ТЕМАТИЧЕН АНАЛИЗ НА ДИСЕРТАЦИИТЕ ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА, ЧУЖД ЕЗИК, РЕЧОВО И ГОВОРНО РАЗВИТИЕ И ОБЩУВАНЕ
(1996-2005)

Нели Бояджиева

web

Целта на изложението е да се представи мястото на проучванията от дисертационен тип в областта на методиката на обучението по български език по литература, по чужд език и по речево и говорно развитие като част от научните изследвания по методиката на обучението като цяло и в системата на педагогическите науки. Чрез количествения и качествения анализ на относителния дял, вида и характера на дисертациите в този отрасъл може да се очертае картината на постиженията, приоритетните области и неизследваните полета в тази сфера на педагогическата наука, както и някои тенденции в научните изследвания, които се отнасят до езиковото и литературното образование в българската образователна система.

Последните години са много съществени и показателни за развитието на българската педагогическа наука. През това време се разработват и защитават трудове, основани на нова научна парадигма, освободена от съществуващите до този момент ограничения и условности, основани върху методологическата позиция на научния плурализъм, със стремеж към иновационни и нестандартни изследователски подходи. Приети са и важни закони, отнасящи се до развитието на науката и висшето образование, с които бяха установени нова структура, изисквания и критерии за оценка и атестиране на научно-преподавателските кадри във висшите училища. Въведената трета научно-образователна степен "доктор" поставя нови изисквания и перспективи, а заеманите длъжности във висшето училище се обвързват със задължителното изискване за разработване и защита на докторска дисертация в зависимост от времето на преподавателската дейност и по-нататъшното израстване и получаването на научна степен. Самото акредитиране на висшето училище поставя научно-преподавателските и административните звена в него в позиция на активно стремящи се към подкрепа и стимулиране на развитието на своите кадри във връзка с критериите за оценка и атестиране на научния статус и квалификацията на преподавателския състав, на факултетните и катедрените съвети и осигуряването на качеството на четенията, семинарните и практическите занятия. Самото количественото нарастване на университетите и висшите училища у нас, които подготвят педагози, и реформата в системата на подготовката и квалификацията на учители на свой ред също е свързано с появата на нови условия и фактори, които стимулират и насочват повече учители и дейци в областта на училищната администрация към разработване на дисертации и получаване на научно-образователната степен "доктор". Пазарните условия, в които е поставено и образованието у нас, имат своя стимулиращ ефект върху неговото развитие и стремеж да осигури по-високо качество на учебния процес и услугите в него. Развитието и утвърждаването на частната инициатива във всички негови степени и звена, включително и във висшето образование, има значение и за развитието на държавните и общинските образователни институции, за активизирането на преподаватели, учители или директори, разработващи дисертационни трудове и извършващи научноизследователска работа в клас или в учебните аудитории, което е и сигурен атестат за качество на учебно-възпитателната работа. Съществува още един важен факт, който е свързан с появата на нови специалности в педагогическата и социалната сфера, наложени от промяната на обществено-политическата система, от изискванията за приобщаване към Европа, от самия процес на глобализация и от новото социално разслоение у нас. Новата законодателна и учебна документация въведе нови задължителни за училището дисциплини, като ранното чуждоезиково обучение и информационните технологии, за които са необходими нови педагогически специалности за подготовка на учители. В сферата на педагогиката се появиха въведени за пръв път във висшето образование специалности, като начална и предучилищна педагогика с чужд език, социална, специална педагогика и др.

Всички тези промени се отразяват върху количеството и качеството на научните направления и области, в които се разработват и защитават дисертационни трудове у нас. В периода 1996-2005 г. са защитени 295 дисертации в специализирания научен съвет по педагогика, от които 263 за научно-образователната степен "доктор" и 32 за "доктор на науките".

Ако се усреднят посочените данни, се получава, че на учебна година се защитават средно по 32 дисертации, близо четири от които са т.нар. "големи" докторски дисертации - около 11%.

Анализът на тематиката на защитените дисертации показва преобладаване в областта на методиките на отделните учебни дисциплини (шифър 05.07.03) и на теорията на възпитанието и дидактиката (шифър 05.07.01), като се започне от предучилищна възраст и се стигне до педагогиката на висшето образование.

На второ място по количество са защитените дисертации по теория на възпитанието и дидактика, като тук се включват многобройни, в т.ч. и нови, все още недостатъчно утвърдени, отраслови клонове в системата на педагогическите науки, които обикновено се посочват в скоби след приетата обща номенклатура на научната специалност с нейния шифър 05.07.01.

Ако се направи анализ на обекта на изследване, отразен в темите на дисертациите във възрастов план или по степени в образователната система, ще се установи, че количественото разпределение е сравнително равномерно по периоди и степени: студенти и възрастни - 49, начална училищна възраст - 47, предучилищна възраст - 41, средна и горна училищна възраст - 44, обучение и квалификация на възрастни - 7, и на стари хора - 1, а останалите не са свързани с конкретна възраст или имат общотеоретичен, концептуален или исторически характер.

Дисертационните трудове в областта на методиката на езиковото и на литературното обучение, на развитието на говорната култура и общуване са 45 на брой, което е една трета (33 %) от дисертациите в областта на методиката на обучението (шифър 05.07.03) и 15 % от всички теми за изследвания период. От тях по методика на обучението по български език и по литература са 25 теми, или 55 %. Дисертациите в областта на езиковото и литературното обучение и говорното развитие и общуване са относително най-голямата част от дисертационните трудове, защитени в разглеждания период.

В методиката на обучението по български език (МОБЕ) и по литература (МОЛ) има теми в областта на цялата училищна педагогика и във всички степени с лек превес на началния етап на образование (МОБЕЛ) - 13 бр., и средната училищна възраст - 10 бр. Сравнително по-малко е проучвана само горната степен - 5 бр., предучилищната възраст - 5 бр., подготовката на студентите - 5 бр., а обучението на възрастните изобщо липсва. Няколко теми се отнасят за средната и горната степен на образованието и до предучилищната и началната възраст във връзка с подготовката за ограмотяване.

Една трета от темите са по методика на българския език - 8 бр., една трета - по литература - 8 бр., и една трета - по речево и говорно развитие и общуване - 9 бр. Две от дисертации за д.п.н. са в областта на литературното образование в средния и горния курс, две - на обучението по български език на учениците билингви, и една по методиката в началното училище. Четири дисертации са посветени на проблеми на обучението при деца със специални образователни нужди - по четене (на слепи деца), ограмотяването (на деца от помощните училища), граматическата компетентност (на глухи деца), за овладяване на графични умения по писане (на деца с детска церебрална парализа), за преодоляване на говорните нарушения при деца от предучилищна възраст.

Има и една дисертация по научната специалност история на педагогиката и българското образование (05.07.02), посветена на букварната традиция през Възраждането. Това е и единствената тема, в която предмет на проучване е учебна документация. Срещат се и теми от областта на теорията на възпитанието и дидактиката (05.07.01), които засягат дидактиката на преподаването и обучението, в т.ч. и по български език и по литература, главно в началния етап на образованието. В някои от трудовете по тази научна специалност експерименталната работа се извършва в рамките на обучението по български език и литература, като се търсят нови организационни форми, като групова работа или екипна дейност, проследяват се възможностите за развиване на детската нестандартност като качество на личността, на критичните мисловни умения или за интерпретиране на иносказателността и др. Една от защитените през последната година разработки е посветена на изучаването на български език зад граница (методическа система за изучаването на българска литература в Украйна). Една дисертация е разработена от чуждестранен гражданин от Македония - в областта на предучилищната педагогика и логопедията. Очевидно методиката на езиковото и литературното обучение не е приоритетна област за чуждестранните студенти на този етап, а това вероятно се дължи и на липсата на политика за това у нас.

Методиката на чуждоезиковото обучение е свързана преди всичко с обучението на студентите във висшите училища, и то предимно по английски език. Дисертационните трудове и проучванията в сферата на ранното чуждо-езиково обучение или приложението на нови педагогически технологии и средства в тази област са само два броя. Проучванията на лингводидактическите проблеми при обучението при ранен билингвизъм, свързани с родноезиковото обучение, се срещат два пъти (това са и две от дисертациите за научната степен "доктор на науките"). Изследвания по методика на обучението по немски, испански и други езици, които се изучават в училище, изобщо липсват, в областта на методиката на преподаване на руски език има две, а по френски език - една. Преобладават дисертациите по методика на обучението по английски език, област, в която има и дисертация за придобиване на научната степен "доктор на науките". Малко са и дисертациите, свързани със сравнителни изследвания на обучението по чужд и по български език. Що се отнася до университетите и катедрите, в които се разработват дисертациите в тази област, то водеща е катедрата по методика в Софийския университет (5), следвана от Шуменския университет (4) ,Тракийския университет (3) и Великотърновския университет (1), в катедрите по начална училищна педагогика в Софийския университет, Великотърновския университет и по предучилищна педагогика в Пловдивския университет и в Югозападния университет, както и в общите катедри по хуманитарни науки, педагогика и психология.

ТЕМАТИКА НА ДЕСЕРТАЦИИТЕ
Методика на обучението по български език и литература в началното училище

1. Христо Кючуков, Лингводидактически проблеми на обучението при ранен билингвизъм, 1997.

2. Даниела Йорданова, Формиране на правоговорни умения у учениците в първи клас, ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", 2001, ПФ, катедра "Начална училищна педагогика".

3. Росица Пенкова, Вариантна технология за усъвършенстване на работата с кратките фолклорни и литературни жанрове в началните класове, СУ "Св. Климент Охридски" - ФНПП, катедра "Начална училищна педагогика", рец. проф. Ст. Здравкова, доц. д-р Т. Дяков.

4. Христо Кючуков, Социолингвистични аспекти на писмената реч на ученици билингви 3.-5. клас (д.п.н.), 2002.

5. Нели Иванова, Литературно развитие на учениците в началното училище чрез художествен текст (д.п.н.), СУ - ФП, катедра "Дидактика", 2004.

Методика на обучението по български език и литература в средното училище

6. Димитринка Каменова, Аналитичният дискурс в езиково-литературното обучение (5.-7. клас), 1998, СУ "Св. Климент Охридски", ЦИУУ.

Методика на обучението български език в средното училище

7. Ваня Кръстанова, Научният дискурс в обучението по български език, 1998, СУ "Св. Климент Охридски", ФСлФ, катедра по методика.

8. Ангел Петров, Развиване на дискурсната компетентност на учениците чрез обучението по български език (5.-8. клас), 2000, СУ "Св. Климент Охридски", ФСлФ, катедра по методика.

9. Татяня Ангелова, Работа над микротекста на занятията по български език (5.-7. клас), 2001, СУ "Св. Климент Охридски", ФСлФ, катедра по методика.

10. Ганка Янкова, Изучаване на местоименията в средното училище (5.-8. клас), 2002, ШУ "Епископ Константин Преславски", ФХН, катедра по родноезиково и литературно обучение.

11. Маргарита Георгиева, 2004, Социолингвистически и методически аспекти на обучението по български език на ученици билингви (д.п.н.), ШУ "Епископ Константин Преславски", катедра по родноезиково и литературно образование.

12. Петър Петров, Развитие на езиковата компетентност чрез проблемно базирани задачи в обучението по български език (7. клас), 2005, ТрУ, ПФ, катедра "Педагогика на обучението по хуманитарни и природонаучни дисциплини".

Методика на обучението по литература в средното училище

13. Адриана Дамянова, Диалогът в литературнообразователния дискурс в средното училище, 2000, СУ "Св. Климент Охридски", ФСлФ, катедра по методика.

14. Мария Герджикова, Драматическият жанр в образователния процес по литература (д.п.н.), 2000, СУ "Св. Климент Охридски", ФСлФ, катедра по методика.

15. Вергиния Колева, Познавателният интерес и въпросът в учебния и читателския диалог, 2001, ВТУ ФилФ, катедра "Методика на езиковото и литературното обучение".

16. Румяна Йовева, Теоретични и прагматични аспекти на образованието по литература в средна и горна училищна степен (д.п.н.), 2001, ШУ "Епископ Константин Преславски", катедра по родноезиково и литературно обучение.

17. Иван Симеонов, Методическа система за изучаване на българска литература в българските училища в Украйна, 2002, ТрУ, ДИПКУ, катедра по хуманитарни дисциплини.

18. Теменуга Тенева, Урокът по литература в педагогическия дискурс, 2003, ШУ "Епископ Константин Преславски", ФХН, катедра по родноезиково и литературно образование.

19. Мария Канева-Донева, Развиване на способностите на учениците за литературна комуникация с художествен текст (8. клас), 2005, ТрУ, ПФ - катедра "Педагогика на обучението по хуманитарни и природонаучни дисциплини".

Обобщения и изводи

1. В количествено отношение дисертациите в областта на езиковото, речевото и литературното развитие и обучение са значителна част от всички дисертации по педагогика, представени и защитени в СНС в периода от 1996 до средата на 2005 г.

2. Възрастовият обхват е сравнително цялостен, но най-голяма част са дисертациите за средната училищна възраст (5.-8. клас), следвани от изследванията за началното училище. По-малко са дисертациите за предучилищната, горната училищна и студентската възраст.

3. Изследванията по методика на българския език и по методика на литературата са равномерно застъпени.

4. Ново явление в дисертационните изследвания са систематичните разработки в сферата на езиковото развитие и комуникативните умения при обучението на деца със специални образователни нужди по специална педагогика, както и в областта на развитието на говорната техника и култура чрез словесноизпълнителски дейности и театрално-поетически форми при децата в начална училищна възраст.

5. Дисертациите по методика на българския език и литература се разработват и защитават в утвърдените катедри по методика на родноезиковото и литературното обучение (образование) на университетите, като могат да се откроят сред тях като школи катедрата в СУ и катедрата в ШУ, както и общата методическа катедра в ТрУ, която излиза също на преден план.

6. Дисертациите в областта на методиката на обучението по български език и литература в началното училище се разработват в съответните катедри по начална училищна педагогика, в предучилищната възраст - по предучилищна педагогика, а за деца със специални образователни нужди - в катедрите по специална педагогика. Като водещи се открояват съответните катедри в СУ - ФНПП, а напоследък и във ВТУ, ЮЗУ, ПУ, ШУ.

7. В областта на чуждоезиковото обучение все още няма цялостен обхват на дисертационните изследвания по отношение на всички езици, изучавани в българското училище, както и по степени и етапи на образованието. Преобладават проучванията по английски език за горния курс на средното образование и за университета.

8. В съдържателно отношение в дисертациите по методика на обучението по български и чужд език се проучват различни подходи в преподаването и изучаването на езика, сред които дискурсният е особено актуален, а по отношение на обучението по литература на преден план се откроява образователният процес, изучаването на различни жанрове и художествен текст.

9. Проблемите на оценяването, доцимологията и новите информационни подходи са предмет на изследване в чуждоезиковото обучение.

10. Комуникативният, дискурсният и социолингвистичният подход се очертават като водещи в полето на изследователския интерес в дисертациите.

11. Ново явление е и изучаването на проблемите на билингвизма и обучението по български език на деца билингви в началната и средната училищна възраст.

12. Не са достатъчно застъпени проблемите на ранното чуждоезиково обучение, проблемите на възпитанието и формирането на художествен вкус и естетическо възприемане на литературата, проблемите на дидактиката на четенето и на извънкласното четене, на грамотността и функционалната неграмотност, на мястото на различните организационни форми в литературно-езиковото образование. Изобщо не са проучвани от андрагогическа гледна точка проблемите на ограмотяването, образованието на възрастните, на неформалното образование и ученето през целия живот.

13. Липсват интердисциплинни проучвания в тази област, както и не са проучени възможностите на новите информационни и комуникационни технологии в езиково-литературното образование. Няма проучвания и в областта на разработването, прилагането и оценяването на резултатите от въвеждането на новата програмна документация в училище, от реализацията на държавните образователни изисквания и на приемствеността в учебното съдържание. Няма проучвания в областта на историята и на сравнителното образование по отношение на езиковото и литературното обучение. Възпитателните аспекти и измерения са бяло поле в тази сфера.

14. Проблемите на подготовката на учителите по език и литература в университетите, тяхната квалификация, преквалификация и система за усъвършенстване изобщо не са били предмет на изследователски интерес. Това се отнася особено и за новите специалности в университетите за подготовка на учители по чужд език в предучилищната и в началната образователна степен, въведени през изследвания период, които следва да се проучат.

© Нели Бояджиева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.