ПЪРВА ЧАСТ

(3)

Стефан Балтов

web | 2084

- Данте ли?

- Така се казва...

Беатриче и Баз се изкачваха бавно с мрежестия асансьор към повърхността. Над покрива на асансьора смътно се виждаха черни макари, които навиваха омаслените стоманени въжета. Беатриче стоеше с наведена глава.

- Той е Биомеханоид.

- Досещах се - каза Баз язвително.

Двамата замълчаха. Асансьорът бавно скрибуцаше нагоре. През горната решетка започна да се процежда слабо сияние. Баз пое дълбоко затопления въздух и въздъхна.

- Къде отиваме сега?

- В приземния... тоест на най-горния етаж - каза Беатриче.

- В приземния или на най-горния? - поиска да знае Баз.

- Всъщност е едно и също - обясни Беатриче уморено. - Тъй като Производството е разположено на девет подземни нива, приземният етаж е и най-горен.

Асансьорът спря със силно издрънчаване. Скованата от груби дъски врата се вдигна и пред Беатриче и Баз се откри огромна зала, сред която се виждаха множество странни бели фигури, неподвижно застинали на различни места по пода. Таванът беше от армирани стъклени плоскости, които пропускаха разсеяна светлина. Покрити с паяжина купчини от царевични кочани бяха безредно натрупани по ъглите. Беатриче и Баз влязоха в Залата и шумът от стъпките им отекна звънливо наоколо. Няколко сиви сенки бързо пробягаха по пода и се шмугнаха из купчините. Беатриче трепна уплашено.

- Какво беше това? - попита Баз.

- Целулозни плъхове - отвърна Беатриче. - Не са опасни освен ако не попаднат на тясно.

- А това място какво е? - Баз направи широк жест с ръка.

- Почистващо Ниво. Почиства царевичните кочани. Обаче не работи от години. Оттук - Беатриче посочи с ръка - се минава към изхода.

- Е, значи това е краят на Рутинния Надзор. Ще трябва да тръгвам. Довиждане.

Баз тръгна по пътеката, образувала се от често минаване по пода, покрит с бял прах, царевично брашно и изпражнения от Целулозни Плъхове. Стъпките му закънтяха уверено...

- Почакай.

Баз спря и се обърна. Беатриче се поколеба, неуверено прибра кичур коса под Забрадката си и тръгна към него.

- Искам да ти кажа нещо - каза тихо тя.

- Да?

- Виж, някак си е неудобно... не знам как да започна.

- Не се притеснявай, можеш да ми кажеш каквото искаш.

- Помолиха ме да ти предам нещо.

- Кой те е помолил?

Беатриче млъкна и започна нервно да си играе със Стандартната си Престилка.

- Някога идвало ли ти е наум - започна тя, - че всеки от нас може да бъде герой от филм, книга или...

- Не те разбирам. Тоест как така може да бъде?

- Ами просто така. Ето, ние си говорим, а някой вече може да е описал нашия разговор, нас самите?

- Теоретично е възможно - каза Баз колебливо. - Макар и малко вероятно. Откъде ти дойде наум?

- Как би постъпил, ако беше герой от... книга, да речем?

- Главен или второстепенен?

- Хм... главен.

- Амиии, сигурно бих направил нещо много благородно, хуманно и... знаеш как е в книгите.

- Добре, сега ще ти кажа нещо, което няма да повярваш. Ти СИ герой от книга.

- Кой, аз ли? Това някаква шега ли е?

- Не е шега - Беатриче го гледаше умолително. - Наистина си. От книга си.

- Уффф - Баз потри чело, - добре, да приемем, че съм герой от книга. Чакай - внезапно каза той - тогава и ти трябва да си...

- Да - кимна Беатриче.

- Откъде знаеш?

- Ами ако не бях от книгата, щях ли да ти говоря такива неща. Всъщност авторът е написал това, което казвам, разбираш ли?

- Звучи доста шантаво - каза Баз, след като помисли малко. - И какво ще ми кажеш сега? Тоест знаеш ли?

- Каквото напише авторът - каза Беатриче убедено. - Всъщност така се живее доста лесно, не мислиш ли?

- И какво... ъъъ... ще ме помолиш, тоест авторът ще ме помоли?

- Авторът среща трудност с преплитането на основните сюжетни линии - започна Беатриче - и не ме прекъсвай, че ще забрави какво иска да каже. Затова авторът иска от теб да отидеш някъде, където трябва да срещнеш някой. Ами това е - завърши тя с облекчение.

- Преплитане на какво?

- Забравих.

Баз се засмя.

- Ами не може ли да ти припомни?

- Основните сюжетни линии - каза Беатриче тържествуващо - ето, видя ли?

- Не може да бъде - пребледня Баз. - Невероятно.

- Трябва да дойдеш с мен и аз ще ти покажа къде да отидеш.

- Къде?

- Не знам, нали ти казах. Ще видим.

Баз се замисли дълбоко. После вдигна глава и погледна Беатриче с усмивка.

- Добре, ще дойда с теб, където този автор реши, обаче искам да напише сега, веднага нещо за мен.

- Какво?

- Ти не ме ли харесваш поне малко?

- Не - пребледня Беатриче - само не искай да...

- Защо? - Баз протегна ръка към нея. - Защо пък не? Ако иска да направя нещо за тези... сюжетните... да направи нещо и за мен.

- Ами аз? - Беатриче се дръпна назад. - Мен кой ме пита?

- Доколкото разбрах - Баз се приближи до нея, - не трябва да те пита, нали така? Просто ще го напише.

* * *

Фуке беше задрямал зад бюрото с моливчето в уста. Ван дер Маде и Фламарион стояха от двете страни на медиума и го гледаха напрегнато. В Залата отекваше шум от капеща вода и се чуваше тихо бръмчене. По тънките проводници от челото на Балзар към стола пробяга малка синя искра. Фламарион извади от огромния джоб на гърдите на Стандартната си Лекарска Престилка голям бележник и се наведе напред. По лицето на жената на стола заигра отразена от огледалцето ярка светлина и освети мазнината в гънките на потрепващата двойна гуша.

- Ссссс - изсъска тя. Фламарион отскочи назад и изтри лице с ръкава на престилката.

- Престани да блестиш с това в очите на хората - ядосано прошепна ван дер Маде. - Не виждаш ли, че я разсейваш?

- Това е инструмент на професията - каза Фламарион надуто.

Внезапно медиумът се разтърси на стола. Мъждиво синьо сияние обви каската над главата му и хвърли призрачен отблясък върху изрусените къдрици. Столът изпука отчаяно под тежестта на тялото.

- Виждам светлина - бързо каза медиумът със странен шипящ глас - много светлина.

- Казах ти да махнеш това нещо - изсъска ван дер Маде.

Фламарион го погледна отвисоко, но все пак свали огледалцето и го сложи в джоба си. Известно време всички стояха неподвижни в напрегнато очакване. Движеше се само светлината, пулсираща около каската и гърдите на медиума, повдигащи се в ритъма на бурно хрипливо дишане.

- Оооо - внезапно изписка медиумът.

Ван дер Маде се стресна. "Оооо" записа в бележника си Фламарион. Отново се възцари мълчание.

Ван дер Маде погледна часовника на Гривната си.

Изведнъж пулсиращата светлина намаля и бръмченето се превърна в мощно басово бучене.

- Ето го! - започна медиумът. - Ето го! - Ван дер Маде и Фламарион си размениха тържествуващ поглед - виждам го.

- Виждаш какво? - прошепна ван дер Маде в ухото на медиума.

- Тунела. Аз съм в тунел, пълен със светлина и в светлината виждам бели криле... ооо...

- Все този тунел - каза разочаровано ван дер Маде - вече стана банален. Тунел - допълни той с презрение. - Едно хапче обикновен лизергоморф и виждат къде по-интересни неща...

- Шшшт, тихо - обади се Фламарион - май ще каже нещо.

- Бели криле - изведнъж кресна медиумът - навсякъде бели криле. Не съм виждал - медиумът сниши глас - толкова бели криле през целия си живот. Я, ето там едно сиво крило.

Ван дер Маде застина напрегнато. "Медиумът вижда бели криле" пишеше бързо в бележника си професор Фламарион. "Ето едно сиво крило".

- Виииждам... виииждам... - започна медиумът с нисък гръден глас - виждам предмет с неопределена форма, не, по-скоро квадратна - избърбори бързо той и си пое дъх със свистене - и в него има няколко ообли глаадки неща, топли на пипане и леееко грапави.

Фламарион спря да пише и разтърси схванатата си ръка.

- Мнооого беееели криле... - продължи с ехтящ глас медиумът.

- Добре де, това го чухме, давай нататък - прошепна ван дер Маде в ухото му.

- Не може да бъде! - изведнъж изкряска медиумът. - Не, това не може да бъде!

- Кое не може да бъде? - попитаха в един глас ван дер Маде и Фламарион.

- Какви цветове... невероятно! - сълза на умиление се плъзна по бузата на медиума - червено и синьо, зелено... - той преглътна - ...и жълто...

Ван дер Маде и Фламарион стояха като статуи, вперили погледи в медиума. Той изведнъж млъкна и задиша шумно през нос.

- Това е...

Напрежението нарасна. Бележникът на Фламарион зашумоля в треперещата му ръка.

- Това ееееееее...

Напрежението стана непоносимо.

- ...това е Бетел! - каза внезапно медиумът.

Възцари се тишина.

- Бетел ли? - попита ван дер Маде.

- Бетел - потвърди медиумът. - Колко гордо пристъпва и издава този звук...

- Звук?

- КУКУРИГУУУ - изведнъж изврещя медиумът. Ван дер Маде отскочи назад със сгърчено лице и започна да разтрива ухото си. Фламарион ядно тръшна бележника на пода.

- По дяволите! - процеди той и злобно ритна стола.

- Кокошарник. Пак провал - каза ван дер Маде - и сега какво? Ще трябва да го Изваждаме. - Той се наведе и побутна Балзар с ръка - студен е като лед. Реанимации, физиотерапии, нагревки... Омръзна ми - каза той откровено - да Изваждам разни от Отвъдното. И поне да имаше резултат, а то... Така де, човек се чувства някак си невъзнаграден.

Фламарион го изгледа строго:

- Ти, колега, може би искаш...?

- Не, моля ти се, какво говориш - започна да се оправдава ван дер Маде - в никакъв случай.

- Много добре знаеш, че...

- Нямах предвид това.

- Хм... добре. Но да не се повтаря! - смъмри го Фламарион.

Ван дер Маде стоеше с виновно наведена глава.

- Хайде - каза Фламарион по-меко - да видим какво ще правим с този. - Той кимна към медиума, който весело кудкудякаше под каската.

- Стандартна Процедура по Изваждане от Кладенеца?

- Да.

- Добре, хайде - ван дер Маде откачи проводниците от челото на Балзар. Кудкудякането внезапно секна. - Помогни ми.

Двамата с Фламарион вдигнаха за ръцете и краката тежкото безчувствено тяло и го понесоха нанякъде със залитане. Горе Фуке внезапно се събуди. Моливчето падна от устата му и изтрака върху бюрото.

- Колеги, чакайте да ви разкажа какъв фройдистки сън сънувах. На какво беше символ петелът?

* * *

Дълбоката клисура се простираше пред тях. Оголената от ерозия земя беше нажежена от палещите лъчи на слънцето. В дъното на клисурата между надвисналите прашни скали имаше малка правоъгълна кабинка, направена от тенекия и голяма колкото един човек да стои вътре изправен. Беше боядисана в камуфлажни цветове и на височината на очите имаше тесен хоризонтален отвор. На тенекиената врата висеше прашна верига с огромен ръждив катинар.

- Ето тук е - каза Беатриче и се тръшна на земята в бледата сянка на кабинката.

- Тук? - заекна Баз - имаш предвид ТУК? - Той огледа слисано надвисналите зъбери. - Но тук няма нищо.

- Не знам - каза Беатриче уморено. - Това е мястото.

Баз огледа мястото още веднъж. - Добре, и аз какво трябва да правя сега?

- Трябва да влезеш в кабината.

- В кабината ли, имаш предвид тук вътре? Че то трябва да е най-малко 100 градуса. Как ще стоя вътре, нали ще получа...

- Нищо не мога да направя - каза Беатриче твърдо - знаеш, че не мога.

- Този твоя автор не е с всичкия си - каза Баз убедено - не може да иска от мен да вляза в някаква си нажежена до бяло...

- Преди малко не мислеше така - вметна Беатриче.

- Е, това не е същото - каза Баз безпомощно. - Не може ли да вляза след известно време?

- Веднага.

- Добре де, какво да правя вътре? Освен това е заключено, не виждаш ли?

- Аз имам ключ - Беатриче измъкна огромен ръждив ключ. - Ето.

Тя отключи катинара и свали с дрънчене веригата. Вратата се отвори със скърцане.

- Хайде влизай, нямаме цял ден - подкани тя Баз.

Баз като насън влезе в тенекиената кабина и Беатриче затвори и заключи след него.

- Поне един стол да имаше... - промърмори Баз недоволно.

- Тук ще дойде този Някой, с когото трябва да се срещнеш - каза Беатриче. - И трябва да ти кажа, че би трябвало да се чувствуваш горд.

- Аз? Горд? Защо?

- Този, който ще дойде при теб, е ВЕЛИК ВОИН.

- Ъъъъ, моля?

- ВЕЛИК ВОИН.

- Какво общо имам аз с някакъв си велик воин?

- Не знам - призна Беатриче. - Но той със сигурност ще дойде тук.

- Случайно не знаеш ли кога? - попита Баз с надежда. По челото му вече се стичаха капки пот. - Защото, ако ме остави тук по-дълго, може да остане без главен герой.

- И още нещо - допълни Беатриче - не трябва да споменаваш пред никого думата "автор", защото иначе тази кабинка ще ти се стори като... като... хладилник. Разбра ли? - очите й проблеснаха заплашително.

- Да, да - побърза да я увери Баз.

- Това е. Аз трябва да тръгвам.

Тя се надигна на пръсти и целуна Баз през отвора в тенекията, след което се обърна и тръгна с бързи стъпки.

- Ей, почакай! - Баз заблъска по тенекията. - Поне не се ли вижда някой наоколо?

Беатриче спря и се огледа.

- Не още - призна тя. - Но не се отчайвай, сигурно ще дойде скоро.

Стъпките й бързо заглъхнаха и Баз остана сам в зашеметяващата жега. Под краката си усети лек трус.

Отклонение 12.

Кафка тежко се размърда и в земята над него зейна дълбок пролом. Скалистите ридове околовръст се разтресоха и многотонни скали се затъркаляха надолу с глухо бучене. Гъст облак пара се издигна и замъгли прашния хоризонт. Чудати създания заподскачаха нагоре-надолу върху тресящата се земя, след което хукнаха да бягат в различни посоки. От пролома се показа огромна опашка и лениво се размаха насам-натам. Камъни и буци пръст с големината на сгради просвистяха из въздуха и изровиха дълбоки кратери околовръст. Огромният змей се завъртя и земята на хиляди километри наоколо се натроши на дребни късове. Облаци фин прах се вдигнаха и застинаха неподвижно в прозрачния въздух. Над гигантския пролом проблесна яркозелено сияние и се чу оглушителен гръм...

* * *

Падината представляваше огромен котел със стени от стръмни жълтеникави скали. В единия си край тя се стесняваше и извеждаше в тясна клисура с изкъртено от дъждовни порои дъно. По стените на падината се бяха събрали множество черни петънца, струпани на различни по големина групи, които отдалеч наподобяваха мравуняци.

Отблизо петънцата се превърнаха в тълпи хора, облечени в разнородни розови, червени и жълти дрехи. Тук-там се мяркаха елегантни тоги и хитони на Биомеханоиди и проблясваше броня на робот. Някои от хората и роботите носеха различни по големина и цвят плакати. Над всичко това из вдигнатите облаци прах, трептящи в маранята на горещия ден, се виеха множество Камери.

Малък екип от Глобален Канал Новини се беше събрал на самия ръб на скалната стена. Няколко робота се щураха насам-натам около голяма Стандартна платформа, върху която беше седнал Водещ. Пред лицето на водещия угоднически се рееше репортажна Камера. Върху нея светеха последователно червени цифри ...8 ...7 ...6 ... водещият оправи Стандартната си Вратовръзка ...2 ...1 ...0... Камерата щракна и на лицето на Водещия се появи широка усмивка.

- Здравейте, приятели! - той махна с ръка на милионите зрители. - Предаваме пряко от падината Кафка и в този момент отразяваме събитие, което доскоро мнозина считаха за невъзможно, а именно - Водещият сниши глас - Събуждането... Всички помним легендите за Кафка, змеят, който - Водещият описа с ръце някакви кръгове и дъги из въздуха - е толкова голям, че може с един замах на опашката да събори дори Паметника. - Водещият пи нещо от поставената пред него чаша. - Възможно ли е той наистина да съществува? И отговорът е да, вече категорично ДА. Деца, побързайте да изядете Стандартната си Каша, защото идва Кафка и тогава ще видим кой не слуша. И ето, днес всички можем да видим НА ЖИВО великия, огнедишащ, най-могъщия и непобедим - гласът се изви - КААААФКАААА!

Картината рязко се смени и показа сивкаво бял екран, през който на неравни интервали преминаваха ярки проблясъци и по-тъмни петна. Това продължи няколко секунди. Чу се гласът на Водещия зад кадър, който попита:

- Колеги, какво е това?

- Кафка - чу се далечен глас през силно бръмчене. - Снима на живо нашият автоматичен оператор.

- Сигурни ли сте, че това е Кафка? - попита Водещият. - Защото ние тук виждаме само празен екран. Може би проблеми по трасето?

- Момент да направим корекция - каза далечният глас.

В първия момент нищо не се промени на екрана. После изведнъж сивкаво бялата повърхност придоби по-ясни очертания и в горната част на изображението се видя нещо като червен балон, лъщящ на светлината на слънцето. Автоматичният оператор се отдръпна още и от гърдите на водещия се изтръгна едно:

- Не може да бъде!

Хората в тълпата около водещия пребледняха и започнаха възбудено да сочат екрана. Разнесоха се възгласи на удивление.

- Това е ЗЪБ! - викна Водещият. - Зъб, представете си, приятели. Значи, досега нашият автоматичен оператор е обикалял около Зъба на Кафка. Не е ли изумително?!? Представете си колко трябва да е голям, щом само единият му зъб...

Изображението се замъгли от пара, през която зловещо просветна мъждиво сияние. Внезапно бляскав огън изригна някъде отдолу и последва мрак. Водещият преглътна.

- Бяхме свидетели - заговори той със страхопочитание - на огнената мощ на Кафка. Нашите страхове се сбъдват... Няма нищо, което можем да противопоставим на такава сила. Нищо... с изключение на ВЕЛИКИЯ ВОИН. Наистина, не се е появил още, но щом първата част от легендата за Кафка е истина, тогава може би и втората ще се окаже вярна. И така, ние очакваме със затаен дъх да се появи ТОЙ - ВЕЛИКИЯТ ВОИН от легендата. Веднага щом това стане, ще предадем на живо от Падината на Кафка ДВУБОЯ. От Глобален Канал Новини...

* * *

Балзар трепереше с преметнато през раменете Стандартно Одеяло. Размразена вода се стичаше по слепоочието му от влажен кичур коса. Срещу него стояха прави ван дер Маде и Фламарион със сериозни изражения на лицата. Помещението беше малко, с тежка стоманена врата, обкована с нитове. През стените минаваха окачени на гвоздеи гумени маркучи, от които се вдигаше пара. В ъгъла имаше малък емайлиран шкаф с няколко остъклени чекмеджета, пълни с никелирани метални предмети. Цареше тишина, нарушавана само от болезненото покашлюване на Балзар и шума от течаща през маркучите по стените течност.

- Вие се провалихте - каза строго ван дер Маде.

- Съжалявам - каза глухо Балзар. - Не съм искал.

- Естествено, че не сте искали - обади се Фламарион. - Но това не променя нищо. Той измъкна огледалцето от джоба на престилката и сръчно го закрепи на челото си, след което извади малка шпатула от емайлирания шкаф.

- Кажете "аааа".

- Ааааа - послушно зина Балзар. Фламарион намести огледалцето, натисна езика с шпатулата и надникна в гърлото на Балзар.

- ...оооуе - обади се Балзар. - ааеее?

- Стойте мирно. Ето, знаех си аз. - Фламарион извади шпатулата от гърлото на Балзар и гнусливо я хвърли в емайлирано легенче.

- Какво?

- Имате ли някакви оплаквания? Обриви или сърбежи? - попита ван дер Маде.

- Не.

- Парене при уриниране?

- На моята възраст?

- Хммм, странно... - ван дер Маде се почеса по главата замислено. Той се спогледа с Фламарион и двамата поклатиха глави.

- Но кажете ми какво ми има? Здрав ли съм? - поиска да знае Балзар.

- Ние се надявахме - започна Фламарион тържествено, - че във вашето състояние ще можете да се справите с Изпитанието. За съжаление някои обстоятелства попречиха на... на... - той погледна ван дер Маде.

- ...на успешното му завършване. Това в никакъв случай не трябва да ви... да ви.. - запъна се ван дер Маде.

- ...обезкуражава - завърши Фламарион. Той извади някакви листи от джоба си, разгъна ги, пак ги сгъна и ги прибра обратно.

- Тоест как да не ме обезкуражава? - попита Балзар. - Нали се провалих. Тогава? - босите му крака бяха посинели от студ върху грапавия под.

- Хм, ние - започна ван дер Маде, - тоест не ние, а институцията, която представляваме.

- Именно - потвърди Фламарион - институцията, която представляваме. Много добре казано. - Той погледна ван дер Маде одобрително.

- Но какво искате от мен, в края на краищата? - ядоса се Балзар. - Институцията... и коя е тази институция?

Ван дер Маде и Фламарион си размениха дълъг поглед. После Фламарион се приближи до Балзар и сложи ръце на раменете му.

- Може би дори не предполагате - започна той, - че днес, в точно този момент...

Огледалцето му хвърли ярко отражение в лицето на Балзар и той примижа. Ван дер Маде сложи ръце зад гърба си.

- Да, точно в този момент... - продължи Фламарион и спря.

Възцари се тишина. Балзар погледна единия, после другия лекар и внезапно затрепера с цялото си тяло.

- Какво? - обади се той глухо.

- Кое какво? - попита Фламарион.

- Как кое какво? Защо?

- Кой защо? - включи се и ван дер Маде.

- Защо сте ме довели тук? Ако искате да ми кажете нещо, кажете го направо. Стига недомлъвки! - Балзар се задъха.

- Къде? - поиска да знае ван дер Маде.

- Какво къде?

- Къде сме ви довели?

- Това вие трябва да ми кажете! - кресна Балзар. Той гневно се огледа наоколо.

- Добре, ще ви кажем истината - каза Фламарион бавно и тежко. - Но не знам дали сте готов да я научите.

- Готов съм - изправи се Балзар. - Каквото и да е. Дори най-страшното.

- Добре тогава - ван дер Маде оправи ревера на Престилката си и застана мирно. - Вие сте Избраният.

- Моля? - попита Балзар невярващо. - Аз съм какво?

- Избраният - очите на ван дер Маде заблестяха тържествено - да спаси света.

Балзар се олюля и Фламарион услужливо го подкрепи. Ван дер Маде също се притече на помощ и двамата с общи усилия го задържаха изправен.

- Бързо вода! - Ван дер Маде се пресегна и напълни чашка вода. - Ето, пийте!

Балзар пи вода и разтърси глава. Капки вода пръснаха наоколо от мокрите му кичури.

- Аз - започна той дрезгаво - да спася света? Моля ви, не ме разсмивайте - Балзар се засмя хрипливо. Смехът му потъна в тържественото мълчание, което цареше в стаята. Той се огледа - и защо точно аз?

- Всички данни сочат към вас - басово каза Фламарион - в легендите се говори за Избрания, който няма никакви ото-рино-ларингологични проблеми...

- И освен това никакви кожно-венерически оплаквания - завърши тържествуващо ван дер Маде. - Това сте вие - Единственият...

- Неповторимият - отекна Фламарион.

- Непогрешимият - продължи ван дер Маде. - Май беше Неустрашимият - тихо каза Фламарион. - Да, Неустрашимият - поправи се ван дер Маде - нашият...

- ВЕЛИК ВОИН - казаха двамата в един глас. Балзар ги погледна, сякаш не са с всичкия си.

- Тук има някаква грешка - започна той. В същия миг тежката стоманена врата отхвръкна и в стаята се втурнаха Ения и Метус.

- Дядо - викна Ения - току-що разбрахме!

- За нас е голяма чест - продължи Метус.

- Дя... дядо... - избухна в сълзи Ения, - толкова... толкова сме гор... горди...

Балзар смаяно прегърна ридаещата Ения и се огледа. Метус, ван дер Маде и Фламарион стояха мирно, преклонили глави. Течността тържествено шумеше в гумените маркучи по стените.

* * *

Под високите сводове ехтеше глъч и тропот от множество крака.

- Ето го... - чуваше се навсякъде - не се блъскай, че ако... ето, ей сега ще се покаже! - Балзар вървеше, накуцвайки и смаяно оглеждаше отрупаните с хора вътрешни прозорци на високите бетонни галерии. От двете му страни вървяха Ения, със зачервени и подпухнали очи, и Метус, който с вдигната ръка приемаше поздравленията на тълпата. Над тях летяха книжни конфети, цветя и дълги усукани книжни ленти. В края на галерията се бяха строили няколко души в Админстративно Сини Униформи. Процесията начело с Балзар спря пред тях и настъпи тържествено мълчание.

Висок побелял мъж излезе от групата и стисна ръката на Балзар. Гръмнаха оглушителни ръкопляскания. Стоманеносивите очи на мъжа се напълниха с издайническа влага и той с рязко дръпване притисна Балзар до гърдите си. Балзар изохка, но стонът му се удави във вълните на ликуване около тях. Млади и стари се прегръщаха и по немалко лица се стичаха сълзи на гордост и умиление.

- Избраният! - викна мъжът със стоманеносивите очи и вдигна ръка. - Ето го пред вас! - вълна от френетични овации разлюля стените. - ВЕЛИКИЯТ ВОИН, който ще... - по-нататък беше невъзможно да се чуе. Мъжът вдигна ръка и шумът стихна дотолкова, че вече дори можеше да се чуе хълцането на Ения.

- Аз, генерал Бревин - прогърмя мъжът - аз, Метилерго Бревин ви казвам, че не е имало по-честит миг в историята на (овации), когато очите на цялото (овации) са насочени към този храбър (овации). Да го поздравим, приятели (бурни овации)! - Бревин разцелува Балзар накръст.

- Да живее героят! - чуваше се във врявата - нашата надежда... храбрият и неустрашимият... безстрашният... смелият...

- Чакайте - викна Балзар - СПРЕТЕ!!! - изрева той с настръхнали бели кичури. Шумът стихна.

- Тук има някаква грешка! - Последваха безпаметни овации. - Някаква грешка, ха-ха-ха... това беше велико... безстрашният и смелият...

Балзар напразно изчакваше шумът наоколо да стихне. Той въздъхна и наведе глава. Метилерго Бревин го хвана за ръка и с жест му посочи голяма врата в края на галерията. Балзар, Ения и Метус покорно тръгнаха натам. Вратата се отвори с гръмовен звук на фанфари и те, заедно с групата мъже, облечени в Административно Синьо влязоха в тясна и висока бетонна Зала с малка масичка в средата. Върху масичката се виждаше нещо продълговато и блестящо. Вратата се затвори зад тях със силно тръбене на тромпети. Настана тишина, нарушавана само от шума на тълпата отвън.

- Вижте сега, след като вече можем да се чуем - започна Балзар - дайте да си изясним нещата. Сигурен съм, че ме мислите за някой друг. Не знам кой е този велик воин, за когото говорите, но определено не съм аз. Та аз съм на 82 години.

- Лекарите са категорични - прекъсна го Бревин, - че именно вие сте ВОИНЪТ от втората част на "Легенда за Кафка".

- Легенда за Кафка ли? - попита Балзар - имате предвид онзи Кафка?

- Големият Кафка с чудовищните зъби, грамадните рога и помитаща всичко опашка. Той сее смърт и разрушение.

- Това - изясни си Балзар - да не е...?

- Змеят Кафка - помогна му Бревин.

- Добре, Змей - съгласи се Балзар. - Но всички знаят, че змейове няма. Значи, вие нещо грешите.

Бревин погледна към останалите Администратори и един от тях, сух и висок човек с побеляла брада и златни звезди на пагоните, излезе напред като вдигна в ръка малко квадратно устройство. Върху устройството светна леща и на съседната стена се проектира голям сив правоъгълник.

- Вижте сам - посочи стената Бревин, - това е доказателството, че Кафка действително съществува.

Всички погледнаха стената. През сивия квадрат пробягаха някакви цифри и след това...

- Олеле - тихо каза Ения, - какво е това?

На екрана се виждаше как Кафка тежко стъпи върху огромен гранитен блок, който стана на прах под тежестта му. Той изрева и от устата му се издигна дълъг десетки километри огнен стълб, който моментално изпари облаците отгоре. Гигантската опашка лениво се раздвижи и под удара й рухнаха цял ред остри скални зъбери. Облакът прах се приближи с чудовищна скорост към Камерата и изведнъж настъпи мрак.

- Видяхте ли? - попита Бревин. - Това е запис, направен вчера само през девет меридианни ивици в десетата.

- Толкова близо - ахнаха всички. - Не може да бъде!

- И затова ситуацията е двойно по-опасна - каза Бревин. - Налага се да се действува незабавно!

- Няма ли въоръжени мъже - попита Балзар плахо - полицаи или... други. Аз никога не съм...

- Днес... - започна генералът - вече отдавна не съществуват оръжия за масово унищожение. Всички ядрени арсенали бяха преработени в гориво... и така нататък. Така че никакви оръжия, налични днес не биха могли да се справят с Кафка - подчерта той - освен, разбира се, ВЕЛИКИЯТ ВОИН. Направили сме нещо, което би могло да помогне - допълни той колебливо и вдигна продълговатия предмет от масичката - лазерен меч.

Той натисна бутон и дълго блестящо острие изскочи с бръмчене от дръжката. - Много традиционно - извини се Бревин, - но ефикасно. - Той прибра острието и подаде меча на Балзар.

- С това нещо - Блазар скри ръце зад гърба си - може да се ходи на лов за мезомечки. Не виждам как бих могъл дори да се приближа до Кафка. Ами че той с един...

- Разчитаме на вас - каза твърдо Генерал Бревин и сложи меча в страничния Джоб на Балзаровото Облекло. - Не забравяйте, че надеждите на цялото Робо-Човечество са обърнати към вас. И още нещо. След дълги дебати решихме да ви дадем тази Гривна в замяна на Стандартната ви - той подаде на Балзар златна гривна със сложен филигран. - Както виждате, няма Нег-ен датчик, поради естеството на работата ви като ВОИН, свързана с известно... насилие - завърши той колебливо. - И така...

- Почакайте - каза Балзар - защо всъщност трябва да се убива змеят?

- Тоест как така - учуди се Бревин - змейовете се убиват, това и децата го знаят. Естествено е.

- В края на краищата, на никого не пречи - изтъкна Балзар - аз поне си мисля, че ако го оставим на мира...

- Проблемът тук е друг - каза Бревин - доказано е, че този Кафка може да разруши целия свят и някак трябва да се справим с него.

- Може и да го разруши, но никъде не е казано, че ще го направи, нали така?

- В легендите също не пише нищо за подобен обрат - призна генералът, - но винаги е нужно да се презастраховаме. Всъщност не е необходимо да го убивате - каза Бревин - просто ни трябва една люспа от змея, за да извлечем ДНК профил. Така нашите специалисти ще могат да измислят достатъчно смъртоносно средство, за да го убият.

- Все пак ще го убиете, нали така?

- Разбира се. Демокрацията е в опасност - обясни генералът.

- Е, щом е така, хайде да го убием.

- Ето, това са думи на истински ВОИН и мъж! - Бревин силно раздруса ръката на Балзар, чието лице се изкриви от болка - гордеем се с вас!

- Дядо... - изхлипа Ения, - и аз ще дойда.

- И аз - каза Метус твърдо.

* * *

Пред очите на Баз играеха червени и черни кръгове. Административната му униформа беше пропита от пот. Той се облегна на нажежената ламаринена стена на кабинката, вдигна глава и за кой ли път погледна през тесния отвор, откъдето се виждаше дъното на клисурата, трептящо в тежката мараня. Баз удари с глава стената и тя глухо изкънтя. От тавана се посипаха ръжда и прашни паяжини.

Трябваше отдавна да изпрати сигнал за Администратор в Опасност и щяха да дойдат веднага. Само че какво да им каже? Че е затворен в някаква си барака по собствено желание, защото "авторът" бил написал така? От безсилие Баз стисна зъби и още веднъж блъсна главата си в ръждивата ламарина. Той погледна Гривната си и видя, че до залеза остават повече от три часа. "Дотогава да съм се опекъл", помисли той мрачно...

* * *

Предоставяме ви Съвсем Нов Специален Полицейски Протокоптер за Специални Операции - каза тържествено генерал Бревин - освен това ще бъдете ескортирани до място, отдалечено на достатъчно разстояние от... е, желая ви успех!

Той стисна силно ръка на Балзар, който отново изкриви лице. Понесоха се овации. Над множеството се виеха уплашени от врявата мезоптици.

Съвсем Новият Специален Протокоптер за Специални Операции представляваше голям правоъгълник със заоблена предна част, върху която имаше изпъкнали зелени прозорци, наподобяващи очите на водно мезоконче. Ения и Метус, подкрепящи накуцващият Балзар, тръгнаха към протокоптера, изпратени от бурния възторг на събралата се тълпа. Метус носеше черен йонен пистолет в съвсем нов скърцащ кобур. Той гордо го поглеждаше от време на време. Ения ридаеше. В Протокоптера се отвори голям черен люк, от който се разгъна дълга съвсем нова стълба, направена от метална мрежа. Тя докосна земята и Ения и Метус поведоха Балзар към основата й. Балзар се спъваше от изтощение, а главата му висеше и тежко се клатушкаше.

- Момент - каза внезапно Ения - не забравяме ли нещо?

- Какво? - попита Метус. - Ето, имаме всичко необходимо. Дори йонен пистолет. - Той извади пистолета от кобура и започна да му се любува. Слънчев лъч заигра по гладкото черно дуло.

- Йонен пистолет - изхълца Ения - не видя ли Кафка! - Тя с усилие превъзмогна риданията си - а вода?

- За какво пък ни е вода? Нали няма да се бавим, отиваме, убиваме го и се връщаме или пък ако по случайност не го убием, вземаме люспа и обратно - Метус войнствено размахваше йонния пистолет.

- Трябва да вземем вода - настоя Ения - и превръзки.

- Превръзки ли? - изгледа я Метус смаяно. - Превръзки?

- Уф, няма какво да говоря с теб. Генерал Бревин? - викна Ения. - Може ли за момент?

Метилерго Бревин, който се беше отдалечил и даваше последни напътствия на пилотите от Специалния Полицейски Ескорт, я чу и се приближи.

- От какво има нужда ВЕЛИКИЯТ ВОИН?

- ВЕЛИКИЯТ ВОИН има нужда от вода и превръзки - каза Ения язвително.

- Хм - замисли се Бревин - подобно развитие на нещата не се споменава в легендите - промърмори той, - но щом това е желанието ви, моля - той махна с ръка и няколко полицаи излетяха с раниците си и накацаха около него. - Вода - разпореди се Бревин - и превръзки! По-живо!

Полицаите излетяха като стрели и след малко донесоха няколко прозрачни туби с вода и пакети с превръзки.

- Това дали ще ви е достатъчно? - заинтересува се Бревин.

- Да, мисля, че ще свърши работа - каза Ения.

- Вода - прошепна Балзар, - вода.

- Ей сега, дядо - Ения наля чашка от едната туба, - ВЕЛИК ВОИН - просъска тя към Бревин, който вдигна рамене и се отдалечи.

Чу се глухото бучене на включените двигатели, почти заглушено от рева на тълпата. Ения и Метус въвлякоха Балзар във вътрешността на Специалния Протокоптер и го настаниха в удобно кресло до илюминатора. Бученето се превърна в рев и тежките машини бавно се издигнаха над земята, вдигайки облаци прах. Тълпата наоколо се разбяга. Долу остана само Метилерго Бревин, гордо изправен и притиснал с ръка към гърдите си Стандартната Генералска Фуражка.

Протокоптерът бързо набра скорост и се издигна високо над земята. През илюминаторите се виждаше тъмния виолет на небето над изгорената от слънцето жълтосива земя. Скоростта се увеличи. Навън машините от Стандартния Ескорт изпълняваха сложни въздушни фигури, рисувайки различни героични картини с кондензираната пара, която оставаше зад двигателите им. Далеч вляво се очерта огромен силует, изправен в небето. Беше толкова голям, че върхът му се губеше в тъмновиолетовото небе.

- Какво е това? - посочи Балзар със страхопочитание. - Кафка ли?

- Не, дядо, Кафка е още далеч - каза Ения с успокоителен тон. Тя размени поглед с Метус - това е само Паметника.

- Недовиждам, дядовото - промърмори Балзар - и какъв е този Паметник?

- Как, не знаете ли за Паметника? - учуди се Метус. - Това е най-голямата...

- Високата... - допълни Ения.

- И... стилната постройка в света - завърши Метус. - Паметникът!

- Но чий е този Паметник? - ядоса се Балзар. - Дори и аз виждам, че е голям...

- Това е Паметникът - казаха в един глас Ения и Метус - на великия...

- Невероятния...

- Безкрайно невероятния - поправи я Метус.

- Дъглас Адамс! - завършиха те.

- Кой е Дъглас Адамс? - заинтересува се Балзар.

- Как... - изхълца Ения - ...дядо! Ти не знаеш кой е Дъг... Дъглас... Адамс... - тя избухна в сълзи.

* * *

През тесния отвор се виждаше как зачестилите трусове вдигат лек прах над земята и пясъчни гущери притичват безпокойно в сянката на камъните. Скалите пропукваха в адския пек. Баз дишаше като риба на сухо, облегнат на нажежената ламаринена стена. Той вдигна ръката с Администраторската си Гривна и погледна датчиците за общо състояние. През мъглата, която плуваше пред очите му видя тревожно мигащия в такт с учестените удари на сърцето му червен индикатор на пулса. Още малко и ще подаде автоматичен сигнал - помисли вяло Баз - и ще дойдат да ме търсят...

Изведнъж сякаш от много далеч се чу басовото бучене на двигател. Баз се сепна, вдигна глава и се заслуша. Протокоптер - помисли си той - значи все пак Гривната е подала сигнал. Сега ще се чудя какво до обяснявам... Той уморено се изправи и погледна през отвора. Видя как с оглушителен грохот над него се стрелнаха зелени полицейски машини и след тях се появи гигантският правоъгълник на Специален Протокоптер. Машините направиха рязък вираж и се изгубиха от погледа на Баз, докато в същото време Протокоптерът бавно се сниши пред кабинката и вдигна тежък облак задушлив прах. Баз се закашля и притисна ръкава на Административната Униформа към устата си. Винтът на Протокоптера спря и в разнасящият се прах стълбата от метална мрежа се прилепи към дъното на клисурата. По стълбата заслизаха две фигури, подкрепящи трета. Третата фигура кашляше често и безволно тътреше крака. Двете фигури настаниха третата в сянката на Протокоптера и едната се върна вътре, след което се появи, понесла прозрачна туба с вода. При вида на водата Баз заблъска по ламаринената стена.

- Хей! - провикна се той.

Фигурите се огледаха наоколо.

- В кабинката - Баз се закашля - ... тук... пред вас...

- Ти чу ли нещо? - попита Метус.

- Сякаш някой вика - каза Ения несигурно. - Май оттам се чува - тя посочи кабинката.

- Сигурна ли си? - усъмни се Метус. - Кой луд ще се завре в тази жега...

- Хей, вие - чу вече съвсем ясно. - Тук съм, в кабинката.

Ения и Метус учудено се спогледаха и вдигнаха рамене.

- В кабинката - продължи да вика гласът - тук съм.

Двамата неуверено се запътиха натам. Метус извади йонния пистолет, но веднага го прибра обратно под строгия поглед на Ения.

- Ъъъъ, хей! - обади се Метус. - Кой вика?

- Аз... - от тесния отвор се подаде ръка с Гривна. Нег-ен датчикът светеше почти синьо. При опасност Нег-ен нивото спадаше допълнително.

- И кой си ти? - поиска да знае Ения.

- Баз. Администратор.

- Баз ли?

- Да! Отключете по-бързо!

Метус се приближи до ръждивата врата и я погледна учудено. С предпазлив жест той я дръпна и отвътре със залитане излезе младеж, облечен в Стандартна Административна Униформа. Той се запъти, препъвайки се към тубата с вода и внезапно се строполи на земята. Метус и Ения се спуснаха и го вдигнаха от двете страни.

- Бързо вода! Ето там, сложи го да седне. Полей малко на главата...

Те сложиха Баз до Балзар в сянката на Протокоптера. Под струята вода, която се изля на главата му, Баз отвори очи. Той седна и прекара трепереща ръка през мократа си коса.

- Какво правиш тук? - попита Метус. - Затворил си се в тази кабина...

- Заключиха ме вътре... - каза Баз с дрезгав глас, - за да чакам...

- Не беше заключено - каза Метус - вратата беше само затворена.

- Как така - заекна Баз, - но нали тя ме заключи с катинара и веригата?

- Катинар и верига ли? Кой те заключи?

- Беатриче.

Метус и Ения се спогледаха и поклатиха глави съжалително. По бузата на Ения се търкулна сълза.

- Но наистина Беатриче ме заключи тук - започна Баз разпалено - авторът...

Ослепителна светкавица удари до тях и във въздуха полетяха парчета разтрошена скала. Всички подскочиха уплашено.

- А... втора такава възможност - продължи плахо Баз, поглеждайки чистото небе - едва ли щеше да ми се удаде.

- Втора възможност ли?

- Ами нали знаете, едва ли щеше да ми се случи да бъда затворен в тенекиена кабинка толкова дълго... а и времето не е лошо, наистина, малко е топло, но в края на краищата какво пък толкова.

- Сигурен ли си, че си добре? - попита грижовно Ения. - Искаш ли още вода?

- Не, няма нужда, добре съм - побърза да каже Баз - наистина съм добре. Беатри... чух, че оттук щял да мине ВЕЛИК ВОИН.

- Ето го там - каза Ения намусено - хей, дядо? Добре ли си?

Балзар, който досега клюмаше в сянката на Протокоптера, вдигна глава.

- Добре съм - каза той хрипливо - къде сме?

- Това... дядо ти ВЕЛИКИЯТ ВОИН ли е? - попита Баз шепнешком.

- Това е дядо ми - троснато отвърна Ения - дядо ми Балзар. Дядо, Баз е тук.

Балзар вдигна ръка уморено.

- Къде сме?

- Не знаем. В някаква клисура и е ужасно горещо.

Лек трус разтърси земята под краката им. Пясъчни гущери панически се защураха насам-натам.

- Какво беше това? - попита Метус уплашено. - Земетресение ли?

- Не знам, но често се случва тук - каза Баз - докато бях вътре, непрекъснато се...

Гръмовен рев, приличен на хилядократно усилен слонски баритус разтърси въздуха. На хоризонта между стръмните сивожълти скатове изгря червено зарево и огромно огнено кълбо бавно се издигна нагоре. Още по-силен трус разтърси земята. Ения пребледня като платно и долната й устна затрепери. Метус неволно сложи ръка на дръжката на йонния пистолет.

- Кафка - прошепна някой - той идва.

- Кафка ли? - попита Баз.

- Да. Змеят!

- Но нали това е само легенда - започна Баз, но гласът му беше удавен в грохота на втори ужасен рев. Пясък и дребни камъчета се посипаха от стените на клисурата.

- Истина е - устните на Метус бяха побелели - той се е Събудил.

- И какво ще правим сега? Ще бягаме ли?

- Дядо трябва да го убие - изхълца Ения - да убие Кафка! Представяш ли си? - тя избухна в плач.

Баз невярващо погледна Балзар.

- Да го убие? Значи, дядо ти е този...

- Да - кимна разплакана Ения - той е ВЕЛИКИЯТ ВОИН.

- Имаш предвид дядо ти, така ли? - увери се Баз.

- Аз съм ВЕЛИКИЯТ ВОИН - каза Балзар обиден. Той извади от джоба си дръжката на меча и натисна бутона. Острието с бръмчене излетя и проби тубата с вода. Водата се изпари със съскане и във въздуха се усети силна миризма на изгоряла пластмаса.

- Олеле! - стресна се Ения - дядо, внимавай с това, моля те, можеш да се... порежеш.

- С това - каза Баз със съмнение в гласа - може да се ходи за лов на мезомечки. Само че за Кафка...

- Е, имам ли друг избор? - попита Балзар тъжно. - Бревин каза, че...

- Бревин? - внезапно попита Баз.

- Да. Познавате ли се?

- Имате предвид Миротвореца? Генерал Метилерго Бревин?

- Да. Познаваш ли го?

- Всички го познават - каза Баз. - Където се появи, кръвта спира да се лее - допълни той със страхопочитание.

- Така ли? Но нали той каза да убием Кафка? - учуди се Балзар.

- Генерал Бревин е казал такова нещо?

- Да. Каза, че Демокрацията е в опасност.

- Е, щом е така, нямате избор. Ще трябва да го убиете.

- Значи, остава ни само едно - каза Метус - натам - той посочи с ръка към заревото, сияещо над края на клисурата.

Всички бавно се изправиха. Червената светлина бпестеше върху разпилените в безпорядък бели коси на Балзар.

- На това значи му викали преплитане на сюжетните линии - промърмори Баз под нос.

* * *

Над сивожъптеникавите склонове на широката падина виолетовият цвят на небето беше потъмнял зловещо. Нейде в далечината се виждаше нещо подобно на огромна гъба, обгърната в зеленикаво сияние. Ята от странни създания кръжаха над хилядите, които бяха накацали по стените на огромната Арена на Двубоя и издаваха различни неприятни звуци. Стандартните Елементи, от които беше сглобена Репортажната Платформа на Глобалния Канал Новини, проблясваха сред тълпата от хора, Биомеханоиди, Роботи и множество други комбинации на Съжителство. Водещият отегчено дъвчеше Стандартен Бисквит. На екрана пред него се виждаше тълпата, снимана отгоре от летящия ниско над нея автоматичен оператор. Операторът се завъртя над ръба на стената, където няколко художници бяха монтирали стативи в очакване да започне Великата Битка. Камерата увеличи рус младеж, който разпалено спореше с по-стария си колега, нахлупил оранжева барета на яркосини ивици. Наблизо два робота заплашително обикаляха един срещу друг и се измерваха с лещи. Камерата отмина група елегантни Биомеханоиди, облечени в изящни тоги и хитони и няколко съвсем нови робота, още покрити с омаслена хартия.

Към платформата на Репортажната Станция си пробиваше път странна група, съставена от пет-шест лъщящи черно-червени същества, в чийто горен край светеха малки пламъчета. Приличаха на хоризонтално разположени пан-флейти, направени от различни по дължина пожарогасители и се движеха с плавни змиеобразни движения. Предвождаше ги дребна жена с тюрбан на главата. Тя с мъка се приближи до Платформата и със знаци привлече вниманието на Водещия. Отблизо "тюрбанът" се оказа лента от азбестов плат, увит около покрита с белези от дълбоки изгаряния глава. Водещият се наведе към жената, която полугласно му каза нещо. Той остави недоядения Бисквит, с жест привлече вниманието на Стационарния Робот Оператор и вдигна микрофона.

- Моля за вашето внимание. Приятели, току-що тук при мен дойдоха няколко... ъъ... Огнеопасни и техният преводач.

Жената се обърна към групата същества, които стояха наблизо, и каза нещо, което представляваше странна смесица от съскане и глухо бучене. Съществото, което стоеше най-отпред, избълва от горния си край единствен дълъг пламък, който изсвистя сред внезапно настъпилата тишина.

- Казвам се Марта. Марта Бонфайър - каза жената - и съм преводач на тези наши приятели - тя обхвана с жест малката групичка Огнеопасни. - Дошли сме тук, защото имаме информация, която може би ще се окаже много важна.

- Каква е тази информация? - зададе въпрос Водещият.

- Информация във връзка със Събуждането на Кафка.

Това предизвика вълнение сред близкостоящите Огнеопасни. - ...ффффка - избълваха те огнени струйки - шшшшш!

Тълпата инстиктивно се отдръпна назад от горещината на пламъците.

- Хррххххх - каза Марта - шшшш-ххххх.

- Хххххх? - избуча надменно близкостоящия Огнеопасен, по-едър от другите - ххххххх?

- Ххх.

- Моля ви, кажете ни какво каза той? Или може би е тя? - попита любопитно Водещия.

- Първо, това е той - Ф'ссс ХХ, Предводител на Огнеопасните от Доменната долина.

- И какво каза Ф'ссс ХХ?

- Той каза - започна да превежда жената, - че може да спаси всички, които са тук от неприятните последици на едно голямо недоразумение.

- Недоразумение? - учуди се Водещия. - Какво недоразумение?

- Как какво? Относно Кафка, разбира се. Те, тоест нашите приятели и Кафка са нещо като далечни родственици. - Фффф? - попита тя Огнеопасните, които утвърдително избучаха в отговор.

- Родственици?

- Всъщност - запъна се Марта - не точно родственици, но имат общи системи за регенерация и защита. Например изгарянето на някои петролни фракции, получени при процесите на естествен вътрешен метаболизъм.

Малки огънчета запламтяха над тялото на Ф'ссс ХХ. Преводачката се заслуша, прошипя нещо утвърдително и се обърна към Водещия.

- Ф'ссс ХХ каза, че техният далечен родственик може по невнимание да унищожи цялата долина и всички, които са тук. - Марта направи широк жест с ръка - просто да ги унищожи.

- Вашият Ф'ссс ХХ или както се казва там - започна Водещият войнствено - може би не знае, че в момента насам идва НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ВОИН, който без особено усилие ще се справи със сто като Кафка. Даже с двеста - поправи се той.

Жената извистя нещо към Ф'ссс ХХ, който примирително изсвистя - Ф'ссс ХХ каза, че не е необходимо да демонстрирате агресивност спрямо Кафка.

- Тоест как да не демонстрираме... ами че той е огнен и свиреп Змей, който... Големият Кафка с чудовищните зъби, грамадните рога и помитаща всичка опашка. Той сее смърт и разрушение.

- Ф'ссс ХХ каза, че Кафка е много кротък - Марта извиси глас над смеха на тълпата - и безобиден. Никому не е сторил нищо лошо или поне не умишлено. Както Ф'ссс ХХ се изрази - на Мастодонта път прави.

- Много кротък и безобиден, така ли? - попита Водещият язвително - с не знам колко километра зъби и опашка, която...

- И въпреки всичко е кротък - настоя жената.

- Докажете го.

- Според Ф'ссс ХХ Кафка спи дълбок сън в земните недра и излиза веднъж на 500 000 години... или там някъде, нашата система за измерване на времето се различава от тяхната - извини се Марта - и после се прибира пак да спи.

- На 500 000 години - учуди се Водещият - толкова много?

- За Кафка е малко. Бавен метаболизъм - обясни Марта.

- И защо въобще излиза? - поиска да знае Водещият - защо не си стои долу?

Марта се обърна с въпрос към Ф'ссс ХХ. След известно време оживено бучене, свистене и шипене от долната част на Ф'ссс ХХ изтече нещо като малка локвичка гъст мазут. Марта я погледна невярващо и изсвистя нещо въпросително. В отговор Ф'ссс ХХ изхвърли висок пламък.

- Хммм - започна смутено Марта - не знам как да започна.

- Вашият приятел изглежда се повреди - Водещият посочи локвичката до Ф'ссс ХХ.

- Не, не, това е друго. Просто не знам как да ви кажа.

- Не се притеснявайте - окуражи я Водещият - кажете ни какво каза той.

- Вие ме попитахте за какво излиза Кафка, нали така?

- Да.

- Как да ви обясня. Нали понякога ви се случва - започна Марта колебливо - както спите, изведнъж да ви се...

- Какво? - попита водещия напрегнато.

- Амиии... да ви се наложи да отидете по нужда - каза Марта с облекчение.

- ПО НУЖДА? - Водещият се задави. - Искате да ми кажете, че Кафка, Големият Кафка с Чудовищ...

- Да - каза Марта скромно - това е истината.

- И точно тук ще направи... такова?

- Това - Марта показа с жест огромната Падина на Кафка - е нещо като... - тя направи жест с ръка. - Разбирате, нали? И Кафка ще удави и затрупа всички в Падината и на разстояние много километри околовръст.

- Толкова много ли ... - попита Водещият със страхопочитание - ...такова?

- Да - отвърна Марта, - преди милиони години е ползвал друго място, където се е образувал голям остров, мисля, че едно време го наричахме Англия. Съвсем близо до сушата, много удобно местенце - изтъкна Марта - но от 500 000 години се е преместил тук. Ледникови периоди, нали разбирате - допълни тя.

- Добре, не може ли да отиде другаде като види колко хора са се събрали?

Марта и Ф'ссс ХХ посвистяха още малко.

- Не може да ни види, защото сме прекалено малки - каза тя - и просто няма как да знае, че сме тук. Не вижда същества, по-малки от Мастодонт - обясни Марта - оттам и поговорката.

- Това е най-невероятното - започна гневно Водещият - и унизително за Робо-Човешкия род твърдение, което съм чувал. Да бъдем затрупани от Змейски фъш... Отвратително.

- Е, все пак става въпрос за естествени нужди - изтъкна Марта - освен това местата, където Кафка е ходил по нужда, след време стават много плодородни. Все пак по-добре ще е, ако просто се отдръпнем, докато си свърши работата. После ще си легне за още 500 000 години и ще ни остави на мира.

- Това трябва да се гласува - каза Водещият убедено - не можем просто така да се махнем, защото някакъв си Змей иска да... Кой е стопанин на Земята, в края на краищата?

- Кафка - каза Марта просто. - Ние сме на гости.

* * *

След почти един час ход малката групичка навлезе в място, където клисурата се разширяваше. Страничните скатове станаха по-високи и по-полегати и навремени по тях се виждаха фигурите на хора, които при вида на нашите герои хукваха с възторжени викове нанякъде. Тук-там имаше разпръснати по-големи базалтови блокове, хвърлящи мрачни черни сенки. По върховете на страничните стени все по-често се появяваха хора, докато накрая цели групи започнаха да ръкомахат и да викат неразбираеми поради разстоянието приветствия. Балзар тежко се влачеше, подпрян на ръката на Метус. Ения вървеше разплакана, а Баз смутено се опитваше да я окуражава. Далеч напред над червеното зарево започнаха да плуват гъсти облаци от черен дим, довяващи миризмата на изгоряла гумена изолация.

- Ето там - посочи Баз - се вижда нещо.

- Това са някакви хора - Метус махна със свободната си ръка към групата, облечени в яркочервено хора, накацали по стръмния скат над завой в клисурата. - И викат нещо, но оттук...

Зад голям каменен блок встрани от тях нещо помръдна и всички се спряха на място. Балзар извади дръжката на меча, поколеба се и пак го прибра.

- Хей, ъъъъ....- обади се Баз - има ли някой там?

- Не стреляйте - чу се глас. - Аз съм приятел.

- Този глас ми е познат - промърмори Баз и извика към фигурата, която се спотайваше в сянката на камъка - излез, няма да ти сторим нищо лошо.

Иззад камъка се показа младеж, облечен също като Баз в Административно Синя Униформа и виолетови защитни очила.

- Заб! - викна Баз учудено - какво правиш тук?

- Здравей - каза Администратор Заб смутено, като се приближи, поглеждайки Метусовия йонен пистолет - просто минавах и реших, че...

- Познавате ли се? - попита Ения.

- Това е Заб, мой колега - представи го Баз. Той се наведе към Заб и попита полугласно: - Кажи сега какво те води насам?

- Амиии, просто така - започна Заб - чух, че оттук ще мине ВЕЛИКИЯТ ВОИН и реших да го поздравя.

- Откъде си чул?

Зак млъкна и погледна боязливо към небето. Баз проследи погледа му и в очилата му светна разбиране. Той отвори широко уста и нарисува с ръка голяма буква "А" във въздуха. Заб кимна утвърдително.

- Ясно.

- Разбрах, че пише книга - призна Заб - разбираш ли, пише това, което се случва в момента. Мога да ви бъда от полза.

- От полза ли?

- Бях горе - махна с ръка Заб - и знам кои са се събрали. Мога да ви кажа какви са настроенията.

- Добре, кажи ни. Кои са горе?

Всички се събраха около Заб, който охотно започна да разказва.

- Първо, погледнете там - той посочи с ръка по протежение на клисурата.

- Има някакви - каза Метус - в червени облекла.

- Над тях - уточни Заб.

- Пушек.

- Не е пушек, а смог.

- Смог ли? Нали се казваше Кафка? - учуди се Ения.

- Смог - натърти Заб. - Атмосферно замърсяване. И тези там горе са природозащитници от Ред Пийс. Върли противници на Кафка, защото замърсява околната среда. Освен това има и палатков лагер на защитниците на Кафка.

Заб посочи малък лагер от сини палатки, кацнали отчаяно на ръба на скалата.

- Защитници на Кафка?

- Защищават правата на Кафка. За жалост събитията се развиват твърде бързо и нямат време за гладна стачка... След тях са Полузащитниците...

- Футболисти?

- Не, просто Полузащитниците на Кафка. Природозащитници с хуман... кафкиански подбуди.

До сините палатки се виждаха разлюляни червеносини плакати. Следваше тълпа от блестящи роботи, които дрънчаха с ослепителни ламаринени знамена.

- Тези са против Азимов - посочи ги Заб.

- Какво общо имат те с Кафка? - попита Баз.

- Нищо. Тук са просто за публичност. Следват Бранители на Чуешките права, Биомеханоиди, пострадали от домашно насилие, Роботи от Седмия Ден, Роботи от Четиридесетия ден, Легалното крило на Роботите-Екстремисти.

- Какво е това?

- Кое?

- Това последното.

- Роботите Екстремисти ли? Залагат взривове с лотарийна вероятност за избухване из пустинни райони. За да не пострада някой - обясни Заб. - Позволяват им, защото по принцип тези неща се контролират.

- Кои неща?

- Лотарията - каза Заб учудено - вие не знаете ли?

- Хм... другите там кои са? - попита Метус и посочи с ръка група хора, тежко натоварени с всевъзможни неща.

- Хората на Мезосингела. Искат да помогнат на Кафка, ако има нужда от нещо. Има и още нататък - махна Заб с ръка. - Но най-многобройната група е съставена от хора.

- Кои са те? - попитаха всички в хор.

- Групата на хората, които искат да убият Нещо.

- Какво Нещо?

- Без значение какво.

* * *

Върху стените на огромната Падина на Кафка цареше хаос. Хора, роботи, биомеханоиди и всякакви други създания панически се щураха насам-натам и вдигаха гъсти облаци прах, които внезапно започналият лек дъждец превръщаше в кални поточета. Чуваха се истерични викове, дрънчене, скърцане, изблици на бесен смях, ръмжене, вой и скимтене, сливащи се в невъобразима какофония. На зловещо тъмния хоризонт се виждаше силуетът на огромния Змей. В мътното червено зарево около него проблясваха светкавици. Водещият трескаво говореше нещо пред покрития с кални струйки Стационарен Оператор.

- В момента на югоизток виждате зловещата фигура на Кафка, който неотклонно приближава крайната си цел... Всеки момент той ще е тук и тогава надеждата ни ще е единствено във ВЕЛИКИЯ ВОИН, който обаче все още не се е появил... Дали ще се сбъднат най-мрачните прогнози? - задъхано прошепна Водещият. Изображението му на екрана на Камерата беше размазано от стичащи се струйки вода - ...позорният край на Робо-Човешките илюзии... крахът на мечтите, затрупани под...

- Оставете ме - викаше снажен Биомеханоид - да покажа на Варварите как умеем да се жертваме за Каузата! - тогите на групата Биомеханоиди, които го задържаха бяха превърнати в кални дрипи. Блестящите им къдри висяха на мокри кичури и разплетените венци ронеха синтетичен цвят в калта, процеждаща се през вървите на елегантните сандали. - Каузата над всичко! Не ще позволим някакъв варварин... Струйки дъждовна вода, смесени с каолинова пудра и физиологичен разтвор се стичаха по мъжествения римски профил с волева брадичка. Биомеханоидът вдигна ръка, която представляваше просто почернял метален манипулатор, покрит с остатъци от изгорял авторегенериращ силикон. - Ето, вижте!

- Сцевола, недей! Carrisime! Няма смисъл, знаеш, че регенерираш.

- Незабавна евакуация! - чуваше се от мегафоните на профучаващите над тълпата мощни Полицейски Протокоптери. - Имате половин час да се отдалечите на безопасно разстояние.

Тълпата се заблъска още по-ожесточено. Група художници минималисти отчаяно се крепеше на ръба на стръмната скала. Надолу полетяха платна и стативи. Малък Мобилен отчаяно се щураше из тълпата. По екрана му хаотично се сменяха различни красиви пейзажи и от звуковия му модул пищяха няколко Стандартни Алармени Сигнала едновременно. Тук-там се виждаха неподвижно застанали рестартиращи роботи, неволно нарушили Първи Закон. Постепенно из множеството почнаха да се образуват пролуки и на всички страни започнаха да излитат разноцветните правоъгълници на Стандартните Коли. Тълпата бавно се разпръскваше и мокрите скални стени опустяха. Дъждът се усили и заплющя по смачканите Стандартни Опаковки, разкъсани венци и празни шишета от смазка. На стената остана само окаляната Репортажна Платформа и Водещият, вперил очи в далечния край на Падината. Той изтри дъждовните струи, стичащи се по лицето му, и се взря внимателно. Това там не е ли...

- ВЕЛИКИЯТ ВОИН - прошепна Водещият. - Значи легендите са истина... Робот! - викна той. - Веднага отиваме там! - той посочи далечната групичка хора, едва видима през дъждовните струи. Платформата послушно се вдигна, излетя над ръба на скалата и бързо се спусна надолу. Над далечната стена на Падината силуетът на Кафка вече закриваше по-голямата част от небето и през разкъсаните облаци се виждаше сиянието на очите му като заревото на два огромни пожара.

* * *

- Къде изчезнаха всички? - попита Балзар. Мократа бяла коса беше залепнала по слепоочията и в бръчките на лицето му се стичаха водни струйки. - Вижте, горе не остана никой.

- Сигурно заради дъжда - каза Баз неуверено.

- Нещо идва насам - Метус заслони с длан очи от дъжда.

- Какво ли може да е? - зачуди се Ения - прилича на...

- Това е Стандартна Платформа с някой върху нея...

Платформата долетя, направи широк кръг около тях и спря.

- ВЕЛИКИ ВОИНЕ! - човекът, седнал отгоре, стана и си спусна към тях. - ВЕЛИКИ ВОИНЕ! - очите му смутено обходиха групата и се спряха на йонния пистолет в кобура на Метус. Той отиде с бързи крачки до него и падна на колене в калта. - За мен е голяма чест!

- Ъъъъ, един момент - каза Метус смутено. Той посочи с очи Балзар, който покашлюваше настрани. - Мисля, че би трябвало да се обърнете към...

Водещият объркано погледна Балзар.

- Това ли е? - осведоми се той шепнешком.

Метус кимна.

- ВЕЛИКИЯТ ВОИН? - попита още веднъж водещият. Погледът му се спря върху слабата прегърбена фигура, мокрите бели кичури и дълбоките бръчки по лицето - но... нали... героят трябва да е...

- Той е - увери го Метус. - Лекарите са категорични.

Водещият пъргаво стана, отиде до Балзар и отново падна на колене.

- ВЕЛИКИ ВОИНЕ - започна пак той, - за мен е голяма чест да срещна вас, единствената надежда за спасение на Робо-Човечеството от... - той се закашля.

- Колко време имаме - попита Заб делово - преди Кафка да стигне дотук?

- Половин час - прошепна Водещият с побелели устни.

- Половин час! - проплака Ения. - Дядо! Чу ли!

- Чух - каза Балзар уморено. - Значи, това ще е краят... свирепият и зъл Кафка ще ни изпепели с огнен дъх.

- Всъщност - започна Водещият несигурно - той не е свиреп.

- Как така не е свиреп? - учуди се Балзар. - Ами легендите? Големият Кафка с чудовищните зъби, грамадните рога и помитаща всичко опашка. Той сее смърт и разрушение.

Водещият им обясни накратко:

- ...даже на Мастодонта път прави. - завърши той.

- Значи, дори няма да ни види, така ли? - попита Балзар още веднъж.

- Да. Тръгнал е по ну... няма значение - каза бързо Водещият - той трябва да бъде спрян, за да спасим Робо-Човечеството от... позор и...

- Добре - каза язвително Балзар - как предлагате да го спра? До го спъна? Или да го дръпна за опашката? Това ... - той извади дръжката на лазерният меч, натисна бутона и капките дъжд засвистяха, изпарявайки се от блестящото острие - ...няма да помогне много. Та той изобщо не знае, че съществуваме. По-добре да се спасяваме, докато все още можем.

- С това - каза Водещият скептично - може да се ходи на лов за мезомечки. Само че Кафка...

- Чакайте - обади се Баз внезапно. - Имам идея.

- Каква?

- Амиии... обикновено в такива моменти се получават знаци - всички го погледнаха учудено - неща като поличби.

- Поличби ли?

- Представете си, че сме герои от книга - започна Баз, поглеждайки плахо към небето. - И някой пише това, което се случва в момента.

- Кафка е на десет минути, а той... - ядоса се Балзар. - Поличби. Герои от книга. Бабини деве...

Силен гръм разтърси земята и в краката на Балзар падна ослепителна светкавица. Водата в локвите наоколо се изпари с пращене и съскане. Лицето на Балзар стана толкова бяло, че почти се сля с косата му, настръхнала от статичното електричество.

- Какво беше това? - прошепна той и преглътна сухо.

- Нали ви казвах - Баз го изгледа тържествуващо.

- Не може да бъде.

- Представете си, че сме герои от книга - настоя Баз.

- Добре, да си представим - каза Балзар и погледна небето. - И какво от това?

- Ами, всъщност не знам - каза Баз несигурно. - Но някак си успокоява.

Втора по-слаба светкавица удари някъде напред и малка кълбовидна мълния се понесе с бучене към тях.

- Пазете се! - викна Баз и падна в калта. Мълнията описа сияещ зигзаг и разтопи малък къс скала, който се разля и застина в причудлива форма. Всички стояха в калта и се гледаха един друг със зашеметени изражения на лицата.

- Хм... - прокашля се Балзар - това беше кълбовидна мълния.

- Вижте - извика Водещият - ето тук, долу!

Всички станаха и се приближиха, олюлявайки се до разтопената от мълнията скала, застинала в странна форма. Небето над тях беше станало почти черно и светкавици браздяха простора.

- Трябва да - започна Баз с дрезгав глас - прилича на нещо.

- Да прилича ли? - попита Метус. - На какво да прилича?

Баз се наведе над парчето скала.

- На мен ми прилича на... на... ръчна количка - каза той тържествуващо. - Да, обаче - помръкна той - ...хм... ръчна количка. Какво ли може да означава?

- Може би да си ходим - предположи някой плахо.

- Възможно е да е нещо много тъжно... - прошепна Ения. Сълза се плъзна по бузата й.

- Отговорът се крие в нещо, което вече знаем за Кафка - авторитетно се намеси Баз.

- Какво? Че е голям или че е огнедишащ. Сетих се! - извика Заб. - Вижте това! - той посочи разтопената скала.

- Кое? - попитаха всички в хор.

- Това тук - сияеше Заб - не ви ли прилича на...?

- Рога! - ахнаха всички. - Големият Кафка с чудовищните зъби, грамадните рога и помитаща всичко опашка. Той сее смърт и разрушение.

- Да, обаче - забеляза Балзар мъдро, - като че ли от това няма кой знае каква полза, нали така? И децата знаят, че Кафка има рога.

- Тогава не знам - Ения отпусна ръце обезкуражено. Раменете й започнаха да потрепват.

- Ех, да беше тук Бернщайн - съжали Балзар. - Веднага щеше да ни каже. Друго си е да имаш въображение.

- Тези две неща отпред - замисли се Метус. - И огромно туловище. Нещо като мезоглиган - предположи той - или...

- Мезослон - допълни Ения - мезо... слон.

- Какво е това мезослон?

Страшен гръм раздра небето. Чу се оглушителен рев, който накара всички да се приведат и да запушат уши. Скалата затрепери и малко парченце се отчупи от нея...

- Мастодонт! - викна Баз тържествуващо. Останалите го изгледаха учудено. - На Мастодонта път прави!

- А какво е това Мастодонт? - попита Ения.

* * *

- Масон... мастопатия... дай малко назад. Ето го! Мастодонт.

В настъпилия сумрак под зловещото черно небе сиянието над Гривната на Метус изглеждаше още по-ярко. Лицата на всички наоколо светеха с призрачната светлина, хвърлена от фосфоресциращата триизмерна енциклопедия. Вече дори от мястото им под скалата над високата стена се виждаше главата на Кафка като заплашителна черна буца, огряна от струите огън, процеждащи се през ноздрите на гигантския Змей.

- Мастодонт - посочи Ения енциклопедията с треперещ пръст. - Бозайник, подобен на слона... от "мастос" - гръцки и "одонт"... - така. - Голям... хм... ясно, че е голям. Пет метра - каза тя смаяна.

- Как - поиска да знае Водещият - ще направим Мастодонт, висок пет метра?

- Не знам - каза Балзар обезкуражен. - Наоколо няма нищо, което да е дори приблизително толкова високо.

- Е, поне трябва да прилича на Мастодонт - отбеляза Метус .- Ето, вижте тук - той посочи картинката.

Последва мълчание.

- Аз мисля - каза бавно Заб, - че можем да го направим от камъни.

- От камъни ли?

- Не виждам друг начин - каза Заб твърдо. - Да се хващаме за работа. Имаме още около пет минути.

Всички се втурнаха в различни посоки. Ения с мъка вдигна малък камък, изтърва го, изохка и лапна пръста си. Ръцете на Балзар се хлъзгаха по мократа повърхност на голям гранитен блок, който упорито отказваше да помръдне. Метус блъскаше блока от другата страна. Баз и Заб дотъркаляха заоблен камък от кремъчна порода и се втурнаха за втори. Водещият дърпаше полузабито в земята бетонно парче за стърчащата от единия му край ръждясала арматура.

- Ако-това-е-книга - пъхтеше Балзар, - можеше поне един Мастодонт да има или няколко робота да помагат с тези камънаци. Погледът му се спря на Стационарния Оператор на Платформата, той спря да бута камъка и се изправи.

- Хей, ъъъ - каза той. Останалите спряха и го погледнаха. - Я вижте! - той посочи робота.

- Кое? - попитаха Баз и Заб в един глас. Те също видяха робота, изтърваха камъка, който държаха, и се приближиха към него от двете страни.

- Това е Стационарен Оператор - обади се Водещият. - Той не може да...

- Как така не може?

- Изключено - притесни се Водещият. - Освен това е Стационарен, нали виждате.

- Хм... стационарен... - дълго острие изгря от дръжката в ръката на Балзар.

- Дядо! Недей... - започна Ения умолително - недей да... - тя избухна в плач.

- Чакайте - каза Баз внезапно. - Какво каза той преди малко?

- Кой?

- ВЕЛИКИЯТ ВОИН.

- Какво каза?

- Ако наистина това е книга - замисли се Баз. Огромната лапа на Кафка стъпи върху далечната стена на Падината, която се срути. - Може авторът да напише един Мастодонт, нали така?

- Да напише Мастодонт ли? - погледнаха го другите изненадано.

- Защо не? Това е единственото ни спасение. Хайде да го помолим.

Възцари се мълчание. Водещият сложи пръст до челото си и го завъртя с недвусмислен жест.

- А... - започна Ения колебливо - дали този автор е виждал Мастодонт. Така де, трябва да си виждал нещо, за да можеш да...

- Че кой е виждал Мастодонт?

- Авторе - започна Баз смутено, като поглеждаше извинително останалите, - молим те за един Мастодонт. Може и съвсем малък.

- Кафка няма да го види, ако е съвсем малък - изсъска му Заб.

- Но не по-малък от пет-шест метра - поправи се Баз. - Това дали стига? - попита той шепнешком.

Заб му направи знак с ръка, че е достатъчно. Водещият ги изгледа страхливо и се отдалечи на безопасно разстояние. В това време и другата лапа на Кафка стъпи в Падината на около двеста метра от тях. Земята застрашително се разтресе. Появиха се дълбоки пукнатини.

- Ав... авто... ре... - изплака Ения, - молим... те... за едно... Масто... дон... донтче...

Кафка помръдна крака си. Разнесе се ужасен грохот и през него се чу слабо...

- Чухте ли това? - извика Метус. - Чухте ли?

- Тръбене - прошепна Балзар. Всички се заоглеждаха. Изведнъж иззад една скала до тях изскочи един...

- Мастодонт! - ахнаха всички.

Мастодонтът беше там - от плът и кръв, толкова материален, колкото може да бъде. Из въздуха се понесе тежка миризма. Огромните му, подобни на листа маруля уши, бяха страхливо свити и трепереха при вида на Кафка. Козината му висеше на дълги сплъстени кичури. Дългите бивни меко лъщяха в червеното зарево на Змея. Водещият разтърка очи и се ущипа по крака.

- Той май се страхува повече и от нас - прошепна Ения. - Горкичкото ми Мастодонтче - изхлипа тя.

- Така ли изглеждат Мастодонтите? - попита Балзар. - Дали наистина са жълти на червени точки?

- Няма значение - просъска Баз. - Ще свърши работа.

- Какво е това? - внезапно изкрещя Водещият и посочи нагоре. Всички погледнаха натам, откъдето се спускаше огромна сивкава планина, по която струяха огнени реки. Мастодонтът уплашено затръби и хукна да бяга. Планината спря да се приближава и застина на около сто метра над земята. Горещината от огнените струи, бликащи от ноздрите на Змея накара хората отдолу да пропълзят под прикритието на няколко големи камъка. Промеждутъкът между Падината и главата на змея изглеждаше като тесен процеп от бистър трептящ въдух, в който се сипеха парчета пръст и капки гореща вода.

- Хей, вижте там - каза Метус. Над далечния край на Падината върху земята се появи осветено мътно червено петно. Петното бавно се приближи към тях и ги обля със слабо червено сияние.

- Окото - прошепна Метус. - Окото на Кафка.

Нейде дълбоко в мътната роговица на Окото пламтеше голям пръстеновиден пожар. Окото се спря над Мастодонта, застанал треперещ в средата на Падината. Възцари се абсолютна тишина.

Водещият предпазливо се измъкна от укритието си под един къс груба базалтова скала и крадешком се насочи към Репортажната Платформа. Стационарният Оператор насочи Камерата към обления в червена светлина Мастодонт.

- Дали го вижда? - каза Балзар шепнешком.

- От толкова близо? - прошепна Баз в отговор. - Разбира се, че го вижда.

- Може да е далекоглед, знаеш ли - каза Балзар несигурно - все пак, на тази възраст. Аз, например...

- Намираме се - чу се от Платформата - под Окото но Кафка в компанията на ВЕЛИКИЯ ВОИН и един Мастодонт.

Пламтящата зеница на Окото се завъртя към тях и замря неподвижна. Водещият млъкна и страхливо се сви в стола. Хората вдигнаха изумените си очи нагоре...

* * *

- Отива си! Отива си! Кафка си отива!

Дъждът беше спрял и отгоре се виждаше ведър къс виолетово небе. От козината на Мастодонта се издигаха миризливи изпарения. Ения плачеше с радостни сълзи. Баз и Заб тържествено стояха пред Балзар, направили с ръце Стандартния Административен Знак за Отдаване на Почит. Водещият беше седнал пред Камерата на Робота Оператор и оживено ръкомахаше.

- Какво ще правим сега? - попита Метус.

Другите го изгледаха учудено.

- Как така какво ще правим? Ние сме герои! Тържества в наша чест, интервюта, известност. Стандартната Процедура, нали знаеш? - обясниха му Баз и Заб.

- Ами с него? - Метус посочи Мастодонта. - С него какво ще правим?

- С Мастодонта ли? Не се притеснявай, ще получи всичко, от което има нужда един Мастодонт... от... сено.

- Сено, така ли? - попита Метус язвително. - Откъде знаеш какво ядат Мастодонтите?

- Всичко разваляш - възмутиха се останалите. - Ние празнуваме победата над Кафка, а ти - какво ядял Мастодонтът. Веднага ще основат организация за Защита Правата на Мастодонтите, ще го приберат на сухо и топло... знаеш как е.

- Звучи ужасно - отбеляза Метус.

Глух звук от преместване на скала наруши възцарилото се мълчание. В сянката на стената зейна дупка, от която изскочиха малки космати човечета с гривни от кост на ръцете, огромни халки на носа и дълги копия в ръцете. Те започнаха да се прокрадват към Мастодонта, който страхливо сви уши и се отдръпна назад.

- Хей, вие! - викна Метус и сложи ръка на йонния си пистолет. Едно от човечетата го погледна въпросително. - Да, да, вие!

- М’сури! - изръмжаха човечетата. - Ниама!

- Мастодонт не - Метус посочи Мастодонта и направи отрицателен знак с ръце. - Не се яде, ясно?

Човечетата неприязнено изръмжаха нещо. Изведнъж едно от тях забеляза Балзар и бързо каза нещо на другите. Всички се хвърлиха на земята и сложиха ръце на главата си.

- Какво им стана? - плахо попита Ения. - Дядо, познаваш ли ги?

- Не - отвърна Балзар учуден. - Защо ли паднаха на земята?

- Може би са чули, че сте ВЕЛИК ВОИН - предположи Баз.

Човечетата пропълзяха към Балзар, като умолително мърмореха нещо. Камерата на Стационарния Оператор се насочи към тях.

- Според мен - започна Заб - те мислят Балзар за някакво божество...

- Мен? За божество? - учуди се Балзар. - Защо пък точно мен?

Едно от човечетата със знак посочи китката на ръката си и сложи длан на главата си, след което посочи небето. Другите също вдигнаха ръце и започнаха да се кланят.

- Заради гривната е - сети се Балзар. - Златната ми гривна. Явно божеството им носи златна гривна.

Човечетата започнаха да сочат дупката и да ръмжат. Едно от тях приближи пръсти до слепоочията си, изобразявайки нещо като рога. То уплашено заръмжа, след което всички вкупом посочиха дупката и паднаха по очи пред Балзар.

- Явно вътре има нещо, което ги плаши - каза Баз. - И ви молят да го убиете и да ги спасите...

- Да го убия ли? - заекна Балзар.

- Да, нали сте божество. Богът със златната гривна.

- О, не, пак ли...

- О... дядо... недей - захълца Ения. - Недей да влизаш там...

© Стефан Балтов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2006
Стефан Балтов. 2084. Варна: LiterNet, 2006