НА ТРУДОЛЮБИЕ ЛИ Е СИМВОЛ БИКЪТ?

Благовеста Касабова, Нина Андонова

web | web

Към книгата на Димитър Кралев ме привлече заглавието - “Ти си и Бог”. Крайно заангажиращо, предполагащо откриването на нови философски и нравствени истини. Започнах да чета и колкото повече навлизах в същността на творението, толкова повече се заплитах като пиле в калчища. Но когато прочетох умозаключението: “Божеството на планетата Венера за старите римляни е Луцифер. Планетата-божество се появява всяка сутрин или надвечер...”, не можах да разбера как така планетата има божество, а и самата тя е божество. И за да си изясня този сложен казус, позвъних на Нина Андонова като човек изкушен от звездобройството, за да я запитам какво означава това. Отговорът бе: “Не ми задавай глупави въпроси”. В резултат й дадох книгата да я прочете, за да се убеди, че въпросът може да звучи глупаво, но не е от моята компетенция. Тя прочете писанието и двете решихме, че то трябва да бъде озвучено по достойнство от нашите критически пера.

Признаваме, че страшно много се забавлявахме. Бяхме потресени от “мъдростите”, на които попаднахме, някои от които с удоволствие ще цитираме:

“Пъп. Видимият център на човешкото тяло, добил още символно значение като център на нещо” (стр. 62), “Стомахът. Биологичната мелница на човека, възприемана като върха на чревоугодничеството” (стр. 63), “Петата. Почти скрита, незрима част на човешкото тяло, като че ли може и без нея, освен ако е петата на Ахил...” (стр. 65)”. “Единствено кучетата не се сешват, а се бесуват. Така самото бесуване е подобно на цинизма; самият цинизъм се родее с бесуването” (стр. 75). “Гарванът. “Гарване и ти, птицо проклета” - изохква Ботев и събужда представата за ятата гарвани - прокобни спътници на Апостола по пътищата му на свободата...”

За да цитираме всички подобни бисери, ще ни трябват няколко вестникарски страници. Затова ще се концентрираме върху естетико-философските и анималистични открития на автора, някои от които плачат да бъдат илюстрирани:

“Бикът. Символ на демонична сила и на пословично трудолюбие” (стр. 68). “Великите империи примират от кеф да се родеят с орлите” (стр. 81). “Положението на ковчежник предполага, че апостол Юда притежава професионални качества за тази длъжност, забелязани и оценени от Учителя. Вероятно той произхожда от заможно семейство, отрано се е потопил в сметките и смятането, виртуозен финансист - може за една сребърна монета да получи десет” (стр. 125). Дори само този цитат според нас заслужава Нобелова награда!

А на стр. 126 писателят открива, че между Юда и Христос имало съперничество и борба за власт. Не по-малко вълнуваща е и максимата му: “За разлика от хората боговете могат да минат и с едно око. Циклопите или еднооките великани виждат света през едно око”. (стр. 66). Научихме най-после, че циклопите са богове! “Окото. Прозорецът на човекът към света” (стр. 66). А това изобщо не го знаехме. Както не знаехме и другото откритие на автора: “Кукумявката. Гласът й е креслив и метален като на всички грабливи птици. Обажда се предимно надвечер, все по тъмно...”. А пък астрономичните му познания направо ни торпилираха: “Според халдейците седем са блуждаещите звезди-планети“ (стр. 118). Че са седем, седем са в онези времена, но сега научихме, че са блуждаещи.

А това, което отвори очите ни за нова истина, е, че: “Изведнъж Христос надява на главата си нимба на светец” (стр. 126). Но най-голямото откритие на Димитър Кралев е: “че първом се явява вярата в единния Бог и това е времето на Моисей и Давид”. Доколкото ни е известно, Моисей и Давид са живели в различни векове. Препоръчваме на автора да прочете Библията по-внимателно, защото на друго място в книгата си той обединява Моисей и Давид в една митологема, което е смешно.

Но още по-смешно е следното откритие на Кралев: “Мъжът или оплождащият... Мъжът-фалос или фалосът като детероден орган на мъжа е добил символно значение на оплождащият сред човеците” (стр. 52). Въпреки големите си усилия не успяхме да се доберем до сакралния смисъл на твърдението: “Девизът (!) на Исус Христос и козметично прередактиран от Ленин по същество, е изказ на авторитарното начало, на Азът...” Иска ни се да завършим със следния прозорлив анализ на автора: “Често пъти натрапчиви видения събуждат спомените за разжарените до безразличие (!) дискусии от времето на социоптимизма за главния герой на времето и литературата. Всъщност героят беше предизвестен по държавна (!) линия...” (стр. 75).

Молим читателя да ни извини за прекалено многото цитати, но книгата не подлежи на анализ. Тя е нескопосано и неверно преразказване на всичко прочетено от автора тук-таме. А и то не се оказа кой знае колко, защото книжката не е голяма по обем. Да не забравяме, че последната й част е сбор от мисли на велики личности през вековете, които се намират в не една и две популярни книжки от рода на “Мъдростта през вековете”. Да не говорим за многобройните неверни неща и груби неточности, допуснати в авторския текст.

Препоръчваме на Димитър Кралев да отвори някоя енциклопедия, било то литературна, било то философска, и да прочете различните тълкувания на понятието символ. Да си избере едно от тях, но само едно, и върху него да си построи бъдещата книга.

И все пак за читателя остава утехата, че и той е Бог, макар че авторът никъде и с нищо не го доказва. Според него бикът е символ на трудолюбието, а на писателя какъв е символът?

© Благовеста Касабова, Нина Андонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.03.2006, № 3 (76)

Други публикации:
Словото днес, № 478, 09.03.2006.