РАЗКАЗ НА СУБИГИ¹ КАН АЛМУШ,
владетел на българи, черемиши, руси, башкирци и много други народи

Николай Марчев

web | България - забравената империя

Само ти, Тангра, знаеш колко е трудно да си владетел - да се грижиш за добруването на своя народ и на племената, които ти са покорни. Те разчитат на кана, хората му и войската да пазят имота, семейството и родния край от врагове. О, Аллах, как да убедя моите народи, че си един за всички хора на земята, независимо как те наричат. Ние, българите, те назоваваме Тангра, северните народи - с други имена, славяните също, а арабите - Аллах.

Арабите и подчинените им народи са могъщи, защото ги обединява общата вяра в единния и всемогъщ Аллах. Благодарение на тази тяхна силна вяра те придобили много знания, умеят да вършат неща, които другите не са постигнали. Могъществото на мюсюлманите се крие в тяхната просветеност и силна вяра - те са най-добрите строители, занаятчии, земеделци, поети, воини.

Мюсюлманската вяра ще ни даде това, от което моите народи имат нужда - обединение в името на новата религия, която няма да е нито само на българите, нито само на някой друг народ, а на всички. Така единици, ще можем да защитим честта и домовете си, защото имаме много врагове и най-вече хазарите. Те са все още много силни, а са и наши смъртни врагове и няма да престанат да ни нападат. Принуден бях да дам дъщеря си за жена на хагана на хазарите. След това, за да ме унижи, той върна детето ми. Сега тя стои вкъщи и не смее да се покаже пред чужди хора. Никой не знае колко ме боли от всичко това.

Но най-страшното е, че хазната е празна, нямам достатъчно пари за въоръжаване на войската. Оръжията, доколкото ги има, са остарели и ръждясали, крепостите се рушат, не са поддържани от много години. Парите, които ми обеща халифа, не стигнаха до мен. Данъците са недостатъчни. А намеренията на хагана са очевидни: той мечтае да завладее царството ми, защото знае, че между българи и хазари не може да има мир. Затова смятам да върна в родината му хазареца Абдула от град Ващу². Хазарите отдавна си го искат, защото е от знатно болярско семейство. С този акт на добра воля ще отложа неизбежната война. През това време ще въведа мюсюлманския закон, Шериата, което ще ми даде възможност да увелича данъците, пък и Абдула ще им разкаже за съюза ми с Халифата, от когото те много се боят.

Най-важното засега е да се справя с тези, които не желаят да заменят вярата си с новата религия. Но животът е вечна промяна и който не осъзнае това, е обречен на мизерия и забрава - такъв човек е живял напразно. Затова моята мисия е да наложа промяната дори ако трябва и с насилие. Ще се наложи да строша корави глави, да изоблича и унищожа подлеците и интригантите.

Тежкото предстои; усещам, че много от подчинените ми не са съгласни с мен, но не смеят да ми се противопоставят. Не се знае обаче докога. За щастие синовете ми са напълно верни. На тях мога да се доверя, но са все още неопитни в политическите дела.

Най-верни са ми курсабаите, личната ми охрана. Всички са избрани от моя род, който е царски от незапомнени времена. Те са най-смелите хора, които обитават царството. На тях също мога да се опра. Скоро за техен командир поставих оглутарканът³ Котраг. В труден момент като днес владетелят трябва да реши на кого може да разчита. Оглутарканът е опитен войн, кален в много войни и неведнъж е доказвал верността си към мен. След смъртта на баща си, стария оглутаркан, Котраг зае достойно полагащото му се място на член в болярския съвет. Изпратих го да управлява северозападните области, където живеят черемишите и другите северни народи.

В държавните дела не можеш да имаш пълно доверие на никого. Затова трябва да си винаги нащрек. Мисията на Котраг е да наложи новата вяра сред черемишиите. Освен това, ако някой реши да заговорничи тук, в болярския съвет, няма да има войска, на която да разчита. Не желая да бъда удушен като някои провалили се канове, мои прадеди. Засега е извънредно важно да открия и да се справя с опасните недоволни около мен.

Държавата ми в момента има голяма нужда от хора, които познават добре същността на новата вяра, същността и духът й. Затова се сближих с най-вещия в науките измежду арабите - Ибн Фадлан. Смятам да го задържа при себе си, той сега ще ми е много полезен - ще го поставя начело на всички молли, факихи и муалими, ще създам мюсюлмански съвет, който да обучава и възпитава населението във всички подвластни ми земи. Освен това арабинът ще бъде залог за изпращане на обещаните от халифа пари.

Тъй като на земята няма нищо вечно, реших да използвам силата на писаното слово, за да запиша историята на моя народ. Той е страдал много и е бил принуждаван през вековете да търси нови земи, на които да живее. Преди много години сме тръгнали на запад, за да се спасим от варварски племена, които опустошили родината ни, намирала се на изток, в страната Синд⁴, в подножието на планината Имеон.

В новата си родина, намираща се между две морета - Българското и Сакланското⁵ сме създали мощна държава, която издържа на ударите на тюрките, аварите, византийците и много други племена. Преди повече от двеста години, след смъртта на субиги кан Кубрат, хазарите ни нападат и разпръсват. Причината била, че синовете на кана не успяват да се обединят и отблъснат поредния враг. И така, сега съществуват две Българии - нашата, северната, и Улаг Болгар⁶, намираща се на запад около река Дунав, заела земите на юг чак до Византия.

Паметта на дедите ни зове да отмъстим и прогоним натрапниците хазари от изконните български земи, да освободим нашите поробени братя. Всичко това бе записано с много подробности от Ибн Фадлан на арабско писмо, за да помним миналото на нашия велик народ, Помагаше му Абдула Хазареца за превода на някои думи на арабски и за записването на имената.

И така, докато моите шпиони дебнеха сред населението на Вътрешна (Централна) България и в южните провинции, където живеят българи и тюрки, вестта за бунт дойде от най-неочаквано място - народ, който винаги е бил верен на властта ми, кротък и трудолюбив, въстана.

БЕЛЕЖКИ

1. Субиги (прабългарски) - титла, давана на владетеля на всички българи, означаваща “велик”. Субиги кан - император. [обратно]

2. Град Бащу (прабългарски) - днес град Киев, столицата на Украйна. [обратно]

3. Оглутаркан (прабългарски) - наследствена титла, давана на управителя на Западна България. Един от първите наместници на кана. [обратно]

4. Страната Синд - днес района на Северна Индия, Пакистан, Афганистан, Таджикистан. [обратно]

5. Сакланско море - днес Черно море. [обратно]

6. Страната Улаг - тоест Влашко, днес Румъния и Молдавия. Улаг Болгар - Дунавска България. [обратно]

© Николай Марчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2006
Николай Марчев. България - забравената империя. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Николай Марчев. България - забравената империя. Русе: Авангард принт, 2004.