ЛИТЕРАТУРА В ИНТЕРНЕТ
Интервю с Георги Чобанов

Нина Андонова

web

Всеки, който се интересува от литературните сайтове в интернет и се поразрови из тях, неминуемо ще стигне до извода, че може би най-голем, най-богат на теми и автори и най-интересно организиран е порталът за литература, хуманитаристика и образование LiterNet. В него сякаш има всичко - електронно издание със същото название, електронен бюлетин, електронна библиотека, електронно издателство, информация за сайта... При това всеки автор, участващ със свои творби в електронното издание или в електронното издателство, е представен с отделна страница.

Създател на този портал и гл. редактор на електронното издание е Георги Чобанов. Интересът ми към портала ме накара да се обърна към него с няколко въпроса, на които той бе така добър да отговори.

Г-н Чобанов, как ви хрумна идеята да създадете портала си? И защо се насочихте към литературата и изобщо към културата, при положение че днешните писатели и културни дейци са изтласкани на заден план в нашия обществен живот, засенчвани от манекенки, политици, поппевци?

Специализираният портал за литература, хуманитаристика и образование “LiterNet” <https://liternet.bg> не възникна, естествено, в сегашния си вид. Първоначално идеята беше да улесня лутащите се из новите за всички ни тогава (1999) интернетни дебри в изнамирането на художествени и хуманитарни текстове. Така се създаде онова, което аз наричам Библиотека, стремейки се то да бъде максимално близко до обичайната ни представа за библиотеката като място за събиране и каталогизиране на книги, публикувани от различни издателства (в случая електронни) с цел предлагане (популяризиране) сред читателите. Много скоро - под напора на пишещите - основен акцент в нашата дейност стана самото публикуване на книги и отделни текстове - в издателството, а чрез него в списанието и в бюлетина.

Защо литературата и културата? Причината е проста. Образованието, компетенциите и нагласите ми са хуманитарни, и тъй като всеки си тежи на мястото, реших моето - да не го измествам твърде драстично, а да го разположа в сглобката литература - нови технологии. Впрочем наложи се да се самообразовам в много посоки - в движение, доколкото новата ми дейност предполага огромно ветрило от функции, които задвижвам, извършвам или ръководя и проследявам.

А това за незавидното дередже на т.нар. културни дейци, то не е продукт на някакво злощастно стечение на обстоятелствата, а резултат от логиката на извършващите се глобални и локални икономически и културни процеси, конкретно за България - и на заварената и възпитавана с десетилетия инертност в нагласите и деятелностите на хората, свързани с изкуството и културата. Тази инертност най-банално може да се демонстрира с отношението на творците към новите технологии, което, за моя радост, макар и бавно, вече се променя.

А иначе е нормално емблемите на масовата култура - в едно силно медиатизирано общество - да имат публика, тиражи, социален статус, несравними с тези на писателите и хуманитарите, чийто поглед е ориентиран към създаването и коментирането на изкуство, т.е. на продукт за повече или по-малко посветени.

Бихте ли споделили с читателите на в. “Словото днес” нещо за себе си - какво образование имате, та нали не всеки може да създаде сайт в мрежата?

Накратко, завършил съм българска филология във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, преподавал съм на ученици, а по-късно на студенти и учители в ДИПКУ - Варна и ШУ “Еп. К. Преславски”, където към момента работя като координатор и зам.-директор на Центъра за дистанционно обучение. Автор съм на около 20 статии върху българската литература от Ботев и Каравелов до Вапцаров и Димов. Заниманията ми с новата медия преориентираха интересите ми както към възможностите на новите технологии да популяризират литературата, така и към литературата - такава, каквато се случва днес, каквато я пишат учениците и студентите, дебютантите и утвърдените автори, доколкото от изследовател се превърнах в редактор и организатор на литературни издания (книги и периодика), които, по преценка на мнозина, дейно участват в съвременния литературен процес.

Създаването на сайт в днешно време е нещо изключително лесно, тъй като има достатъчно модерни програмни продукти, с чиято помощ това може да се направи. Младите поколения са технически грамотни и сайтове, вкл. за литература, се множат постоянно, но проблемът е, че те така и не успяват да решат другата част от уравнението - професионални компетенции и ангажименти към литературата и хуманитаристиката като процес, ясна стратегия и точни цели по отношение на чисто литературното присъствие в един по-цялостен културен контекст. С други думи, по-сложната част от пъзела е наличието на работеща и динамично променяща се идея, визия за перспективите на развитие, за литературните и хуманитарни стойности, имена, направления, тенденции в българската и световната литератури, за контекста в мрежата и извън нея, за плюсовете и минусите на едно или друго технологично решение. Защото публикуването и популяризирането на един автор, на един текст, на една книга не е проста задача - то предполага както специфични познания за литературните и културните процеси, така и умения да се привличат съмишленици, автори, редактори, да се работи в екип, да се партнира със сродни организации и институции.

В сайта ви са поместени стихотворения, разкази, теоретични статии, рецензии на мнозина автори, при това от различни поколения. Как ги откривате - каните ли ги, те сами ли проявяват интерес? Освен това, какъв е критерият ви в работата с тях?

LiterNet е достъпен 24 часа в денонощието, входът е свободен, нивото на текстовете и авторите са тези, които привличат читатели и автори със сродни усещания за изкуството, така всъщност се извършва един естествен подбор и на аудиторията, и на авторите, което изключително улеснява редакторите. Нямаме традиция да каним автори освен в случаите, в които обявяваме специални инициативи - конкурси, тематични сборници, рубрики по проекти и пр. По-голямата част от авторите и преводачите ни намират сами, сами преценяват дали това е тяхното място, тяхната медия, тяхната аудитория. Ние сме отворени към всеки и получаваме ежедневно десетки предложения за публикации, но само редакторското решение може да направи текстовете публично достъпни. Работим с авторите и особено с младите, с начинаещите, опитваме се да сме им в помощ, за наша радост мнозина от тях - някои изпращали при нас текстове още от ученическата скамейка - като студенти или веднага след това вече издават своите първи книги и печелят с тях първите си награди. Критерият е, разбира се, субективен, той е сложен конгломерат от много неща, затова предпочитаме да се доверим на редактори, доказани като автори и изследователи, които с доброволната си експертна помощ правят възможно следването на едно добро ниво на публикации при постоянно повишаване на критериите за допускане до изданието. Заедно с това до доказаните и начинаещите творци съполагаме автори и текстове от литературната класика, даваме нов живот на издания, които никога не са били преиздавани, правим причастни към усилията си гост-редактори, които идват със своите идеи за книги, за поредици, за рубрики...

Макар в сайта ви да има информация за хората, с които работите, дори е поместен и снимков материал от ваши тържества, бихте ли споделили най-общо как работите с тях? Все пак механизмът на работа в интернет няма нищо общо с работата в един вестник или в едно издателство. Казано простичко, как минава един ден на вашия екип?

За тези повече от 7 години като сътрудници, консултанти и редактори са се включвали голям брой хора, в този смисъл направеното е колективен продукт и аз не мога да не благодаря на всички тях. Както при работата с авторите и преводачите, така и в работата си с редакторите разчитаме на инициативата на самите тях. Всеки според времето, с което разполага, рецензира и коригира текстове, кореспондира с автори и всичко това става с помощта на имейл, ICQ или други форми за бърз контакт през интернет. Понякога едни и същи текстове с по-спорен статут като качество биват консултурани от няколко редактори, преди да се вземе решение за публикация. Нерядко текстовете се връщат на авторите със съответните указания. За научните публикации изискваме спазване на определени правила за представяне на справочния апарат.

Знам как започва моя ден - чаша кафе и преглед на е-пощата, нататък тя се проверява непрекъснато и на писмата се отговаря почти мигновено. Обикновено те съдържат текстове, които се подреждат в съответните виртуални папки с рубриката и името на автора или се изпращат на редакторите по имейл. Пристигащите културни новини за бюлетина винаги са с предимство, помощник-редакторите (те се намират в София) ги подготвят за публикуване, а системата ме известява за това и след проверка и дооформяне, новините са сред нашите читатели, и така през целия ден. След това иде ред на прочита на предоставени от редактори или от самите автори текстове, които се обработват редакторски, коректорски и технически и при одобрение стават част от текущия брой на Електронно списание LiterNet. То започва да се попълва на 1-во число и добива окончателен вид на 31-во число. Читателите могат да следят движението на присъединяващите се към списанието текстове и рубрики, да улавят едни или други съседства и пресичания между тях, които впоследствие могат да добият друг оттенък.

Посещаван ли е сайтът ви? Имате ли обратна връзка с читателите?

Според тракерите (софтуерът за регистриране на посещенията) LiterNet има завидна посещаемост - първата страница на портала се посещава от около 1500 уникални посетители на ден, а като цяло посещаемостта достига до 4-5 000 с тенденция към нарастване. Това, което ни радва особено, е, че по-голямата част от нашите посетители са професионални читатели, автори, университетски преподаватели, студенти, журналисти, учители, ученици, т.е. една взискателна и високоерудирана аудитория, която изпитва потребност да следи ставащото в културния ни живот, излизащото като текстове и автори, аудитория, на чието мнение разчитаме чрез ежедневния контакт, който поддържаме чрез писма, обаждания по ICQ и през чат канала, по телефона и т.н. Особено ни радва обратната връзка, която нашите автори - всеки от тях предоставя своя имейл в страницата си - осъществяват с читателите и с другите автори, тъй като мнозина ни пишат, изразявайки радостта си от приема на един или друг свой текст, нерядко подобни контакти водят до разгорещени дискусии, до представяне на различни гледни точки по един и същ проблем, нещо, на което редакцията изключително много държи.

Какви са амбициите ви за бъдещето на вашия портал - на електронното издание, на електронното издателство?

С времето LiterNet все повече се припознава като авторитетен участник в литературния и културен процес у нас, като лоялен партньор за много инициативи, като устойчиво средоточие на ценности и приятелства и желанието на нашия екип е да утвърждаваме този си облик и занапред.

© Нина Андонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.07.2006, № 7 (80)

Други публикации:
Словото днес, № 20, 25.05.2005, с. 10.