Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НАШЕСТВИЕТО

Стефан Балтов

web

Тази история ми разказа комшията Наско, и дълго се колебах преди да я напиша, първо, защото поне на мен ми изглежда невероятна, и второ - просто не е... как да кажа... прилична за разправяне. По него време обаче комшията се беше вече сбръчкал и почервенял и нещо в начина, по който разказваше, ме накара да погледна другояче на цялата работа, още повече че доколкото го познавам, едва ли може да измисли такива подробности. Просто не е такъв човек, ако ме разбирате. Но както и да е, истинска или не, историята е интересна и има някакъв скрит смисъл или поне на мен така ми се стори първоначално.

И така, всичко започнало някъде в началото на 80-те години на миналия век в театъра. По него време театрите бяха мрачновати постройки, с червени плюшени завеси в гардероба и също такива плюшени седалки, които се вдигаха, за да заемат зрителите местата си. "Адриана Будевска" в Бургас не правеше изключение, имаше същото просторно фоайе с висок таван и големи продълговати маси, покрити с мръсен и олющен в ъглите охров фурнир. В антракта между действията зрителите се тълпяха пред подносите с наредени дълги сандвичи или стояха в прилични опашки пред тъмните касети на вратите на тоалетните - дълга опашка пред женската тоалетна и по-къса пред мъжката.

Пред мъжката тоалетна чакаше реда си и Атанас Пасайтидов, може да се каже с известно нетърпение заради силното дразнене, което усещаше в панталона си. По тази причина той го подръпваше с ръка, като усещаше дори през габардинения плат как нещо закача материята на топлото бельо. Накрая, след известно мъчително чакане, дойде и неговият ред и в една от тесните и високи клетки на тоалетната, пред чугунено клекало с дълги кафеникави струи той забързано разкопча копчетата на панталона си и извади пениса си. Какво беше неговото учудване, когато видя от отвора на главата му да стърчи засъхналото тяло на някаква мравка, което закачаше плата на бельото и предизвикваше нетърпимото усещане.

"Къде се завряла" - помисли Атанас, хвана "мравката" и я извади внимателно. Главата на насекомото, която беше вътре в пениса и по тази причина не беше изсъхнала, лъсна на бледата светлина от обвитата в паяжина крушка далеч горе под високия таван. Можем да си представим учудването на нашия герой, когато под извадената мравка изскочи главата на ново насекомо и изпълзя навън. За разлика от първото обаче, това беше червеникаво, и крачетата му стърчаха от всички страни на тялото подобно на стоножка. Преодолявайки погнусата си, Атанас го чукна с нокът и насекомото отлетя в дупката на клекалото, където се завъртя няколко пъти в струята на водата, неспирно течаща от разваления кран, преди да изчезне в канализацията. Следващото насекомо беше още по-голямо и по-червено от предишното и Атанас, вече не толкова безучастно, изчака да се подаде наполовина, хвана го, измъкна го навън и го поднесе към очите си (нашия герой беше късоглед). Насекомото изви няколко пъти тялото си в отчаяни резки движения, размахвайки крачета, при което слузта проблясваше в набразденото му тяло. Атанас го размаза между пръстите си, през което време обаче от увисналия му пенис отново се измъкна насекомо и както можеше да се очаква, започна да размахва крачета и да се извива на всички посоки. Атанас предвидливо изчака да се покаже наполовина, хвана го и го измъкна от вече започващата да се зачервява глава на пениса си, удивително започваща да прилича на лице без нос и очи, с капризно свити възпалени устни. Последваха още няколко насекоми, които също бяха размазани, от което под ноктите на Атанас се събра червено лепкаво вещество с тъмнокафяви бучки, подобни на утайка от кафе. Следващото насекомо обаче не можа да излезе дори наполовина, тъй като Атанас избърза, дръпна с треперещи пръсти и успя да откъсне само две-три крачета, които продължиха да се огъват самостоятелно. Останалата част от насекомото се прибра пак навътре и Атанас отчаяно стисна пениса си през средата, изглежда в опит да предотврати проникването на насекомото обратно, от което главата (на пениса) му се изду и посиня.

Заглушен от шума на водата и учестеното дишане на нашия герой, отвън се чу гонгът, обявяващ започването на следващото действие. Атанас отпусна пръсти, закопча надве-натри панталона си, излезе от тоалетната и в преддверието наплиска лицето си с вода, като изпитателно се взря в огледалото. Корените на косата му бяха изрязани отчетливо върху бледата кожа и напомняха някак крачетата на насекомите. Атанас машинално стисна веднъж с мокра ръка чатала на панталона си и излезе обратно във фоайето.

Вдясно от вратата, на училищен стол седеше чистачка със синя престилка и къси полупрозрачни чорапи, пристегнали косматите й прасци. До нея в емайлирана тенекиена кофа с петна от опадал емайл имаше мръсна вода. Чистачката дремеше и Атанас предпазливо премина край нея и се насочи към подобните на тезгяхи маси пред гардероба, с останали остатъци от сандвичи с масло, пастет, кисели краставички и луканка. Във фоайето нямаше никой, от залата се чуваше шума от гласовете на актьорите и Атанас застана ребром до една маса, придърпа един поднос, разкопча отново панталона си, извади пениса си и като гледаше с едно око чистачката вдигна смачкания целофан от края на подноса и го натисна върху филията, намазана с масло, близо до парченце луканка. Каква беше идеята на това действие не знаем, вероятно така той се надяваше да примами насекомото навън. Нищо обаче не се случи и след известно напрегнато очакване Атанас плъзна пениса си от луканката към парченце кисела краставичка. В същото време обаче отнякъде се появи гардеробиерът, набит тип със същата синя престилка и изгледа навъсено Атанас. В бързината нашият герой прибра пениса си, както беше омазан с масло в панталона, след което се усмихна, както му се стори, подкупващо, подръпна панталона си нагоре и влезе в тъмния салон.

Топлината и мрака вътре поуспокоиха Атанас, той изчака очите му да свикнат и се насочи към своето място някъде в средата на реда. Спектакълът беше, доколкото си спомням, "Римска баня" от Станислав Стратиев и Атанас постепенно се увлече в действието и дори позабрави случилото се, само навремени машинално прекарваше пръсти по копчетата на панталона си. Успокояващата топлина на телата около него, миризмата на стара прах и дишането на публиката в паузите на актьорската игра все повече отпускаха Атанас и накрая той несъзнателно се унесе в дрямка. Случилото си преди малко някак остана на заден план и насекомите в представите на нашия герой се превърнаха в мека и пухкава гъсеница, която пълзеше по възглавничката на безименния му пръст. В просъница Атанас усети как гъсеницата протегна краче и леко го бодна, което чувство, подобно на това, което се изпитва при вземане на кръв, събуди нашия герой. През пробития габардин на панталона действително висеше наполовина навън извиващото се тяло на насекомо и Атанас изведнъж си припомни белезникавите и меки червеи, но с остри като стомана челюсти, които понякога изравяше в миришещия на развалени миди пясък под стария мост. Стреснат от пробуждането и неспособен да се владее, той скочи и започна панически да си пробива път към изхода, като настъпваше краката на хората и стискаше с ръка чатала на панталона си. След като се спъна два-три пъти в краката на разгневените зрители, той излезе от салона, озова се в коридора, пресече почти тичешком фоайето покрай сепнатата от стъпките му чистачка и нахлу обратно в тоалетната. Там разкопча с треперещи ръце копчетата, разтвори панталона си и го смъкна до коленете, само за да види как насекомите, които сега приличаха на нещо като полупрозрачни червени щипалки, образуват гъста, извиваща се маса в слиповете му и някои дори висяха през проядената от урина дупка (слиповете бяха доста стари). Тази гледка окончателно извади от равновесие Атанас и той загреба червената гадост с шепа, изсипа насекомите на пода и започна яростно да ги тъпче с крака: Много от тях обаче останаха живи в гофрираните чугунени стъпки на клекалото и Атанас се видя принуден да се наведе и да ги изтика с пръст от каналите в дупката. Периодично пениса му бълваше нови и нови насекоми, които нашия герой измъкваше, пускаше върху равната мозайка на пода и размазваше с крак. Накрая този приток намаля и след около десет минути спря съвсем. Подът на тоалетната беше покрит с рядка червена слуз, в която се бяха отбелязали хаотично грайферите на обувките. Със смачканите вестници, които висяха от една тел, вързана на водопроводната тръба към казанчето, Атанас успя някак да изтрие възпалената глава на пениса си, измъкна няколко останали живи насекоми от спарените цепнатини между бедрата и тестисите, размаза и тях, само че този път не на пода, а бавно между пръстите си с известно сладострастно удовлетворение, вдигна панталона си и излезе от тоалетната.

Навън чистачката извърна тежкото си туловище в стола си и изгледа нашия герой с въпросително-уплашен поглед и имаше защо: лицето на Атанас пламтеше червено и някак прекомерно лъщеше дори в мъждивата светлина на фоайето. Далеч някъде вътре в салона се чу смехът на зрителите, примесен с почукване, което не беше рядкост в обширните помещения със стара канализация, вероятно от освобождаването на напрежението в студените поцинковани тръби. Атанас блъсна летящите врати и излезе в двора, където пое с пълни гърди хладния есенен въздух, пълен с миризма на въглищен дим и гнилост. Жълтите фаянсови плочки лъщяха нетърпимо ярко в светлината на прожекторите. Всъщност двора на театъра представляваше нещо като басейн, дълбок около метър, опасан с ниска ограда от черна бодлива тел. Отвъд, в контраст с чистият блестящ фаянс, се виждаха ниски кални хълмове; тантуреста фигура се надигна и хвърли няколко буци кал по Атанас, след което побягна, шляпайки и подхлъзвайки се в рядката кал.

Следващите няколко месеца подобни инциденти се случваха рядко, може би един или два пъти, като последният път навън излезе само едно насекомо, наистина по-дълго от другите, около петнадесет сантиметра и не толкова меко. Атанас се опита да го смачка първо между палеца и показалеца си, при което усети убождане, все едно беше натиснал пръстите си върху игленик, после го стъпка с крак, усещайки тялото на насекомото като извиващо се въже под тънката подметка. Най-накрая с помощта на сгънат вестник той се отърва временно от насекомото, като успя някак да го напъха в старата консервена кутия, която незнайно откога ръждясваше в ъгъла на банята.

Оттогава нашият герой нямаше никакви оплаквания, независимо че по някаква причина си беше спечелил неприязънта на околните, което беше напълно необяснимо и което той отдаваше на неприятната според него ъгловатост, която имаше брадичката му. По тази причина той си пусна и брада, което обаче не промени нещата към по-добро, даже веднъж на пешеходна пътека шофьор на такси му изръмжа през отворения прозорец: "Аре оди бе, брадат педерас", след което даде рязко газ, сякаш Атанас го беше обидил кой знае колко. Извън тази и някои други дребни неприятности обаче инцидентът с насекомите беше започнал да избледнява в паметта на нашия герой и само веднъж в киното, в самия ъгъл на белия екран, се появи и изчезна нещо като глава на мравка със слузести очертания, както се получава, когато гледаме нещо от прекомерна близост. Атанас незабавно излезе от салона и вън пред огледалото издърпа долния си клепач с пръсти. Стори му се, че в слъзния канал бързо се прибра главата на насекомо с крачета, които се провлачиха подобно на кръвоизливи в жълтеникавата склера. Но както казахме, това може би беше само плод на въображението на нашия герой.

Няколко дни по-късно Атанас и родителите му седяха в кухнята на семейното жилище. На масата имаше пълна тенджера с горещ борш, поставена върху метален триножник. Майката на Атанас, пълна жена с прошарена коса и рокля на цветчета, протегна ръка и наля пълен черпак в чинията му. Светлината от настолната лампа се отрази в кръглите петна мазнина и блесна в запотеното стъкло на чашките ракия пред Атанас и баща му. Атмосферата на домашен уют и топлина, съчетана с почукването на стенния часовник, навяваше дрямка. Майката погледна гордо Атанас и си помисли: "Хубав е моят син! Няма да е лошо да помисли да се задоми." След което погледна бащата. Погледите им се срещнаха и сякаш разбрали се без думи, двамата се усмихнаха.

 

 

© Стефан Балтов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2014, № 4 (173)