 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ
Хавана, Малекон
Казваше се Карла - бяла,
а твърдеше, че била мулатка.
Тук всички са мулати. Сочеше наоколо,
Където бяхме само двамата.
Взе парите, без да ги брои - запомних жеста.
В посадата повтаряше: Но термина!...
Но термина!... Но термина!... Но термина!...
Говореше на потната ми шия.
Чувах я с цяло тяло - и не свършвах.
Накрая Карла свърши.
Скоро всичко свърши.
Изчезнаха дори следите от телата.
Тогава се уплаших, че няма да изляза
Никога от стаята и спомена.
От влагата и миризмата.
От чувството, че за последен път живея.
© Палми Ранчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2006, № 2 (75)