Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАВРЪЩАНЕ НА СЕЛО
web
Напъпили са люляците вече,
потъва в здрача дядовата къща.
А пътят е тревясал и далечен,
по който тази пролет се завръщам.
Отново пада лилавата вечер
прелитат само нощни пеперуди!
Затичвам се да чуя сладка реч,
смълчаното прозорче да събудя.
Не стели старото огнище пепел жива
и баба толкова години все я няма!
Под прах сега портретите почиват,
изтритите лица ме гледат прямо.
А помня пролети и люляци, и дланите,
с които в мрака баба ме приспива,
и дъхавия мирис на поляните,
където в звездни нощи съм заспивала!
© Радилена Миткова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.05.2006, № 5 (78)
Стихотворението печели Втора награда на Средношколския
конкурс за поезия "Възкресения, 2006", Добрич.
|