Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАЕДНО
web
Луната над мен: кръгла, бяла.
Свети страшно. Бавно се отдалечих.
Завих зад ъгъла. В тъмното.
Там вече нямаше луна.
Не се виждаше дори небето.
Още по-страшно. Дъхът ми -
острие в гърлото - боде ме.
Ръце отвсякъде ме душат.
Връщат ме обратно. И как да разбера
дали луната ме предупреждава
за истинска опасност. Или само
ми се блещи, озверяла от самота.
© Палми Ранчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2006, № 2 (75)
|