 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСМО ДО ТАТКО
Петър Николов
Напоследък мълча. Зъбите ми са като глетчери. В новините няма нищо странно, а времето е винаги последващо. Навън става късно. Всеки ден все по-рано. Всеки ден е все по-късно.
Пощальонът разпръсна отлаганите писма и вятърът ги прочете безскрупулно. Някак тягостно тръсна запалената си цигара и ни подаде листите във въздуха. Неесенни, простосмъртно бели, истински детски чаршафи от пружиненото ми легло. Искам приказка, татко! Искам приказка! Прочети ми, преди да заспя!
© Петър Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.05.2006, № 5 (78)