Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Февруари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕТ ИСТОРИИ
(високобюджетен филмов сценарий)

Стефан Балтов

web

Разказвачи:

Професора

Гошо

 

Сцената представлява стая с маса и стол в средата. Фронтално врата. Професорът седи на масата, Гошо на стола.

Пр.: Вчера Пенка от махалата татуировка си направила.

Г.: Тъй ли? Колко интересно!

Пр.: Имам предвид сама си я направила!

Г.: Айде сега, Пенка!

Пр.: Не бе, навила конец на игла, купила си туш от книжарницата и се надупчила!

Пр.: И какво си татуирала?

Г.: Хилядолетния сокол!

Пр.: Какво, какво?

Г.: "Хилядолетния сокол" бе! На Хан Соло кораба!

Пр.: Къде си го тауирала?

Г. (Посочва.): - Ей тук на крака!

Пр.: Бахси! Че нямаше ли какво друго да си татуира?

Г.: Защо бе, какво му е на хилядолетния сокол?

Пр.: Е, хубаво, айде! Иначе прилича ли си?

Г.: Ааа, докарала го е! Значи, хилядолетния сокол ударен, и парчетата хвърчат ей тъй!

Пр.: Бре, наша Пенка! Да не се надяваш!

Г.: Нещо като филигран, дето леля ти, като ходи в Германия, после разправяше.

Г.: Тя леля ми не е ходила в Германия. Тя в Испания ходи!

Пр.: Тъй ли?

Г.: Оооо! Че как! (Става, дърпа копче на ревера на Пр.) - Това копче тука ли си беше преди?

Пр.: Ай, не дърпай! Ще го скъсаш!

Г.: Едно време другарката Зехирева имаше същите копчета!

Пр. (Поверително.): - Мен веднъж ме пратиха да взема цял чувал копчета от багажника на една кола!

 

Първа история

Действащи лица

Главни:

Професора

Достолепен испанец националист - наркодилър

Второстепенни:

Другарката Зехирева

Лелята на Гошо

Миманс:

Каталански граничари

Баски сепаратисти

 

Г.: Кога?

Пр.: Те ми казаха тъй - колата ще е там на паркинга до 17.30. После - край!

Г.: И ти отиде?

Пр.: Какво да правя? Отивам, гледам - колата там! Взех значи, чувала аз!

Г.: И после?

Пр.: Отварям, гледам - копчета!

Г.: После?

Пр.: После ровя малко отдолу, гледам...

Г.: Копчета ли?

Пр.: Да! Отде разбра?

Г.: Те така работят! Първия път - нищо!

Пр.: Да, обаче по-отдолу...

Г.: Какво?

Пр.: Беше пълно с наркотици!

Г.: Не думай?

Пр.: Да!

Г.: Какви наркотици?

Пр.: Де да ги знам! Аз да не съм наркодилър! Какви въпроси ми задаваш!

Г.: Ама ти отде разбра, че са наркотици?

Пр.: Че какво друго може да има?

Г.: Как изглеждаха?

Пр.: Съвсем като топчета...

Г.: Копчета, искаш да кажеш!

Пр.: Абе, копчета, топчета - все в гъз!

Г.: И после?

Пр.: После, слушай сега какво става... (Съучастнически.) - Идва един тип!

Г.: Някакъв бандит, сигурно?

Пр.: Не го знам! Висок, прошарен, с лула и вестник в джоба!

Г.: И какво стана?

Пр.: Сяда, значи, на пейката ей тъй... (Показва как.) - Пали лулата, обаче едното му око - все в мен!

Г.: Ами ти?

Пр.: Аз - нищо. С чувала с топчетата стоя там като глупак на тоя паркинг!

Г.: Копчетата, искаш да кажеш!

Пр.: Да де. Аз какво казах?

Г.: Топчетата!

Пр.: Абе топчета, копчета...

Г.: Все в гъз!

Пр.: Именно! Значи, аз имах една информация...

Г.: За тоя тип ли?

Пр.: Да! Трябваше и роза да има! Червена роза на ревера! Ама нямаше!

Г.: Може да я е забравил човека.

Пр.: Да я забрави ли? Абе, ти знаеш ли за какви пари става въпрос тука?

Г.: Нали копчета бяха?

Пр.: Ей, значи, голям наивник си!

Г.: Виж сега, ти както ми я разправи тая история излиза следното! Значи, Зехирева - това едно!

Пр.: Да речем.

Г.: Копчетата, паркинга - това две!

Пр.: Да кажем.

Г.: Ама кога тия копчета станаха на топчета, ей това ми кажи ти на мене?

Пр.: Ти това го остави! Тя излезе накрая, че не е толкова проста работата. Аз още като го видях тоя на пейката, и се усъмних!

Г.: Заради розата!

Пр.: Абе розата едно на ръка! Не ми изглеждаше читав тоя, даже на нашенец не приличаше! Имаше нещо такова (Показва, като прекарва ръка надолу пред лицето си, издава долната устна и прави строга физиономия.) - Нещо такова, разбираш ли!

Г.: А че на какъв ти приличаше този?

Пр.: Как да ти кажа, като че нещо испанско имаше у него! Аз после ей тъй отстрани се приближих да го разгледам, и какво мислиш?

Г.: Какво?

Пр.: Копчетата му - правоъгълни!

Г.: Айде бе!

Пр.: Няма майтап! Значи, тая работа като я видях и вече го разбрах - чист испанец! Те в Испания копчетата им са правоъгълни на всичките! И знаеш ли защо е така туй нещо? Чакай, аз имам едно копче, ще ида да го взема да ти го покажа... (Става, излиза през вратата, връща се, показва нещо на Г.) - Видя ли сега!

Г.: Да бе! Бахси!

Пр.: Че как не го знаеш ти това? Нали ходи в Испания?

Г.: Леля ми ходи.

Пр.: Абе ти, леля ти - все в гъз! Както и да е... значи, копчетата им са правоъгълни там, защото иначе как ще сложиш ти герб в копчето? Те там всичките герб имат! И освен това на копчето отгоре пише "Вива", отдолу - "Еспаньа". Нà, виж тука! (Показва.) - На всяко копче - Вива Еспаньа!

Г.: Бахти националистите!

Пр.: Страшни!

Г. (Със съмнение.): - Обаче леля ми си купи една блузка от Испания, ама с кръгли копчета!

Пр.: Трябва да е от баските значи, те там са сепаратисти!

Г.: Ама леля ми в Толедо ходи. То там баски няма!

Пр. (Гледа го съжалително.): - Те внасят бе! Внос от баските! Те баските нарочно кръгли правят, да дразнят испанците! Ама ако обърнеш копчето, пак си пише Вива Еспаньа! Даже и да не се вижда направо, на ултравиолетова светлина пак го има... тъй... докъде бяхме стигнали?

Г.: До испанеца с вестника в джоба!

Пр.: Ааа, да! Значи, чудя се аз защо няма роза на ревера моя човек, и по едно време се сетих!

Г.: Защо?

Пр.: Ми то януари месец! Отде рози през януари? Викам си, гледай сега как я нагласили работата нашите, да не се сетят за такова просто нещо!

Г.: Направо излагация голяма!

Пр.: Да! Ама карай! Отивам аз при него, той един такъв (Прави жеста пред лицето си.) - Благородник направо! Казвам паролата, то паролата беше - въпрос: "Вие ли събирахте охлюви в градинката пред "Интерпред"? И отговора: "Не, аз бях оня с акордеона на кръговото в Сарафово" . Нарочно трудни такива, разбираш ли?

Г.: Големи конспиратори!

Пр.: Страшни!

Г.: И той какво?

Пр.: Кой?

Г.: Испанеца!

Пр.: Ааа, да! Значи, казва ми той отговора, обаче на испански! Аз испански не знам, ама имаше там Сарафово! Сядам до него на пейката, той постла вестника, и почнах да вадя топчетата, ама те кръгли, търкалят се, почнахме да ги събираме по земята...

Г.: Чакай сега, нали копчета?

Пр.: Копчета де!

Г.: Ти сега топчета каза!

Пр.: Карай! Копчета, топчета - същата работа! Важното е да стане работата! Значи аз му давам един чувал кръгли, правим размяна за правоъгълни! Нашите хитро са го измислили!

Г.: Как тъй?

Пр.: Ей, ма много си заблуден, значи! (Чука Г. по главата.) - Тя е проста работата! Нашите вземат чувала с правоъгълни копчета и ги прекарват контрабанда през митницата в Каталуня! Сега разбра ли колко тънко са го измислили?

Г.: Ъъъъ... Не!

Пр. (Гледа го втренчено.) - Значи, много ме дразниш понякога! Каталунците като видят правоъгълни копчета, направо ги пускат, защото не могат да търпят испанците! Те нали искаха да се отделят там?

Г.: И цялата работа за един чувал копчета ли е? Че защо направо не си ги прекарат, то не е забранено!

Пр.: Защото те тия копчета не са обикновени! Те са пресован наркотик, разбра ли сега?

Г.: Какъв наркотик?

Пр. - Де да знам, аз да не съм наркодилър! Какви въпроси ми задаваш!

Г.: Ааа, ясно! Ама аз, ако съм един митничар и те видя с чувал копчета на митницата, нали знаеш какво ще стане?

Пр.: Какво?

Г.: Направо заминаваш!

Пр.: То затова са топчетата!

Г.: Моля?

Пр.: Ако се усетят нещо, сменяме в последния момент!

Г.: Бахси майката! Хитро сте го измислили!

Мълчание.

Пр.: И аз познавах една Зехирева!

Г.: Тъй ли?

Пр.: Тъй ами!

Г.: И как изглеждаше тая Зехирева, дето я познаваше?

Пр.: Значи, тя беше учителка!

Г.: Леле, какво съвпадение! Друго нещо?

Пр.: По "Роден край" учителка беше, значи!

Г.: Ай стига бе! Какво съвпадение! Друго?

Пр.: Ами цялата в копчета беше! Където намери копче и си го шие отгоре! Даже в магазина ходеше да види нови копчета дали са докарали и си купуваше!

Г.: Испански имаше ли?

Пр.: Оооо! Че как! Испански, от Норвегия, от Еквадор, откъдето се сетиш... от Австралия, от Чили, от Америка чак имаше!

Г.: Бахси съвпадението! И аз, дето я познавах тая, и тя тъй!

Пр.: И в градинката все си седеше, горката!

Г.: И плетеше ли, плетеше...

Пр.: На една кука ли?

Г.: На две!

Пр.: Значи, не е същият човек!

Качват се на масата, помагат си един на друг.

Пр.: Ей, оттука светът какъв е малък! Гледай, гледай какви дребосъци! (Превива се от смях.)

Г. (Вика гръмогласно.): - Ейй, дребни душици! Вашта мама дребна, разбираш ли!

Пр.: Чакай, ще я счупим тая маса! (Слизат.)

Г.: Абе, професоре, да те питам една работа?

Пр.: Какво?

Г.: Ти какво псуваш на всяка дума?

Пр.: Аче по нашия край тъй се изразяваме!

Г.: Хубаво де, какво си изразявате?

Пр.: Всичко!

Г.: Как тъй?

Пр.: Ми тъй нà! Ти като видиш една картина, ама да ти хареса, значи, какво казваш?

Г.: Браво, Стефчо, великолепна работа!

Пр.: Ай стига глупости, значи! Не е ли друго да кажеш: "Ибах та в картината, майна!"

Г.: Е... друго си е!

Пр.: Нали?

Г.: Абе де да знам. Къде казваш е тоя вашият край?

Пр.: Че ей тъй, из Българско!

Г.: Малко неудобно ми се струва да псуваш!

Пр.: Ай стига! Ей, ти като леля ми, значи!

Г.: Какво леля ти?

Пр.: И тя тъй мрънка, мрънка, после певица отиде в Норвегия.

Г.: После?

Пр.: След туй забременя!

Г.: После?

Пр. (Гледа го втренчено.): - Ама много ме дразниш понякога! После, че после! Ми върна се от Норвегия!

Г.: Ще ти разкажа една история за Норвегия!

Пр. (С интерес.): - Давай!

Г.: Много интересна история!

 

Втора история

Действащи лица

Главни:

Норвежка принцеса

Второстепенни:

Английски престолонаследник

Втори братовчед на краля на Египет

Съученичка от Еквадор

Миманс:

Ортопеди

Свита на принцесата

Жители на Лилехамер

 

Пр.: Давай де, давай!

Г.: Значи, забравих началото, обаче после става много интересно! Тя, тая история, е за едни банани!

Пр.: Че те в Норвегия банани имат ли?

Г. (Гледа го съжалително.): - Внос бе, професоре!

Пр.: Ясно! Нататък какво става?

Г.: Чакай сега, много бързаш ти! Тя, историята, бавно се развива, Норвегия е това, те там са едни бавни хората!

Пр.: Ок! Чакаме!

Г. (Бавно.): - Знаачииии, тяя таяя историяяя...

Пр.: Я виж там по-добре нещо друго разкажи! От някоя по-бърза страна?

Г.: Че де да знам аз къде са бързите страни?

Пр.: Ей, че си прост! По Екватора бе!

Г.: Ааа, добре! Имах аз една съученичка от Еквадор...

Пр.: Да? И какво стана с нея?

Г.: Емигрира в Норвегия!

Пр.: Значи, като стана...

Г.: Спокойно бе! Те от Еквадор нали знаеш какво изнасят?

Пр.: Какво?

Г.: Банани!

Пр.: За Норвегия ли?

Г.: Не само!

Пр.: Хубаво де, айде казвай какво става с тез банани!

Г.: Ама тая история не свършва хич добре!

Пр.: Нищо, карай, разказвай нататък!

Г.: Добре, айде! Значи, норвежците са луди по банани!

Пр.: Тъй ли?

Г.: Аз като ти казвам сега! Още границата като минеш, гледаш - навсякъде норвежци, седят, ядат банани и четат "Глад" на Хамсун!

Пр.: Айде бе?

Г.: Тъй го разбират живота! Вземе две кила банани, седне и чете! Почиват си хората!

Пр.: Не е лесно там!

Г.: Ми те се уморяват, как я мислиш ти, то да не е лесно да се бориш с природата!

Пр.: И по-нататък какво става?

Г.: Амии... тя тука става малко по-особена работата! Значи, те хубаво ядат, обаче после хвърлят корите ей тъй!

Пр.: Стига бе? И това в Норвегия! Аз за по-съвестни ги имах норвежците!

Г.: Какво да ги правиш? Такива са си!

Пр.: И после какво става?

Г.: Значи, навсякъде кори от банани! Цяла Норвегия осеяна, направо място няма да стъпиш, разбираш ли!

Пр.: Тц-тц-тц! То не им стига леда и снега, ами и бананови кори!

Г.: Именно! И те например виждат кората още отдалеч! Ама нали са такива бавни, докато това-онова, докато завият, и айде! Тупуррр!

Пр.: Леле!

Г.: Да! Значи, страшно много счупвания, ортопедите не могат да смогнат!

Пр.: Национален проблем!

Г.: Да! И чакай сега да ти разправям какво става! Норвежката принцеса решила един ден да иде в Лилехамер!

Пр.: За игрите?

Г.: Какви игри?

Пр.: Нали олимпийски игри имаше в Лилехамер?

Г.: Ехее, че то кога беше! Тя е била малка още! Не бе, решила да се разгелдиса жената!

Пр.: Защо пък точно в Лилехамер?

Г.: Значи, много ме дразниш понякога! Защо, че защо? Де да я знам защо! Имат си хората Лилехамер, цял град, отишла да се разходи ей тъй, нито виза ѝ трябва, нито нищо! То все едно ти до Ямбол да идеш да се разходиш!

Пр.: Че какво ще правя в Ямбол?

Г.: Де да те знам! В Ямбол какво правят хората?

Пр.: Хубаво де, айде давай нататък!

Г.: Докъде бях стигнал?

Пр.: Принцесата отива в Лилехамер!

Г.: Ааа, да! Значи, вдига се принцесата с цялата свита, това разни коприни шумолят, брилянти, салтанати и пр., вдигат се, значи, на влака и айде в Лилехамер! Тя голяма работа!

Пр.: Че как! Кралско посещение все пак!

Г.: Тъй ами! В Лилехамер ги чакат хората, посрещане, речи, детски хорове пеят, сълзи, шампанско... кралска визита! И свитата нали голяма, изпояли всички херинги в Лилехамер!

Пр.: Че нали бяха банани?

Г.: Какви банани?

Пр.: Нали банани ядяли норвежците?

Г.: Да де, да! Аз какво казах?

Пр.: Херинги!

Г.: Абе, херинги, банани - все в гъз! Значи, продължавам! Върви свитата, там през фиордите с корабчета минават, националния химн свири, и изведнъж, не щеш ли, на пътя - банан!

Пр.: Ай стига бе!

Г.: Да! Те, разбира се, го видели отдалеч, и започват, значи, да викат предупредително! Ама нали са бавни, тъй викат! (Вика.) - Вааашеее вииисооочееествооо, внииимааавайтееее!

Пр.: Нааа пъъътяяя вииии иииимаааа баааанаааан!

Г.: Дааа неее паднееетееее дааа сеее наааатъъъртиииитеееее!

Пр.: Аааааааа! Ааааааа!

Г.: И така нататък! Обаче късно ли почнали да викат, какво станало, тя, принцесата, докато завие и айде! Тупурррр!

Пр.: Леле!

Г.: Да! И крака си счупила, разбираш ли! Те после го наместили, ама докато туй-онуй, и си останала куца горката!

Пр.: Лоша работа!

Г.: Да! Проблем голям, така да се каже - национален! Те се били разбрали да я женят за английския престолонаследник, ама като окуцяла, не станала работата! Отношенията с Еквадор се обтегнали!

Пр.: Защо пък с Еквадор точно? То има и други износители на банани?

Г.: Принцесата на еквадорски банан се подхлъзнала! И в крайна сметка какво станало - омъжили я за втори братовчед на краля на Египет!

Пр.: Тц-тц-тц!

Г.: Да! За два милиона камили!

Пр.: Че за какво са им камили в Норвегия? Ще изпукат от студ там!

Г.: Да де, ама го измислили хората! Значи, построили специални хангари с климатици, влезеш си вътре на топло с камилата, вземеш си две кила банани и четеш Хамсун! Рай!

Пр.: Бахси! Тя тая история не свършва хич добре!

Г.: Аз ти казах, ти не! Разказвай! Видя ли сега какво стана?

Пр.: Натъжих се! (Трие очи с ръкав.) - Я да се качим на масата! (Качват се, помагат си.) - Я гледай каква красота!

Г.: Да бе! (Прави упражнения с ръце, диша с пълни гърди.) - Какъв въздух тука горе, а?

Пр.: А ние сме тръгнали с чужди държави да се занимаваме! Виж България каква е красива, разбираш ли!

Г.: Значи, Шипка, това Бузлуджа... бахси майката!

Пр.: Абе друго си е да си горе!

Г.: Тъй ами!

Пр.: Я да ти разкажа една история аз!

Г.: Давай!

Пр.: Тя тая история е малко кофти и тя!

Г.: И защо реши точно сега кофти история да ми разказваш?

Пр.: Не бе, тя е малко кофти, не много! Търпи се!

Г.: Хубаво, айде давай! (Сядат на ръба на масата, клатят крака.) - Пак нещо за чужбина ли е?

 

Трета история

Действащи лица

Главни:

Сид

Матилда

Баща на Матилда

Красива аборигенка

Второстепенни:

Дънди Крокодила

Наоми Кембъл

Миманс:

Ейси-Диси, Кайли Миноуг, Мел Гибсън, Юън Макгрегър, австралийци сърфисти

 

Пр.: Ами, тъй се случи, че за една история от чужбина се сетих! От далееечна чужбина!

Г.: Откъде бе?

Пр.: Чааак от Австралия!

Г.: Е, по-наблизо нещо нямаше ли?

Пр.: Абе то има сигурно, ама сега не се сещам. Слушай сега каква история. Тя е една такава, всичко е с главата надолу!

Г.: А! И защо тъй?

Пр.: Ами Австралия бе, бате! Те там с главата надолу ходят!

Г.: Особени хора!

Пр.: Да! Значи тя е една такава страна Австралия...

Г.: Каква?

Пр.: Смъртоносна!

Г.: Айде бе?

Пр.: Значи, там каквото те ухапе, и умираш! За пет минути максимум!

Г.: Бахси майката!

Пр.: Абе всичко бе! Клъвне те например змия - сто процента гаранция, че е смъртоносна! Няма шест-пет! Заминаваш! Това паяци, даже светулките им са смъртоносни там!

Г.: Аз четох някъде за черната вдовица!

Пр.: Примерно! Примерно! Черната вдовица е много смъртоносна!

Г.: Сигурно само жени хапе обаче?

Пр.: Защо само жени да хапе?

Г.: Ами вдовица бе! Не е черният вдовец, например!

Пр.: Не съм се замислял! Може пък и само жени да хапе?

Г.: Обаче на тая страна малко мрачна слава ѝ създаде ти! То да не е само разни змии, паяци! Има и други работи в Австралия!

Пр.: Какво например?

Г.: А че... ей го, например Ейси-Диси!

Пр.: Те са шотландци!

Г.: Кой бе, Ейси-Диси ли?

Пр.: Ооо! Че как!

Г.: Ай стига бе! Ти уби детето в мен! Ейси-Диси били шотландци!

Пр.: Емигранти в Австралия!

Г.: Ами ей го нà - щом са решили да емигрират хората, значи, има за какво! Кой луд ще иде да го хапят там?

Пр.: Абе де да ги знам! Особени хора са! Виж само плажа в Сидни какъв е например!

Г.: Какъв?

Пр.: Ами 40 градуса на сянка, а пък океана е - 5! И вълни, значи, огромни! Само сърфист някой ако се осмели да влезе с неопрена, и отдолу с кожух!

Г.: Бахси плажа! Ами обикновените хора какво правят?

Пр.: Пазят се нещо да не ги ухапе!

Г.: Във водата не влизат ли?

Пр. (Гледа го съжалително.): - Как ще влезеш във водата бе! Ами че те във водата са по-отровни! Имат там едни медузи, ужас! Да мине само на 15-20 метра край тебе и айде!

Г.: Стига бе!

Пр.: Ооо! Че как!

Г.: И каква е тая история, дето щеше да я разказваш?

Пр.: Тя е една такава... малко особена история!

Г.: Тъй ли?

Пр.: Любовна история!

Г.: Романтика, значи?

Пр.: Да! Обичали се двама млади, надолу с главата...

Г.: Айде сега! Това и в Камасутра го няма, бе професоре!

Пр.: Образно казано! Образно казано! Момчето било бедно, а момичето мноого богато!

Г.: Тц-тц-тц! Класова разлика, тъй ли?

Пр.: Че как! Бащата на момичето бил свръхбогат, имал 500 000 декара с овце и още толкова с кенгура! Да не броим другите работи!

Г.: Бахси богаташа, разбираш ли!

Пр.: Да! И много мразел момчето!

Г.: Защото били бедни техните, тъй ли?

Пр.: Не! Ей тъй си го мразел! И казал на дъщеря си - значи, тоя ако го видя наоколо - пускам кучетата!

Г.: Смятай! С толкова овце колко кучета ще има тоя дъртак!

Пр.: Да! Обаче дъщеря му - нещастна! Пратил я в Париж, ей тъй да си купи рокли, не! Още по-нещастна се връща! Лондон - не! Рим - не! Ню Йорк - не! Даже в Дубай я пратил, разбираш ли, не, та не! Все по-нещастна ставала, накрая станала толкова нещастна, че само като я видиш и припадаш от нещастие!

Г.: Бахси! (Трие очи с ръкав.) - Няма ли да го ухапе някоя черна вдовица тоя дъртак бе?

Пр.: Те само жени хапят!

Г.: Ааа, верно! Давай нататък!

Пр.: Тъй! Какво става после! Момчето обаче не се отказва, пешкин момче излязло! Дънди Крокодила му бил чичо някакъв! Хвърлял бумеранг значи, от Пърт до Мелбърн!

Г.: Ай стига бе!

Пр.: Факт! Че се и връщал после!

Г.: Голяма работа!

Пр.: Страшен!

Г.: Еййй!

Пр.: И какво става после!

Г.: Какво?

Пр.: Докъде бях стигнал?

Г.: До бумеранга!

Пр.: Аааа, да! Младежа се казвал Сид! Значи, казал си Сид един ден, - това аз повече няма да го търпя!

Г.: А така! Браво!

Пр.: Грабва, значи, бумеранга и хваща гората! Там обаче, смъртоносна работа, бате! Висят от дърветата едни змии, паяжини страшни, само да ги бутнеш и айде! Нощем - отровни светулки, разбираш ли! Обаче силата на любовта е велика сила!

Г.: Кораво момче тоя Сид, ей!

Пр.: Че как! Дънди Крокодила му е чичо!

Г.: И какво става по нататък?

Пр.: Дотук какво имаме: Дъщеря - нещастна, баща и - кучета, Сид - бумеранг! Нали така?

Г.: Абсолютно! Ей, ама страшна история бе, професоре! Божеее, каква хубава история!

Пр. (Скромно.): - Е... понякога ми се получава, ей тъй...

Г.: Страшен си! Давай нататък!

Пр.: Тъй! Нататък! Аз тука малко съм забравил какво точно ставаше... аааа, да!

Г.: Какво?

Пр.: Чакай, че ми се пие вода! (Излиза през вратата, чува се шум от чешма, връща се, трие устни.) - Хубава вода! Тъй!

Г.: Давай нататък!

Пр.: Дъщерята решава да избяга при Сид в гората, значи, да постави баща си пред свършен факт! Тъй и тъй, значи, ние със Сид в гората... и така нататък!

Г.: С главата надолу!

Пр.: Да! Те там в Австралия са много консервативни! Ако момичето не е девствено, не може да се ожени!

Г.: Тъй ли?

Пр.: Оооо! Абсурд!

Г.: Абе, с толкова пари...

Пр.: Няма пари! Нищо не помага! Не е ли девствена, край!

Г.: И какво, успява ли?

Пр.: Кой да успява?

Г.: Момичето! Да избяга в гората!

Пр.: Абе тя за успяване успяла, ама като стигнала в гората, цялата одрана от тръни, с разкъсани дрехи, значи, зловеща гора ти казвам?

Г.: А, че тука да не е по-различна гората! Малко трънаци имаме и тука!

Пр.: Ама там всичко е по-брутално бе! И озоновата дупка е отгоре!

Г.: Аз мислех, че е над Аржентина озоновата дупка!

Пр.: Тъй де, тъй! Аз какво казах?

Г.: Австралия?

Пр.: Абе Австралия, Аржентина - все в гъз!

Г.: Добре, айде давай нататък!

Пр.: Докъде бяхме стигнали?

Г.: До гората!

Пр.: Значи, той Сид в гората се запознал с една аборигенка...

Г.: Ай стига бе!

Пр.: Представяш ли си каква драма? Идва, значи, Матилда (тъй се казвала девойката), умряла от нещастие и какво да види? Сид и оная - надолу с главата!

Г.: Бахси майката, професоре! Тя много тъжна тая история бе!

Пр.: И като ревнала, значи, тая ми ти Матилда, рев да видиш! То и на Сид сега му станало неудобно, нали тъй, взел там да я успокоява, ама тя разликата очевидна, бате! Нашата - раздърпана, разчорлена, надула се от рев, то тя и поначало си била грозничка де, те там в Австралия са такива... ама другата, аборигенката! Да видиш ти красавица! Значи, Наоми Кембъл пасти да яде! И няма това да се разроши, да се раздърпа, една такава мазна стои, на шията - зъби от акула - свикнала там в гората да си живее!

Г.: Кофти история!

Пр.: Аз нали ти казах в началото?

Г.: Ама тя много кофти бе, професоре! Ти каза, че малко кофти ще е!

Пр.: Тя после е с хепиенд тая история!

Г.: Тъй ли?

Пр.: Да! Значи, тая, нашата, като избягала в гората, баща ѝ разбрал и се чукнал, дъртака му с дъртак! Казал си, абе аз защо съм такъв човек бе, детето ей тъй иска, нали, да се ожени, дай да дадем, така да се каже, пък и момчето не е случайно, ей нà - Дънди Крокодила му е чичо, бумеранги разни хвърля и така нататък! Станало му съвестно, и тъкмо да разреши на младите, и го ухапала една черна вдовица!

Г.: Ужас! И айде?

Пр.: Не! Нищо не му станало, то нали само на жени действа отровата!

Г.: Уффф! Аз се притесних!

Пр.: И като вдигнали една сватба, бате, сватба да видиш ти! Гости, гости, Ейси-Диси, Кайли Миноуг, Мел Гибсън, Юън Макгрегър, пет хиляди човека! Е, те накрая останали четири хиляди, другите ги изпохапали разни работи, ама то това е нормално там, те не му обръщат много и внимание даже!

Г.: Бахти хепиенда! Хиляда човека измрели!

Пр.: Е, те ги погребали де, както си трябва!

Г.: Ами аборигенката? С нея какво станало?

Пр.: Дали им там на цялото семейство труповете да погребват, един вид създали заетост! И някой лев взели, тъй че и тя доволна!

Г.: Верно, че особена история!

Пр.: Аз ти казах! Ама интересна е, не е като нашите тука!

Г.: Да бе, какви хора сме ние! И историите ни такива на нас! Гледай, само новините да видиш ще разбереш какви хора сме! Нà, гледай! (Вдига вестник от масата.) - "Изнасилена пропява, печели "Мюзик Айдъл".

Г.: Виж какво, писна ми от тия, разбираш ли! Цял живот с тия дебили се занимавам! Ай сиктир! Я по-добре да ти разкажа нещо от белия свят!

Пр.: Давай, давай!

 

Четвърта история

Действащи лица

Главни:

дон Педро Мария Долорес и пр. - баща (майка) на Хуанита

Хуанита

дон Диего де Мендоса

Второстепенни:

Конквистадор - идалго

брат на дон Диего - мафиоз

Пиночет

Анжела Дейвис

Министър на вътрешните работи на Перу

Миманс:

Правителства на Чили и Перу

Футболисти

 

Г.: Добре, тя е една стара история, още от конквистадорите навремето! Малко мрачна история, обаче времената са били такива! Представяш ли си - идва ей тъй пред теб един изпит идалго на черен кон, на щита - герб, разбираш ли... (Прави жест пред лицето си с дланта надолу, издава долната устна.) - Достолепен!

Пр.: Леле-мале!

Г.: Именно! Застава така! (Показва как.) - И ти казва: - Алредедоррр!

Пр.: Алредедор ли?

Г.: Да! Какво ще кажеш?

Пр.: Какво значи "алредедор"?

Г.: Абе де да знам какво значи! Въпросът е как звучи само! Голяма работа, а? Но както и да е! Живял е по него време един скромен обущар!

Пр.: Къде е живял?

Г.: Във Валпараисо!

Пр.: А! Къде е това бе?

Г.: Е, айде сега, Валпараисо не знаеш къде е! В Чили!

Пр.: Ааа, ясно, конквистадори, това-онова! Ти ходил ли си в Чили?

Г.: То сега там не е интересно, люти чушки само ядат и мач играят по цял ден! И да идеш, какво да правиш? Да си седиш в хотела по цял ден, да слушаш радио "Валпараисо". Аз за ония времена ти говоря, разбираш ли? Алрредедорр!

Пр.: Ясно! Дай сега нататък!

Г.: То Валпараисо е малко особен град, всичко е на колчета там. Наколни жилища, и наоколо ходят по едни такива мрежи! Значи, изтървеш ли нещо, ключове или нещо, край! Заминава долу в океана!

Пр.: Добре де, там по-равно няма ли, да си построят един град като хората?

Г. (Разперва ръце.): - Няма! Ти Чили на картата виждал ли си?

Пр.: Май да! Едно такова тясно и дълго!

Г.: А! Сега разбра ли ме! Андите директно във водата влизат под остър ъгъл, къде ще правиш ти къщи?

Пр.: Интересно място, значи!

Г.: Да!

Пр.: И какво става по-нататък?

Г.: Ами нищо! Живял си обущарят във Валпарайсо, правил там обувки, люти чушки - умерено, че със стомаха не бил добре! Работата му била повечето да надува топки, дето пристигат от фабриката!

Пр.: Че те не ги ли продават надути?

Г.: В Чили - не!

Пр.: Стига бе!

Г.: Да!

Пр.: И защо така?

Г.: Особени хора са! От време на време се качват горе в планината, с едни свирки свирят! Тъй! Че тоя обущар, дон Педро Мария Долорес Хуан де Хименес и Ремедиос Чиприано Паола де Санкто Спирито, имал дъщеря, прекрасната и палава Хуанита!

Пр.: Ей! Хубава била, значи?

Г.: Ооо! Че как!

Пр.: И палава?

Г.: Ооо!

Пр.: Ей, не му е било лесно на баща ѝ значи!

Г.: Само проблеми! Само проблеми! Добре, че имала отскоро един сериозен приятел - дон Диего де Мендоса, потомък на стар конквистадорски род!

Пр.: Алредедор, значи!

Г.: Абсолютно!

Пр.: Тъй, значи! (Покланя се, прави движения, сякаш размахва шпага пред гърдите си.)

Г.: Че как!

Пр.: И какво станало после?

Г.: После... имал старият обущар един стар сандък, с желязо обкован!

Пр.: Какво имало в сандъка?

Г.: Ами туй-онуй. Чорапи си държал вътре, стари свещи, нафталин, обаче по-важното било скрито по-отдолу!

Пр.: Какво?

Г.: Завит в испанското знаме, проядено от времето, с дупки от куршуми, имало един стар документ!

Пр.: Ай стига бе! Карта на съкровище!

Г.: Не!

Пр.: Ами какво тогава!

Г.: Паспорт!

Пр.: Чий паспорт?

Г.: На обущаря!

Пр.: А! Че за какво му е да си крие паспорта?

Г.: Значи, историята е такава. Нашият обущар всъщност не е баща на Хуанита!

Пр.: Че какъв ѝ е тогава?

Г.: Майка!

Пр.: Чакай, чакай сега! Какви са тия работи? Нали баща ѝ бил? Как тъй майка ще ѝ стане?

Г.: Смяна на пола!

Пр.: Абе какво правят тия в това Валпараисо бе? Бахти хората!

Г.: Латино, какво да ги правиш! Гореща кръв, туй-онуй!

Пр.: И после?

Г.: Ами тя историята се развива малко странно тука...

Пр.: Давай де, давай!

Г.: Значи, старият обущар, демек обущарка, не бил равнодушен към любовника на дъщеря си - младия дон Диего!

Пр. (Поразен.): - Бах тая крива нива!

Г.: Абсолютно! Стоял си той в мрачната обущарница, надувал си топките и сърцето му се обливало с кръв!

Пр.: Ей... милия!

Г. (Въздиша.): - Не му било лесно!

Пр.: Не му завиждам!

Г.: Гледал скришом през ключалката и т.н. Обаче! Цялата работа е, че Хуанита знаела за отношението на баща ѝ, демек майка ѝ към нейния любовник!

Пр.: Как тъй? Откъде?

Г.: Абе, страшни са жените! Тя хващала по някой поглед оттук-оттам, усещала каква е работата, обаче си мислела, че баща ѝ е обикновен джендър, разбираш ли! Те там в Латинска Америка това за нищо го нямат!

Пр.: Тъй ли?

Г.: Абе гореща кръв, какво да ти разправям! Мъжко, женско, всичко под ножа!

Пр.: И това в Чили?

Г.: Да!

Пр.: Аз за други хора ги имах чилийците! Това Пиночет, Анжела Дейвис!

Г.: Тя Анжела Дейвис от Чили ли е?

Пр.: Че как! Малко ме разочароваха, значи!

Г.: Еее, ти сега! В 21. век живеем!

Пр.: Добре де, давай нататък! Какво станало после?

Г.: Абе тя станала една...

Пр.: Кажи де, кажи?

Г.: Мътна и кървава!

Пр.: Какво, какво станало?

Г.: Не се знае как, обаче обущарят, демек майката на Хуанита, взел, че забременял!

Пр.: Бахси майката! От кой бе?

Г.: Ееее, де да знам! Да не съм им светил? Забременял, и това е! Те там тия работи лесно стават!

Пр.: Ей, сиромаха!

Г.: Седял си, значи, в мрачната работилница бременен и си надувал топките!

Пр.: Тц-тц-тц!

Г.: Хуанита обаче подозирала, че ще си има братче, и скришом ревнувала дон Диего от баща си!

Пр.: Да де, ама нали той не е баща на детето?

Г.: Кой да ти каже?

Пр.: И какво сега: Стана тя каквато стана - тати зет ми стана!

Г.: Мани мани!

Пр.: Абе, каква е тая история бе! Бахти!

Г.: Чакай де, то има още!

Пр.: Какво още има? Да не е забременял още някой?

Г.: Ей, ти много бързаш! То се обръщат нещата тука!

Пр.: Тъй ли?

Г.: Да! Бащата, тоест майката на Хуанита, взел, че спечелил много пари от лотарията!

Пр.: Айде бе?

Г.: Да! Трил билетчета и спечелил не знам си колко милиона песо!

Пр.: Това много пари ли са?

Г.: Много! И мафията там не искала да му ги изплати! Обаче дон Диего, любовника на Хуанита, имал брат!

Пр.: Мафиоз!

Г.: Да! Брат му се занимавал с наркотици! Казал на обущаря, че ще му платят, ако си сложи кокаин в топките!

Пр.: За контрабанда?

Г.: Много ясно! За какво друго?

Пр.: И обущарят какво, съгласил ли се?

Г.: Той пък казал на дон Диего да каже на брат си, че ще се съгласи, ако от правителството признаят еднополовите бракове!

Пр.: Че в Чили не ги ли разрешиха?

Г.: В Перу ги разрешиха!

Пр.: Че защо не иде в Перу да се ожени за който си иска! Ей го де е Перу!

Г.: Абе, къде ще ходи човека бременен през тия баири сега!

Пр.: Хубаво де, брата на дон Диего как ще накара правителството?

Г.: Абе, това е мафията бе! Те са вързани там!

Пр.: Ами с Хуанита какво стана?

Г.: Нищо! Ревнува си там! Ти сега какво се сети за Хуанита?

Пр.: Ми кофти ми е за момичето! Не стига, че баща ѝ майка излезе, ами и приятеля ѝ мафиоз!

Г.: Той брат му е мафиоз!

Пр.: Той, брат му - все в гъз!

Г.: Тъй! Докъде стигнахме?

Пр.: Значи, обущаря - джендър!

Г.: Трансджендър!

Пр.: Все в гъз! Две - Хуанита! После идва дон Диего мафиоза!

Г.: Нищо не си разбрал! Аз какво ти обяснявах досега?

Пр.: Какво?

Г.: Ааа, ти си неспасяем!

Пр.: Добре, давай края направо, че ми писна от тия тиквеници! Какво е туй Валпараисо, бе?

Г.: Накрая само ще ти кажа, че дон Педро обущаря се омъжва за министъра на вътрешните работи!

Пр.: На Чили ли?

Г.: На Перу бе! Те в Чили нали са забранени тия бракове?

Пр.: Ааа, верно! Ама тая история бахти историята! Нещо пò така нямаше ли да разкажеш?

Г.: Как пò така?

Пр.: Ами по-прилично някак, какви са тия работи? Тя бетер нашенска история тая!

Г.: Прав си! Те и нашите истории едни - мани, мани!

Пр.: И по филмите ги няма такива работи!

Г.: Абе има ги, ама само на някои филми!

Пр.: Да, ама са непопулярни такива филми! Ако искаш нещо по-популярно, вземи направи един екшън и им гледай сеира!

Пр.: Абе, не е само екшъни! Драми, това-онова...

Г.: Сега гледам на някои филми пише "ужаси, комедия, романтичен". Ама екшъните най вървят!

Пр.: Аз знам една американска история!

Г.: Екшън ли е?

Пр.: Че как!

Г.: Я кажи, кажи?

 

Пета история

Действащи лица

Главни:

Братовчеда на Сали

Братът на Уолтър

Профайлър

Второстепенни:

Препарирана майка на Братовчеда на Сали

Детективи от ФБР

Миманс:

Полицаи

Затворници

Гангстери

Сопрани

 

Пр.: Значи, преди да ти разкажа, трябва да знаеш някои работи за американците! Първо, луди са по оръжия!

Г.: Аз това го знам бе, професоре!

Пр.: Абе знаеш... луди, ти казвам бе! Значи, само се гърмят наляво-надясно и дебнат някое ново пушкало няма ли да пуснат на пазара! Разберат ли такова нещо, край! Хукват да го купуват и се образуват едни страшни опашки по 20 километра! И почват, значи, да се карат, да се пререждат, щото и време нямат, те там в голям стрес живеят... и като се скарат, почват да се гърмят по тия опашки, по половин опашка заминава ей тъй!

Г.: Тц-тц-тц!

Пр.: Да! И затова полицията там ги накарала да се нареждат на опашка с колите си, като на Макдоналдс! Минаваш и ти дават пищов там или пушка, по-много от пет не, да има за всички! И отгоре един хеликоптер, рррр, следи - да не се пререждат! А си мръднал, и отгоре: Номер 345 - стой си в опашката, мадър факър... и така нататък!

Г.: Тя голяма работа!

Пр.: Че как! И друго за американците - ползват там ацетон за консерватор! Всички на ацетон миришат!

Г.: Е, таман няма да припадат!

Пр.: Не бе, то онуй амоняк беше!

Г.: Ааа, верно! И какво - седят си в колите на опашката, миришат си на ацетон и се гърмят, тъй ли?

Пр.: Е, и на църква ходят! Освен това се пазят от серийни убийци!

Г.: Че там серийни убийци ли има?

Пр.: Ооо! Че как!

Г.: Брейй! То много страшно, значи!

Пр.: А, не бе! Значи, тая история, дето ще ти я разкажа, е за един сериен убиец! Викали му Братовчеда на Сали!

Г.: И защо така му викали?

Пр.: Ми Сали му била братовчедка! Какви въпроси ми задаваш!

Г.: Добре де, коя е тая Сали?

Пр.: Значи, много ме дразниш понякога! Коя е, че коя е! Де да я знам! Някаква Сали! Слушай сега нататък какво става! Тоя сериен убиец бил имитатор!

Г.: На кой?

Пр.: На Брата на Уолтър!

Г.: Какъв е тоя пък сега?

Пр.: Брата на Уолтър бил един от по-страшните серийни убийци по западното крайбрежие! Избивал наред! Значи, брат ти, ако се казва Уолтър - не си в безопасност! Всички взели да си сменят имената! Името Уолтър станало по рядко от Адолф в Германия!

Г.: Тц-тц-тц! Опасен тип!

Пр.: Значи, той първо убивал жертвите, после ги препарирал, и не стига това, ами накрая ги и печал!

Г.: Тъй ли? И защо така?

Пр.: Де да го знам! Извратеняк! После се опитал да спре, даже спрял за 40 години, обаче го спипали! Бил в затвора вече 60 години и станал бахти якото копеле, разбираш ли!

Г.: Защо тъй?

Пр.: Те там в затвора само щанги вдигат бе! И ти да вдигаш щанги 60 години, смятай как ще се нацепиш! И какво става оттук нататък? Тоя, Брата на Уолтър, разбрал, че някой навън почнал да го имитира и побеснял!

Г.: Тоя Братовчед трябва да се е уплашил много?

Пр.: Чакай сега да ти кажа за Братовчеда! Оня бил странен тип, живеел в самотна къща с майка си, с която не си говорели!

Г.: А! Че защо не си говорят пък?

Пр.: Всъщност той ѝ говорел де, ама тя не му отговаряла!

Г.: И защо така?

Пр.: Ами бил я препарирал!

Г.: Ама опекъл ли я?

Пр.: Е, не! Майка му е все пак! Ама сума ти народ препарирал и опекъл, разбираш ли!

Г.: И после къде ги държал?

Пр.: Там... по разни фризери. Страшен извратеняк! И щанги и той вдигал в несвяст! Те изпратили детективи от ФБР и за малко да го хванат!

Г.: Ама не го хванали!

Пр.: За малко! Тъкмо да докладват - и айде във фризера! Че Братовчеда като всички американци и той бил маниак по разни оръжия! У тях от пушки и от фризери не можеш да минеш! Отивал той с черния си ван на опашките за оръжия, седял вътре неподвижен и мускул не трепвал по лицето му!

Г.: Самообладание страшно!

Пр.: Да! Обаче и от ФБР не спят! Наели те един профайлър! Отишъл тоя в затвора при Брата на Уолтър, и Брата въртял - сукал, накрая пропял!

Г.: Айде бе?

Пр.: Че как! Профайлър е това, бате! Имал Брата една информация за Братовчеда, и я изпял! Оня ползвал някакви редки материали за препариране и профайлърът като разбрал тая работа, свързал се с магазина, дето ги продавали тия работи, и разбрал кой всъщност е Братовчеда на Сали! Отишъл до къщата му, обаче оня не бил вчерашен, усетил каква е работата и духнал! Профайлъра - по него! Преследване страшно! Накрая се набутали из едни улички там в Китайския квартал и се блъснали! Братовчеда хукнал пеша, нашия - по него! И тъй влезли в една изоставена фабрика за ацетон! Значи - съспенс голям! Братовчеда с пищов, нашия взел там една тръба и се дебнат!

Г.: И после?

Пр.: Тъй! После какво става! В това време Брата на Уолтър избягал от затвора и първата работа била да отиде в къщата на Братовчеда! Оня го няма, ама тоя изтръгнал от майка му накъде е тръгнал!

Г.: Че тя нали беше препарирана?

Пр.: Смятай какви мъчения са били! Както и да е... пристига Брата във фабриката, в това време ония двамата се дебнат вътре. Извадил един пищов и той и взел да се чуди кого първо да свитне! Единия естествен враг, нали така - профайлъра де, другия го имитирал! В това същото време обаче в тая фабрика ставала сделка с наркотици! И било пълно с разни гангстери, въоръжени до зъби! Значи, от едната страна двама серийни убийци с пищови и един профайлър с тръба, от другата - цяла банда главорези наркомани!

Г.: Леле-мале!

Пр.: Освен това от другата страна пък имало уъркшоп по оперно пеене! Ползвали фабриката, защото акустиката била страшна! Те тия ацетоновите фабрики са огромни там! И тъкмо се разпявали сопраните!

Г.: Бахти историята! Тя много интересна тая история бе!

Пр.: Чакай да видиш сега какво става! Профайлърът се бил скрил там в една цистерна! Тия двамата, Брата и Братовчеда се псуват от двата края, и по-накрая Брата казал на Братовчеда, че препарирал Сали! Оня не издържал на съспенса и взел да гърми напосоки! Тия с наркотиците помислили, че има предателство и почнали да се гърмят! Отвън пък наистина имало ченгета - и те почнали да гърмят през прозорците вътре, в това време сопраните пеят, та се късат!

Г.: Бахси екшъна! И после?

Пр.: Послее... на профайлъра брата се казвал Уолтър! И нашия много го било яд на Брата на Уолтър, затуй го издебнал и му играл една тръба в главата! Оня обаче само си изтървал пистолета! И като се обърнал!

Г.: Леле!

Пр.: Смятай, 60 години щанги вдигал! Пипнал той профайлъра и бой, ти казвам! Спукал го от бой! Нашият няма време да падне! Бой, бой, взел му тръбата и с тръбата даже го изгърмял... докато нашият се изхитрил, видял там една верига виси отгоре и я метнал на шията на Брата! Брата докато туй-онуй, нашият изтърчал и натиснал едно копче! И айде Брата се обесил на тая верига!

Г.: Аз това май го бях гледал някъде!

Пр.: Айде бе?

Край

Завеса

 

 

© Стефан Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2019, № 1 (230)