 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕБИТИЕ
Надвиквам двама - говорят. Не се чува.
Надвиквам страха си. Страховете
на всички наоколо. Не се чува.
Надвиквам желанието да ме разберат.
И своето - да се разбера. Не се чува.
Надвиквам писъка, с който политам.
Не зная къде. Не се чува. Викам, викам,
викам. Както никога вече няма да мога.
Не се чува. Не се чува. Толкова не се чува.
И кой да каже отлита ли ми душата,
свисти ли ми край ушите. Ако вятър
насрещен задуха. Не се чува. Не се чува.
© Палми Ранчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2006, № 2 (75)