Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МРАМОР
web
Небето гледа мрачно, с досада.
Пита: кой съм? И защо насреща му стоя.
Жена, дете и кучета минават. Отминават.
Не ми обръщат повече внимание.
Без значение - там ли съм. Или ме няма.
Опитвам да съм буден. По-буден.
Небето ми обръща гръб. От мрамор.
Или само му е мраморен цветът.
© Палми Ранчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2006, № 2 (75)
|