РАЗКАЗ НА АХМАД,
верен слуга на канартикина¹ Атраг - сина на стария Катаг хан и владетел на гузите - най-справедливия и силен народ на земята

Николай Марчев

web | България - забравената империя

Арабите, посланици на султана² в Багдад, пристигнаха в ранна пролет, когато ковила³ в степите все още замръзваше през нощта и животните трябваше с пръхтене да размразяват малките кристалчета влага по стръковете на тревите. Мюсюлманите се държаха както винаги учтиво и достолепно, облечени с прекрасни скъпи платове. С техните пищни, яркоцветни дрехи приличаха на огромни птици, кацнали сред зеленото поле и привличаха любопитството на всички, но най-вече на децата.

Бях ходил по техните земи и се убедих, че чудесата, които разправяха за тях, не са измислици. Селищата им са многолюдни, обградени с яки крепостни стени от камък и тухли. Къщите бяха бели и макар че изглеждаха леки и ефирни, всъщност бяха стабилно построени и траеха много години, а вътре беше приятно да се живее. Правеха и продаваха всякакви неща, улесняващи живота на човека - дрехи, домашни прибори, съвършени оръжия. По пазарите им можеше да се купи всякаква храна, да се видят нечувани скъпоценности.

Възхитен бях от техните възможности и мечтаех един ден и моят народ да заживее като мюсюлманите. Но как можеше да стане това, без да бъдат засегнати нашите вековни традиции? Моят род, близките ми, бяха доволни от живота, който живееха и затова с насмешка посрещаха всяка моя дума, хвалеща качествата на мюсюлманството.

В главата ми започнаха да се появяват мисли, смущаващи духа ми. За да заживеем като мюсюлманите, да достигнем техните умения, трябваше да приемем тяхната вяра. Но тази опасна мисъл, до която достигнах след дълги години на терзания, в никакъв случай не трябваше да става достояние дори и на най-близките ми хора. Как да обясниш на честния и живеещ прост, естествен начин на живот тюрк, че за всички хора бог е един, че е настанало време, когато трябва да променим начина, по който сме му служили? Замяната на Тангра с Аллах за обикновените гузи е равносилна на предателство спрямо дедите - тези, които са ни дали всичките познания за себе си и за света. Според тях това би затрило тюрките.

Благодарение на личните си качества, на благородния си произход и на познаването на чужди езици успях да се издигна до един от първите съветници на хана и канартикина Атраг, който като син на хана щеше скоро да бъде избран за повелител на всички гузи. Това бе неизбежно, защото старият хан беше починал и неговият син трябваше да го замести по закон. Поради тези причини внимавах какво говоря и на кого го казвам. Ето защо, когато тези араби ми предложиха да приема исляма, в себе си бях безкрайно поласкан, но иначе се държах студено, като им отговорих, че ще си помисля и ще им съобщя за решението си, когато се върнат от България.

И така, канартикинът свика всички хора на гузите, за да решат дали да допуснат арабите да вървят по-нататък. Като бъдещ хан, Атраг трябваше да се съобразява с мнението на първенците и в същото време да бди за спокойния живот на народа си. Ние, гузите, живеем свободно сред безкрайните степи, които Тангра ни е завещал. Тук пасем безбройните си стада, като се местим от местност на местност - там, където има по-добра трева за животните. На юг от нас живеят мюсюлманите - най-издигнатия народ на Земята. От тях ни делят огромните безжизнени пустини Къзълкум и Каракум. Далеко, на източния край на нашите земи, се намират високи и непристъпни планини⁴, обиталище на Тангра. Аз никога не съм ходил там, защото са на месеци път от родния ми край.

На север от нас живеят народите на Себер (Сибир), които също са съюзници на българите. До тях, отвъд планината Урал, се намират нашите приятели българите. Те обитават горното течение на голямата река Итил.

Нашият народ не е заплашван от някоя от споменатите страни. Най-големият ни враг са хазарите. Те живеят на северозапад, по бреговете на Българското море. Преди стотици години този народ завладял земята на българите и ги изгонил оттам. Сега те заплашват царството на българите на река Итил, искат да владеят и нас, да ни поробят.

Събранието започна в юртата на канартикина. Тук се бяха събрали най-личните хора на гузите - мъдреци и воини. Едните със силен ум, другите - безстрашни и смели. Воините гледаха мрачно под островръхите си шапки. Те бяха прашни, миришеха на кожа и конска пот, преминали дълъг път на коне. Мъдреците бяха беловласи, с немощни тела, но с бъдни, живи очи.

Най-лични от всички бяха канартикинът и мъдрецът Тархан. Пръв взе думата Атраг, за да обясни защо е извикал първенците:

- При нас са пратениците на султана на Багдад. Те твърдят, че отиват при българите. Знаете, че българите са наши съюзници в борбата срещу хазарите. Най-любимата ми жена е дъщеря на хана на българите - Алмуш. По нашите закони мюсюлманите могат да продължат пътя си само с моята благословия.

Аз обаче нямам право да взимам такова важно решение, без да се посъветвам с вас - най-достойните хора на нашия народ. Затова ви събрах: да ви попитам дали заплашва с нещо мисията на арабите нашите племена?

Присъстващите почнаха да си говорят помежду си. Изправи се мъдрият Тархан. Той беше с неприятна външност - куц, сляп, с една ръка. Всички знаеха, че е преживял много в далечни за нас времена, но бе запазил бистрия си остър ум, затова и го уважаваха. Той започна да говори пръв:

- Вижте ги как са облечени тези араби, колко са богати и самоуверени. Аз питам: защо трябва да вярваме на техните думи, след като знаем колко са лукави. Помислете само - хаганът на хазарите непрекъснато ни притиска, иска ни безмерни данъци, за да пасем стадата си в неговите земи, пленява наши хора, лишава ги от свобода. Постоянно напада аулите⁵ ни, защото иска да ни завладее.

Знаем, че и българите са притеснявани от хазарите. Освен това те не могат да се примирят, че този лош народ владее земите на техните предци. И ето на, пратениците на Багдад искат да се отправят точно в тази посока - по пътя, който води към българите, но и към хазарите.

Знаем ли ние какво цели султанът? Не знаем. Може би иска да насъска хазарите срещу нас, за да отслабнем и да ни завладее по-лесно. Ще кажете, че между нас и Багдадския халифат съществуват други държави - Хорезм, Хорасан. Но тези страни изповядват същата вяра като арабите, те са свързани помежду си. Ако ние не искаме да налагаме нашата вяра в Тангра никому, то мюсюлманите смятат за свещено тяхно право да наложат дори и със сила своята религия на всички народи по света.

Затова аз се съмнявам в намеренията на тези хора. А вие вярвате ли им? - попита мъдрецът, като се обърна към останалите.

След тези думи на Тархан настана голяма бъркотия. Всеки спореше, изказваше мнението си, но до залез слънце не можахме да стигнем до едно общо мнение. Като че ли надделяваха тези, които настояваха пратениците да се избият, а вещите, които носеха, да се поделят между първенците.

Вечерта отидох при Сусан и останалите араби и им обясних, че все още не можем да стигнем до решение. Те се разтревожиха много, разпитваха ме настоятелно и разбраха, че положението им никак не е добро.

През следващите дни страстите се поуталожиха и общото мнение клонеше към това да се изгонят пратениците, като се вземе цялото им имущество. Основният мотив беше, че не знаем точно техните намерения. Допускаше се, че българите може да се разсърдят и така да си спечелим още един могъщ враг. По време на тези горещи спорове някои мълчаха и изчакваха. Тархан като че ли не чуваше нищо, погледът му беше неподвижен, лицето - безизразно.

Накрая старецът отново стана и каза:

- Мисля, че най-разумно ще бъде да разрешим на тези хора да продължат пътя си. Ако ги върнем или убием, вредата за нас ще бъде по-голяма - приятелите ни ще станат врагове, а враговете ще имат нови причини да ни вредят.

Мюсюлманите са могъщи, имат силна войска, с която сега не можем да се справим. Ще дойдат през пустинята и ще ни сразят, а когато те завладеят една земя, тя завинаги остава поробена. Да не забравяме, че между нашите има техни поддръжници - някои от вас вече се опитаха да наложат на народа си тази чужда вяра.

Българите, нашите най-добри съюзници, също могат да се отдръпнат от нас и ние ще останем сами срещу злите хазари. И без това много племена завиждат на нашите богатства - хилядите животни, които владее всяко семейство - така че никой няма да се спусне да ни помага, ако арабите наистина са пратени при българите.

Ако отиват при хазарите, арабите не могат да ни навредят повече. Този лош народ - хазарите - и без това ежедневно ни пакостят и ние сме във война с тях. Освен това имаме и наши племена под тяхна власт, много от нашите достойни мъже са пленници при тях след битката през миналото лято. Тези наши съплеменници ще бъдат изклани, ако пратените при тях араби не отидат по наша вина.

Освен това не забравяйте, че нашите деди са се разбрали с мюсюлманите, че нито те, нито ние ще преминем някога през прохода, който те наричат Вратата на тюрките, с враждебни намерения.

Затова най-доброто решение е да ги пуснем.

И така, бе взето решение пратениците да бъдат пропуснати. Извикаха ръководителите им и Атраг обяви тържествено, че им разрешава да продължат пътя си. Мюсюлманите видимо се успокоиха, зарадваха се и с тежки, хвалебствени слова благодариха за нашето великодушие. Раздадоха подаръци - дрехи и храна за всеки, но най-вече на Тархан и неговите хора. Аз ги осведомявах всеки ден за хода на разговорите и те знаеха за ролята на мъдреца при взимането на това благоприятно за тях решение.

На другия ден, при изгрев слънце, керванът потегли бавно и величествено на северозапад. Вярвах в искреното желание на мюсюлманите да предадат истинната вяра на българите и мечтаех за деня, когато и моят народ ще получи същата благодат.

Надявах се да се върнат живи и здрави, с изпълнена мисия. Ако тя успееше, знаех, че канартикинът също ще склони нашият народ да приеме вярата в Аллах.

БЕЛЕЖКИ

1. Канартикин (прабългарски) - синът на кана. В съвременния смисъл - престолонаследник. При тюрките - синът на хана. [обратно]

2. Султанът на Багдад (тюркски) - Багдадския халиф Ал Муктадир, управлявал Халифата от 908 до 932 година от н.е. [обратно]

3. Ковил - твърда степна трева в централна Азия. [обратно]

4. “...на източния край на нашите земи” - планините Алтай и Тяншан в днешните Източен Казахстан и Киргизия. [обратно]

5. Аул (тюркски) - селище. [обратно]

© Николай Марчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2006
Николай Марчев. България - забравената империя. Варна: LiterNet, 2006.

Други публикации:
Николай Марчев. България - забравената империя. Русе: Авангард принт, 2004.