Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕТОДОЛОГИЯ НА СЪСТАВЯНЕ НА ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ПО ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ЗА РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТОВЕ

Росица Кючукова

web

Живеем във времето на тестовете, когато все повече университети прилагат или се подготвят да въведат тестовата система за прием, а матурата по български език и литература също използва тестовата форма. При тези условия все по-голямо значение придобива методологията за съставяне на тестови задачи и е важно да се споделя полезният опит на експерти, учители, а и на ученици, които показват умение да съставят тестови задачи. В страните с богат опит при прилагане на тестовата форма за изпитване и особено в САЩ, които имат водещи позиции в това отношение, се отделя специално внимание на независимостта на експертите - автори на тестови задачи, и на тяхното професионално израстване, както и на непрекъснатото подобряване на самите тестове. Споделянето на полезния опит при съставянето на тестови задачи по лексикология и при разбирането на текстове, придобит при конструирането на теста за прием в УНСС на първо ниво (Мицева, Ангелова, Кючукова, Тишева, Алтимирска, Алексова, Дачева 2006), мотивира основната цел на тази статия - да разкрие методологията, която е в основата на тестовите въпроси по лексикология и за разбиране на текстове, в чиято основа заляга също семантичният анализ.

Два са основните принципа, които са използвани в подготовката на тестовите задачи по лексикология: 1) Последователно приложение на методологията на SAT (днес наричан Standard Admission Test - Стандартен тест за прием), като се вземат под внимание последните тенденции при разработването на теста - известно е, че през 2005 г. неговият формат претърпя значителна промяна; 2) Учебното съдържание и държавните образователни изисквания по български език, които се прилагат като стандарт в гимназиалния курс в българското средно образование. Ще се спра по-подробно на тези два принципа, които са възприети за ръководни при изработването на тестовите задачи и на критериите, приложени при разработването им. В този процес неизбежно играе роля и личният опит на авторите на тестове, в моя случай придобит в изготвянето на тест за езиков усет на български език на основата на SAT, още когато SAT означаваше Scholastic Aptitude Test - тест за проверка на академичната способност, през далечната вече 1993 г. (Кючукова 1993/1994, Кючукова 2005).

SAT се смята за световно признатият най-добър стандартен тест за проверка на готовността на учениците за постъпване в университет, като заедно с оценките от дипломата и други фактори играе съществена роля за приема на кандидатите във висше училище. Тестът измерва способността за анализ и решаване на проблеми, като разкрива реалните шансове за успех в академична среда. Той е насочен да разкрие уменията за мислене на тествания, а не толкова неговите знания. Тези умения би трябвало да бъдат формирани през годините в училище и те са за разбиране и анализ на текст с най-разнообразен размер и трудност, за извеждане на логически заключения, обобщения и интерпретации, за различаване на отделните значения на думите в тънките им семантични нюанси.

Развитието на SAT се свързва с търсенията на адекватен инструмент за измерване на човешката интелигентност, които започват в началото на миналия век. Първият тест е проведен през 1901 г., когато 973 кандидати успешно го вземат, като се явяват на 67 места в Америка и на 2 в Европа. В него има раздели по английски, френски, немски, латински, гръцки, история, математика, физика и химия. През 1926 г. се включват езикови задачи с антоними, аналогии, логически умозаключения, четене на абзац, както и задачи по аритметика. През 1928-1929 г., както и през периода 1936-1941 г. математиката е игнорирана и тестът е само езиков. През 1930 г. за пръв път се стига до класическото по-късно разделяне на тестовите задачи на два основни раздела - езиков и математически. По-степенно се стига до извода, че интелигентността, както и способността за учене може да се измерват с относително равни пропорции езикови и математически способности. От 1936-а до 1946 г. една трета от езиковите задачи са въпроси с антоними, като през 1946 г. четенето на абзац е заместено с четене с разбиране и се въвеждат задачите за довършване на изречения. През 1958 г. се въвеждат по-стабилни времеви ограничения за теста, през 1974 г. времето за двете части се намалява от 75 минути на един час за всяка. През 80-те години се търси някакъв баланс за кандидатите в неравностойно положение и от малцинствата, докато през 1994 г. окончателно се премахват задачите с антоними, а се увеличава значението на задачите върху четене с разбиране на абзац.

За новата модификация на SAT от 2005 г. е характерен стремежът да се тестват способностите на кандидатите за все по-задълбочен и бърз анализ на дълбинните езикови структури и за критическо четене. Неслучайно езиковата част в SAT I (за разлика от SAT II - специализираните тестове по 20 предмета; делението на първи и втори SAT I и SAT II сега вече е премахнато) има ново име - критическо четене. Това е първата част на съвременния SAT, състояща се от задачи за четене с разбиране на абзац и задачи за довършване на изречения. Втората е математическа, а третата - писане, където се включват задачи за подобряване на структурата на изречения (граматически задачи предимно), откриване на грешка в изречения, подобряване на абзац и писане на есе. От тези задачи към задачите по лексикология, където се изисква познаването на речниковия фонд на езика, семантиката и употребата на отделните лексеми, както и познаването на техните контекстуални значения в по-големи цялости (изречения, абзаци и текстове), може да бъдат отнесени три основни тестови задачи: 1) разбиране на текстове; 2) довършване на изречения, и 3) задачи по критическо четене върху по-кратък текст, обикновено от един абзац. От тези типове задачи ще бъдат разгледани по-подробно разбирането на текстове и довършването на изречения.

Основните цели, които си поставят тези задачи, формулирани върху изискванията на новия SAT, са: 1) да се оценят знанията на кандидата за речниковия фонд на езика и познаването на лексикалната норма; 2) да се оцени способността му да разбира и вярно да тълкува текст, преди всичко - да схваща важната информация, изнесена в текста пряко и косвено, въз основа на вярна семантична интерпретация на текста, и 3) да оцени способността на кандидата да синтезира и анализира информация, да тълкува правилно твърденията в текстовете и да познава техниките и средствата, използвани от авторите. Тези цели се постигат чрез тестови задачи за оценка на способността на тествания за достигане до заключения, за определяне на темата и идеята на текста, за различаване на причина от следствие и следване логиката на аналогията и доказателствата.

Затова при работата и подбора на текстове се следват определени критерии, формулирани ясно от SAT, на които те трябва да отговарят, за да могат чрез тестовите задачи към тях качествено да измерват способностите на кандидата. Това са изискванията за определена сложност и трудност на съдържанието на текста, включващо сравнително богата информация (наличието на факти и цифрови данни, както и интересното им поднасяне се смятат за достойнство), за да се види и оцени до каква степен кандидатът правилно се ориентира в такъв текст. Текстовете в SAT също се подчиняват на принципа на разнообразието - те се вземат от различни области - хуманитарните науки, социалните изследвания, природните науки и прозата на съвременни американски автори. Като тематика те също трябва да са представителни за културата, да са актуални, а от литературата да се включват качествени текстове. Текстовете би следвало да са различни и като стил, и като съдържание.

Това са критериите, които са приложени при избора на текстове и изготвянето на тестовите задачи. При подбора на литературните текстове, на които в SAT винаги се е придавало голямо значение, в теста на УНСС са включени знакови за съвременната българска литература автори, като Н. Хайтов, Й. Радичков и А. Дончев с откъси от произведения с определено равнище на трудност. Тестовите въпроси са насочени към темата и идеята на текста, предполагаемо заглавие, ключови думи, към разбирането на важната информация, както и на отделни детайли, към художествените средства, като особено внимание се отделя на въпросите с не, които заемат специално място в методологията на SAT - почти всички предложени текстове съдържат такива тестови въпроси, тестови задачи за верни и неверни твърдения, за дефиниции или разпознаване на признаци, на синоними и синонимни изрази, видове думи (архаизми, чуждици и чужди думи, термини, разговорни думи, неологизми и др.), както и за значенията на отделните думи в контекст (вж. Приложение 1).

Другите текстове представят значими и интересни проблеми от разнообразни области - география, медицина, археология и култура, езикознание, право, реклама и др., принадлежат към различни социокултурни сфери (учебно съдържание от 9., 10., 11. и 12. клас) и включват въпроси за сферата на общуване, към която принадлежи текстът, за неговия вид според функционално-стилистичните му особености, функция и цел, предполагаемо заглавие, ключови думи, верни и неверни твърдения, видове думи, контекстови значения на думи и изрази, синоними и синонимни изрази, тълкуване на клишета, фразеологизми, термини и др. (вж. Приложение 2).

Чистите тестови задачи по лексикология включват на първо място тестови въпроси за довършване на изречението по последния формат на SAT - за попълване на едно или две, дори на три празни места с цел тестване на знанията на речниковия състав на българския език (съвкупността от всички лексикални единици в даден език) и на лексикалната норма, изучавана в 9. клас (която урежда правилата за употреба на думите според речниковото им значение, както и отклоненията от нея, водещи до лексикални грешки:

Попълнете празните места с най-подходящите думи от предложените отговори

Въпреки огромните усилия на следователите да открият липсващите детайли, те не ----- доказателства, които ----- да говорят за неговата вина.

А) срещнаха ...... определено

Б) откриха ...... смело

В) се натъкнаха на ...... недвусмислено

Г) изнамериха ...... непреднамерено

Д) установиха ...... силно

Верен отговор: В

----- на пророчицата му направи дълбоко впечатление - успяваше да разбере и най- ----- тайни на сърцето му.

А) гордостта ...... интимните

Б) прозорливостта ...... частните

В) проницателността ...... съкровените

Г) патетичността ...... вътрешните

Д) разсеяността ...... дълбоките

Верен отговор: В

Вторият тип задачи по лексикология са върху клишета или клиширани изрази. В SAT се откриват значителен брой правилни отговори, които са клишета - установени изрази, добре познати на опитния читател. Това са стандартни изрази с функция на готови формули, които облекчават официално-деловото общуване и са характерни за различни видове документи. В учебното съдържание за 9. клас и за 11. клас се преодолява негативното отношение към тях от минали времена и се подчертава удобството, което създават. В теста са включени задачи с две и дори три празни места, на които трябва да се поставят верните клиширани изрази:

Попълнете празните места с най-подходящите клишета от предложените отговори

Те ----- силата на ----- и наложиха ----- , но бяха разобличени.

А) омаловажиха ...... общественото мнение ...... информационен вакуум

Б) пренебрегнаха ...... цивилното общество ...... информационна мъгла

В) обезцениха ...... непокорното гражданство ...... осведомително затъмнение

Г) подцениха ...... гражданското общество ...... информационно затъмнение

Д) недооцениха ...... гражданската общност ...... информационна възбрана

Верен отговор: Г

Компанията имаше ----- започна с ----- и явно се ползваше -----.

А) незначителен напредък ...... бързо начало ...... с политическа протекция

Б) неудържим прогрес ...... бясно темпо ...... с върхова закрила

В) бурно развитие ...... летящ старт ...... от политически чадър

Г) несигурно начало ...... бурно развитие ...... с висше покровителство

Д) слаб напредък ...... мощна сила ...... от държавната машина

Верен отговор: В

Третият тип задачи са върху термини и терминологични словосъчетания (специализирана употреба на думите и словосъчетанията в различни професионални сфери, а често и в официални документи, най-често представени чрез съответната дефиниция, определяща значението им; включени в учебното съдържание по български език за 10. клас). Термините са взети от различни предмети, изучавани в гимназиалния курс:

Попълнете празните места с най-подходящите термини от предложените отговори

Терминът ------- означава вещество, което променя скоростта на химичните процеси и накрая остава количествено и качествено непроменено, като намира приложение не само в химията, но и в обществените процеси.

А) стимулатор

Б) симулатор

В) оператор

Г) модулатор

Д) катализатор

Верен отговор: Д

В българския фолклор ------- като лиро-епическо стихотворение с фантастичен сюжет се характеризира с най-разнообразни мотиви - от възкръсването на мъртвите до срещи с различни самодиви, змейове и орисници.

А) алегорията

Б) одата

В) елегията

Г) епопеята

Д) баладата

Верен отговор: Д

Четвъртият тип лексикологични задачи са върху фразеологични съчетания (съчетания, които имат единно цялостно значение, което не произтича непосредствено от значението на съставящите ги думи; представени в учебното съдържание за 9. клас). Има се предвид важното място, което заемат фразеолозмите при овладяване на лексикалната норма на българския език:

Попълнете празните места с най-подходящите фразеологизми от предложените отговори

Професорът не беше доволен от слабия отговор на студента и подчерта, че въпреки достатъчното време, с което е разполагал, се е подготвил -------.

А) на бърза ръка

Б) като пчела

В) със сизифовски усилия

Г) със сляпо усърдие

Д) надве-натри

Верен отговор: Д

Много елементи от историята липсваха и той най-сетне намери човек, който да му я разкаже -------.

А) сто на сто

Б) изцяло

В) от главата до петите

Г) от край до край

Д) в края на краищата

Верен отговор: Г

Чрез съчетаването на два основни принципа - използването на най-последните постижения на SAT като израз на традиция, извънредно богата с опит, и на най-съвременна методология, при най-внимателно съ-блюдаване на инструкциите на SAT (специално внимание се отделя на знанията за значенията на думите и изразите в речниковия фонд на езика, синонимите и синонимните изрази, клишетата, термините и фразеологизмите), както и чрез включването в теста на основните компоненти в учебното съдържание по български език в гимназиалния курс се цели да се изготви адекватен на SAT и съобразен с българските специфики тест, който да се превърне в качествен инструмент за измерване и оценя-ване на знанията по български език, в частност и по лексикология. Той е част от усилията за изработване на качествени тестове по български език и действително е похвален рискът на УНСС да въведе вариант, който доказа, че е успешен през отминалите три години, като част от подготвяния тест - единен приемен изпит (ЕПИ) за кандидат-студенти бакалаври през 2007 г.

Споделянето на опит при изготвянето на езиковите тестове е необходимо като ориентир и база за тяхното непрекъснато усъвършенстване. Погледът на авторите на тестове би трябвало да е насочен и към последните тенденции при работата с тях - включване на все по-разнообразни задачи върху по-големи или по-малки текстове и поставяне на акцент върху задачите по писане. Това е нужно, за да може тестовете, насочени към измерването на знанията по български език, да отговарят все повече на най-високите и непрекъснато растящи и променящи се съвременни изисквания.

 

Приложение 1

Мислех, че познавам Родопа, че съм виждал нейното лице в накичените с минзухар поляни, в зачервените от залеза риолитови скали, в пропъстрените с жълта брезова шума иглолистни лесове, но се оказа, че не поляните, които удивляват, скалите и горите, които възхищават, са истинската Родопа, а могъщият Ј нощен профил, който покорява, исполинската Ј въздишка, която ти наумява за бурния ден първи от сътворението на света и ти разкрива пролука към безкрая.

За първичния хаос и безкрая ни напомня и Мусаленският дял на Рила - с голите сиви и диви каменни съсипища, които се издигат на възбог и режат с острите си върхове и хребети синьото рилско небе. В тяхната красота има нещо първично и могъщо, но - студено, страховито и каменно. То може да буди страхопочитание, може да възхищава, но туй възхищение е по-близо до страха, отколкото до радостта.

Истинската радост в Рила преживях, когато слизах от Мальовишкия хребет към Ловната хижа.

Изморен от слизането, седнах на една скала и зареях поглед надолу, където се кокореха модрооките Скакавишки езера. Наоколо не се чуваше ни глас, ни вик, не се виждаше жива душа, пък аз имах усещането, че не съм вече сам. Огледах се и забелязах, че се бях подпрял с лакът на едно клеково стъбълце - бог знае как попъдено сред камъните саморасляче, с дълги зелени иглици, които излъчваха лека, приятна като ласка смолиста миризма. Долу, в неизбродните клекови гъсталаци, които пълзят в подножието на рилските върхове, аз не бих и забелязал този рошав иглолистен пигмей. Но тук, сред безпределната сивота, ми се стори, че той е живо същество - един мъничък турист, който... Не! Трябваше само да се повгледам в този клек, враснал в сивата пропукана скала, за да разбера, че не е турист, а артилерист! Че той не беше пропълзял тука за наслада, а за война. Неговият жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина, сетне набъбнал и с една гигантска за малкото му ръстче сила бе процепил коравия камък на две.

В мълчаливата и жестока схватка едно дръгливо храстче, една капчица живот бе надвила една скала. (Николай Хайтов)

Въпрос 1:

Към коя социокултурна сфера се отнася текстът?

А) Личната сфера

Б) Естетическата сфера

В) Медийната сфера

Г) Научната сфера

Д) Институционалната сфера

Верен отговор е Б - текстът е художествен и въздейства на въображението и чувствата на читателя; доставя естетическа наслада. Отговори А, В, Г и Д не са верни.

Въпрос 2:

Тема на текста е:

А) Радостта от природата

Б) Силата и красотата на природата

В) Насладата от красотата на природата

Г) Езерата и горите в Рила и Родопите

Д) Съдбата на едно клеково стъбълце

Верен е отговор Б - в текста първо се говори за красотата на Родопите, но веднага тя се свързва с "могъщия Ј нощен профил, който покорява, с исполинската й въздишка, която ти наумява за бурния ден първи от сътворението на света и ти разкрива пролука към безкрая", а после се представят красотата и силата на природата в Рила, следвани от случката с клековото стъбълце, когато авторът слиза от Мальовишкия хребет. Тя отново разкрива силата и красотата на природата. Отговор А не е верен - радост от природата авторът изживява, когато слиза от Мальовишкия хребет към Ловната хижа, но това е само част от историята. Отговор В не е верен - насладата от природата също е факт, но "но се оказа, че не поляните, които удивляват, скалите и горите, които възхищават, са истинската Родопа", а "могъщият й нощен профил" е, "който покорява". Отговор Г не е верен - той е едностранчив, засяга само някои аспекти на темата. Отговор Д не е верен - съдбата на клековото стъбълце е разкрита в последната част на текста.

Въпрос 3:

Кое изречение изразява най-пълно идеята на текста:

А) Могъщият нощен профил на Родопите е който покорява, исполинската им въздишка, която ти наумява за бурния ден първи от сътворението на света и ти разкрива пролука към безкрая.

Б) В красотата на каменните съсипища, които се издигат на възбог, има нещо първично и могъщо, но студено, страховито и каменно.

В) В мълчаливата и жестока схватка едно дръгливо храстче, една капчица живот бе надвила една скала.

Г) Възхищението от природата буди страхопочитание, но е по-близо до страха, отколкото до радостта.

Д) Жилавият корен на стъбълцето се беше врязал в малката каменна пукнатина, сетне набъбнал и с една гигантска за малкото му ръстче сила бе процепил коравия камък на две.

Верен отговор е В - това е и краят на текста, който звучи като поанта за силата, скрита и в най-малкото стъбълце. Отговор А не е верен - той по-скоро е свързан с темата. Отговор Б не е верен - това е констатация. Отговор Г не е верен - това е твърдение, което се отнася до студената красота на дивите каменни съсипища в Мусаленския дял на Рила. Отговор Д не е верен - това е фактът на победата на стъбълцето, което с "гигантска за малкото му ръстче сила" е процепило "коравия камък на две".

Въпрос 4:

Истинското лице на Родопите се разкрива в образа на:

А) Накичените с минзухар поляни

Б) Иглолистните гори, пропъстрени с жълта брезова шума

В) Зачервените от залеза риолитови скали

Г) Поляните, скалите и горите

Д) Могъщия й нощен профил, който покорява, на исполинската й въздишка, която напомня за бурния ден първи от сътворението на света и разкрива пролука към безкрая.

Верен е отговор Д - "но се оказа, че не поляните, които удивляват, скалите и горите, които възхищават, са истинската Родопа, а могъщият й нощен профил, който покорява, исполинската й въздишка, която ти наумява за бурния ден първи от сътворението на света и ти разкрива пролука към безкрая". Отговори А, Б, В и Г не са верни - "Мислех, че познавам Родопа, че съм виждал нейното лице в накичените с минзухар поляни (отговор А), в зачервените от залеза риолитови скали (отговор В), в пропъстрените с жълта брезова шума иглолистни лесове (отговор Б), но се оказа, че не поляните, които удивляват, скалите и горите (отговор Г), които възхищават, са истинската Родопа, а могъщият й нощен профил...".

Въпрос 5:

Кой от изразите е най-близък до израза от текста "където се кокореха модрооките Скакавишки езера"?

А) "Където изпъкваха чернооките Скакавишки езера"

Б) "Където се намираха белооките Скакавишки езера"

В) "Където гледаха втренчено синеоките Скакавишки езера"

Г) "Където се показваха тъмнооките Скакавишки езера"

Д) "Където се кипреха светлооките Скакавишки езера"

Верен е отговор В - ‘кокоря се’ означава ‘гледам втренчено, като разтварям очите си’, а модроок е ‘с небесносини очи’. Отговори А, Б, Г и Д не са верни - изпъквам (отговор А), намирам се (отговор Б), показвам се (отговор Г), кипря се (отговор Д) не са близки по значение с кокоря се, нито чернооки (отговор А), белооки (отговор Б), тъмнооки (отговор Г) и светлооки (отговор Д) са модрооки.

Въпрос 6:

Клековото стъбълце, на което се подпира повествователят и съзерцава красотата на езерата, не е описано в текста като:

А) Саморасляче

Б) Рошав иглолистен пигмей

В) Турист

Г) Артилерист

Д) Кораво неживо същество

Верен е отговор Д - клековото стъбълце никъде не е описано като кораво неживо същество. Отговори А, Б, В и Г не са верни - стъбълцето е описано като "попъдено сред камъните саморасляче" (отговор А), като "рошав иглолистен пигмей" (отговор Б), като "живо същество - един мъничък турист" (отговор В) и като артилерист (отговор Г) - "Трябваше само да се повгледам в този клек, враснал в сивата пропукана скала, за да разбера, че не е турист, а артилерист!".

 

Приложение 2

Девет тракийски златни съкровища, спотаили в себе си частици от историята по българските земи, предизвикват лавина от любопитство и еуфория във Варна. По повод 100-годишнината на Историческия музей в морския град са събрани за първи път безценни находки, открити край Варна, Панагюрище, с. Вълчитрън (Плевенско), селата Рогозен, Дуванли и Дъбене (Пловдивско), с. Борово (Русенско), с. Златарица (Ямболско).

Интересна е историята на деветата колекция, която е открита при опит за изнасяне през границата на Капитан Андреево. Тя датира от първата половина на III в. и се състои от две гривни, част от тоалетна кутийка от злато и сребърна глава на Юлия Соемия, майка на император Елагабел.

Всяко от тракийските съкровища изплува на повърхността случайно. Най-старото злато в света, което е с доказана възраст 4400-4200 г. пр. Хр., е от Варненския енеолитен некропол. От 1972 г. до 1990 г. в региона са разкрити 293 гроба, които със своите 6000 предмета се превръщат в археологическа сензация на XX в.

През 1985 г. жителят на врачанското село Рогозен Иван Димитров прекопавал градината си, когато се натъкнал на няколко антики. Специалистите били изумени, откривайки 165 сребърни съда с позлатени орнаменти, които били част от хазната на тракийската династия от племето трибали и притежание на тракийските царе Саток (V в. пр. Хр.), Котис (383-359 г. пр. Хр.) и Керсеблепт (359-341 г. пр. Хр.).

Най-тежкото злато е от съкровището край с. Вълчитрън. То датира от ХIII-ХII в. пр. Хр. Тежи общо 12,5 кг и се състои от девет различни съда и дискове, предназначени за религиозни ритуали. Най-големият съд, наречен канторас, тежи 4,5 кг. Реликвата е открита в края на 1924 г. в селско лозе и дава пълна картина за богатството на тракийските жреци от времето на Троянската война. Заради ювелирната изработка на предметите археолозите наричат вълчитрънското злато "Българският Тутанкамон".

Най-много артефакти - над 15 000, разкрива златото, намерено в могилен некропол край пловдивското село Дъбене. То включва сложни златни накити, мъниста и напомня за "Съкровищата на Приам", които Шлиман открива през ХIХ в. при разкопките на Троя.

Всички реликви в експозицията са оригинални. (в."Труд")

Въпрос 1:

Кое от следните заглавия е най-подходящо за текста?

А) Тракийските съкровища блестят във Варна

Б) Тракийските съкровища

В) Тракийска представителна сбирка

Г) Изложение на тракийски съкровища

Д) Историята на тракийските съкровища

Верен е отговор А - той разкрива за какво точно говори текстът. Наличието в отговора на глаголна форма му придава действеност. Отговор Б не е верен - той представя статично заглавие, подходящо за текст, който говори за тракийските съкровища по принцип. Отговор В не е верен - той е безличен, особено при сравнение с отговор А. Отговор Г не е верен - той представлява информативно заглавие, на което му липсват ясни параметри. Отговор Д не е верен - той би подхождал на текст, посветен главно на историята на тракийските съкровища.

Въпрос 2:

Каква е целта на текста?

А) Да подчертае значението на тракийските съкровища

Б) Да информира читателската аудитория за изложбата на тракийските съкровища във Варна и да я запознае с тях

В) Да предизвика широк обществен отзвук

Г) Да предложи на тесен кръг специалисти археолози материал за дискусия

Д) Да предизвика обществена дискусия за изложбата на тракийските съкровища във Варна

Верен е отговор Б - задачата на този текст е да даде вярна и пълна информация за изложбата на тракийските съкровища, които "предизвикват лавина от любопитство и еуфория във Варна". Отговор А не е верен - значението на тракийските съкровища е бегло засегнато. Отговор В не е верен - предизвикването на широк обществен отзвук не е цел за този текст, неговата цел е да информира преди всичко. Отговор Г не е верен - текстът е предназначен за широка аудитория и не се характеризира със специфични термини и понятия, предназначени за тесен кръг специалисти, на които поднесените факти би трябвало да са добре известни; целта е да се предостави достъпно най-важната информация за тракийските съкровища и тя да достигне до повече хора. Отговор Д не е верен - целта на текста не е предизвикване на дискусия за изложбата, а да информира за най-важните факти за тракийските съкровища, да предизвика интерес и да подтикне повече хора да посетят изложбата.

Въпрос 3:

Какъв е официалният повод деветте тракийски съкровища да се озоват във Варна?

А) Туристическият сезон

Б) За да бъдат показани пред повече хора

В) Голяма част от тях са открити във Варна

Г) 100-годишнината на Историческия музей в града

Д) По искане на варненци

Верен е отговор Г - "По повод 100-годишнината на Историческия музей в морския град са събрани за първи път безценни находки…". Отговор А не е верен - туристическият сезон изобщо не е споменат в текста. Отговор Б не е верен - такава цел също не е спомената в текста. Отговор В не е верен - наистина има тракийски съкровища, които са открити край Варна, и този факт го има в текста, но той не е изтъкнат като причина за излагането на съкровищата във Варна. Отговор Д не е верен - и той представя несъстоятелна причина за излагането на тракийските съкровища там.

Въпрос 4:

Кое от следните твърдения не е вярно според текста?

А) Деветата колекция е от III в. и съдържа две гривни, част от тоалетна кутийка от злато и сребърна глава на Юлия Соемия, майка на император Елагабел

Б) Най-старото злато в света е на възраст 4400-4200 г. пр. Хр. и е от Варненския енеолитен некропол, а най-много артефакти (15 000) са открити в златното съкровище в с. Дъбене, Пловдивско, което напомня за съкровищата на Приам

В) Най-тежкото злато е от вълчитрънското съкровище, което е от ХIII-ХII в. пр. Хр., общо тежи 12,5 кг и се състои от 9 различни съда и дискове

Г) Рогозенското съкровище обхваща 165 сребърни съда с позлатени орнаменти, които били част от хазната на тракийската династия от племето трибали

Д) Канторас, Саток, Котис и Керсеблепт са тракийски царе

Верен е отговор Д - Канторас, посочен като тракийски цар, всъщност е съд: "…и се състои от девет различни съда и дискове, предназначени за религиозни ритуали. Най-големият съд, наречен канторас, тежи 4,5 кг.". Отговори А, Б, В и Г не са верни - те всички фигурират в текста - "Интересна е историята на деветата колекция, която е открита при опит за изнасяне през границата на Капитан Андреево. Тя датира от първата половина на III в. и се състои от две гривни, част от тоалетна кутийка от злато и сребърна глава на Юлия Соемия, майка на император Елагабел" (отговор А), "...най-старото злато в света, което е с доказана възраст 4400-4200 г. пр. Хр., е от Варненския енеолитен некропол", а "най-много артефакти - над 15 000, разкрива златото, намерено в могилен некропол край пловдивското село Дъбене. То включва сложни златни накити, мъниста и напомня за "Съкровищата на Приам..." (отговор Б), "...най-тежкото злато е от съкровището край с. Вълчитрън. То датира от ХIII-ХII в. пр. Хр. Тежи общо 12,5 кг и се състои от девет различни съда и дискове..." (отговор В). В текста се казва и че "...през 1985 г. жителят на врачанското село Рогозен Иван Димитров прекопавал градината си, когато се натъкнал на няколко антики. Специалистите били изумени, откривайки 165 сребърни съда с позлатени орнаменти, които били част от хазната на тракийската династия от племето трибали" (отговор Г).

Въпрос 5:

"Българският Тутанкамон" е:

А) Съкровището от деветата колекция, която е открита при опит за изнасяне през границата на Капитан Андреево

Б) Варненският енеолитен некропол

В) Рогозенското съкровище

Г) Вълчитрънското съкровище

Д) Съкровището край с. Дъбене, Пловдивско

Верен е отговор Г - "...заради ювелирната изработка на предметите археолозите наричат вълчитрънското злато "Българският Тутанкамон". Отговори А, Б, В и Д не са верни - за споменатите в тях съкровища няма подобно твърдение.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Мицева, Ангелова, Кючукова и др. 2006: Мицева, Ст., Т. Ангелова, Р. Кючукова, Й. Тишева, Р. Алтимирска, К. Алексова, Г. Дачева. Модул 1. Български език и езикова култура. Единен приемен изпит за кандидат-студенти бакалаври. Ръководство за самоподготовка с примерни тестове. Съст. Добромир Тодоров, Ст. Мицева. София.

Кючукова 1993/1994: Кючукова, Р. Развитие на езиковия усет и проблемът за измерването му. - Български език, XLIII/XLV, № 2, 86-92, 1993/1994.

Кючукова 2005: Р. Кючукова. Езиковият усет - в търсене на обхвата на понятието. - Български език, LII, № 4, 116-123, 2005.

SAT: http://www.collegeboard.com

 

 

© Росица Кючукова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2010, № 6
© Електронно списание LiterNet, 31.01.2011, № 1 (134)

Други публикации:
Български език и литература, 2010, № 6.