но продължи до ъгъла с "Петко Каравелов"; до оградата на Турското консулство имаше по-голямо от другите петно кръв, почти цяла локва. Избледняващи следи от кървави подкови водеха надолу, покрай военния блок и се губеха в тревясалите плочки на детската площадка. Следите вървяха право надолу, завиваха по "Неврокоп", връщаха се, сякаш не знаеха пътя, пресичаха "Републиканска" покрай Славейковото пазарче, надолу по "Съединение" (до пункта за нафта имаше още една кървава локва), наляво по "Славянска" и кой знае защо тръгваха обратно по "Петко Каравелов". Иван спря на пресечката и погледна нагоре, където очуканата фасада на банята се отразяваше в нетърпимо блестящите огледални топки на кафето отсреща. До вратата на гаража над банята беше спряла каруца, натоварена с автомобилни гуми и в нея беше впрегната жена кон. Три подкови пробиваха дланите й и през разкъсаната кожа между синкавите вени стърчаха пирони като този, който беше в джоба на Иван, закривени в края вероятно за да не се изхлузят. Четвъртата длан жената кон беше вдигнала като ударената лапа на животно и подпираше на земята само върховете на изранените си пръсти. Червенокафяви съсиреци бяха образували напукана гъба в дупката, където е бил пиронът. От гъбата сълзеше лимфа и проправяше следи в мръсотията, натрупана по изящните пръсти. Иван се приближи и видя отблизо чудната красота на главата на жената кон, с петна мръсотия върху руменината на високите скули, тъмните очертания на гроздовозелените ириси на очите и черните къдри на гривата, които се виеха надолу по копринената кожа, покриваща потръпващите мускули на врата. От кафето се чуваше известната мелодия:

- Жената кон,
Жената кон.
Е подкована само
със един пирон...

Жената кон движеше гръдните си мускули в такт с песента и хамутите потракваха и проблясваха на местата, където езиците на токите бяха изтрили мръсотията.

Хълбоците й конвулсивно потрепваха от мухите, които жената кон пъдеше с опашката си, прегъната и вързана на две места с канап вероятно за да не пречи на мръсната брезентова торба за фъшкии; вървите на торбата бяха охлузили червени следи по широките мускулести бедра. Иван се приближи още, усети острата тръпчива миризма и видя как жената кон го погледна някак отстрани с покорно плахо, но въпреки това закачливо изражение. Изведнъж стомаха му пропадна километри надолу, а сърцето му замря и се сви като след удар. Любовта го блъсна неочаквано и това чувство, което изпитваше за пръв път, неочаквано не му се понрави, или поне не повече отколкото на всеки от нас. Той вдигна треперещата си ръка, докосна грубия каиш, опасал врата на жената кон и сякаш видял съгласие в блясъка на очите й, пусна чантата на асфалта и започна трескаво и несръчно да сваля хамутите. Това отне доста време, през което Иван усещаше погледите, които следяха това, което прави, през витрината на кафето. Най-накрая хамутите бяха свалени и жената кон застана на улицата в цялата си дива голота. Двамата пресякоха улицата, минаха под гумената елипса на вратата и влязоха в кафето, като пътьом Иван докосна бедрото на жената кон, усети с гърба на пръстите си копринената кожа и остра тръпка го разтърси конвулсивно.

Вътре в кафето миришеше на мухъл и в сумрака под високите тавани тъмнееха маси с пластмасови столове. Подковите мокро чаткаха по мраморния под - звук, прекъсван от влажното жвакане на неподкованата длан. Иван и жената кон се качиха по стълби на нещо като бел етаж, седнаха и жената кон подпря подковата на левия си крак на ръба на масата, а с неподкованата кървяща длан направи жест към Иван, сякаш набира номер на телефон. Иван извади телефона от джоба си и жената кон го взе внимателно, като внимаваше да не го изцапа с кръв, закрепи го някак в подковата и с другата ръка започна с бърза ловкост да избира някаква игра. Иван наблюдаваше като хипнотизиран дългите гъвкави пръсти, които се движеха по клавишите с бяла рамка и остро чувство на жал сви сърцето му. "Впрегната като някой добитък", помисли той и после решително "ще сваля тези проклети подкови", и даже започна да обмисля как да ги свали, без да разкъса дланите на жената кон. С флекс ще отреже закривените краища, но трябва да ги хване в менгеме, защото вибрациите... В същия момент движение отвън прекъсна мислите му - от другата страна на улицата набит човек, облечен въпреки топлото време с оръфано палто на тъмносиви и бели квадрати се суетеше покрай каруцата, вдигаше и разглеждаше оглавника и токите на свалените хамути, след което невярващо проследи кървавите следи, които водеха в кафето. Той се втурна вътре и погледът му срещна очите на Иван. Човекът се огледа, видя другите посетители, овладя се, с решителни крачки се качи горе и седна на масата.

Ужас плисна в очите на жената кон и видял това, влезлият се усмихна със странна, трепереща усмивка, бръкна в джоба си и сложи на масата пакет "Феникс". Грубата му ръка с къси дебели пръсти се сви в юмрук и плахата решителност, породена у Иван от любовта, изведнъж се смени с отчаяние. Каруцарят преднамерено бавно извади цигара, запали с кибрита на Иван и духна дим в очите му.

- Шефче... - започна той с продран глас. - Тая няма да стане...

Той помълча, сякаш обмисляше думите си, през което време наблюдаваше Иван с изпъкнали очи, засенчени от ресници, които растяха косо надолу от клепача, така че образуваха нещо като прозрачно перде пред погледа му. Заедно с почти липсващите вежди, загорялата плешивина на главата и идиотската усмивка, която не слизаше от устните му, той пораждаше смътен страх в сърцето на Иван. Каруцарят явно усещаше това, защото усмивката му стана по-широка, той сложи цигарата на пластмасовия пепелник с надпис "Dunhill" и се наведе напред в стола, който изпука отчаяно.

- Как я мислиш ти - продължи той, опитвайки се да се владее, от което усмивката му сякаш започна да трепери още повече - задигаш ми стоката... Я, ставай ма - каза той този път към жената кон и с грубата си ръка хвана кожата на врата близо до гривата и я дръпна силно нагоре - ставай, казах! - След което, дал воля на гнева си, мръсно изпсува.

Жената кон погледна умолително Иван и другите в кафето, които се правеха, че не виждат какво става, след което покорно стана и тръгна, или по-скоро беше полуизвлечена навън от мъчителя си, който започна ядосано да я впряга. Отдолу по улицата се зададоха двама цигани, които се ухилиха при вида на жената кон и единият извика:

- Кво стана, Дженабет, не те слуша, а?

В отговор каруцарят изпсува отново и продължи да закопчава хамутите. С грубата си ръка той натика насила юздечката между правилните зъби, качи се с пъшкане в каруцата, нахлупи черно кепе и силно шибна жената кон под корема с дълъг камшик, направен от кабел. При този удар Иван, който дотогава седеше като вцепенен вътре в кафето, потрепери, сякаш ударен от ток, грабна от масата чантата и изцапания с кръв телефон и изхвърча на улицата. Каруцата вървеше нагоре към "Републиканска" и отзад дрънчеше закачена кофа. Масивният гръб на каруцаря се раздвижи, той се полуобърна и втренчи в Иван, който вървеше отзад, поглед, пълен с тежка злоба. Последният забави крачка, но продължи да следва каруцата из пресечките нагоре към Морската градина; всичко беше като в полусън, съпроводен от нестройното потракване на копитата и унилото дрънчене на кофата - единственият по-ясен спомен беше как някъде нагоре по "Яворов" тип с мазна коса, разгърдена риза и огромна тока на колана се захили и хвърли парче краставица, което изплющя по хълбока на жената кон. В края на краищата след дълго обикаляне каруцата се озова под Казиното и тръгна по онази глуха и мрачна част от крайбрежната алея, която води към хотел "Приморец". Иван пресече отгоре по стълбите, спусна се надолу през храстите по склона, впрочем без ясна представа какво точно иска да направи. Над алеята той се спря на едно утъпкано в храсталака място, на което имаше домъкната счупена пейка. Наоколо имаше разхвърляни мокри хартии, използвани презервативи, фасове от цигари и дори някакви гащи, закачени на един храст. Иван се надигна и видя, че каруцата е спряла до подпорната стена, там, където е металната врата на входа за подземията под града и от каруцаря няма и следа. Това го разтревожи; той се качи на пейката, изпъна шия и през рехавата зеленина се помъчи да погледне още по-надолу по алеята. Не се виждаше нищо; надолу край алеята дърветата забиваха сухите си кръвоносни системи в синьото небе. В същия миг нещо отзад прошумоля - той се извърна рязко и видя каруцаря да се приближава през храстите. Неизвестно как се беше появил там, но нямаше време за отстъпление и Иван бързо слезе, като за малко не падна от пейката с разтреперани от страх крака и доколкото можа, се стегна; притокът на адреналин някак размазваше контурите в периферното му зрение. Каруцарят застана пред него със същата трепереща усмивчица на лицето и Иван видя с пронизителна яснота космите, които излизаха от дебелите му ноздри между люспи изсъхнала кожа.

- Правиш се на голям, шефче - започна каруцаря и се захили още по-широко. - Толкова голям... - при тези думи той протегна ръка към лицето на Иван и сложи палеца си под долната му устна, а показалеца - на челото между очите. Иван усети силната миризма на урина, която идваше от ръката, конвулсивно се дръпна назад, опита се да се обърне и да избяга, но каруцарят го сграбчи за сакото. Иван понечи да се изхлузи, но онзи го хвана с другата ръка за яката на полото, което Иван носеше под сакото, от което платът се раздра, дръпна го рязко с две ръце и го удари с глава някак отстрани. Последва удар с коляно в бедрото и рязък юмручен удар във врата. Иван усети жестока болка и вкус на кръв в устата; в отчаянието си бръкна в джоба си, хвана първото, което му попадна и замахна слепешката.

Ударите спряха. Иван успя някак да се изправи и през зашеметяващата болка в главата видя каруцаря, някак сгърбен, с недоумение в очите. Отзад на главата му висеше подковата, пиронът се беше забил дълбоко във врата. Той вдигна ръка, измъкна я и я захвърли; от дупката в основата на тила сякаш с нежелание, после изведнъж пръсна весела пулсираща струя, яркорозова на мартенското слънце. Очите на каруцаря станаха безсмислени и той отначало неохотно седна, после прилегна върху мръсната пръст. "Ще умре", изкрещя някой отчаяно в главата на Иван и нашият герой се хвърли върху каруцаря, сложи пръсти на раната, за да спре кръвотечението, опитвайки се да стисне пулсиращата тръбичка на артерията. Каруцарят слабо се съпротивляваше, превратно изтълкувал действията му и драскаше безсмислено с дебелите си пръсти ръкава на раздраното училищно сако. Иван извади ножчето, успя някак да го отвори с хлъзгавите си от кръв пръсти и още веднъж опита безуспешно да стисне разкъсаната артерия между тъпата основа на острието и кривата пластмасова дръжка. Независимо от всичко обаче кръвта продължаваше да тече на все по-бавни тласъци. Разбрал безсмислието на усилията си, той се изправи, прекара кървави пръсти през косата си, видя синьото небе с бели облачета и чу как пролетното море шуми долу под алеите.

Долу на мръсната земя каруцарят притихна и май умря.

Все още треперещ, Иван се смъкна по склона между храстите, после увисна на ръце на подпорната стена, скочи на асфалта и се приближи към каруцата. Кръв все още сълзеше от дланта на жената кон и Иван внезапно видя, че и палецът на тази длан е отстранен чрез така наречения "гвоздиев разрез"1 и на негово място са присадени първите фаланги на два безименни пръста. Той се спря объркан и потри с ръка изцапаното си с кръв чело. Жената кон се извърна, доколкото й позволяваха хамутите, усмихна се някак свенливо и изчатка нервно с копито в опита си да прогони нахална муха. Слънцето освети косо ирисите й и ги направи прозрачно сини. Някъде далеч над морето изписка чайка.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Гвоздиевият разрез е известен хирургически метод - отстранява се палеца и на негово място се присажда безименния пръст. Прилага се най-често при кентавроидни деформации (б.а., С.Б.) [обратно]

 

 

© Стефан Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.05.2013, № 5 (162)