Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИТЕРАТУРНАТА ЛИНГВИСТИКА - ЕДНА НОВА ВЪЗМОЖНОСТ

Росица Кючукова

web

Една сравнително нова научна дисциплина се радва на все по-голямо внимание напоследък - литературната лингвистика, която определя своя предмет най-общо като приложение на лингвистичната теория към литературните текстове. Тя изследва онези аспекти на литературната форма, които определят адаптациите на лингвистичните форми за литературни цели. Стиховете и римите например са характерни за литературата, но не са само специфично литературна форма, а съществуването им зависи от езиковите форми. Разбира се, невсички литературни форми използват езикови форми. Както подчертава Проп, типът - събитие, и типът - характер, са видове литературни форми, които не използват езикови форми (Проп 1968). От друга страна, невсички езикови форми са в основата на литературни форми. Поради това от съществено значение за литературната лингвистика е кои езикови форми могат да бъдат приспособени към съответни литературни форми.

Литературната лингвистика е подразделение на лингвистиката, което осигурява връзката между изследванията на езика и изследванията на литературата, като по този начин се разкрива взаимоотношението между литературата, литературния анализ и лингвистиката и се търси практическото приложение на лингвистиката в анализа на текстовете, а също и обратното - отражението на анализа на текстовете върху езиковата теория.

При обосноваването на предмета на литературната лингвистика се изхожда от схващането, че във фундамента на съвременните култури стоят информацията, комуникацията и текстът. Правят се сравнения как различните езикови форми се използват в различните видове литература, като целта е да се разбере литературата като словесно изкуство и същевременно - като приложение на същите основни принципи, които моделират словесното поведение като цяло.

Някои видове литературни форми - като метрическите и параметрическите, са напълно зависими от езиковите форми. Специален интерес се проявява към метрическата форма - до каква степен тя е универсална извън познатата европейска и азиатска традиция, колко са възможните варианти на видовете метрически форми (има ли логически възможни форми, които на практика не съществуват), до какви аспекти на езиковата форма има достъп метриката, т.е. какво е съотношението между различните когнитивни системи. Затова не е случайно, че в основата на възникването на литературната лингвистика като самостоятелна дисциплина стоят проучванията върху езиковите форми в метриката (Кипарски 1977; Кипарски 1989; Хансън, Кипарски 1996).

Друго явление, което привлича вниманието на изследователите, е паралелизмът, който съществува поради възможността за вътрешно подобие под разликите на повърхността. Поради множествените пластове на езика две различни поредици от думи могат да имат еднакви синтактични структури и се предполага, че тази идентичност на едно по-абстрактно равнище може да е основата за паралелизма. Първоначалната връзка между езиковата и наративната форма идва от ролята на езиковата форма в процеса на комуникация. По този начин изследването на наратива е част от по-големите проучвания на дискурса и най-интересният въпрос, който възниква, е дали разказната форма споделя някои елементи на дискурсната форма като цяло, т.е. дали в някои отношения наративите са като разговори.

Непрекъснато се доказва съществуването на действителни подобия на несвързаните иначе традиции във всички аспекти на използването на езика, като по този начин те придобиват до голяма степен универсален характер. Така например, проследяват се сходствата на метрическите форми в различните традиции и литератури и се показва, че епизодите в наративите обозначават своите граници по подобни начини в много различни езици. Тенденцията да се използва паралелизмът за създаване на множество текстове e обща за много средноизточни, централноамерикански и тихоокеански литератури. Обяснението се търси в наследените традиции, в поетическата функция на Якобсон или в общността на основните когнитивни подсистеми. Литературната лингвистика се нуждае от множество описателни генерализации, като по-старите описания се разглеждат в светлината на новите лингвистични теории. Би трябвало също да се потърсят източниците на естетическо преживяване в литературата чрез средствата на литературната лингвистика (Фаб 1997: 14-15, 275-276).

Първото научноизследователско звено по литературна лингвистика като отделна университетска дисциплина се създава към Катедрата по англицистика на университета в Стратклайд, Шотландия. Тя се свързва преди всичко с дейността на Найджъл Фаб, първият професор в тази област, Мартин Монтгомъри, Джонатан Хоуп, професор Майкъл Тулан в университета на Бирмингам (Вж. Тулан 1988), д-р Алдерсън в университета на Хонконг и други. Възникнала като интердисциплинарно направление, сега тя се е обособила като отделен клон за научноизследователска дейност в Британската академия. Първоначалният курс по различни начини за четене, предлаган в университета на Стратклайд, в който били застъпени развитието на литературни умения, някои теми от медиите и малък смесен литературно-лингвистичен компонент, постепенно прераснал в нова дисциплина. Всъщност първите наченки за появата на тази нова област могат да се търсят в работите на Пол Кипарски, професор в Станфордския университет в САЩ, който още през 70-те години изследва метриката и морфофонемиката в староиндийския епос и в английската поезия (Кипарски 1972, Кипарски 1977).

Литературната лингвистика сега включва стабилното изучаване на модули по дискурсен анализ, конверсационен анализ, текстова кохезия и кохерентност, фонология и интонация, морфология и графология, модалност, транзитивност, анализ на речевите актове, теория на пресупозициите, език и мислене, приложна и корпусна лингвистика, дискурс и връзките му с култура и комуникация, теория на превода, наратология, диалогиката на Бахтин, поетика, стилистика, език на медиите, история на литературата. Всичко това е необходимо, за да може изучаващите курса да придобият разбиране как езикът работи и то да се прилага в анализа на литературни и други текстове. От студентите се изисква прецизно да откриват подробните езикови характеристики на всякакъв вид текст на базата на задълбочено четене на изследвания в областта на стилистиката, поетиката и критическата теория и да покажат способност да прилагат и критично да оценяват тези литературни публикации, като представят своя анализ под формата на логически аргументирано, кохерентно свързано и стилово изчистено литературнокритиче-ско съчинение.

На базата на придобитите задълбочени знания по лингвистика се прониква в тъканта на езика и се вижда как той функционира в конкретните текстове, които представляват интерес за студентите - както литературни, така и нелитературни. Литературната лингвистика е извънредно ценна за определяне същността на стила на различните автори и има ред приложения - например ефективно обяснява въздействието на рекламите. Тя е особено важна за определяне слабостите на собственото писане; провалите и силните моменти в политическия или друг вид дискурс, чието основно предназначение е да убеждава; на начините, чрез които медиите постигат ефекта на въздействие.

В курса по литературна лингвистика на университета в Бирмингам поставят ударението повече върху литературните текстове, а в Стратклайд се включва не само писмената, но и устната литература, а също и текстове от вестниците, радиото и телевизията, като същевременно професор Фаб въвежда съвсем нов термин - "нелитературна лингвистика", т.е. лингвистика, която не съдържа никакъв литературен компонент. С този термин той обо-значава изследвания върху малко познати езици. В университета в Хонконг се въвежда основната лингвистична терминология, проследява се как тя реално функционира във всекидневния език и как после той влиза в литературата, като се разглеждат едновременно и поезията, и прозата.

Тези постановки могат да намерят конкретно приложение в засилването на интеграцията между литературното и езиковото обучение в училище. Учениците би трябвало да се запознаят с новите постижения на лингвистиката като цяло и да им се покаже как те биха могли да бъдат използвани в анализа на даден литературен текст. За улесняване на този процес биха могли да се използват задачи, при които учениците намират кратко стихотворение, драматична сценка или прозаичен откъс и прилагат два различни лингвистични подхода при анализа на съответното литературно произведение. Всъщност би трябвало да се получи вариант на литературнокритическо съчинение, в което да се покаже развитието или адаптацията на съответните езикови модели в литературните форми.

Друга задача, която може да се постави на учениците, е да направят критика на критиката - да приложат подхода на лингвистичния анализ върху критика на дадена литературна творба, като по този начин ще представят критическо описание и ще направят оценка на статията. Така учениците ще придобият умения да оценяват изследванията в областта на поетиката и стилистиката и ще придобият увереност да изразяват независимо мнение. Това ще доведе до засилване на интеграцията между езиковото и литературното знание в интерпретацията на даден текст, и което е по-важно - ще формира умения за създаване на собствени текстове чрез вникване в мощта на езиковите средства и придобиване на конкретни знания за това, как те действат и могат успешно да се използват за постигане на максимално въздей-ствие върху читателите или слушателите. По такъв начин чрез прилагането на разнообразни идеи от литературната лингвистика преподавателят ще има още една възможност да убеди учениците си, че литературата е преди всичко действено слово.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Кипарски 1972: P. Kiparsky. Metrics and morphophonemics in the Rigveda. In M. Brame (ed.). Contributions to Generative Phonology. University of Texas Press, Austin.

Кипарски 1977: P. Kiparsky. The rhythmic structure of English verse. Linguistic Inquiry, 8(2), 189-247.

Кипарски 1989: P. Kiparsky. Sprung rhythm. In P. Kiparsky and G. Youmans (eds), Phonetics and Phonology 1: Rhythm and Meter. Academic Press, San Diego.

Проп 1968: V. Propp. Morphology of the Folktale (2nd edn). University of Texas Press, Austin.

Тулан 1988: M. Toolan. Narrative. A Critical Linguistic Introduction. Routledge, London.

Фаб 1997: N. Fabb. Linguistics and Literature. Blackwell Publishers, Oxford.

Хансън, Кипарски 1996: K. Hanson, P. Kiparsky. A parametric theory of poetic meter. Language, 72(2), 287-335.

 

 

© Росица Кючукова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 2
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2006, № 5 (78)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 2.