Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВАМПИРИ
Черна комедия

Стефан Балтов

web

С благодарност към братовчеда д-р Явор Григоров

Действащи лица:

Първият (Митьо) - работник в моргата
Вторият (Ангел) - работник в моргата
Мъртвец, впоследствие вампир (старши лейтенант Добрев)
Първа сестра (Пепи)
Втора сестра
Санитарка (Марчева)
Опечалени (мъж, жена )
Гласът на доктор Радев

 

Сцената представлява стая с болнична количка, на която е легнал гол мъртвец с картонен номер, висящ от палеца на крака. Вдясно има закачалка със сив костюм, над вратата червена лампа с надпис: "Влез!". На стената в дъното има плакат с надпис "Мъртвите учат живите", прозорец със стъкла, боядисани с блажна боя и до него медицински остъклен шкаф с рафтове, по които са нахвърляни инструменти, най-ясно се вижда един трион. По пода се валят празни опаковки, бутилки, кашони и пр. боклуци. В стаята има два стола от никелирани тръби, на единия от които седи човек на средна възраст с гумена престилка и разглежда празна консервена кутия от риба. Чува се шум от тръшване на врата. В стаята влиза втори човек, също с гумена престилка, по-млад от първия. В ръката носи найлонова торбичка с риба в нея.

Вторият: Здрасти. Как си, братчет? (Сяда на втория стол.).

Следва мълчание, през което първият продължава да разглежда консервата. В това време влезлият с дясната ръка хваща торбата с рибата и плясва по лявата длан.

Вторият: Какво ще кажеш?

Първият: Каква е тая риба?

Вторият: Намерих я до контейнера. Някой я изхвърлил, пък нищо й няма. На, помириши!

Първият (Отдръпва се гнусливо.): Махай това нещо оттука.

Вторият: До контейнера. Виж, даже и изчистена (Слага торбата с рибата на количката до мъртвеца.)

Първият: Аз преди малко дойдох. Ти какво натъпка в тоя да не изглежда празен? (Кима към мъртвеца.)

Вторият: Ами каквото имаше. Разни бутилки от бира, опаковки, боклуци. Една плюшена играчка. Тая консерва я махнах, капака реже.

Първият: Хубаво си направил. Той не обичаше риба.

Вторият: И баща му не обичаше.

Мълчание.

Първият: От какво умря той?

Вторият: На некролога си пише. От опечалените (Хили се.) Това за нещата, дето не обичали, да не ги зашиваме вътре... ти вярваш ли ги тези работи?

Първият: Знаеш какво разправят.

Вторият: Бабини деветини.

Първият: Абе не се знае...

Вторият: То вече му е все едно.

Първият: Абе не е тъй...

Вторият: Аз на такива работи не вярвам (Става от стола.). Айде ставай, че трябва да го обличаме.

Първият: Айде (Става неохотно.)! То не ни е задължение, ама 20 лева дадоха хората (Взима дреха от закачалката.)

Вторият: Обаче като се замисля, малко е, да ти кажа. За 20 лева те да си го обличат.

Първият: Нямат пари, какво да ги правиш? Помниш ли ония миналата седмица?

Вторият: Да, бе. Пет човека едва събраха 18,50.

Първият: И ти се засили да го събличаш. Не си в ред нещо. Хората се разреваха.

Вторият: Ами като нямат пари, да реват. Аз като нямам, и на мен ми се реве. Я гледай костюма... (Презрително.). Японски габардин. Това кой знае от кои години е.

Единият вдига ръката на мървеца, другият нахлузва ръкав на риза на нея.

Първият: Е, ти искаш нов да донесат (Пауза.). Понякога се чудя тези тук какви хора са били, какво са работили...

Вторият: Не знам, братчет, ама на тоя мозъкът му беше много малък. Я чакай да видя в картона (Вдига от количката картон с история на заболяването.). Актьор!

Първият: То за там не трябва много.

Мълчание.

Първият: Аз като абитуриент бях с костюм от японски габардин. Ама тогава се намираше с връзки. Шиха ми го в битовия комбинат (Пауза. Разнежено.). Яко се напихме тогава...

Вторият: Представяш ли си на второ пришествие? Отива този, в корема му - бутилка с бира. Ще му вземат книжката (Хили се.). Малко съм пийнал, значи (Маха с ръката на мъртвеца.).

Първият: Не знам само кой е пийнал (Дърпа ръкава ядосано.). Я дръж както трябва.

Мълчание. Обличат мъртвеца.

Вторият: И какво разправят, викаш?

Първият: На мен една сестра ми каза. Като ги изкормят на аутопсията и после ги напълним да не изглеждат празни, важно е да не слагаш вътре неща, дето покойният е мразил приживе. Защото вампирясва. Връща се да живее пак на земята. Даже не можеш да го различиш от хората.

Вторият: Хубаво де, ами тези работи, дето ги зашиваме вътре, те къде отиват?

Първият: Там си седят.

Вторият: И тъй си живее, пълен с боклуци?

Първият: Тъй ами.

Вторият: Ти виждал ли си такова?

Първият: Не съм, ама нали ти казах. Те не се различават. Единствено ирисите на очите им били малко по-големи. На всички хора са един сантиметър, на онези били с един-два милиметра по-големи.

Вторият: Бабини деветини. И сега какво, да ходя с ролетка в джоба. Извинявайте, госпожице, ама може ли да ви премеря ириса (Хили се.)?

Първият: Абе не вярваш, ама не се знае (Клати глава със съмнение.). Освен това били големи гадове.

Вторият: Гадове ли?

Първият: Гадове, ми. Ти какво искаш - вампири.

Вторият: Отвън не се различават, вътре - боклуци. Ти направо в политиката ги вкара.

Първият: Май, май... Чакай, тази риза наобратно я облякохме!

Вторият: Няма да му върви на човека. Ама сега няма да я събличам. Я дай две бири от хладилника.

Първият излиза и се връща с две бири. Отваря ги на ръба на количката и двамата се чукат. Влиза сестра с къса престилка.

Сестрата (Припряно.): Побързайте, от агенцията ще дойдат за тялото... (Погнусено.). Я ги гледай, намерили къде бира да пият.

Вторият: Ооо, Пепи, много сме хубави днеска! (двамата с Първият се хилят.) Я ела помагай.

Сестрата (Обидено.): Да бе, ей сега! (Излиза и тръшва вратата.)

Вторият: Пепито бе! Ако беше дошла да помага и на този щеше да го вдигне (Плясва мъртвеца по корема.).

Първият: Айде давай да го обличаме, че докторът ще се сърди. Нали знаеш, взема комисион от агенцията.

Вторият: Кой, Радев ли? Тоя си е жив вампир, мен ако питаш.

Първият: Защо, какво му е?

Вторият: Нали гледаш - комисиони, не знам какво... Доктор ми било това, я какъв ланец си е закачил. Чисто нов джип кара...

Първият (Примирително.): Остави го Радев. Дай да свършим работата сега.

Вторият: Все бързат! Абе, да го...! (Грабва дрехите и ги тръшва върху тялото. На закачалката остава само една вратовръзка.). Давай бирите тука, по пътя ще го обличаме!

Първият: Тая риба тука ли ще остане?

Вторият: Дай я и нея!

Закача рибата до вратовръзката, двамата слагат бирите под мишниците на мъртвеца, избутват количката през вратата и стаята опустява.

 

В стаята влиза сестра, подритва някакъв кашон, сяда на стола, кръстосва крак върху крак, вади пакет цигари и пали. Издухва дим нагоре с видимо удоволствие и клати крак. Минава малко време, през което сестрата пуши цигара с предвзет маниер. Чува се шум от тръшване на врата. Сестрата уплашено крие цигарата и маха с ръка из въздуха. Влиза сестрата Пепи с чаша кафе в ръка. Сестрата се обляга назад с облекчение.

Сестра: Уф, изкара ми ангелите. Защо не чукаш?

Пепи: Ами де да знам, че ще има някой.

Сестра: То и аз затова идвам да запаля една цигара. На никой не му пречи дима тука.

Пепи сяда на втория стол, обръща кашон с дъното нагоре, слага кафето на него, вади пакет цигари, от пакета запалка и пали. Мълчание, през което и двете пушат с предвзет маниер.

Пепи: Представяш ли си, онези преди малко ми викат да съм помагала да обличат тялото. Дето не мога да ги понасям, особено онзи с дългия нос.

Сестра: Май Ангел се казва. Нали знаеш обаче какво казват за тези с дълъг нос?

Пепи: Въобще не ме интересува! Простак!

Сестра: Шегувам се. И аз не мога да ги търпя. Единствено риба мразя повече.

Пепи: Аз пък обичам риба. Комшията ходил на реката и моя взел от него две щукички. Обаче като отиде да ги чисти в банята, в корема на едната какво мислиш?

Сестра: Какво?

Пепи: Мишка!

Сестра: Как тъй мишка?

Пепи (Погнусено.): Ами тъй на, преди да я хванат сигурно я е глътнала. Ужас!

Сестра: И какво стана?

Пепи: Ми какво, изхвърлих ги до контейнера! Няма да ги ядем, я! С мишка в корема. Мъжа ми вика дай да ги изчистим, нищо им няма, представи си!

Сестра: Вярно, че е гнусно. Уф, мишка, мразя мишки.

Пепи: И аз. Обаче после се замислих и си викам, егати каръка тая мишка. Не стига, че я глътнала щука, ами после и котките ще я ядат.

Сестра: Да бе!

Смеят се. Пепи се навежда напред, взема кафето, но преди да отпие, се втренчва в кашона.

Пепи: Картофки!

Сестра: Да. Бланширани.

Пепи (Тихо.): Натъжават ме...

Сестра: Кой, картофите ли? Как тъй?

Пепи: Не картофите, кашона. В същия погребахме нашето кученце... (Отпуска ръката с цигарата на коляното си и слага ръка на челото си.)

Сестра: Хайде сега, недей така. Ти все едно човек е умрял.

Пепи: Ами то все едно човек имаш вкъщи. И като умря, си казах: повече куче - не! Малката обаче почна да заеква. После взе да мъкне вкъщи каквото намери на улицата - то не бяха врабчета, котенца, жаби, гущери...

Кратко мълчание.

Пепи: Купихме и една плюшена играчка. Обаче тя не я ще, рев, накрая я хвърли от прозореца долу в боклуците. Не можеше да спи вечер и четях приказки. Една вечер с всичкия си акъл да взема да и разправям за второ пришествие, как мъртъвците ще станат и ще идат на съд...

Сестра: И тя какво?

Пепи: Вика "Мамо, и всички ли ще станат от кашоните?"

Сестра: Сладурана. Тя на колко стана?

Пепи: На 11. Почнахме вече да се караме. Онази вечер й казвам да си оправи стаята, голям скандал. "Искам да умра" - вика. Ама баща й е виновен, той я защищава, детето това, детето онова. Само разваля възпитанието.

Сестра: Чакай де, какво знаеш още.

Пепи: Така е, ти си напред. Твоите са големи.

Двете пушат и клатят крака в синхрон. Чува се тръшване на врата. Двете крият цигарите и махат с ръка из въздуха. В стаята влиза санитарка с кофа и парцал.

Санитарка: Ооо, шундофери! (Хили се.) Какво правите тука?

Сестра и Пепи (В хор.): Ооо, Марчева! Как си, душата?

Марчева: Чакай, викам, да изчистя долу, оппаа - двете гълъбчета тука (Към Пепи.). Докторът те търсеше май преди малко.

Пепи: Кой, Радев ли?

Марчева: Радев, ами кой. Той без теб не може. Какво му е на очите на този човек?

Пепи: Нищо му няма, защо?

Марчева: Абе не знам, ама някак странни са. Едни големи, големи, гледа като наградено куче.

Сестра: Една цигара ще запалиш ли?

Марчева (Оставя кофата, бърка в джоба на престилката и вади плоско шише.): Вие си се тровете... (Отваря и отпива.)

Чува се звън. Пепи вади телефон и говори.

Пепи: Ало! Да, здравейте, доктор Радев. Тук съм (Пауза.). Ми тук, в болницата. Ей сега идвам (Затваря и прави кисела физиономия.). Айде аз трябва да вървя. Ей, значи, няма почивка, няма събота, няма неделя... (Набързо изпива кафето, гаси фаса си в чашката, слага червило и излиза.)

Марчева: Днес какъв ден сме?

Сестра: Четвъртък.

Марчева: Утре е приемен ден. Едно време... ама ти не го помниш, Радев беше младо докторче още. И пак един петък идват разни от селата и влизат в дежурната стая. "Доктора тука ли е, бе?" Ние бяхме двете със старшата тогава, ти и нея не помниш - Веселинова. Влизат и "Доктор Радев тука ли е, бе?" и накрая старшата не издържа и казва, ама с един културен глас (Имитира.): "Да, тук е бе доктора, но в момента го няма!"

Сестрата и Марчева се смеят. В този момент се чува звън на будилник. Марчева вади часовник от джоба си.

Марчева: Айде аз трябва да вървя, горе имам работа.

Сестра: Айде и аз тръгвам тогава...

Хвърля фаса на пода и го тъпче. Двете излизат. Стаята опустява. Минава известно време, през което над вратата светва и изгасва надписът "Влез".

 

На вратата се почуква. Мълчание. След малко пак се почуква, този път по-силно. Вратата се отваря плахо и се подава главата на мъж с черна шапка. Мъжът се оглежда.

Мъж (Към някой отвън.): Никой няма. Я влизай, влизай...

Влиза жена в траур.

Жена (Притиснала чантичка към гърдите си, оглежда се плахо.): Какво е това място?

Мъж: Не знам, може пък тука да е, дето ни казаха да чакаме.

Жена: Тук ли? Не ми прилича на чакалня. Я гледай колко боклук (Погнусено подритва кашон.). И туй ми било болница...

Мъж (Отива до шкафа, отваря вратичката и разглежда.): Гледай, има капрон и губерка, аз с такива шия мрежата. Какво е това? (Рови из шкафа.) Чук. Шило. Това не го знам какво е. Някаква работилница е. Виж, трион. Може да е някаква дърводелна... Лопатка за сервиране на торти. И лозарска ножица. Това като на зъболекарите, ама с кръгче накрая...

Жена: Иване! Не пипай нищо!

Мъж (Затваря шкафа.): Добре де, айде седни да почакаме малко.

Жената вади от чантата си кърпичка и почиства единия стол, след което сяда.

Мъж (Поглежда часовника си.): От агенцията казаха, че ще стане бързо. Гледай, риба на закачалката!... я, това са моите щукички! (Отива до закачалката, мачка рибата в торбата.). Дето ги дадох на комшията.

Жена: На кой си ги дал?

Мъж: На Мишо. Тя жена му работи сестра тука. Гледай ти! (Откача торбата и наднича вътре смаяно.) Моите са бе! Само че изчистени.

Жена: Ти ще каже човек, че щуките по име ги познаваш. Може пък някой да си е купил отнякъде.

Мъж: Да бе, я иди си купи щука! Ще купиш, ама... (Закача торбата на закачалката.). Виж, вратовръзка!

Жена (Ядосано.). Абе ти няма ли да млъкнеш! Тук е болница, какво си се развикал? Вратовръзка. Червена, нищо особено. Прилича малко на Пешовата... (Заинтригувано.) Я дай да я видя (Разглежда вратовръзката и възкликва.). Направо същата като на Пешо!

Мъж: То на света има толкова вратовръзки. Може да е всякаква. Сигурно на някой, дето работи тука.

Жена: Да, ама сега са други. Тази е от абитуриентския му бал, виж колко е стара. О, Пешо! (Притиска вратовръзката към гърдите си.)

Мъж: Айде закачай я обратно и да вървим да видим какво става с онези, дойдоха ли (Гледа си часовника.).

Жена (Прибира вратовръзката в чантичката.): Аз си я вземам! Ще ми е като спомен. Нищо, даже да не е същата... (Плаче.) О, Пешо!

Мъж: Остави я, ма! Дай сега да не се излагаме!

Жена (С истерична нотка.): Няма! Тиранин!

Мъж: Добре де, айде взимай я тая вратовръзка. Да му се не види, днес всичко наопаки. Айде да вървим.

Излизат от стаята.

 

Вратата се отваря. Влиза Вторият заднешком, с ръка задържа вратата, следва количката с мъртвеца, бутана от Първия. Двамата влизат, оставят количката в центъра на стаята и се тръшват на столовете.

Вторият: Какво става днес, не знам. Идва Пепи, айде бързайте, отиваме - няма никой! Ей, значи, големи марди са тия от агенцията!

Първият: Може да се е случило нещо.

Вторият: Случило се е, че в тая държава никой не си гледа работата! (Подритва кашона от картофите ядосано и отвътре изпада кофичката за кафе и фаса.) Гледай, пак някой е идвал да пуши тука! Ама аз ще го пипна, значи, и...

Първият: То защото малка натурия е тука, че да не пушат. Голяма работа.

Вторият: Не бе, все пак - болница е! Трябва да се пази чисто, това да не ти е...

Първият (Насмешливо.): Болница. Ти риба на закачалката слагаш, да не пушели...

Вторият (Поглежда рибата.): Добре де, после ще я сложа оттатък в хладилника. Я виж, вратовръзката я няма!

Първият: То аз още горе видях, че я няма. Тъй става с твоето бързане.

Вторият: Абе, ясно, че не сме му я сложили в бързината, ама и на закачалката я няма. Пък помня, че тук я оставихме!

Първият (Поглежда закачалката.): Вярно. Е, голяма работа, много ще види някой, че няма вратовръзка.

Вторият: Абе не е тъй. Има ги разни, ще почне да се заяжда, това къде е, пък онова. Сега къде ще я търсим?

Първият: Червена ли беше?

Вторият: Май да.

Първият: Аз имам разни вкъщи, ама червена нямам. Ти имаш ли у вас някоя червена?

Вторият: Имам. Я чакай да се обадя на жената (Рови из джобовете си. Към Първия.): Да си ми виждал телефона някъде?

Първият: То в тая натурия... Чакай, ще ти звънна (Вади телефон от джоба си и набира. Отнякъде се чува приглушен звън.). Ето, звъни!

Вторият: Чува се, ама откъде (Обикаля из стаята и се ослушва.). Оттук някъде е... (Обикаля количката. Звъненето продължава. Вторият се навежда към трупа и се ослушва напрегнато, после трескаво започва да рови по джобовете му, повдига го и пъха ръка отдолу, след което спира поразен.). То май... отвътре звъни!

Първият: Как тъй отвътре! (Става, приближава се към количката от другата страна, навежда се, слага ухо на корема на трупа и се ослушва на свой ред.) Абе ти май си си зашил телефона вътре!

Вторият (Уплашено.): Вярно, тъй съм направил! Леле, ами сега какво ще правим!

Първият: Ще го извадим, какво ще правим. Я дай триона.

Телефонът продължава да звъни.

Вторият: Добре де, стига си звънял!

Първият: Ами аз спрях да звъня... (Поглежда телефона си.) Ето, виж (Двамата се гледат неразбиращо.). Някой може да те търси!

Вторият: Ами сега? (Слага на свой ред ухо на корема на мъртвеца.) Май отдясно звъни. Я чакай... (Натиска корема и звъненето спира.) На, спря!

Чува се авторитетен мъжки глас: Ало!

Първият и Вторият се гледат поразени.

Гласът повтаря, този път по-силно: Ало!

Вторият (Навежда се над трупа. Треперливо.): Ало, да?

Глас: Кой се обажда?

Вторият: С кого говоря?

Глас: Ало!!! Не ви чувам, по-силно говорете!!!

Вторият (Вика над корема на трупа.): С кого говоря?

Глас: Доктор Радев е на телефона!

Вторият (Вика угоднически.): Здравейте, доктор Радев!

Глас: Ангеле, ти ли си това?

Вторият: Аз съм.

Глас: Ало!!!

Вторият (Вика.): Аз съм, да!

Глас: Обаждам се за трупа. За тялото. За утре до обяд трябва да е готово! От агенцията се обадиха, че ще закъснеят. Слагайте го в хладилника засега. Разбра ли?

Вторият (С облекчение.): Разбрах, доктор Радев, благодаря!

Глас: Айде... (Чува се звук от затваряне на телефон.)

Вторият (Въздъхва.): Бахти кривия ден! (Поглежда си часовника.) Ама то за днес почти свърши. Давай да си ходим. (Сваля престилката.)

Първият: Ами телефона?

Вторият: Утре ще го вадим, сега не ми се занимава. То отсега нататък кой ли ще се обади, я?

Първият: Добре. Дай да го пъхаме в хладилника.

Вторият: Да бе, в хладилника! Да ми замръзне телефонът. Оставяй го тука, до утре нищо няма да му стане. Аз ще отворя прозореца...

Отваря прозореца. Двамата събличат престилките си, закачат ги на закачалката и излизат.

След малко светлината угасва и над вратата светва само червеният надпис "Влез". Телефонът в корема почва да звъни, след 5-6 позвънявания спира. Чува се музика в стил "Фламенко". Мъртвецът се изправя, става от количката и прави няколко характерни танцови стъпки с тропане и пляскане с ръце, след което отново ляга. Чува се кукуригане на петел, после птича песен. Надписът отново изгасва. Светлина.

 

Вратата се отваря и влиза сестрата, говорейки по телефона.

Сестра: ...двадесет години в кома и после се събудил... (Пауза.) И после се застрелял. И защо ще се застрелва? (Пауза.) Ти това на кой канал го гледаш? Не знаеш... аз откъде да знам, бе майко? (Пауза.) На 21 е А Екс Ен. Питам те ти на кой канал го гледаш? (Пауза.) Не е на 19-ти. (Пауза.) Нали ти казах, че в неделя няма Рекс... да, няма. И Фалко няма. (Пауза.) Ей тъй, няма. То в събота и неделя Изаура нямаше, ти... (Продължителна пауза, слуша напрегнато, повишава тон.) И Хорейшо го няма! Няма го и него в неделя! Майко, ти пиеш ли си хапчетата? (Пауза.) Аз за какво ти купих програмата... (Пауза.) Във вестника бе майко, цяло списание имаш с програмата... (Пауза. Разтяга думите.) Ааа, да ти го подчертая! (Продължителна пауза, вика.) Не знам къде е Хорейшо! Айде, че имам работа... Работа имам, ти казвам! (Затваря телефона.) Уф! (Сяда на стола и пали цигара. Пуши нервно и тръска пепелта на пода.)

Вратата се отваря и влиза санитарката Марчева с метла.

Марчева (Разсеяно.): Как сме, душата? (Надига се на пръсти и затваря прозореца. Песента на птиците секва.)

Сестра: С майка ми се ядосвам.

Марчева: Тя на колко е?

Сестра: На 85.

Марчева: Абе на тая възраст... (Вади бутилка от джоба и отпива.) Тя поне е тука, ами моите на село? Питаш ли как я карат? Цял живот работиха в опитна станция и сега със 150 лева пенсия... Ама поне сина ще стане човек! С баща му на възел се връзваме да го изучим и вече магистратура подкара...

Сестра: Той какво учи?

Марчева: УНСС!

Сестра: И каква специалност е там?

Марчева (Гордо.): Финансиране на икономическото финансиране!

Сестра (Впечатлена.): Ехее! То значи... голяма работа!

Мъртвецът зад тях надига ръка с вдигнат палец и пак я отпуска.

Сестра (Обръща се рязко.): А! Нещо май мръдна! Ти видя ли нещо?

Марчева: Не. Не знам тоя защо са го оставили тука. Ще омирише орталъка.

Сестра: Може да няма място в хладилника (Става и избутва количката до стената.).

Мълчание.

Марчева: Да бе, тоя живот, да му се невидяло! Чакаш, чакаш нещо да се случи... Аз вечер, като се прибирам, си мисля, ей по тоя път тридесет години, край училището, същите дървета, същите лампи, даже дупките по асфалта, всичко същото. Нищо не се променя, душата, от мен да го знаеш! Като бяхме по-млади, беше друго, човек се лъже (Отпива.). Какво сме чакали, ако ме питаш сега, не мога ти кажа... Събуждам се посред нощ, моят хърка до мен... и се чувствам така излишна, безсмислена, изпадам в паника... Излизам на терасата, гледам отсреща панелите, комина на пароцентралата...

Мълчание. Отпива.

Марчева: Навремето ми се извиняваше, моят де. Извинявай, ама ще ти хъркам малко, вика. Тогава ме дразнеше, обаче сега... Хъркай ми, душата, хъркай ми! - си казвам. Все някой трябва да ме обича!

Мълчание, през което сестрата хвърля фаса на пода, тъпче го и пали нова цигара.

Марчева: Като катастрофира моят, преди 20 години... с трабантчето. Посред нощ ми се обажда майка му, Ваньо се блъснал до Сливен... добре, че беше кумът с колата, отиваме - той в кома. Сливенската болница знаеш ли какво е? Не ти трябва да знаеш, интезивното на неврохирургия, един умира на командно, на другото легло циганите - пияни - надули кючеци, дежурните ги е страх да припарят, през деня слънцето бие направо в леглата, няма завеси, няма щори... (Отпива.) Как изкарах тая нощ, аз си знам. На сутринта гледам го - трие си краката един о друг като муха. И по едно време отвори очи, видя ме и ми казва, ама с един отнесен глас: "Знаеш ли, че има и друг свят, много по-хубав от тоя?" Усмихна се и пак във ваксата. После вече се събуди на другия ден, питам го - какъв свят, той ме глееда. Забравил всичко. Ама аз помня! (Убедено.). Има и друг свят!

Сестра: Кой да ти каже?

Марчева: Ами по-добре да има, нали така? За нас де, дето живеем в панелите, носим дрехи втора употреба и чакаме градския транспорт. И лятото - една седмица на Китен.

Сестра: Ами ако няма?

Марчева: Ако няма... ей тука ще ни напълнят, душата... (Взема опаковка от пода и чете.) - "Филе от дива сьомга" - каква е пък тая дива сьомга?

Сестра: Каква... хваната от гората.

Марчева (Чете друга опаковка.): Мъжки потури онлайн. Гледай какви работи...

Сестра: Айде аз трябва да вървя, че имам инжекции и система горе.

Марчева: Добре, и аз да тръгвам...

Излизат, след малко мъртвецът става от количката, отваря вратата, ослушва се и на свой ред излиза.

 

Вратата се отваря и влизат Първият и Вторият.

Вторият (Слисано.): А! Гледай, трупа го няма! Бахси майката!

Първият (Гледа под количката.) Вярно бе! Да не са дошли от агенцията?

Вторият: Те не слизат тука... ама кой знае, може пък и да са дошли? Иначе къде ще се дене? Аз и вратовръзка нося (Бърка в джоба и вади червена вратовръзка.)

Първият: Каква е тая вратовръзка на риби?

Вторият: Ами такава имаше. Друга червена няма. Ама то като няма труп вече, няма значение (Захвърля вратовръзката на количката.) Аз ще ти кажа какво е станало. Дошли са рано - нас ни няма. Обадили са се на Радев и той им е казал: "Отивайте, взимайте трупа". Язък, отиде ми телефончето !

Първият: Ами сега, ако те потърси някой? Да не вземе да звъни на погребението?

Вторият: Абе той беше бракма, досега да му е свършила батерията. Пък и да звъни, то малко ли хора ще има там, всеки ще мисли, че на другия му звъни телефонът. То аз, докато разбера откъде звъни... Ама пак ме е яд! Работеше си телефончето (Подритва кашон.). Гледай, пак са хвърляли фасове тука. Добре бе, братчет, идват, пушат, ама поне фасовете защо не си събират?

Първият: То в тая натурия. Голяма работа, фас.

Внезапно отнякъде се чува глас.

Глас: Ало!!!

Първият и Вторият заедно: Кой се обажда?

Глас: Аз съм, доктор Радев! От агенцията дойдоха, изкарвайте тялото!

Мълчание. Първият и Вторият се гледат слисано.

Глас: Ало! Какво става долу, бе? Чувате ли?

Вторият (Заеква.): Чуваме...

Глас: Ами айде изкарвайте го, хората чакат. Нали всичко беше готово още вчера? (Към някой встрани.). Ей, загубен народ.

Вторият: Добре, ей сега, докторе... (Чува се шум от затваряне на телефон.)

Първият: Това пък какво беше?

Вторият: Не знам, сега я загазихме. Ако не ни изхвърлят, на! Да изкараме някой друг от хладилника?

Първият (Изразително върти пръст до главата си.): Ти нещо мръдна май! То туй да не ти е салам! (Имитира.) Да изкараме друг от хладилника.

Вторият: Защо бе, има двама от социалните, за общинско погребение, не са ги търсили от две седмици, я ги потърсят, я не.

Първият: Глупости не ми се слушат.

Вторият: Добре де, какво ще правим сега?

Първият: Не знам, аз се махам. Да се оправят...

Вторият: Чакай, и аз идвам!

Двамата излизат, бутат се на вратата. След малко вратата се отваря, в стаята влиза мъртвецът, слага си вратовръзката и пак излиза.

 

На вратата се почуква, след това се открехва и мъжа с шапка отново пъха глава и се оглежда.

Мъж: Пак няма никой. Айде влизай.

Жена (Влиза жената с траур и се оглежда погнусено.): Гледай каква кочина, сега и фасове по пода, даже някаква консерва се търкаля. Уж болница, пък няма кой да им измете малко... (Навежда се напред и чете.) Скумрия с кисели краставички.

Мъж: Брат ти не обичаше риба.

Жена: И тати не обичаше (Вади кърпичка от чантичката, почиства единия стол и сяда.): Тези не знам колко време ще трябва да ги чакаме. Вчера още трябваше да е готово.

Мъж: Те си знаят работата. Нали затова им плащаме. Казаха всеки момент... (Гледа си часовника.) Десет часа.

Жена: Ей го, десет часа стана! Брат ми ако беше... значи, хич не обичаше да го разиграват!

Мъж: Така е, припрян си беше. Обаче какъв ум само. Ей така го гледаха, като почне да говори! Това математика, физика, химия, биология, ихтиология, океанология, астрофизика, астрохимия, астробиология, астробиономия, астробиотомия...

Жена (Прекъсва го.): Астробиотомия не.

Мъж (Изненадано.): Не ли?

Жена: Не.

Мъж: Нищо, пак голяма работа беше. Преди малко по коридорите видях един човек, все едно брат ти, ама с тъмни очила. И даже с червена вратовръзка беше, само че на риби. Значи, ако не знаех, че е починал... Гледай, количка са докарали, вчера я нямаше.

Жена: То тук в тая натурия само количка липсваше. И тая риба още виси на закачалката (Нервно.). Значи, ще се оплача! Какво е туй нещо, два дена ги чакаме! Направо се подиграват, да ти кажа. Това само в България го има! Хем си плащаш, хем те разиграват както си искат (Вее си с кърпичката.)

Вратата се отваря и влиза Пепи с пакет цигари в ръка, който прибира в джоба при вида на хората в стаята.

Пепи (Със строг тон.): Вие какво правите тука?

Мъж (Смутено сваля шапка и почва да я мачка.): Ами ние чакаме... от агенцията казаха...

Пепи (Строго, повишава тон.): Господине, тук не е чакалня! Излезте и идете горе да чакате! Влезли и се разположили като...

Жена (Отбранително, на висок тон.): Никой не се е разположил, ако искате да знаете!

Мъж (Умиротворително.): Добре, добре, отиваме си. Айде... Лиле, тръгваме си! (Прегръща жената през раменете и я повежда навън.) Ама е безобразие това, бе госпожо! Два дена ги чакаме тия от агенцията!

Пепи (Избутва ги.): Ще дойдат, ще дойдат, казаха всеки момент. Айде, айде, вие идете горе, те ще ви се обадят... всеки момент...

Всички излизат. След тях светлината угасва и светва лампата над вратата. Чува се музика "Black metal". След малко в червената светлина влизат две фигури, облечени в черно, с рога, опашки и тризъби вили в ръце. Двете фигури почват да оглеждат стаята, под количката, отварят шкафа, прозореца, гледат навън, след което се споглеждат, вдигат рамене и излизат. Музиката спира. Светлина.

Бързешком влиза Вторият, взима рибата от закачалката, отваря вратата, оглежда коридора и излиза.

 

Влизат Пепи и сестрата, вадят цигари, палят и сядат на столовете.

Пепи: Преди малко влизам, едни чак тука се намъкнали, представи си. Чакаме агенцията, викат. И ми се зверят отгоре! Това само в България го има!

Сестрата: По едно време имаше охрана горе...

Пепи: Абе охрана, те пари за ток нямат. И оня беше един, да го духнеш, ще падне и само дремеше там (Духва дим нагоре.). Пак беше човек на някой. Те всички са като свински черва в тая болница.

Сестра: Само тук ли? Отгоре като почнеш, парламенти, президенти, всякакви вампири...

Пепи: Да бе, представи си! Значи и вампир да станеш, връзки трябват (Смеят се.)

Влиза Марчева с кофа.

Марчева (Възбудено.): Разбрахте ли? Радев го махат!

Пепи и сестрата в хор: Радев ли?

Пепи: Как го махат? Кой го маха?

Марчева: Де да знам, горе е хавра. Радев го няма в болницата, на негово място сложили някакъв, ризата му наопаки облечена и с вратовръзка на риби. Сложил тъмни очила, седи в стаята на Радев.

Пепи: Ами Радев къде е сега?

Марчева: Не знам, с някаква катафалка си тръгнал с още двама, сигурно гробари. Облечени в черно.

Пепи: Как с катафалка, ами колата му къде е?

Марчева: Тоя, новият, дойде с колата на Радев. Направо не знам какво става!

Пепи: Аз довечера ще питам брат му на Радев, той ни е домоуправител.

Марчева: Знам го, оня, дето кара белия "Лексус", нали тъй? Във вашия блок, на петия май живее?

Пепи: Да.

Марчева: И той се звери като брат си. Късогледи ли са, какви са. Особени хора, да ти кажа.

Пепи: Особени, ама ето - Радев - шеф на отделение, брат му - шеф на фирма, общински съветник, джип "Лексус" кара...

Сестра: Той каква фирма има?

Пепи: За ковчези. С някакъв италианец ги правят в Стражица и ги изнасят после. На брат ми като умря тъст му, той ни уреди с ковчег, полиран дъб с тапицерия, ама брат ми като ходи да го вземе, забравил да вземе мерки, че лягал да го мери. Те бяха горе-долу един ръст с покойния. После един месец говори насън...

Марчева (Обобщава.): Абе то и да си жив не е лесно, ама и като умреш, пак проблеми. Май само вампирите са добре. Ако не ги гонят за кредити, де. Не знам те водят ли се умрели, или как?

Сестра (Наставнически.): Трябва да се четат малките букви, ако взимаш кредит. Там сигурно и за вампири пише.

Пепи: То сега има и нов закон .

Сестра: Какъв нов закон?

Пепи (Поверително.): Ако си взел кредит и умреш и нямаш наследници, плащат комшиите.

Марчева: Тъй ли?

Пепи: Да, представи си!

Сестра: Аз пък четох, че богатите като умрат, ги пълнели с пачки, като тия тука. И после ги погребвали в специални гробове със СОТ. За да почиват спокойно.

Марчева (Недоверчиво.): Това къде го чете?

Сестра: У фейса.

Марчева: Може да им зашият и любовниците вътре. Като в Египет.

Пепи: Е, няма начин да не вампирясат тогава (Смеят се. Пепи вади луксозен телефон с калъф, отмята капака.) Време за работа, ама сега не знам с тоя новия да се качвам ли въобще. Да ти кажа ли, тръпки ме побиват от него, не знам защо. Уж нормален човек...

Марчева: Как се казва той?

Пепи: Добрев.

Марчева: Може пък да е свестен, знаеш ли? Аз Радев хич не го харесвам...

Пепи (Настръхва.): Защо, какво му е на Радев?

Марчева (Разменя съучастнически поглед със сестрата.): Добре де, нищо не казвам, не можеш да се харесаш на всички, нали тъй? Мен, ако питаш, Добрев, Радев, все тая...

Мълчание. Пепи пуши нервно.

Сестра: Айде, момичета, аз се качвам. Вие си стойте, ако искате.

Пепи: Ох, айде, и аз да се качвам, че... (Хвърля цигарата на пода.)

Всички излизат.

 

Вратата се отваря и в стаята се втурват Първият и Вторият. Вторият се обляга на количката и слага ръка на челото си.

Вторият: Не може да бъде! Не може да бъде! Радев го махат, обаче ти видя ли новия шеф? Видя ли го?

Първият: Аз като ти разправям, не вярваш. На, сега повярва ли?

Вторият (С отчаян тон.): Добре бе, братчет, какви са тия работи бе? Нали го рязахме тука, шихме го, телефонът ми вътре в него остана, сега - шеф. Направо като го видях, не повярвах на очите си! Горе, в стаята на Радев. Тъмни очила сложил, ама той е, няма грешка...

Първият: Това е, ако щеш вярвай. За нас обаче е добре, Радев се маха, значи, няма труп, няма Радев, от агенцията и да се обадят, ще кажем - той Радев се занимава...

Вторият (Прекъсва го.): Абе ти в ред ли си, труп нямало! Ами че трупът шеф ни стана! И кое му е добрето, ако ни види? Ще изхвърчим. Ще си каже - тия знаят за мен и така нататък. Какво ще правим сега?

Първият: Ами той си лежеше умрял тука човека, със затворени очи, какво е видял? Нищо не е видял!

Вторият: Не се знае! На вампири не вярвам! Ще ни уволни, аз трябва кредит да плащам... Ей, загубена работа, братчет, да не знаеш какъв човек стои срещу тебе. Отвън нормален, пък де да го знаеш, че бил вампир. То и аз не вярвах, ама сега... По какво казваше, че се познавали?

Първият: Ирисите им били по-големи, ама не се знае. Може и нищо да им няма.

Вторият: И сега какво? То може да е пълно с вампири навсякъде?

Първият: Свиквай. Това е положението.

Вторият: Хубаво де, ами някакъв начин, нещо срещу тях няма ли?

Първият: Чувал съм, че ако ги напълниш с пачки пари, се кротвали. И даже почвали да те слушат, каквото кажеш, това правели.

Вторият: И отде да ги взема тия пачки аз? Аз едва сметките плащам...

Първият: Еее, не знам. И аз нямам.

Вторият (Примирено.): Мама му, значи, и живот! Сега и на тоя новия ще му треперим.

Първият: Бачкай, изкарай пачки с пари и ще те слуша.

Вторият: Да бе, аз сега за банката бачкам, остава и за вампири да почна да работя.

Първият: Че то разлика има ли? Все за някой трябва да бачкаш. Освен това може да го накараш да прави, каквото искаш.

Вторият: И за какво ми е? Какво може да прави един вампир, например?

Първият (Неуверено.): Ами смуче кръв и други такива работи...

Вторият: Аз едвам със жената се оправям... Абе няма начин да не се различават, все някак ще се познават, освен това с ирисите, дето го каза.

Първият: Големи гадове били.

Вторият: А, добро утро! Че то други има ли? Аз само с такива се разправям от детската градина.

Първият: Кучетата виели на умряло, като усетят вампир.

Вторият: Комшиите имат куче. Ако го чуя да вие, значи не е чиста работата... Я отвори прозореца, че тук мирише на катерици.

Първият отваря прозореца.

Вторият: Как стана тъй, гледай какво нещо. Радев, какъв беше само, богат, влиятелен, с депутати се познаваше, джипове, екскурзии и изведнъж... Нещо яко е сгазил лука, братчет.

Първият: Объркал е нещо, дето не трябва. С агенцията работиш ли, трябва внимателно. Онези не си поплюват. Направо идват и те взимат!

Вторият: Къде те карат?

Първият: Е, не знам. Ама сигурно не е приятно място. С катафалка щом заминаваш...

Вторият: Не се е върнал някой да каже, нали така?

Първият: Не съм чувал да се е върнал. И вампирясалите и те заминават, щом каже агенцията.

Вторият: Да бе, чудна работа! Веднъж умрели, нали така, да се чудиш какво ги правят. От гроба нататък следващо село има ли?

Първият: Аз имам един приятел - поп. Преди беше обущар, завърши право. Той му разбира. Занимава се с екзорцизъм извънработно.

Вторият: Що не вземеш да му се обадиш? Кажи му така и така работата, как може да се оправим, ако трябва, някой лев ще платим...

Първият: Абе, ще му се обаждам! Кой знае какво ще си помисли.

Вторият (Умолително.): Звънни бе, братчет, работата е сериозна. Питай го за някой чалъм. Само проблеми ще имаме с тоя новия!

Първият (След кратко мислене.): Е, добре, айде... (Вади телефон от джоба си.) Чакай да видя дали не съм му изтрил номера... а, ето го! (Набира.) - Ало! Ало! Еньо! Ееее, как си бе, майка? (Пауза.) Еньо! Да бе, аз съм. Да бе... Митьо съм от Летница... а така! (Пауза.) Абе тука един аретлик иска да те питаме за една работа (Пауза.). Ти нали се занимаваше с разни вещери, вампири навремето? (Пауза.) А, един такъв имаме тука, създава проблеми, разбираш ли. (Пауза.) Мъж, да! Около 90 кила трябва да има (Пауза.). Голям лунгур, да. Трудна работа, викаш... Леле, леле... счупен врат! (Прави знаци на Втория.). Еййй... то верно трудна работа... (Пауза.) - Няма бе, спокойно! (Пауза.) И сега най-важното кое било? Най-важното да не пропуснем да направим... Ясно бе, ама лошо те чувам... лошо те чувам, викам! Еньо! Еньо!!! (Пауза.) Прекъсна!

Вторият (Развълнуван.): Избери го пак! Избери го пак! Кое е най-важното?

Първият (Набира отново.): Изключил си телефона. Ама това било опасно бе, може да ти счупи врата, ако те усети!

Вторият (Омърлушен.): Не знам, братчет, да вземем да се откажем ли? И най-важното не го чухме...

Отвън се чува кучешки вой.

Вторият (Уплашен.): Чу ли, братчет? Туй май... куче виеше?

Първият (Дава си кураж.): Да де, ама то нали... отвънка виеше...

 

Вратата се отваря и в стаята влиза вампирът с тъмни очила и куфарче в ръката. Слага куфарчето на количката и сяда на единия стол. Вторият и Първият се притискат уплашено до стената.

Вампир (Прокашля се учтиво.): Добър ден.

Мълчание. Изведнъж Вторият се хвърля на колене пред вампира.

Вторият (Патетично, кръсти се.) Призовавам те, Свети дух!

Първият (Шепнешком.) Абе, Ачо! Стани бе, не се излагай!

Вторият: Свети дух!!!

Вампир (Учудено.): Какви са тия работи сега?

Първият: Какво е това бе, Ангеле?

Вторият (Неуверено, изправя се.): Гледах го по Нешънъл Джиографик. Гониха вампири в Созопол.

Вампир (Смее се.): Айде сега, бабини деветини. Сериозни хора сме.

Първият: Чу ли какво ти каза човекът! Бабини деветини!

Вторият (Почиства коленете си, мърмори.): ...абе де да знам... то нали...

Вампир (Със сериозен тон.): Сега да оставим глупостите, дошъл съм по работа. Аз съм старши лейтенант Добрев. Агенцията ме изпраща с предложение.

Първият (Угоднически.): Разбира се, разбира се, заповядайте! Едно кафенце?

Вампир (Строго.): Кафе пия само след полунощ.

Първият: Моля, както искате... Той... доктор Радев обичаше кафенце да пийне...

Вампир (Презрително.): Радев.

Вторият (Плахо.): Какво се случи с доктор Радев?

Вампир: Беше подложен на процедура Х-23-80.

Вторият: Процедура ли?

Вампир: Екстракция на парични знаци във вид на банкноти.

Вторият (Неуверено.): Аха, ясно... (Споглеждат се с Първия.) И защо такова, нали...?

Вампир (Още по-строго.): По заповед от Агенцията!

Мълчание. Първият и Вторият чупят пръсти.

Вампир: И така, предложението на Агенцията към вас (Отваря куфарчето и вади пачки пари с двете ръце.). Тук са 500 000 лева. Предлагаме ви да участвате в процедура Х-80-23.

Първият (Заеква.): 80-23 ли? Какво е това?

Вампир: Обратното на 23-80. Въвеждане на парични знаци във вид на банкноти.

Вторият: И къде ще ги въвеждаме тези знаци?

Вампир: Тук! (Тупва се по корема.) Трябва да се извади всичко и да се въведат парите от куфарчето.

Първият: Тоест... как?

Вампир: Нали сте правили процедурата веднъж?

Първият (Изяснява.): Значи, искате да ви... така да се каже... да ви напълним с пари?

Вампир (Добронамерено.): Виждам, че с вас се работи лесно. Това ще се погледне с добро око от Агенцията.

Първият (Споглеждат се с Втория): Добре, ама ние досега, само с умрели, такова...

Вампир: То и аз не съм съвсем жив... Така че действайте! (Ляга на количката.)

Първият отива до шкафа, отваря го и взима нож и трион. Вторият взима игла и конец и запретва ръкави.

Първият: Нещо... упойка?

Вампир: Няма нужда. Аз съм български офицер!

Първият и Вторият застават един до друг до количката с гръб към публиката и почват да правят движения, все едно режат и копаят, като хвърлят разни опаковки и бутилки нагоре. Вампирът разглежда ноктите на ръката си. Вторият изважда телефон, изтрива го скришом в панталона си и го слага в джоба си. Започват да взимат пачки от куфарчето и да пълнят.

Вампир (Напътства операцията.): Леко, че имам гъдел. Ето там сложи повече, под лявото ребро... другото ляво. А така.

Вторият започва да шие. След малко къса конеца със зъби и двамата с Първия се отдръпват. Вампирът става от количката и се тупва по корема.

Вампир: Чувствам се отлично! (Усмихва се и тупва Втория по рамото.). Маладци!

Първият: Ами то артиса, другарю старши лейтенант! (Рови в куфарчето и вади пачки.) Какво да правим с тези?

Вампир: Задръжте ги! Разчитам на дискретност!

Вторият: Ама моля ви се, как така... гроб сме!

Първият (Раболепно.): Честито, другарю старши лейтенант! Вече сте пълен с пари!

Вампир: Така де, за какво сме се борили? (Тупва се веднъж по корема.) Харесвате ми! Ще кажа за вас една дума, където трябва.

Първият (Угоднически.): Благодарим! Ама къде сме ние, къде сте вие! Балкан разлика.

Вампир (Тупва Първия по рамото със задоволство.): А така!

Оправя реверите си, намества очилата и излиза с наперена походка.

Първият и Вторият се гледат като гръмнати.

Вторият: Бахси майката! Какво беше това бе, братчет?

Първият: Е, как какво? Тези виждаш ли ги? (Размахва пачки из въздуха.) Нови-новенички!

Вторият: Еййй, жив да не бях! Ама то наистина тъй стана работата. Невероятно!

Първият: Трябва да сме добре с Агенцията, че иначе знаеш ли? (Прави жест с пръст през гърлото.)

Вторият: Да бе, ама някак странно ми е. Да те вербува вампир, представи си!

Първият: Ти кой искаш да те вербува? Папата в Рим ли? Вече сме хора на агенцията, ако слушаме, току-виж може и вампири да станем!

Вторият: Ей, верно, братчет, дето викаш - хора на агенцията! Тя сериозна работата! Едно време черпеха за такива работи!

Първият: Така де, ако можем и ние да се подплатим, ще пораснем в службата. Я виж там колко останаха?

Вторият (Брои пачки.): 100 000! Ето, то си пише на бандерола - по 10 000 в пачка, тука са десет. По пет на човек, значи петдесет бона! Това са 50 000 ракии, братчет!

Първият: Ай стига с тия ракии! Дай да мислим конструктивно. Добрев какво каза - ако се напълниш с пачки, ставаш вътрешен. Ще си оправим живота с тези пари.

Вторият: Аз имам кредит. Взех 2 000 преди 5 години, досега съм върнал 10 000. Направо отивам и им ги изсипвам! Писна ми от тях, разбираш ли! Не се наядоха, значи...

Първият: Дай тука първо да опитаме нещо друго. Значи, направо вампири няма да станем, ще кажат - тези много им порасна работата. Аз нещо друго предлагам да направим. Дай да инвестираме, да кажем 10 000?

Вторият: Къде да инвестираме?

Първият: Значи, ако сложим тук малко пари (Тупа се по корема.), може да се замислят. Ще си кажат, наши хора са.

Вторият: Демек, да глътнем малко пари, така ли?

Първият: Само 10 000. Да пробваме?

Вторият: Абе да ти кажа, ако искаш ти пробвай първи, аз малко се притеснявам. Имам язва, братчет...

Първият: Добре, ама така някак си, без хляб... (Вдига пачка и опитва да отхапе.) Тя тая работа така няма да стане. Ще трябва по една, по две банкноти.

Вторият: Ако искаш, имам кетчуп и майонеза оттатък в хладилника?

Първият: Я иди донеси малко, че тъй на сухо не знам...

Втория излиза и се връща с две шишета кетчуп и майонеза.

Първият: Я вземи заключи вратата! Ще дойде някой, иди обяснявай после...

Вторият (Заключва вратата.): Значи, как я мислиш ти? Направо мажеш и почваш ли?

Първият: Не знам. Гледай, те са по петдесетачки и стотачки. Я дай да почнем от петдесетачките, другите такива зелени, изглеждат като развалени.

Вторият: Абе, дай ми ти на мене развалените (Смее се.) Кой беше тоя на картинката, братчет? (Разглежда банкнота от сто лева.)

Първият: Ами същия, дето е паметника пред НДК-то. Я дай малко по петдесет тука (Придърпва снол пред количката, сяда, вади кърпа от джоба си и я връзва на врата си.) Гледай, те като кори за баница.

Вторият: Ами баниците може да са солени и сладки. Значи, може със сирене, със спанак, с кайма, с ябълки, с праз, с лук... абе с каквото се сетиш! Може и за лазаня да стават.

Първият: Те за лазаня са по-дебели. И трябват други работи там. То само с кетчуп не става...

Вторият: Не знам някой да е ял пари ей тъй. Имаше един в блока, бай Денчо...

Първият: Парашутиста ли?

Вторият: Да бе, ти го познаваш. Дето жена му беше по френски учителка.

Първият: Знам го, той чак полковник стана, ама му викахме все капитана. Той си беше нещо от разузнаването. И какво за него?

Вторият: Значи, беше си закачил в рамка 100 долара на стената. И даже май свещи им палеше. Мисълта ми е, че свърши работа, да ти кажа. Ходи в Дубай, и хубави платове купи. После взе да шие, на жена ми на шурея на дъщеря му от пясъчна коприна каква рокля уши за бала! И пари направи, братчет, няма майтап. После магазин имаше...

Първият: Ето на, виждаш ли. Я дай да пробвам една с кетчуп.

Вторият свива банкнота между пръстите си като чипс и слага кетчуп отгоре. Подава я на Първия, той взима и отхапва, дълго дъвче и гълта с мъка.

Първият: Ъф! Гадост! Малко по-вкусни да ги бяха направили, разбираш ли... (Отхапва и дъвче пак, разглежда банкнотата.) С тези металните ленти какво ще правим? Те за ядене не стават.

Вторият: Що бе, братчет, все едно спанак ядеш, нали имало желязо.

Първият: Абе така е, ама ти спанак с метална нишка виждал ли си?

Вторият: Не съм, ама нищо няма да ти стане. Ти искаш без нищо, ей тъй на, да станеш човек на агенцията. То не става така тая работа! Жертви трябват братчет! Ти за партизаните чувал ли си какви работи са яли из Балкана? Кори разни от дървета и охлюви...

Първият: Да, с кашкавал! Не ми ги разправяй ти на мене. Я дай да опитаме като сандвич, от двете страни по петдесет, в средата стотачка. Ама с майонеза тоя път!

Вторият прави сандвича и го подава на Първия, който предпазливо отхапва. Майонезата тече по пръстите му, облизва ги и прави гримаса.

Първият: Ъф! Обаче да ти кажа, странна работа. Колкото ям, уж ми е гадно, пък то повече ми се яде!

Вторият: Е, така е с парите братчет. Ти изяж тука хилядарка поне да видим какво ще стане? (Взима една банкнота, свива я на масур и смърка нещо въображаемо от гърба на дланта си.) Представяш ли си, братчет, да станем хора на агенцията! Ще смъркаме, там разни моми, басейни, като по филмите! Живот!

Първият: Аз обаче като ги гледам тези филми, много нездравословна работа! Все в разни барове пушат, пият, смъркат и се гърмят през цялото време и едни моми на пилони, развалят въздуха, разбираш ли. Я дай една с кетчуп, че ми заседна.

Вторият: Ако искаш, може като сладоледчета да ти ги направя? (Свива фунийка и пълни с кетчуп. Имитира Ути Бъчваров.) А така... фунийчицата... с малко кетчупче... ох, ох, ох.

Първият (Гледа го гневно.): Ти май за мезе почна да ме взимаш!

Вторият (Оправдава се.): Няма такова нещо, аз това по кулинарно предаване съм го гледал, по телевизията, братчет, правеха фунийки с крем...

Първият: Добре, айде давай я насам! (Ближе от фунийката, после изтръсква кетчупа на количката и къса банкнотата със зъби.) Я давай пари тука, махай ги тези майонези! (Вторият му подава пари и Първият ги мачка и тъпче в устата си стръвно. Чува се кучешки вой и на вратата се чука силно трикратно. Първият се задавя, вади с пръсти от устата си и плюе смачканите пари, Вторият бързешком прибира пачките в куфарчето. Отвън някой натиска дръжката на вратата и почва да я разтърсва и да удря по нея.)

Вторият (Уплашено, шепнешком.): Какво става! Кой може да хлопа така?

Първият: От агенцията може да е... Я погледни през прозореца!

Вторият: Страх ме е, братчет. Пък и ако идват, то ще е за тебе. Ти ги яде парите, нали така? Ти погледни!

Първият (Гневно.): Ей, голям си страхопъзльо, мама му стара! Ти си по-лек, аз къде ще се катеря. Айде виж ей тъй отстрани кой може да е!

Вторият придърпва стол към прозореца, качва се, открехва и наднича. Ударите по вратата зачестяват.

Вторият (Навътре към Първия.): Двама са, братчет, в черно са облечени... Въй, то много страшно! Може да са от агенцията, ама не знам дали ни мислят доброто. Аз викам да не отваряме?

Първият: Сигурно е заради парите! Той оня ни ги даде, ама знаеш ли от агенцията какви са? Като стане въпрос за пари, става страшно!

Вторият: Те както блъскат, ще я разбият тая врата и какво ще правим тогава?

Първият: Абе, като не знаем за какво идват? Може там коктейли, басейни, ама може и другия край. Тъй както са се разтропали. Я дай триона тука, ти вземи ножа, пъхни го отзад в колана и да отворим да видим какво искат?

Двамата грабват трион и нож от шкафа, Вторият отключва предпазливо, отдръпва се бързо и двамата застават във войнствени пози край вратата. Ударите секват. Минава малко време в напрегнато очакване. Вратата се отваря и влиза Пепи с пакет цигари в ръка. При вида на двамата се стряска и изтърва пакета на пода. Вторият се втурва към нея, изблъсква я навътре в стаята и заключва отново.

Вторият (Развълнувано.): Как си? Как си? Кои са тези отвън? (Качва се на стола, отваря прозореца и гледа навън.)

Пепи (Изумена.): Кои отвън? Аз никой не видях! Какво ви става на вас двамата? Това на пода пари ли са? (Навежда се и вдига полусдъвкани 100 лева.) Какви са тези работи?

Вторият (С Първия слагат ножа и триона в шкафа. Гневно.): Значи, ти пушиш тука и хвърляш фасове по пода! Не те е срам, разбираш ли!

Пепи го гледа удивено.

Завеса.

 

 

© Стефан Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2017, № 5 (210)