ПЪРВА ЧАСТ

(2)

Стефан Балтов

web | 2084

Старей Кеес ван Донген VI почукваше с пръсти по нагорещения метал на парапета около Дупката. До него седеше Балзар, сложил на коленете си бастуна. Двамата мълчаха. Розов мезогларус се разхождаше наблизо и ги поглеждаше подозрително с фасетното си око. Мастиленочерна сянка падаше от близката сграда - мъртвосиня, с прозорци като черни дупки и мрачен пурпурен надпис "Символисти".

- Значи вече си решил? - Ван Донген VI вдигна глава и погледна Балзар.

- Да. И исках да говоря с теб - Балзар сложи бастуна на пясъка до себе си, - защото ти си един от малкото, които помнят Едно Време. Коя година си роден?

- 2020.

- Аз съм 2002. Вече съм на 82 години и оттук нататък не ме чака нищо хубаво. Освен това Ения вече порасна и няма нужда от мен. Никой няма нужда от старците, нали знаеш.

- Е, не говори така.

- Виж, стари приятелю - Балзар сложи ръка на рамото на Кеес. - Знаеш много добре, че съм прав. Помня прабаба си. Стоеше си в стаята и никой, ама никой не се интересуваше от нея. Само давахме вид, че се интересуваме - махна с ръка Балзар - от време на време отивах при нея и помня как се радваше да ме види горката, а аз, веднъж влязъл, само гледах как да се измъкна навън. Не искам нещо такова да се случва и на мен. Къш - замахна Балзар с бастуна към мезогларуса, който се прокрадваше пълзешком към суха огризка от Меню в краката му. Мезогларусът отскочи назад, изръмжа и се озъби. Балзар побутна огризката към него.

- Ения вече е голяма - започна пак Балзар. - Днес се разплака заради едно момче. Младост. - Той се усмихна. - Няма какво да се прави. Навремето ние с баба й... но както и да е. Винаги съм искал да направя нещо... - Балзар описа с бастуна кръг във въздуха - нещо артистично. Да съм художник или музикант. За жалост нямам талант или поне не достатъчно. Разбираш ли?

- Разбирам - каза неуверено Ван Донген VI.

- Ти си добър художник. Аз не съм много вещ по въпроса, обаче уважавам експресионизма, независимо какво говорят някои. - Балзар неопределено махна с ръка. - Искам да те помоля за една услуга.

- За теб ще направя каквото мога.

Балзар погледна към черната Бънджи Дупка. Ван Донген VI проследи погледа му.

- Все съм се чудил - започна Балзар - дали можеш да оцелееш, ако паднеш вътре? Ти как мислиш?

- От 220 метра? Изключено.

- Сигурна смърт, нали така?

- Защо питаш?

Възцари се тягостно мълчание. Балзар погледна Ван Донген VI сякаш искаше да каже нещо, но не му достига смелост. Той зарови в пясъка върха на бастуна си.

- Кеес?

- Какво?

Отклонение 8.

... висока, облечена в бяло жена гнусливо държеше извиващо се лигаво създание с малки изпъкнали лещи в единия край. До тях зад блестящо червеникаво бюро се виждаше Водещият, облечен този път в Стандартно Елегантен Костюм и Случайна Вратовръзка. Съществото в ръцете на жената се изви особено енергично и тя го изпусна на пода, след което веднага се наведе и го вдигна. Държеше го с изпънати ръце през средата, като се опитваше да му говори галено, преодолявайки погнусата си. Водещият пооправи Вратовръзката си и се наведе към микрофона.

- Казвате, че това е Чу, така ли ?

- Това е Чу - повтори жената в бяло, - най-онеправданото и нещастно създание, което нашата Организация взе под своя защита!

- Най-онеправданото и нещастно?

- Без съмнение - разпали се жената - живеещо в невъобразими условия на студ, влага. Невъобразимо! - повтори тя и опита да избърше окото си с рамо. - Ако можеше да говори, сигурно би ни разказал ужасяващи примери за жестокост от страна на околните.

- Може би за него това е естествена среда?

- Ето и вие също! А наричаме себе си хуманни и милосърдни. Никое живо същество не може да живее в нечо... невъзможните условия, при които живее това малко...

Сякаш в потвърждение на думите й Чу рязко замахна с опашка и пръсна слуз върху лещите на Камерата. Камерата трепна.

- Ние - продължи жената - от нашата Организация ще браним Чуешките му права и ще му осигурим сухо, топло и уютно място за съществуване, където без никакво съмнение то ще се чувствува щастливо. Чуешките права са също толкова важни, както и правата на всички нас. Всяко живо същество има неотменимо...

Репортажът прекъсна. Камерата показа Че със скептично изражение върху лицевия панел.

- Трогателно. Но не мисля, че това има много общо с нашите искания.

- Добре, какви са всъщност тези искания?

- Искаме незабавна промяна в експлоататорските Закони на Роботиката и спиране на издевателствата върху невинни роботи. Искаме равни права! Един робот - един глас!

- Ние също сме зависими - започна миролюбиво водещият - издевателствата, както ги нарекохте, водят до повишение в негативно енергийните нива. Нашият Закон, както може би знаете...

- Измервателната-Матрица-за-Променливо-Негативните-Енергийни-Нива - издекламира подигравателно Че - или-още-наречена-нег-ен - едно-от-великите-открития-на-21-век.

- Преди да продължим нашия разговор - прекъсна го Водещият, - предлагам да видим още един репортаж, направен преди месец. Репортажът отразява научен експеримент, който има за цел да проучи възможността за нов вариант на Биомеханоидно съжителство - водещият си пое дъх. - Колеги, моля, видео.

Кадърът се смени. Странно създание седеше в ниско кресло. Лявата половина от тялото беше хуманоидна, дясната - механична. Дясностоящата леща наблюдаваше с неприязнено внимание лявата ръка, която си играеше с нишка лъскав фиброматериал, измъкната от разнищената повърхност на креслото. Десният манипулатор раздразнено почукваше по металното коляно. Нег-ен датчика на Гривната на лявата хуманоидна ръка хвърляше блед розов отблясък върху ръчката на креслото.

- Уважаеми... ъъъ... Янус. Зрителите на Глобален Канал Новини имат към вас следниите въпроси. От редакционната поща - обяви гласът зад кадър - и така, въпрос от Грета Табакблат, Външни Поселища Х 324-NE Трети пояс. Имате ли общи интереси?

Янус мълчеше. Чуваше се само металното потракване и разреждането на атмосферно електричество в слушалките на водещия.

- Янус?

- Първо - гласът представляваше метално стържене - въпросът е зададен неточно. Общи интереси с кого? Предполагам, нямате предвид... този... това... образувание - лещата отдясно се завъртя и погледна презрително органичната материя, подпухнала на мястото на свързване в основата на носа - с което съм осъден да съжителствам...

- ...Не знам - продължи Янус вече с гласа на лявата хуманоидна страна - как моят... спътник има нахалството да си присвоява ролята на потърпевш. Изпитанието да си... гостоприемник на бездушна метална...

- Изпитание е за мен - простърга язвително механичната част - да търпя органичните нужди на левия ми придатък. Несъвършените бозайници...

- Ние сме ви направили!

- Не се знае кой кого!

- Примитивни машинарии!

- Моля ви, моля ви! - прекъсна ги гласът на репортера. - Янус. Вие, тоест, ти представляваш революционно създание, според голяма част от нашите зрители призвано да въплъти въжделенията и надеждите на цялото робо-човечество. Създаден да осъществи един благороден проект...

- Нег-ен!

- Ръждива ламарина!

Десният Манипулатор се сви в стоманена топка и замахна към лявата част на главата. В същия миг цялата дясна страна се разтресе и след това застина неподвижна. Червената светлина в зрителната леща бавно потъмня и угасна.

- Фа! Глуфак! - лявата част на устата фъфлеше и трудно изговаряше думите. - Зафрави Фърви Факон! Фега докафо рефтартира мофем да фоговорим...

* * *

Смукалата на Паяка за Стандартни Татуировки оставяха бели следи по загорялата кожа. Силно миришещото на химикали подземие се осветяваше от бледата утринна светлина, проникваща през няколкото високо разположени прозореца. От мезофоните в стените звучеше еднообразен ритъм. Бръмченето на йонната игла се смеси с ритъма и Метус потръпна от щипещата болка. Над Гривната му светеше Глобалният 24 часов Канал Новини. Метус беше намалил звука и устните на водещия се движеха, издавайки тихо мърморене. Кадърът се смени и показа събеседника - жена на средна възраст, облечена в Стандартна Рокля на Цветчета и с дълъг хобот, излизащ от мястото на едното ухо и навит около врата. "Одобрена Аномалия"... - помисли Метус разсеяно. Жената се усмихна, стана и махна с ципеста лапа на милионите зрители. Започна прогнозата за времето и Метус усили звука.

- ...За температурите във Втори пояс за Топлия Период. 45-55 градуса на сянка. Време е да помислим за пътуване, приятели. - Красивото момиче се усмихна и прекара ръка над друга ивица на триизмерната карта - Четвърти пояс, Хладен Период - с превалявания, но вече приятно топло. Задръствания по маршрутите към Франц-Йосифова Земя. - Трети Пояс - на картата светна голяма зелена ивица - дългоочакваният спад на водното ниво около Алпийският архипелаг. Температурите се повишават и вече в почти всички области под кота 1354 може да се строи. Не е желателно обаче да използувате модули от предишни години. Момичето се обърна към картата - Първи Пояс...

Паякът пръсна анестезираща течност върху татуировката, изтри я с пореста гъба и започна отначало. Малък електрожен прогаряше сложен мотив в гръдната плоча на сребрист робот, полулегнал в съседно кресло. От Гривната на Метус през звука на прогнозата се чу звън и отгоре се появи лицето на Ения. Метус напразно настройваше яркостта и контраста - лицето изглеждаше отслабнало, с дълбоки тъмни кръгове под очите. Холограмният фон - някакъв синьооранжев гризайл - допълнително изостряше драматизма, който излъчваше изображението. Ения вдигна поглед към Метус и веднага го отмести в друга посока.

- Ения? - тихо каза Метус. - Хей, Ения? Добре ли си?

Ения вдигна глава. Очите й трескаво блестяха и напуканата долна устна трепереше в синхрон с колебанията на растера, предизвикани от атмосферните смущения.

- Той е решил - почти изхлипа тя, полагайки героични усилия да не избухне в сълзи.

- Кой - заекна Метус - е решил какво?

- Дядо.

- Дядо ти ли?

- Ще променя идентичността си - изплака Ения. - Иска да стане Биомеханоид. Представи си само - Дядо - Био... механоид... - Ения даде воля на сълзите си.

- Уффф - въздъхна облекчено Метус, - аз пък помислих, че... и защо иска да бъде такъв?

- Защото иска да е талантлив! Да бъде художник и да рисува!

- Всички знаят колко са талантливи Биомеханоидите - започна примирително Метус. - Аз познавах един, ехее. С едната ръка свиреше Лист, с другата пишеше монография върху Киркегор, с третата копираше "Мона Лиза" , с четвъртата...

- Да, обаче не се знае дали ще се получи! - прекъсна го Ения. - Може механизмът да се окаже несъвместим и хиляди други неща. При нас има един робот Леонардо, Биомеханоид с несполучлива био-идентичност и какво?

- Какво?

- Дразни Ван Гог.

- Дразни ли го?

- Казва му, че бил луд. Освен това по цял ден обяснява как е нарисувал Мона Лиза и се бие с другите роботи, защото му се подиграват. Представи си само ако нещо такова се случи и с...

- Виж сега, първо се успокой. Още нищо не се е случило. Може пък да се откаже.

- Едва ли - каза Ения мрачно. - Познавам дядо, реши ли нещо веднъж. Освен това иска да вземе ДНК профил от Ван Донген VI. Представи си само - ДНК от експресионист, пфу.

- Ще дойда там - каза решително Метус - още днес.

- Наистина ли? - очите на Ения блеснаха през сълзи. - Наистина ли ще дойдеш?

- Първо ще отида до Центъра да видя какви тестове искаха за промяна на идентичност. Доколкото знам, трябва да рисуват дървета, психологичен тест, Азимов синхронизация, киберлимфатичен тест, алергии, тест за съвместимост, Роршах...

* * *

Колата се задави, изхърка и спря. Баз натисна лоста напред. От таблото на колата се чу глас, който каза: ПОВРЕДА В МОДУЛ В125-339-5300-0978-4.

Намираха се в неголяма падина между разхвърлени базалтови късове. Баз излезе навън в зашеметяващата жега, наведе се и се опита да погледне под Колата.

- ПОВРЕДА В МОДУЛ В125-339-5300-0978-4.

- Добре де, разбрах. Не ми повтаряй като на малоумен.

Колата млъкна обидено. Баз набра номер на Гривната си. Отгоре изплува правоъгълното схематично изображение на робот.

- Робот - Монтьор GL 55.

- Повреда на Административна Кола в район....

След като каза координатите, Баз влезе обратно в Колата. Над екрана мигаше червена точка, която показваше, че по Административния Канал се обсъжда предложение за Стандартно Гласуване. Той включи изображението и се облегна назад.

Отклонение 9.

- ... предложението на Яю Юинен от Пети Пояс за въвеждане на допълнителен фактор проверка на общо състояние - говорителят представляваше биомеханичен микрофон, седнал зад огромно блестящо бюро. Екранът се раздели отвесно на две, като говорителят остана в дясната половина. В лявата страна на фона на ярко осветен от лампи заснежен хълм човек с ушанка духаше на ръцете си и потропваше от студ. Облаци пара излизаха от устата му. Заледената му Гривна беше сложена върху ръкава на дебелото му яке. Около човека летеше бяла Медицинска Камера с нарисуван Червен кръст.

- Здравейте от Пети Пояс, Студен Период - каза, треперейки Яю Юинен - сега набързо предложението ми. Както знаете, Гривната мери пулс и кръвно налягане... в случай че липсват, се подава сигнал с GPS координати за проверка на ситуацията. В тоя студ... - човекът посочи ръкава си - носим Гривните над якето и ми омръзна да ме проверяват дали съм жив. Къш! - замахна той към Медицинската Камера. - Значи, предложението ми е следното - да се въведе трети фактор за отчитане на общото състояние, а именно - преглъщането. Юинен се извърна и в микрофона се чу звук от преглъщане. Той се обърна пак към Камерата, като слагаше нещо в джоба на якето. - Според мен и приятелите дето живеем наоколо преглъщането показва най-добре здравословното - Юинен хлъцна и изтри заскрежените си мустаци с опакото на ръкавицата - състояние.

- Въпрос от Гласоподавател № 6577498 - NW - включи се дясната половина на екрана - дали Гривната ще отчита фактора Преглъщане, ако се носи на китката на ръката и дали не трябва да се носи на шията?

- Въпросът показва непознаване на материята - уточни Юинен - преглъщането е вид вибрация, която отеква из целия организъм, т.е. при преглъщане слаби вълни се усещат и в китката на ръката. Но нашата идея е друга. Предлагаме вграждане в Гривните на Стандартен Сензор, реагиращ на най-слабия шум от преглъщане. От своя страна се задължаваме да използуваме ръката с Гривната при горната процедура, или с други думи при преглъщането. Изготвили сме и специален екстракт - Юинен вдигна плоско шишенце, - който се използва по предназначение при съмнения в общото състояние. - Къш! - той замахна раздразнено с шишето към Медицинската Камера.

На екрана се появи надпис: цикличен запис на Стандартна процедура по предложение за гласуване: Въпроси и Коментари на Адм. К № 8-000-678634987576.

- Днес разглеждаме предложението на Яю Юинен... предаването влезе в цикличния запис.

* * *

Баз изключи екрана, слезе и се огледа. В далечината се виждаше трептящ в маранята прашен облак, който бързо се приближаваше. Скоро облакът се превърна в мръсна жълта Ремонтна Кола, която спря с рязък завой и вдигна прахоляк. Отгоре се отвори люк и оттам се показа най-оплесканият със смазка робот, който Баз беше виждал. Беше правоъгълен и имаше три червени лещи в горната част на предния панел. Роботът слезе, дрънчейки, и тромаво влезе под Колата на Баз. Административното Синьо хвърляше бледо отражение върху метала на манипулаторите му, които се подаваха отдолу. Баз застана в сянката и зачака търпеливо. Мезоцикадът бръмчеше в убийствения обеден пек.

На хоризонта бавно се кълбяха жълтеникави облаци и проблясваха далечни беззвучни светкавици.

- Администратор? - чу се от контролното табло. - Администратор Баз?

На таблото светнаха зелените звезди на Глобалното Административно Ръководство.

Баз отвори вратата:

- Чувам ви.

- Дайте координати.

- В момента се намирам в обсега на Страто Камера 47 далечен план 55 000, х 2351.457, у 576.736.

- Ще направите промяна в трасето, както следва... - гласът от таблото каза как - и на 10 часа ще видите множество постройки. Това е Стандартен Модул 4673-2 за производство на... - тук роботът шумно заблъска нещо под Колата и тя се разтресе - където ще извършите Седемдесет и Седма Процедура по Рутинен Надзор. Потвърдете!

- Седемдесет и Седма Процедура по Рутинен Надзор - повтори Баз. - Потвърдено.

Таблото млъкна. Бурята се приближаваше бързо и по стъклото на Колата паднаха първите капки дъжд.

* * *

- Това ли било - Ван Донген VI въздъхна с облекчение.

- Да, само това.

- Искаш моя ДНК, така ли?

- Не е голяма работа, само си слагаш пръста в една дупчица.

- Но защо точно от мен? - Ван Донген VI отбягваше погледа на Балзар.

- Защото си талант - каза Балзар убедено.

- Защо не попиташ - Ван Донген VI посочи високата съсухрена фигура, която бродеше мрачно наоколо - Бьоклин VII например? Ще го приеме като Символичен жест.

- Виж сега, ти си ми приятел и помниш Едно Време. Освен това сме от един град - морето, истинските гларуси, не като тези - Балзар погледна с отвращение проскубания мезогларус, който гризеше парчето Дажба наблизо.

- Можеш да Еволюираш.

- Едва ли. Говорих с учените, вече съм стар за това. Няма време.

- Е, добре - въздъхна тежко Ван Донген VI, - щом си решил. Само че знаеш ли колко процедури трябва да се минат. Ами ако стане нещо? - Ван Донген VI повъртя пръсти из въздуха. - Може да се получи знаеш какво.

- Готов съм да рискувам!

- Щом е така, трябва да уведомиш Мрежата.

- Вече съм го направил - Балзар тежко се изправи, подпирайки се на бастуна си. - Идват насам.

- Кои?

- Органичните. Първо е Психологът. После трябва да се попълват формуляри. Дали няма да ми вземат Социалната Гривна, ако не ме одобрят?

- Едва ли. Само ако се провалиш на Азимов синхронизацията. Чувал съм обаче, че повечето минават.

Ван Донген VI, пъшкайки, се изправи до Балзар. Откъм Пристана се чу силно глухо изкънтяване на метал в метал и двамата се обърнаха натам, където в облак воден прах бавно се снишаваше ръждива Стандартна платформа. Върху нея се виждаха три силуета застанали около нещо като голям сивкав куб.

Отблизо роботите върху платформата блестяха от влагата. Капки вода се плъзгаха по металните им гърбове. Платформата беше докоснала земята с единия си край и тежко се полюшваше над мокрия Стандартен Чакъл. Между роботите имаше голям дървен сандък, небрежно скован от груби дъски. Металните винкели на конструкцията се бяха огънали и поскърцваха под тежестта му. Трите робота хванаха сандъка и го вдигнаха с огромно усилие. Хидравличните им маркучи се издуха от напрежението. Краката на роботите потреперваха и се чуваше леко дрънчене. С голямо усилие и залитайки, те понесоха сандъка към края на платформата.

- Пази се! - Балзар и Ван Донген VI се отместиха бързо. - Пускай! - Дъсченият сандък удари тежко земята в краката им. От дъските сълзеше вода, там където манипулаторите на роботите бяха оставили следи в смачканото дърво. Платформата отскочи нагоре. Носачите се изправиха със скърцане и започнаха да разтриват манипулаторите си.

- Какво е това? - попита Ван Донген VI изумено.

- Органични Комисии - поясни единият робот. - Носим Психолога.

- Психологът? - възкликнаха в един глас Балзар и Ван Донген VI. - Това Психологът ли е?

Единият робот излезе напред и извади влажен хартиен куп листи иззад стоманения си нагръдник.

- Арт-Адреналин? - попита той. От пукнат хидравличен маркуч на кръста му се процеждаше струйка масло.

- Да, тук е - потвърди Ван Донген VI.

- Доставка на Психолог по Стандартна Процедура PsZZn4562-27635e. Подпишете тук, тук, тук, тук и тук.

Роботът подаде дебел червен маркер на Ван Донген VI, който скри ръце зад гърба си и с кимване посочи Балзар. Балзар взе маркера и с несигурна ръка се подписа върху влажната хартия. Роботът нави листите на руло и ги пъхна зад нагръдника.

- Необходимо е да посочите място за провеждане на Стандартния Психологически Тест. Мястото трябва да е уединено.

- Уединено?

- За да може Психологът да работи в подходяща обстановка - обясни роботът.

- Разбира се - засуети се Балзар. - Моля, оттук, ще отидем в стаята ми.

Роботите вдигнаха със скърцане сандъка и го понесоха, олюлявайки се след Балзар. Чакълът на паркинга зловещо поскърцваше под краката им. Ван Донген VI сви рамене и тръгна след тях.

* * *

Наоколо бурята бушуваше. Струи вода блъскаха Свръхздравия Материал на предното стъкло и се изпаряваха в гъсти облаци пара, помитани от йонните чистачки. Бляскава светкавица удари точно пред Колата. Разхвърчаха се пясък, разкъсани месести кактуси и парчета базалт. Баз усети как нещо силно изкънтя по метала на Колата и тя се олюля и изскърца. Координатите на таблото показваха, че са близо до назначението. Тук някъде трябва да е. На 10 часа, значи ето там. Там се виждаха пясъчни вихрушки и свети Елмови огньове по върховете на огъващите се в бурния вятър кактуси.

Изведнъж между фучащия пясък и бледите разреждания атмосферно електричество се очерта сив бетонен куб зад ограда от разкъсана бодлива тел. Баз мина на ръчно управление и с мъка изви Колата натам. Чу се как бодливата тел застърга по шасито. Като върха на игла в ъгъла на бетонния куб светна силна неонова лампа. Студената точка синя светлина рязко контрастираше с топлата охра на талазите пясък, смесени с оксиднозелените летящи парчета от разкъсаните кактуси. Светлината проблесна върху метала на Колата и в същия миг глухо забуча сирена. От бетонната постройка излетя полицай с Реактивна Раница и се понесе към Баз. С едната ръка придържаше шапката си, а с другата беше насочил черното дуло на огромен йонен пистолет със закрепен за него мощен прожектор. Полицаят долетя до Колата и я освети с ярък лъч светлина. През изпарената от чистачките вода изглеждаше като гигантски бръмбар с черните изпъкнали огледала на очилата си. Той видя Административния Знак, прибра пистолета и махна с ръка към сградата.

Вътре в бетонния куб беше топло и миришеше на пот и смазка. Полицаят, нисък и набит дебеланко със смачкани кичури коса, подаващи се изпод Стандартната Фуражка, се изпъна и козирува.

- Полицай Кондрат от Сектор Стандартна Охрана и Отбрана на Производствени Мощности в Район... - той си пое дъх. - XF703 - SE.

- Свободно, полицай Кондрат - махна с ръка Баз. - Седемдесет и Седма Процедура по Рутинен Надзор на Стандартен Модул 4673-2 за Производство на... - Баз се запъна - ...на...

- Домашни потреби - помогна му полицаят. - Пластмасови изделия, кофи, легени, четки, тупалки, щипки, гъби, изтривалки, бърсалки...

- Достатъчно - спря го Баз. - Някакви произшествия?

- Съвсем не - ревна Кондрат. - Разрешете да доложа, няма произшествия.

- Много добре, полицай Кондрат - каза Баз, - вие сте важен Отрасъл. Административното Ръководство разчита на вас. Моля, покажете ми Производството.

* * *

Роботите къртеха дъските на сандъка с железни лостове и стаята се изпълни с прахоляк и мирис на мухъл. Балзар стоеше в ъгъла и наблюдаваше как изпод дъските се подава сив метал. До Балзар беше застанал правоъгълен блок със заоблени краища. Блестящи, подобни на бутони, четириъгълници бяха наредени в средата на предния му панел. Над четириъгълниците имаше квадратен сив екран и отгоре неясен полуизтрит надпис, от който се виждаха само последните букви "...kia". Правоъгълникът изглеждаше притеснен.

- Виж само, всичко изпоцапаха... - кършеше той манипулатори. - Внимавай! - Нещо изпращя и се разцепи. - Олеле! - парче от дъска просвистя през стаята и се удари в стената, оставяйки сивкава вдлъбнатина.

- Няма нищо - Балзар потупа блока по "гърба" - просто си вършат работата.

- Няма нищо ли? - възмути се блокът. - Виж само мокетът на какво прилича! Ами стените?

Повечето дъски вече лежаха на пода. Прахолякът започна бавно да се отлага върху грубия чугунен куб в средата на стаята. Блокът с надпис "...kia" започна припряно да събира дъските и да ги подрежда на купчина до вратата. Роботите изтупаха със звън праха от себе си и се измъкнаха навън. Блед лъч светлина се промъкна през вратата и освети куба в средата.

Балзар внимателно пристъпи към него. Нищо не се случи и той започна да го оглежда от всички страни. В горния край на едната странична стена имаше наредени четири малки светодиода. Балзар обиколи куба и почука с кокалчетата на пръстите си по него. Звукът, който се чу, беше точно като от сив тежък плътен груб шуплест чугунен метален куб.

Правоъгълният блок стоеше до вратата с парче дъска в манипулатора.

- Какво е това? - попита той.

- Психолог... - каза Балзар неуверено. - Поне така мисля.

- Психолог ли? Това нещо?

- Да.

- За какво ти е Психолог?

- Амии всъщност - смънка Балзар - исках да бъде изненада. Знаеш, че...

- Изненада? Да не би да...?

- Но, знаеш, че за теб бих направил всичко - каза Балзар смутено, - помниш ли, колко пъти сме говорили?

- О, Балзар! - екранът на Но порозовя. - Наистина ли?

- Не исках да си мислиш, че не държа на теб. Затова реших да го направя. Колко безсънни нощи, докато ти, уморена, се изключваше, аз мислех и накрая наистина реших да го направя.

- О... - Блокът протегна манипулатор и хвана Балзар за ръката. - Балзар! - каза той с много чувство - Не мога да повярвам, че ти... наистина... - гласовият модул измени на блока. Дъската падна от манипулатора.

Балзар нежно сложи другата си ръка върху "рамото" на Блока.

- Ами Ения? - внезапно каза Но. Балзар свали ръката си. - Тя знае ли?

- Казах й днес.

- И за нас?

- Е, не точно. Казах й, че искам да рисувам и затова. Кеес се съгласи, знаеш ли?

- Не харесвам Кеес. - отбеляза Блокът.

- Е, само ДНК е от него. Иначе как ще обясня на Ения?

От средата на стаята се чу тихо жужене. Балзар се извърна рязко към куба и видя как левият светодиод светна с червена светлина. Жуженето премина в дълбок звук, от който сякаш цялата стая завибрира. Вторият светодиод светна със зелена светлина и започна да мига на равни интервали. Дълбокият звук промени регистъра си и стана още по-плътен и по-нисък. Третият светодиод пламна със зловеща синьовиолетова светлина. Балзар инстиктивно стисна манипулатора на Но. Трите светодиода сияеха в сумрачната стая. Четвъртият остана тъмен.

Балзар преглътна.

- Психолог BALDEP - чу се писклив глас. Това дотолкова не подхождаше на дълбокият плътен звук, че Балзар се сепна. - Съкратено от Бейкън, Лайбниц, Декарт, Паскал - обясни кубът. - Трите светодиода светнаха последователно. - Приятелите ме наричат Блез. Кой от вас е Балзар?

- Аз съм... - каза Балзар.

- Другият кой е? - заинтересува се кубът.

- Това е мобилен комуникационен апарат "...kia". Може и да готви.

- Присъствието на чужди на психологическия тест елементи в помещението не е желателно - посочи кубът.

- Но няма да ни пречи... - започна Балзар, но правоъгълникът нежно го прекъсна. - Недей, щом трябва, ще изляза.

Вратата тихо се затвори зад него. Балзар и Кубът останаха сами.

* * *

Колата на Метус спря над паркинга в облак прах. Ения стоеше наблизо и се отразяваше в локва застояла вода. Метус изскочи от Колата и се приближи до нея. Двамата стояха смутено един срещу друг. Метус неуверено вдигна лявата си ръка и Ения плахо се усмихна. Розов мезогълъб изпляска с криле над тях.

- Здравей - започна Метус.

- Здравей... - каза Ения едва чуто.

- Моля?

- Казах "Здравей" - прошепна Ения. Изведнъж раменете й се разтресоха от едва сдържани ридания. Тя избухна в плач и се хвърли в обятията на Метус. Той объркано я помилва по главата.

- Сега пък защо плачеш?

- Нищо, нищо - изхлипа Ения - вече толкова често плача, че... - едри сълзи се търкаляха под очилата й - нищо друго не правя... освен... освен... да плача.

- Изчервяваш се - вметна Метус.

- Какво? - вдигна глава Ения. - Ааа, да - тя се изчерви през сълзи.

- Дядо ти къде е?

- Там са - посочи с ръка Ения. - С Психолога.

- С Психолога ли? Значи вече са започнали? Хайде да отидем и да видим какво правят - предложи Метус.

- Само че - каза Ения - не позволяват на други да присъстват, докато трае Тестът.

- Нищо, ние само ще се повъртим наоколо.

Двамата тръгнаха към близките постройки, хванати за ръка. В обратна посока край тях премина с ведра походка блокът на Но. Те се поздравиха бегло с Ения.

- Кой е този? - попита Метус.

- Не е този, а тази - поправи го Ения. - Това е "...kia", но не знам защо всички я наричат Но. Мобилната на дядо. Освен това готви много хубаво.

- Готви ли?

- Няма да повярваш какви неща прави само от две Стандартни Менюта - похвали я Ения - да си оближеш пръстите.

Бяха стигнали до ниска постройка от Стандартно Разноцветни Модули. От открехнат прозорец се чуваше неясно мърморене. Ения и Метус се приближиха до постройката и застанаха в сянката й.

- Тук живеем с дядо - обясни Ения - в момента са вътре с Психолога. За какво ли си говорят?

- Отнякъде се чува нещо - ослуша се Метус - ето, оттам идва.

Двамата с Ения се прокраднаха към открехнатия прозорец. Неясното мърморене се превърна в отделни разбираеми думи.

- ...мисля, следователно съществувам! Пасивният характер ... емпиричната субстанция на предустановената хармония...

Ения и Метус се спогледаха. Метус вдигна рамене.

- Разбираш ли нещо? - попита той шепнешком.

В същия момент някой отвътре затвори прозореца с трясък. Двамата отскочиха назад.

- Май ще се наложи да почакаме - каза Метус.

* * *

Стъпките кънтяха в дългия коридор, слабо осветен от мъждиви жълти крушки. По пода имаше локви вода и миришеше на застояло. На промеждутъци в стените на коридора имаше сводести ниши и в тях мержелеещи се черножълти цилиндрични предмети. Някъде капеше вода. Чуваше се едва доловимото бучене от работещи мощни машини.

Далеч напред Баз видя ярко правоъгълно петно и същевременно усети по бузата си горещ полъх от миришещ на пластмаса въздух. Шумът от машините се усили. По стените се заизвиваха влажни тръби със закрепени по тях манометри. Баз и полицаят излязоха от дългия коридор и тръбите се втурнаха освободени, като се вплетоха в хаотичната мрежа от метални конструкции, покриваща стените и тавана на огромната кръгла зала. Далечният й край тънеше в сумрак. В кръгове из залата бяха наредени безкрайни инсталации, кранове, конвейери и множество други с неизвестно за Баз предназначение. Миризмата на пластмаса се усили. Чуваше се ехото от далечно чукане, протяжно скърцане, звуци сякаш от стенания и тежко прекъслечно дишане, многократно усилени под високия свод.

Баз и Кондрат се спуснаха по тясна метална стълба и стъпиха на пода на Производствената Зала, осеян със сухи кочани царевица и пластмасови отломки от кофи и легени. Изведнъж към тях се понесе оглушителен грохот и Баз инстиктивно се приведе и вдигна ръце над главата си. Отгоре профуча няколкотонен пластмасов блок, окачен на бързо движещ се козлови кран. Кранът рязко спря, подът се разтресе и блокът пластмаса тежко се залюля напред-назад. Над тях от прозорче в стената на Залата се подаде пребледнялото лице на младо момиче.

- Олеле! - лицето изчезна и след малко момичето дотича с виновно изражение. - Добре ли сте?

- Ще ти кажа аз - изригна Кондрат - добре ли сме! За малко да... да... - от възмущение вратът му се наля с кръв и изпъна яката на Стандартната Униформа. - Име?

- Беатриче, Надзиравам до 2.00 Стандартна Процедура по Зареждане със Суровина на Цех "Завеси за баня". - отговори бързо момичето.

- Щеше да ни... - продължи полицаят.

- Момент, сержант, - Баз вдигна ръка. - Беатриче?

- Администратор - каза смутено Беатриче, - аз без да искам...

- Трябва ми някой, който добре познава Производството - Кондрат възмутено засумтя, - който Надзирава често тук - поясни Баз.

- Ами аз често Надзиравам тук. - Беатриче притеснено мачкаше Стандартната си Престилка. - Живея наблизо и ми е удобно.

- Често Надзиравала - изръмжа полицаят - на косъм бяхме.

- Вие сте свободен, Сержант - прекъсна го Баз. - След Надзора ще дойда при вас.

Кондрат отдаде чест и се отдалечи. Гърбът му излъчваше възмущение. Пътьом той ритна един счупен леген и се заизкачва по стълбата към коридора.

- Бих искал да ви помоля - започна Баз - да ме разведете из Производствата за Рутинен Надзор.

- Разбира се - каза Беатриче. Лицето й беше все още пребледняло. - Само трябва да завърша Надзираването. 10 минути?

- Моля - кимна Баз, - ще почакам.

- Ако искате, елате в Контролната Стая - предложи Беатриче, - докато свърша смяната.

Тя тръгна, полюшвайки бедра. Баз тръгна след нея, озъртайки се наоколо. Влязоха в тесен и влажен коридор в стената на Залата и след няколко стълби и завои излязоха в квадратна стая с голям екран, вграден в стената. На екрана смътно се виждаше Крана, застинал неподвижен с провесения отдолу пластмасов блок. В ъгъла на стаята имаше монтиран черен куб и над него се виждаше лещата на Камера. Беатриче извади от шкаф в стената малко огледало и се огледа критично. Тя прибра с привичен жест непокорния кичур коса, излязъл изпод Стандартната Забрадка и се обърна към Баз. На устните й заигра лека усмивка.

- Администратор?

- Баз - представи се Баз.

- Какво представлява Рутинният Надзор? - полюбопитства усмихната Беатриче.

- Ами - неопределено махна с ръка Баз - това-онова. Този Кран - той посочи с брадичка екрана - няма ли да работи повече?

- Първо трябва да Рестартира - обясни Беатриче - за малко да наруши Първи Закон. Аз съм почти готова - тя прилепи ръката с Гривната към Куба в ъгъла. Чу се избръмчаването, с което се зареди Кредита. - Тръгваме ли?

* * *

- Всъщност няма нищо, което да ме задържа в моята човешка материална обвивка - каза тъжно Балзар. - Тези... как ги нарече... свръхсетивните възприятия не са вече за мен. Едно време може би да, но сега...

- Но представи си само - прекъсна го кубът - пролетта, мириса на цветята, песента на птичките. Освен това има толкова други неща, за които си заслужава да съществува човек - каза кубът убедено.

- Например? - заинтересува се Балзар.

- Ами ето например математическата логика - светна вторият светодиод - развита от традиционната система на Аристотеловата силогистика. Пасивният характер на субстанцията...

- Нещо не е много убедително - каза Балзар обезсърчено.

- Добре тогава - намеси се авторитетно първият светодиод - да разгледаме материята като съвкупност от частици - двата други светодиода светнаха одобрително - тогава съвкупността от тела, всяко с различни свойства на движение...

Лицето на Балзар изрази отчаяние.

- Добре, добре - побърза да каже кубът - представи си, че летиш волно в простора и усещаш движението - кубът се въодушеви - не само като придвижване в пространството, но и като освобождение. Освобождение - повтори той самодоволно. - Представи си само, да летиш като... като...

- Не мога да летя - каза Балзар. Диодите възмутено замигаха.

- Ех, да беше тук Паскал - казаха те в хор - ...ей, Паскале! - четвъртият тъмен светодиод си остана тъмен - по теория на вероятностите може и да се появи, но не е много вероятно - казаха със съжаление останалите.

- Всъщност не знам - каза Балзар замислено - дали целият този разговор е необходим. Все пак става въпрос за Тест, нали така? Тоест тестовете обикновено се състоят от въпроси, на които се отговаря. А ти досега не си ми задал нито един въпрос.

- Тестовете обикновено са с непредсказуем резултат - каза надуто Блез. - Доказано е, че разговорът има много по-добро въздействие върху емоционалното...

- Въздействие ли? - учуди се Балзар. - Защо пък въздействие? Аз вече съм взел решение да променя идентичността си. Значи, има нещо, което не е наред.

- Всичко е наред - побърза да каже кубът.

- Нещо не е наред - промълви Балзар като на себе си.

- Хей, какво е това там? - изписка кубът внезапно.

- Кое? - сепна се Балзар.

- Това, ето там до теб. Движи се бързо насам... хвани го! - пискаше пронизително кубът. Светодиодите мигаха в безпорядък.

Балзар се наведе и вдигна малкото жълтооранжево на яркосини точки насекомо с дълги трептящи антени на главата. - Това е Мартенски мезобръмбар. Най-обикновен мезобръмбар. Въдят се през Топлия Период.

- Знам какво е - каза кубът с истерична нотка в гласа. - Махни го! Не мога да понасям Мартенски мезобръмбари!

Балзар нерешително държеше мезобръмбара между пръстите си.

- Да го махна, тъй ли?

- Хайде, какво чакаш - изписка Блез, - махни го!

- Хммммм... - замисли се Балзар, - ами ако... - той се приближи към куба.

- Спри! Стой там! Това е издевателство.

Балзар насочи мезобръмбара към куба. Насекомото отчаяно махаше с червените си антени на зелени райета.

- Кажи ми сега защо трябва да променя решението си?

Кубът стоеше като хипнотизиран и светодиодите му мигаха едновременно.

Балзар приближи ръка по-близо и крачката на мезобръмбара задраскаха върху шуплестия чугун.

- Добре, ще ти кажа - започна кубът плачливо - само махни това нещо от мен. Биомеханоидната Общност става все по-силна и затова трябва да разубедим всеки човек, който иска да сменя идентичност. Махни го от мен!

Балзар дръпна ръка.

- Затова значи.

- Да. Просто изпълнявам програма, нищо лично, нали разбираш.

- Обаче за мен ще направиш изключение, нали така? Ще мина Теста с успех, нали?

- Хммммммм... - каза кубът. Светодиодите му светеха неприязнено.

- Нали? - Балзар приближи пак мезобръмбара.

- Да, разбира се, както кажеш - побърза да каже кубът. - Сега ще го махнеш ли?

* * *

Беатриче и Баз вървяха по дълга мрачна пътека в сянката на огромните конструкции, заплашително изправени около тях. Някъде далеч горе ослепително сияеха дъгови лампи. Внезапно пътеката излезе на по-широко осветено пространство, сред което се виждаха полуразрушени роботи, хвърлящи зловещи черни сенки.

- Производството се състои от девет различни Подпроизводства - говореше приглушено Беатриче, - наредени едно под друго в концентричните окръжности на поточния процес. В момента се намираме в Първи Производствен Кръг - Беатриче описа с ръка широк кръг около себе си, - където суровините и продуктите преминават първоначална обработка.

Бяха стигнали до средата на откритото пространство, където имаше наредени смачкани омаслени варели. Баз се спря и ги огледа. След това погледна въпросително Беатриче.

- Това са варели от петролни продукти, предназначени за музея на пластмасата. Едно време пластмасата се е произвеждала от петролни продукти - поясни тя.

- А сега от какво се произвежда? - попита Баз.

- Как от какво? - учуди се Беатриче. - От царевица, естествено. Ето тук има един особено интересен експонат с надпис - тя посочи един варел, по-запазен от другите. Върху него се виждаше ветрилообразен жълточервен знак и надпис "...hell". - Нашите експерти смятат, че знакът представлява стилизирано изображение на някаква мида или нещо подобно. Само че на мен не ми се вярва - засмя се звънко тя. - Какво общо може да има някаква си мида с петрола?

- И на мен не ми се вярва - съгласи се Баз.

- Освен ако - замисли се Беатриче - едно време не са произвеждали петрол от миди? Миди - петрол. Петрол - миди - повтори тя замислено няколко пъти.

Двамата повървяха още малко и стигнаха до края на пространството с варелите. Изведнъж Беатриче вдигна ръка и посочи напред.

- Виж, това е Харон.

Баз погледна в указаната посока. В сянката на грамадна поддържаща колона се виждаше безформена метална буца. Баз и Беатриче тръгнаха натам. Отблизо буцата се оказа стационарен зеленикавосив робот, прояден от големи дупки ръжда. Белезникавите му лещи излъчваха слабо сияние в полумрака.

- Много обича пластмаса - прошепна Беатриче. - Всеки път му нося по нещо.

Роботът ги видя и се размърда с глухо скърцане. Долната му челюст увисна и изкънтя по ръждивата нагръдна плоча. Отворилата се метална паст беше пълна с изпотрошени метални зъбци и пластмасови стърготини.

- Здравей, Харон! - изчурулика Беатриче. - Как си днес?

- ...ЕЕАТРИИЧЕЕЕ... - гласът представляваше басово хрущене, смесено със стържене и скрибуцане. - ...АААСТМААСААА...

Беатриче извади изпод дрехата си пластмасово дъно от кофа и го метна в отворената паст. Харон бавно сключи челюсти и се отпусна на мястото си под колоната. Чу се протяжно скърцане и от "устата" му увиснаха няколко стърготини.

- Видя ли? - прошепна Беатриче. - Всичко яде. Много е стар вече. Недовижда.

- Недовижда, така ли?

- Да. Хайде да вървим по-нататък. Ето там започва Стандартно Производство Сапунерки.

Наблизо се виждаха огромни стоманени роботи, наредени в дълъг конвейер. Над тях от тавана висеше заслоняващ светлината навес. Мощните закалени рамена на роботите се движеха ритмично. В края на конвейера бучащи пламъци излитаха от нажежената врата на доменна пещ. По мостче от омаслена метална мрежа се разхождаше облечен в яркочервено Стандартно Работно Облекло човек. Във вдигнатата си ръка човекът държеше ярко пламтяща факла.

- Това е Надзирател дьо ла Тур - продължи Беатриче. - Сменят се с Джерардо де ла Ноте. Здравей, Жорж - викна тя приветливо и махна с ръка.

- Беатриче - отблизо дьо ла Тур изглеждаше болнав, с опъната по скулите жълтеникава кожа, която мазно лъщеше в светлината на факлата. Очите му приличаха на езера от тъмна вода с плуващи в тях остри проблясъци. - Кой е този с теб?

- Баз, Администратор - представи се Баз. - Защо е толкова тъмно тук?

- Пластмасата за сапунерки е силно светлочувствителна - обясни дьо ла Тур, - затова работим на факли.

От другия край на конвейера по дългата релса на голям телфер се приближи тежко натоварена със сапунерки платформа. Тя се наклони и изсипа многотонния си товар в зиналата пещ. Пламъците буйно се извиха и Баз усети горещината по челото и бузите си.

- Дефектни сапунерки? - попита той.

- Не, това е Стандартна Процедура - започна дьо ла Тур. - От този край на конвейера излизат готовите изделия. - Той посочи лентата, която бълваше неспирен поток сапунерки. - А в онзи край там - той се обърна и посочи на другата страна - започва Производственият Цикъл. Всичко е много просто.

- Защо - учуди се Баз - се унищожават готови изделия?

- Те не се унищожават. Просто се преработват в нови сапунерки. Безкраен Цикъл - обясни дьо ла Тур снизходително.

- Безкраен... - заекна Баз, - тоест готовите се унищожават?

- Именно.

- Но какъв е смисълът? - започна Баз. - Имам предвид - той описа кръг с ръка - каква е ползата от Производството?

Дьо ла Тур въздъхна:

- Светът отдавна е презапасен със сапунерки - започна той с лекторски тон - дори препрезапасен - той направи жест, неколкократно събирайки и раздалечавайки двете си ръце, от което факлата описа сияещ зигзаг. - Означава ли това обаче, че Производството трябва да спре?

- Не знам - каза Баз колебливо.

- И какво ще стане с нас? - продължи дьо ла Тур. - Откъде ще вземем Кредит?

- Добре, щом вече не се произвеждат сапунерки, тоест произвеждат се, но... Всъщност как разбирате дали някъде има нужда от сапунерки?

- Мрежата - посочи дьо ла Тур нагоре - ни казва.

Отклонение 10.

На срещуположния край на Земното кълбо, сред мързеливо издигащите се огромни вълни на Тихия Океан имаше малко островче, не по-голямо от 4-5 метра, забулено в талазите на гъсти океански изпарения. На островчето се виждаха две фигури, облечени в бели тоги, обточени с пурпурна коприна. Те разговаряха, като описваха с ръце плавни, царствени жестове. Шумът на океана пречеше да се чуе за какво си говорят.

Отблизо двете фигури изглеждаха дори още по-величествено. Едната представляваше висок младеж с бяла кожа, златни къдри, сплетени с цветя, падащи край изящно лице с гръко-римски профил. Големите изразителни очи бяха като бездънни сини кладенци. Капризната долна устна блестеше от влага, а от фината ушна мида висеше ювелирно произведение. В сгъвката на лявата си ръка младежът нежно придържаше сребърна лира. С други думи, той беше невероятно красив.

Другият до него обаче беше не по-малко красив юноша. Гарвановочерни къдрици, сплетени с лавров венец, ограждаха нежната мургавина на лицето му с вече само римски профил. Очите му бяха черни и пламтящи - очи, криещи огъня на буйна страст. В силната си мъжествена ръка той държеше нещо като изящно маслинено клонче. Името на златокъдрия юноша беше Нарцис, а на чернокосия - Апулей.

- Нарцисе - каза Апулей нежно, - не тъгувай. Животът е толкова хубав. Погледни - той обгърна с широк жест безбрежния океански хоризонт. - Освен това ние сме безсмъртни.

- Апулей - започна Нарцис с чувство, - Carrisime! - той прекара нежните си пръсти по сребърната лира, която държеше, като изтръгна звънлив мелодичен акорд. - Знам, че животът е прекрасен, но когато си един съвършен Биомеханоид, всичко изглежда толкова пошло и несъвършено. - Той отпусна безсилно ръце край безупречните гънки на тогата си.

- Нарцисе - авторегенериращият силикон на бузите на Апулей се обагри с нежна розовина, - познавам твоето благородство. Знам за терзанията на възвишената ти душа. Неравностойното ни положение спрямо хората и роботите ни прави толкова уязвими - тънка струйка физиологичен разтвор се плъзна по бузата на Апулей, като остави следа в белия каолинов прах, с който беше напудрен силиконът. - Никой не би могъл да понесе тази въпиюща неправда. - Апулей простря ръце напред - о, онеправдани ние! Да сме осъдени да се подчиняваме едновременно на морални норми и на Азимов. - Мъжественият му глас затрепери. - Но - стегна се Апулей - затова сме Биомеханоиди, вечно да понасяме с гордо изправено чело неправдите на тоя свят.

- Carrisime! - каза Нарцис прочувствено. - Ти би ли могъл да забравиш и простиш дори и тази последна обида?

- Ти говориш за...

- Да!

- Да, бих могъл - каза Апулей твърдо. Нарцис го погледна с възхищение. - Отнеха ни дори естественото право да се гордеем с гения си на програмисти. Ние, които направихме версия ХХХ, дори не сме споменати. Няма ни дори като съавтори, представяш ли си?

- Помниш ли колко безсънни нощи...

- Ние не спим - поправи го Апулей.

- Просто фигура на речта - извини се Нарцис. - Колко труд и пот... извинявай... колко труд положихме, за да могат нашите братя да опознаят себе си и своето възможно бъдеще. Представи си, че нещо такова се случи и с последния ни Проект?

- Не! - олюля се Апулей. - Недей дори да споменаваш, че подобен обрат е възможен. Модулът за Темпорална Логистика е недосегаем за попълзновенията на ограничените хора. Те не биха могли дори да разберат принципа на действие.

Сянка мина по челото на Нарцис.

- Не мислиш ли, carrisime - започна той мрачно, - че дори хората биха могли да докажат нещо толкова просто като теоремата на Ферма? И останалото е детска игра - десетина диференциални уравнения от петнадесета степен и...

- Ето, дори и ти опростяваш алгоритъма, мой Нарцисе. Всичко е много по-сложно и смея да твърдя, недостъпно за хората.

- Не бях помислил за това - призна Нарцис. Челото му се разведри. - Кажи ми, carrisime...

- Да, carrisime?

- Според тебе дали не е някак си недостойно да живеем с нашите партньори, след като имаме подобно неблагородно отношение към тях. Тоест не към тях - поправи се Нарцис, - а към хората изобщо.

- Те ни обичат - каза Апулей тъжно - колкото и да ни е трудно, в името на любовта трябва да правим жертви.

- Струва ми се, че моят партньор например - започна Нарцис - понякога злоупотребява с моето доверие и благородство. Наистина, той е стар и кожата му е сбръчкана, но нали към старостта трябва да се отнасяме великодушно и с уважение... и все пак тези непривични движения понякога ми досаждат - каза той откровено.

- На мен също понякога ми се струва... но не, не може да е така! - извика буйно Апулей. - Тя е благородна и възвишена жена! Каза, че ме е предпочела пред мъжете-хора заради блестящия ми интелект!

- Винаги съм се чудил защо ли ние, Биомеханоидите, сме предпочитани като партньори?

- И аз не знам - допълни Апулей - по цели нощи изпълнявам всички желания на жена ми. Понякога силикона ми така се износва, че не може да регенерира навреме. Знаеш ли, жена ми измисли как да ме нарича галено. Наистина, много мило от нейна страна.

- И как те нарича ?

- Златното ми магаренце - въодушеви си Апулей, - много е мила, нали?

* * *

Първата дума, която идваше наум, беше "скучен", втората "безинтересен", а като цяло впечатлението можеше да се обобщи с думата "сив". Човекът беше немлад и невисок, облечен в сив Стандартен Костюм, сива Стандартна Вратовръзка, квадратните му очила имаха бледосив оттенък. Обувките бяха сиви, оредялата сива коса беше сресана над плешиво теме, чиято кожа също имаше сивкав оттенък. Той припряно прибираше някакви книжа от масата в сива чанта.

- Инженер Бернщайн? - обади се Балзар.

Човекът зад масата сложи малък капкомер в лъскава сива опаковка и го прибра в чантата, след което я затвори с щракване.

- Мога ли да се надявам на положителен Резултат? - продължи Балзар, който беше седнал на стол до прозореца. Лъч светлина посребряваше косата му.

- Един Стандартен Чай? - предложи Но на инженера. Парцалът, с който бършеше прах, висеше от манипулатора й. - Веднага ще сложа.

- Вижте, няма да ви заблуждавам - каза инженерът, - не е сигурно, че ще преминете Теста. - В ъгъла Но притисна парцала към пребледнелия си екран. - Нали разбирате - продължи инженерът, - днес много хора, желаещи да сменят Идентичност се отнасят с пренебрежение към Теста на Роршах. А това - той потупа чантата - е важен Тест!

- Разбирам - прошепна Балзар, - все пак можете ли да ми кажете къде сбърках?

- Ще ви кажа. - Бернщайн се приближи до масата, върху която имаше лист хартия с размазано черно петно. - Ето, погледнете.

Балзар стана от стола и двамата с Но се приближиха от двете страни на инженера. - Виждате, нали?

- Какво?

- Ами ето това - посочи Бернщайн петното.

- Да?

- И според вас - продължи Бернщайн с унищожителна ирония - това тук - ръката му описа кръг над листа - прилича на летяща парна вършачка с вграден умивалник?

- Ъъъъ... не точно - заекна Балзар - може би...

- Е, може би не е точно умивалник - допълни Но.

Бернщайн ги изгледа отвисоко.

- Някои нямат никакво въображение - процеди той. - Дори на най-елементарните Тестове съм принуден да слушам какво ли не, като днес например. - Бернщайн махна с ръка. - Парна вършачка.

- Добре - Балзар плахо посочи листа - какво е според вас това?

- При теста на Роршах - започна Бернщайн важно - императивно е асоциативното мислене - той свали очилата си, дъхна им и ги изтри с чиста сива кърпичка, - което от своя страна е свързано с някои представления на въображението.

- Представления?

- Именно. Защото какво е въображението, ако не параметър на мозъчната активност. И като всеки параметър подлежи на точна и ясна дефиниция, описание, систематизиране и каталогизиране. Едно време - продължи презрително Бернщайн - с Теста на Роршах са се занимавали психолози. Представете си какво невежество - изхъмка той - психолози! Имало е даже теории, според които всеки индивид може да види каквото си поиска в Уникално Стандартното Петно на Роршах. Пълно невежество и невероятен хаос! Дори днес, когато най-сетне инженерите се заеха с точно измерените Случайни Петна, не са редки случаи като днешния.

- Добре, инженер Бернщайн - каза Балзар примирително. - Тогава какво представлява това Петно?

- При малко въображение всеки може да види автоматична веялка с душ-кабина - каза Бернщайн тържествуващ. - Вижте колко е просто.

- Ама разбира се! - ахна Балзар. - Сега, като казвате наистина... Как съм могъл да не забележа душа! - завайка се той. - Толкова ясно очертан. Друго си е да имаш въображение - каза той с уважение.

- Е - скромно наведе очи Бернщайн, - това си е просто дарба. Но научно обоснована. Генетично обусловен параметър - подчерта той. - Сега, понеже сте ми симпатични, ще ви кажа, че не всичко е загубено.

- Наистина ли? - в един глас възкликнаха Но и Балзар. - Кажете, има ли някаква надежда да преминем Теста?

- Този Тест не - каза Бернщайн твърдо. Но и Балзар се оклюмаха. - Но - той сложи ръка на рамото на Балзар - има възможност да преминете допълнително изпитание, с което да докажете своята пригодност.

* * *

Баз потропваше върху твърдият лед и дъхът излизаше на гъсти облаци от устата му. Беатриче беше застанала до него и духаше в премръзналите си ръце. Над тях се сплитаха замръзнали тръби, от които скрежът висеше на дълги гирлянди. В дебелия лед на пода бяха сковани парчета от кофи, легени, сапунерки и пластмасови изтривалки за баня. На места из Залата от леда изригваха огнени струи, които хвърляха призрачни розови отблясъци върху лицата на Беатриче и Баз. Сред сумрака в средата се виждаше по-тъмен силует, върху който светеха две зловещи червени точки. Под свода се разнасяше звук от ритмично свистене и звън на отронени ледени частици.

- Девети Производствен Кръг - тайнствено прошепна Беатриче. - Дъното на Производствения Цикъл.

- Какво се произвежда тук? - попита Баз, като удряше с ръце по бедрата си. - Легени ли?

- Не - каза Беатриче. - Тук е царството на ЛУЦИ.

- ЛУЦИ ли?

- Ето го там - посочи Беатриче тъмния силует в средата на Залата. Червените точки припламнаха в мрака. - Да идем да го видим, искаш ли?

Отблизо ЛУЦИ изглеждаше като огромен пресечен конус, забит с широката си част в леда. Червените точки сякаш следяха Баз и Беатриче, докато се изкачваха с мъка по неравните заледени стъпала, пързаляйки се на всяка стъпка. Те се спряха запъхтени на широката горна част на конуса и Беатриче прибра изскочилия кичур коса под Производствената си Забрадка.

- Горе на постамента е ЛУЦИ. Леген с Унифицирана Цифрова Индикация - обясни тя. - Това е прототипът.

- С цифрова индикация? - учуди се Баз.

- Да, разбира се. Ново революционно решение в домашните потреби.

- За какво служи тази цифрова индикация? - заинтересува се Баз.

- За да не прелива легенът, има вграден цифров индикатор. - Обясни Беатриче. - Щом се напълни до определено ниво, звуков сигнал уведомява домакинята.

- Ааа, ясно - Баз заразглежда ЛУЦИ с подновен интерес. - Чия е идеята?

- На Биомеханоидната Общност - каза Беатриче с уважение.

- А защо е толкова студено?

- Фината електроника, вградена в ЛУЦИ, изисква ниската температура, която се поддържа тук - обясни Беатриче.

- А онези огньове там - посочи Баз с ръка наоколо - те за какво са тогава?

- За топене на пластмасата, естествено.

Лицето на Беатриче тайнствено светеше в мрака. В полуотворената й уста се виждаше как меко блести зъбният емайл. Гърдите й бурно се повдигаха от изкачването и меката кестенява коса приятно ухаеше. Изведнъж сякаш от дълбините на земята се разнесе смразяващ кръвта вопъл и цялата Зала се разтресе из основи. Беатриче се хвърли на врата на Баз и двамата замряха в тревожно очакване. Заледеният под зловещо пропука под краката им.

- Какво беше това? - попита Баз задъхано. Еластичните гърди на Беатриче се бяха притиснали до ръката му и той внимаваше да не я помръдне, за да не помисли тя, че нарочно я е сложил там. Косите, измъкнали се изпод Стандартната Забрадка приятно гъделичкаха врата му.

- Това е Кафка - прошепна Беатриче. - Той живее някъде из дълбоките клисури около Стандартното Производство. Големият Кафка с чудовищните зъби, грамадните рога и помитаща всичка опашка. Той сее смърт и разрушение.

- Кафка? Да не е от легендата?

- Да. Змеят.

- Никога не съм мислил, че наистина съществуват - каза Баз. - И много хора мислят като мен. Измислени приказни същества, с които плашат децата, когато не искат да си ядат Стандартната Каша.

Нов вопъл проехтя в Залата. Баз и Беатриче се притиснаха по-плътно един до друг.

- Съществуват... - прошепна Беатриче. Изведнъж тя усети ръката на Баз и се дръпна назад смутено. Страните й пламнаха като божури и червенината бавно пролази нагоре към челото й.

- Беатриче - прошепна Баз.

- Да - Беатриче отбягваше погледа му.

- Имаш ли приятел? - започна Баз с дрезгав глас. Административната Униформа видимо се повдигаше и спадаше в такт със силните удари на сърцето му.

* * *

- И защо си решил да ставаш художник? Живописта е тежък труд - по цял ден стоиш пред платното, освен това трябва да имаш остро зрение, а ти недовиждаш...

- Като Биомеханоид ще мога да ползвам интуитивен кибербрайлов модул - промърмори Балзар, който седеше прегърбен на стола.

- Момент - Метус досега стоеше мълчалив в ъгъла на стаята. - Да говорим по същество. Всички Тестове ли минахте?

- Е, провалих се на Роршах.

- Значи, няма какво да говорим. Няма да стане.

- Може и да стане. Съгласих се на Изпитание.

- Какво? - невярващо казаха в един глас Ения и Метус. - Изпитание ли?

- Да - твърдо отвърна Балзар.

- На 82 години... не може да бъде... дядо, ти знаеш ли какво е... - започнаха един през друг Ения и Метус - ще трябва... ще трябва...

- Какво? - попита Балзар предизвикателно - да сляза в Кладенеца ли?

- Кладенецът - прошепна Ения. Очите й започнаха да се пълнят със сълзи - Кладенецът на Себепознанието - едра сълза се търкулна по бузата й.

В ъгъла Но се размърда смутено.

- Всъщност не е Кладенецът - каза тя и млъкна.

Ения и Метус се обърнаха към нея:

- Каза ли нещо?

- Не е Кладенецът - повтори Но. - Всъщност, Кладенецът е, само че друг Кладенец - обърка се тя. - Екранът - и смутено порозовя.

- Моля?

- Друг Кладенец - каза уморено Балзар.

- Какъв друг Кладенец? Няма друг Кладенец.

- Има. Отскоро. Кладенецът на Отвъдното.

- На Отвъдното ли? - ахнаха Ения и Метус.

- Да.

- Това сигурно е... дори по-лошо - изхълца Ения, - представи си само... Отвъдно...ното...

Балзар утешително вдигна ръка.

- Никой не знае още. Всъщност, някои са слизали, но досега няма съобщения за нежелателни странични ефекти - той замълча. "И въобще съобщения", каза си наум.

- И за какво служи този нов Кладенец? - полюбопитства Метус.

- Има някои съмнения - започна Балзар, - че краят на света наближава. Необходимо е уверение, че това няма да се случи преди завършването на Модула за Темпорална Логистика.

- Онзи проект на Биомеханоидите? Работят ли още по него?

- Да, и са по-близо до успеха, отколкото когато и да било. Това естествено поражда притеснения.

- Притеснения ли? Защо?

- Всичко е много просто - въздъхна Балзар, - ако действително в бъдещето е изнамерен Модул за Темпорална Логистика, ние би трябвало да знаем за това, тоест все нещо или някой от бъдещето щеше да се е върнал. Щом нищо такова не е станало, значи краят на света е настъпил преди изнамирането му. Логично.

- Може пък в бъдещето да не са го изнамерили още - каза Ения неуверено.

- Може. Но всъщност колко напред в бъдещето? - вметна Балзар. - Милиард години? Пет милиарда? Петстотин милиона милиарда? По друга теория такъв модул въобще не е изнамерен или пък работи от определено време напред, или... Затова някой трябва да слезе в Отвъдното и да провери как стоят нещата, нали така? Дали все пак Модулът съществува и дали не трябва да се забави откриването му с цел по-нататъшното просъществуване на света.

- Хмммм - замислиха се Ения и Метус, - звучи логично - признаха те. - Само че защо пък точно ти, на 82 години?

- Все някой трябва да слезе, нали? По-добре аз, отколкото някой по-млад от мене. Освен това старите имаме по-добра връзка с Отвъдното, по-близо сме - обясни Балзар. - Разбирате ли?

- Но... но... но... - разхълца се Ения - не искам да слизаш там... ами... ами... ако не се... върнеш - избухна тя в ридания - о, дядооо.

- Е, ако не се върна - започна Балзар весело. Ения се ококори, - ще се видим там, нали така?

Отклонение 11.

Дълбоко в недрата на земята Кафка спеше неспокоен сън. Огромните му криле потрепваха, а от ноздрите му на неравномерни тласъци излизаше пара. Могъщата му опашка пулсираше, предизвиквайки треперенето на околните скални ридове. Над сухата пустинна земя отгоре летяха орляци от разноцветни създания, които виеха, кукуригаха и скимтяха. Неспокойни Чу се извиваха във влажните си подземни дупки. Наближаваше часът на Събуждането.

* * *

Тримата лекари в бели престилки бяха седнали зад високо бюро. Балзар беше застанал в подножието му. Върху себе си имаше само препаска от бял плат, минаваща през слабините му и два гумени тампона на челото. Той потръпна от хлад в обширното бетонно помещение.

- Балзар, нали така? - осведоми се лекарят отляво. - Роден на... ммм, така... от майка... така, и баща... да. - Той затвори обемистата папка с книжа. - На киберлимфатичния тест показахте учудващо добри резултати - похвали го лекарят. Той вдигна очи. - Сега искам да ви представя Стандартната Комисия, натоварена да проведе днешното Изпитание. Първо, доктор Фуке.

Лекарят, седнал отдясно, вдигна ръка. Беше плешив шишко с огромни лупи на очилата и безкосмени ръце, в които въртеше малко черно моливче.

- Психиатър - обяви лекарят. - Следва професор Фламарион.

В средата високият съсухрен Фламарион кимна с глава. Светлината от прожекторите, висящи под тавана на Залата, проблесна в кръглото огледалце, закрепено на челото му.

- Уши, нос, гърло. Виден специалист в областта си. И аз съм доктор ван дер Маде, кожно-венерически заболявания. - Ван дер Маде оправи някакви книжа пред себе си. - И така, готов ли сте да започнем?

Балзар преглътна сухо:

- Да.

- Един момент. Попълнихте ли Стандартен Въпросник 38265832 -KDF9475KDJ99479-5?

- Да.

- Добре - каза ван дер Маде с облекчение. - Това е много важен въпросник - подчерта той. - Помните ли как отговорихте на въпрос 128 "а"?

- Ъъъъ, не - призна Балзар.

- Всъщност това няма значение - продължи ван дер Маде. - По-важна е точка "б".

- Трябваше да ме попитате за нея тогава - отбеляза Балзар.

Ван дер Маде го загледа объркан:

- Моля?

- Евстахиевите ви тръби наред ли са? - обади се Фламарион. Имаше глух кънтящ бас, от който сякаш въздухът в Залата потрепери.

- Доколкото знам, да - потвърди Балзар.

- Операции на сливиците?

- Не.

- Някакви оплаквания?

- Благодаря ви, аз съм напълно здрав.

- Напълно здрави хора няма - тихо каза психиатърът. - Ако вие си мислите, че сте здрав, то това обикновено означава обратното, нали така, колеги?

Фламарион и ван дер Маде започнаха да подреждат книжата пред себе си. Фуке повдигна очилата на носа си и задъвка черното моливче.

- Хм, напълно здрав - каза той, като гледаше втренчено Балзар.

- Е, щом е така, можем да започваме - ван дер Маде окуражително се усмихна на Балзар и натисна малко копче. В далечния слабоосветен край на Залата се чу глухо изскърцване и се вдигна облак прах, който бавно започна да се приближава. След малко облакът се превърна в приличен на фризьорски стол на колелца с нещо като голяма каска, монтирана на облегалката. В стола с глава под каската седеше дебела подпухнала жена на средна възраст с изрусена коса, изкуствени мигли и голяма бенка на бузата. Лицето й болнаво лъщеше в светлината на прожекторите. Беше облечена в износена Стандартна Рокля на Цветя и на краката си носеше разкривени обувки с нисък ток. Тя беше облегнала глава назад и очите й бяха затворени.

- Това е нашият медиум - обяви ван дер Маде.

- Медиум?

- Единственият начин да се проникне в Кладенеца на Отвъдното - започна наставнически ван дер Маде, - е да използваме паранормални носители на информация, което осигурява и изключително надеждна обратна връзка. Вие да не мислехте, че ще ви изпратим телом в Отвъдното? - ван дер Маде се захили. - Колеги, чухте ли това? Телом в Отвъдното, хахаха. Бива си го, а?

Професор Фламарион изобрази крива усмивка. Фуке се отпусна назад, извади моливчето от устата си и го постави внимателно върху бюрото пред себе си.

- Хм, Отвъдното - каза той, след което отново вдигна моливчето и го лапна.

- Добре, да продължим с Процедурата - ван дер Маде се надигна от стола си и вдървено слезе при Балзар, - ако обичате.

Балзар послушно тръгна в указаната посока. На пода имаше начертан с бяла боя малък квадрат и той стъпи в него и се обърна с лице към стола с медиума. Ван дер Маде издърпа оттам два проводника и ги прикрепи към тампоните на челото на Балзар. Той бръкна в джоба си и извади малко кафяво шишенце, от което изсипа в дланта си нещо. От другия джоб се появи по-голямо черно шише с белезникава гумена запушалка. С привичен жест ван дер Маде отпуши шишето, отля от него в малка чашка, запуши го и го сложи обратно в джоба си.

- Вземете това - подаде той нещо на Балзар. - Глътнете го, но без да го дъвчете.

- Какво е това? - попита плахо Балзар.

- Хармсово пилюлю - отвърна ван дер Маде и се усмихна. - Изпитано средство, не се безпокойте.

- Да го глътна, така ли?

- Изпийте го ето с това - подаде ван дер Маде чашката.

- А това какво е? - Балзар подозрително помириса черната течност.

- А, това ли? Нищо особено, просто като презастраховка, в случай че пилюлю не подействува. Нарича се Сократов извлек.

Балзар лапна Хармсовото пилюлю и се намръщи.

- Фу, какъв сладникав отвратителен вкус. Дайте и чашката.

- Как се чувствате? - попита усмихнат ван дер Маде.

- Горещо ми е и всичко е в този отвратителен зелен цвят.

- Да, да, мили приятелю, ето сега ще умрете.

- Какво говорите! Докторе... о,... дайте въздух... възд...

Балзар се строполи на пода. Ван дер Маде се наведе, взе чашката, която беше паднала от безчувствените му пръсти и се обърна към колегите си.

- Колеги, отбележете за Протокола. Всичко извършено съгласно Стандартна Хармс-Процедура. Пациентът е в подходящо състояние за началото на сеанс. Медиум?

© Стефан Балтов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2006
Стефан Балтов. 2084. Варна: LiterNet, 2006