Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДВУСТРАННИТЕ ОТНОШЕНИЯ ЧИЛИ - БЪЛГАРИЯ*

Мая Дафинова

web

I. ВЪВЕДЕНИЕ

Краят на Студената война провъзгласи нов световен ред и с това даде импулс за драстични промени в стратегията за развитие на двустранните връзки. Докато преди 1990 г. връзките между държавите се определяха от функцията на гравитирането към един от двата диаметрално противоположни полюса, съвременната международна система показва тенденция на отваряне и все по-голяма взаимозависимост в сферата на икономиката, политиката и културата на партньорство. Така съставните части от бившия социалистически блок се почувстваха задължени да осъществят преход към една нова система, докато държавите от противоположната страна на "Желязната завеса" отварят нови хоризонти за своите стари съперници.

В този контекст връзките между Чили и България се оказаха повлияни от историческата и политическа траектория на двете страни. В 1935 г. влезе в длъжност българска дипломатическа мисия в Чили, която на два пъти прекъсва своята дейност - 1943-1965 г. и 1973-1990 г.

Причината за последното прекъсване беше принадлежността на Чили към противоположния лагер по време на Студената война, в положение на военна диктатура на неолибералната клика, и респективно на България - под опеката на СССР. Въпреки че двустранните документи, подписани от двете страни, не бяха обнародвани, контактите между 1973 и 1990 г. се изразяваха в сближаване в рамките на Обединените нации.1 Независимо от това, неофициалните сведения от двете страни доказват съществуването на мрежа от комуникации и подпомагане - такива, за каквито лично свидетелстват чилийски емигранти в големите български градове, и една oбщина, наречена "България" в Сантяго.

По-късно, колапсът на социализма съвпадна с чилийския референдум "Не" през 1989 г.

В този контекст, президентът Патрисио Елуин от Христиандемократическата партия и Жельо Желев - на Съюза на демократични сили, взеха мерки за възобновяване на двустранните връзки между двете страни. Отново влязоха във владение дипломатически мисии, реализираха се авторитетни визити от двустранен характер, стимулира се търговията и културния обмен на опит. Споменатото сближаване не е необичайно, тъй като в началото на 90-те всяка една от двете страни се намираше в период на преход към демокрация, което включваше в себе си институционални реформи и реформи във външната политика, за да може да привлече към своята работна програма международни участници, които преди това бяха изключени.

Въпреки това мирният преход към демокрация в двете страни имаше много различна форма, що се отнася до развитието на двустранните връзки между тях. В Чили успешният неолиберален икономически модел се запази и в резултат на това се превърна в един от най-важните стълбове за спокойния преход към демокрация - единственият положителен пример в Латинска Америка, където в повечето от страните пропастта, в резултат на военното управление, се комбинираше с икономически кризи. В един етап на икономическа стабилизация чилийското внимание бе фокусирано върху консолидацията на "демокрацията на консенсуса", прицелено в преодоляването на авторитарността на анклавите, наследени от времето на военното управление (Гаретон 1995: 103-132). Демократичният климат бе благоприятен за външните инвестиции и търговия. Чили зае ново място в картата на големите индустриални сили - Съединените щати и Европейския съюз.

От друга страна, българският опит бе отбелязан от една тежка икономическа криза, резултат от началните ходове на политическата система, което провокира силни социални протести и институционална несигурност. Новото правителство, първото избрано по демократичен път след 45 години, се бори за това, страната да заеме място в един международен план, поради което даде приоритет на двустранните отношения със Западна Европа и САЩ, активно действащи геополитически актьори и с голяма тяжест, които биха могли да сътрудничат директно за преодоляване на кризата, препятстваща страната в много отношения.

Воденето на преговорите вървеше бавно - едва в 2004 г. можа да бъде постигнато влизането в НАТО, докато принадлежността към Европейския съюз е фиксирана за 2007 г.

В този контекст е ясно, че в началото на 90-те Чили и България имаха различни приоритети, поради което двустранните отношения между тях не бяха интензифицирани усилено. Въпреки това бяха очевидни техните общи геополитически интереси. Така, с този аванс към ХХI век, процесите на политическа и икономическа стабилизация, както и неотстранимите сили на глобализацията допринесоха за едно нарастващо сближаване между Чили и България.

Главният въпрос, на който настоящият труд претендира да отговори, е: Кога еволюираха двустранните връзки между Чили и България след стабилизирането на новия международен ред, последвал края на Студената война (1990-2005)?

В систематизирането на проблема излизат на повърхността три специфични въпроса: Какви са били двустранните връзки между двете страни? Как еволюира икономическият обмен между тях? На кое ниво са развити културните връзки (последните включват образователния обмен, сближаване по линията на научните изследвания, сътрудничеството в областта на спорта и др.).

Ето защо общият план на работата е ориентиран към изследване развитието на двустранните връзки между Чили и България от 1990 до 2005 г. В рамките на специфичната терминология така нареченото "развитие" ще се анализира чрез икономически, политически и културни средства.

В съвременния свят, от перспективата на либерализма, всички актьори в интернационалната система са персонално засегнати от силите на глобализацията, нарастващата сложна взаимозависимост, либерализирането на пазарите и увеличената обмяна на капитали и хора през границите. В тази връзка разстоянието между Чили и България се беше смалило, предоставяйки нови полета на развитие и растеж.

Проучването на двустранните връзки между споменатите страни е полезно, тъй като предоставя възможността да изследваме как глобализацията позволява сближаването между две страни, които са в историческо и културно отношение много различни, както и да проследим динамиката на политическия, икономическия и културен обмен между тях. Поради очевидната липса на други цялостни проучвания върху темата стойността на тази статия се свързва с приноса й в запълването на празните полета на познанието по нея. Освен това се предоставя възможност да се даде принос в дебатите за реалната стойност на развитието на двустранните връзки изобщо, и по-специално - между Чили и България. Постигнатите резултати отвориха пространство, в което да се появят нови идеи и стимули в сфери, все още изолирани от двустранните българо-чилийски връзки.

Тази методологическа полезност допринася да се прозре концепцията за двустранните контакти и за проучването на взаимодействието между различните политически, икономически и културни възгледи на двете страни.

Към днешна дата не съществуват формални проучвания на двустранните българо-чилийски отношения. Доколкото ги има, те се ограничават само в кратки информации по сурови данни и малко на брой анализи, отнасящи се до връзките между Чили и общността на страните от Източна Европа. Споменатите доклади се отнасят главно до икономическите връзки, оставяйки настрана политическото и културно сближаване. Други предишни подобни проучвания могат да се подберат и редуцират до съобщения в пресата, тъй като и анкети, и интервюта на експерти, специалисти и др., са директно включени в темата.

Хипотезата на изследването определя еволюцията на двустранните връзки между Чили и България като значителен импулс, появил се след стабилизирането на новия международен ред след края на Студената война (1990-2005), продукт на политическо, икономическо и културно сближаване. Всъщност проучването е от тип изследователско-описателен, реализирано чрез проучване, базиращо се главно на опита, с елементи на документален преглед. Добавя се и комбинирания наблюдателско-аналитичен метод, който изследва естествената даденост, интензитета и характера на двустранните връзки между двете страни. Чрез изследването се достигат наблюдения от всякакъв тип относно сближаването, което е плодоносно за двете страни от едно начално равнище (персонални контакти, базисни познания) до друго равнище, значително по-напреднало (търговски обмен, визити на високо ниво). Добавят се интервюта, засягащи спецификата на темата, със специалисти и експерти по нея. Освен това анализират се сведения от вторични източници, изтъкващи тенденции, значими за чилийско-българските икономически, политически и културни връзки.

 

II. ДВУСТРАННИ ПОЛИТИЧЕСКИ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

След военния преврат в Чили през 1973 г., България закри своята дипломатическа мисия в Сантяго, като един жест на протест срещу управлението на Агусто Пиночет. Тези мерки намират обяснение в съобразяването на българското управление с това на СССР през време на Студената война. От своя страна, военното чилийско управление не взе ясна инициатива относно прекъсването на дипломатическите връзки към нито една от социалистическите страни, нито нареди да се затварят техните посолства. Нещо повече - пристъпи към плащане външния дълг на Чили към България, който беше натрупан от предишните правителства.

Прекъсването на дипломатическите връзки по време на Студената война, се квалифицира като печална грешка от страна на България. Отсъствието на българска мисия в Чили не позволи да се упражни политическо влияние или да се предложи държавна помощ, що се отнася до военния преврат. Едно правилно решение щеше да отзове посланика, оставяйки търговския посланик да се грижи за посолството, нещо, което щеше да улесни в голяма степен възстановяването на дипломатическите връзки след 1990. Един илюстративен пример е случаят с Румъния, която никога не отзова своята дипломатическа мисия от Чили, поради което днес съществува постоянна чилийска мисия в Букурещ - акредитирана също така и за България.

Към края на 80-те години, заедно с размразяването на връзките между двуполюсните държави и едновременното падане на българския комунистически режим и на военното чилийско управление (и двете през 1989), стават забележителни промени в сферата на международната политика. Заедно с тържественото откриване на новата ера на демократичното начало България взе мерки и за подновяване политическите връзки с Чили. Трябва да се отбележи, че тази добра инициатива принадлежеше на България, която успешно коригира грешката на българското управление в 1973 г., изразяваща се в прекратяване на двустранните връзки.

На 06.04.1990 г. в Мадрид се подписа споразумение за възстановяване на дипломатическите контакти. През м. октомври на същата година Министерството на външните икономически връзки на България тържествено откри търговско-икономически офис в Сантяго. Първите двама шефове на българската мисия в Сантяго бяха действащи фигури от сферата на международните икономически връзки (не от канцеларията). Също така те поеха задължения като временно изпълняващи длъжността управляващ. Третият, четвъртият и петият управляващ посолството (последният е управляващ и в момента на мисията), бяха функционери от канцеларията и дипломати от кариерата2. Към края на 1994 г. беше акредитирана официално постоянна дипломатическа мисия в Чили на ниво управляващ посолство3.

Вече казахме, че Чили не разполага с дипломатическо представителство в България, а продължава да поддържа такова в Румъния, акредитирано с вече споменатата по-горе цел.

Може да се отбележи, че периодът на отваряне на двустранните политически връзки (1990-1995) беше труден за Министерството на външните работи на България. Страната се бореше за консолидирането на демократичния режим по време на тежка икономическа криза и хиперинфлация от 550 %4. В този контекст поне шест посолства в латиноамериканския регион бяха затворени поради бюджетни причини. Единственото посолство, което отвори своите врати в споменатия период, е в Сантяго. Както вече бе казано - един значителен жест и демонстрация на ясен интерес на българското управление да стабилизира активни и плодоносни връзки с Чили. Този процес беше труден, поради липса на чилийска дипломатическа мисия в София, въпреки постоянните търговски сделки и преговори, а също така и видимото добро разположение от страна на чилийското управление.

Развитието на двустранните връзки на политическо ниво беше относително бавно. През 1992 г. в Сантяго се осъществиха диалози между министерствата на външните работи на двете страни, на ниво заместник-министри. През 1994 г. една българска делегация, ръководена от зам.-министър на външните работи, взе участие в церемонията по тържественото встъпване в длъжност на президента Едуардо Фрей Руиз Тагле. Чилийският президент прие персонално послание от ръководителя на българската държава, както и покана за официална визита. В 1996 г. министерствата на външните работи на двете страни подписаха меморандум, който да регламентира диалога и редовните консултации между министерствата на външните работи на двете държави. Също така от страна на България се декларираха опити за преминаване към съгласие за взаимна защита на инвестициите и контрол над двойното данъчно облагане.

Както доказват сведенията, споменати преди, между 1990 и началото на 2002 г. се реализираха три визити от високо ниво на български политически функционери и нито една от страна на Чили. Двата подписани документа са базисни, без които не биха могли да се започнат дипломатически контакти. Освен това никой от проектите, предложени от българското правителство, не беше подписан от равнопоставени членове на чилийското правителство, факт, който доказва известно забавяне от страна на Сантяго.

След първата половина на 2001 г. дипломатическите връзки са импулсирани от инициативите на новия български посланик Петър Атанасов, който пристига в Сантяго през месец юли на споменатата година. През месец юни (2002) се договори и осъществи първата чилийска визита на високо ниво в България. Андрес Салдивар, тогава председател на Сената, посети България в отговор на официална визита на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. Беше приет в София от президента на РБ, председателя на парламента и водещите министерства.

Тази визита отбеляза важен прогрес по отношение на двустранните политически връзки, дължащ се на двустранните канали за контакт, необходими за уговаряне на бъдещо сътрудничество и за връзки на високо равнище.

След въпросната визита се отбеляза и напредък в интерпарламентарното сътрудничество, чрез възстановяването на приятелските общности Чили - България в двата парламента, които да подпомагат интерпарламентарния диалог, използвайки възможностите за контакти на двата парламента. Председател на българската група в Народното събрание е Румен Киркориан, от партията на Национално движение Симеон II (NDSV), а негова колежка от Чили е депутатката Химена Видал от Партията за Демокрация. Развитието на двустранните връзки през 2003 г. отново изведе на преден план диалога между министерствата на външните работи, на ниво директори, в Сантяго - през февруари, и на ниво заместник-министри, в София - през април. Освен това в българската столица се подписа споразумение за премахването на визите за обикновените и дипломатическите паспорти на български и чилийски граждани. Тези споразумения влязоха в сила след 12.08.2003 г. и респективно - 01.03.2004 г.5

През 2004 г. зам.-министъра на правосъдието на Чили - Хайме Ареано Кинтана, осъществи официална визита в България. През същата година се сложи и началото на процеса за установяване на хонорован чилийски консул в София, както и на български хонорован консул в Пунта Аренас. Освен това оторизирани български представители, заедно с чилийски равнопоставени лица, представиха споразумение за сътрудничество между Дипломатическата академия “Андрес Бейо” и Института за дипломация (дипломатически кадри) към Министерството на външните работи на България.

Що се отнася до физическото интегриране между двете страни, може да се изтъкне, че нивото на миграция е минимално. Приблизително 260 български граждани са постоянно установени в Чили, докато намиращите се в България чилийци са 26.

Един анализ на политическото и дипломатическото сближаване между Чили и България заключава, че инициативата беше и продължава да бъде българска. Разбираеми са усилията на София, тъй като именно тя прекъсна дипломатическите връзки в десетилетията на Студената война. От своя страна, Чили възстанови отново диалога, но по по-бавен начин, въпреки своята отлична благоразположеност, която се изразява в действията на три демократични правителства от 1990 г. Куриозното е, че от гледна точка на реализма, се затруднява развитието на двустранните връзки, поради това, че съсредоточаването им е в регионално действащи лица и приоритетни страни, по-близки и по-силни (Китай и Съединените щати за Чили и Европейската общност за България).

Между Чили и България не съществува обща културна тема, което не би било така, ако корените са общи или сходна историята и езика. Как тогава да бъде обяснен този, въпреки трудностите, видим напредък във взаимоотношенията?

Ясно е, че политическите цели са директен отзвук от усилията на високо ниво за разнообразяване хоризонта на връзките и включване на нови действащи лица от международната система. Тук веднага трябва да се изтъкне ролята на България като катализатор за развитието на двустранните политически връзки, като относителната пасивност на Чили в последната година може да се обясни с близостта на президентските избори, които водят до важни промени в електората и управляващите.

На последно място, импулс за политически контакти, в комбинация с премахването на визите през 2004 г., може да предизвика една по-широка емиграция от двете страни, която да има положителен ефект в сферата на сближаването и на културната интеграция.

Накрая, затоплянето на двустранните дипломатически връзки би стимулирало икономическия обмен, разкривайки нови хоризонти пред търговията между двете страни. Всички тези важни събития биха направили така, че както Чили, така и България да могат да се възползват от глобалната промяна в световния ред, насочвайки се към нови терени за развитие и растеж.

 

III. ДВУСТРАННИ ИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

ДВУСТРАНЕН ОБМЕН

Страна
Експорт
Импорт
България
75.216.000
26.633.000
Хърватия
6.895.000
3.901.000
Словакия
65.378.
5.850.000
Словения
8.003.000
9.906.000
Унгария
3.664.000
28.248.000
Полша
45.148.000
112.172.000
Р.Чехия
9.804.000
50.064.000
Румъния
54.206.000
145.376.000
Русия
300.354.000
120.019.000
Украйна
2.137.600
95.495.000
 

 

 

ВСИЧКО:
506.592.378
612.664.000

Източник: Министерство на външните работи на Чили,<http://www.minrel.cl> (октомври 2005).

В детайли търговският обмен между Чили и България в последните години регистрира разцвет - по-специално след 2001 г. (Приложение II).

Сведенията доказват, че търговският обмен на Чили с България се повишава през 2004 г. на 158.7 млн.$, резултат, който представя растеж от 140 % относно съществуващото през 2003 г. Първите осем месеца на 2005 г. обменът достигна 92.7 млн.$, с един спад от 3 %. Експанзията през 2004 г. се дължи основно на увеличения на 142 % износ на Чили по отношение на предишната година. От друга страна, що се отнася до българския износ за Чили през 2005 г. той представлява един ръст от 212 %, относно същия период на 2004 г.

Чили изнася главно мед и хранителни продукти за България, докато между главните износни продукти от България фигурират печатарски машини, сешоари за коса, напоителни системи за селскостопанските продукти, части от механични апарати за пулверизиране.

Според управленческите регистри главните фирми износителки за България са Minera Escondida Ltda; CODELCO, Compania minera Dona Ines de Collachuasi SCM, Pesca Chile S.A., докато главните фирми вносителки на български продукти са: Tulio Callegari Hijos y CIA, NIKE Chile, Philips Chilena S.A., Laboratorio Centrovet Ltda, Caegill Chile Ltda.

За развитието на двустранната търговия е жизненоважно взаимното опознаване на възможностите за рентабилна търговия, както и комуникацията, управлявана от добри предприемачи, участието на частни канали и подкрепата на дипломатически мисии. Статистиките доказват, че макар и България да е една от най-важните страни за износ на чилийска мед в Източна Европа, вносът на български продукти е по-малък, надхвърлен три пъти от румънските стоки. Днес е видно едно занижено познаване на възможностите за търговия между Чили и България. Няма фирмено присъствие, нито ярки двустранни инвестиции. Ситуацията не е учудваща, вземайки предвид политическата отдалеченост на двете страни, която продължи 45 години, до 1990 г. Освен това едни от ключовите конституционални звена, корпоративни организации, които формират двустранната търговия (както и търговски камари), са дипломатическите мисии. Следователно, липсата на чилийско посолство в София препятства значително развитието на двустранните икономически връзки. Нещо повече - споменатите вече статистики показват, че Румъния, една от най-бедните страни в Европа, но едновременно с това единствена, която не прекъсна дипломатическите връзки със Сантяго, докато трая Студената война, в момента стабилизира своите позиции като лидер в износа за Чили. Ето защо положителното развитие на двустранните политически връзки е задължително условие за сближаването на предприемачите между двете страни. Това условие се подкрепя и от факта, че след 2001 г. усилията на управляващия българската легация да затопли двустранните връзки доведе до значително увеличаване на търговския обмен между двете страни.

Що се отнася до законовите граници на двустранната търговия, съществува действащ договор, подписан на 05.11.1968 г. в София, ратифициран от страна на Чили на 20.01.19706. Съвременните законови рамки, които ще действат занапред, са в процес на актуализация от 1993 г. България връчи на чилийското правителство проекти за търговско договаряне и съгласие за взаимна защита и стимулиране на инвестициите. Интересът от страна на Чили относно тези споразумения обаче произтича от приемането на България в Европейския съюз (с който Чили е в договорни отношения) през 2007 г., което обезсмисля необходимостта от отделен договор за свободна търговия с България.

През 2005 г., по време на визитата в Чили на президента на България Георги Първанов, Чили прие от България молба за учредяване на смесена комисия за търговско сътрудничество - научно и технологично. В сферата на икономиката ролята на споменатата комисия ще бъде фундаментална. Вече се усеща, че търговският обмен е поощрен чрез политически визити на високо ниво, които дават възможност да се опознаят възможностите за икономическо коопериране в сферата на предприемачеството на двете страни. В този контекст смесената комисия ще се събира всяка година в София или Сантяго алтернативно, с цел да се поощрят инвестициите, да се разработят проекти за защита на търговията и да се даде импулс за по-широко сближаване между предприемачите - чилийските и българските. Планира се възможно най-скоро да влезе в сила уставът на смесената комисия, който ще постави началото на една междуправителствена чилийско-българска комисия. Двамата президенти създадоха опорна точка за ускоряване на създаването на тази комисия - практически елемент, който ще послужи за подобряване на двустранните икономически връзки7.

За да се постигне напредък в развитието им, е изключително необходимо да се доведе до край проекта, вече планиран от авторитетни фигури от двете страни за създаване на чилийско-българска търговска камара. На практика задълженията и работата на дипломатическите мисии не им позволяват да се включат директно, нито да се възползват от доходността на процесите - в случая посолството на България, което не разполага с търговска мисия. Въпреки това съществуването на търговска камара, в която да са включени частни лица и която да е подкрепена от посолството на България, би превърнало камарата във важен ключ за стимулиране на двустранната търговия, за разработване на алтернативи за инвестиции, управление на визитите и мястото за срещи между чилийските и български предприемачи8. В този контекст сътрудничеството и подкрепата от дипломатическите и търговски мисии са важни за успешното развитие на двустранните икономически връзки.

Нито едно от българските предложения за установяване на съгласие за икономическо сътрудничество от двустранен характер не беше подписано от Чили до днешна дата, което се дължи на решение на министерско ниво за даване на приоритет на всички третирани в рамките на Световната търговска организация. Чили даде приоритет на участниците в общата панорама на световната търговия (Съединените щати, Китай и Европейския съюз), въпреки че на министерско ниво съществуват благоприятни мнения, що се отнася до разнообразяване на експорта към България. Нещо повече - в 2007 г. България ще бъде член на Европейския съюз, един от главните търговски партньори на Чили, за което беше подписан договор за свободна търговия в 2004 г. В тази същата година министърката на външните работи на Чили Соледад Алвеар вербализира ентусиазма на чилийското правителство, провокирано от разширението на Европейския съюз и вече би могло да се позволи и развитието на връзките, укрепването на стратегическия съюз с Европа и заемането на по-добра позиция в един глобален свят.

Веднага чилийските сектори с най-големи доходи - риболова, земеделието и индустрията ще получат важни тарифни намаления, осигурявайки по-ниско ниво на търговия с новите членове. По-големите възможности се генерират в онези продукти, които днес не се изнасят - тези, с по-голяма добавена стойност. През 2003 г. чилийските товарителници с дестинации към интегрираните страни в Европейския съюз, достигнаха общ сбор от 27.3 млн.$, регистрирайки растеж от 35.2 %, що се отнася до 2002 г. Във връзка с вноса бяха достигнати 66.6 млн.$ през 2003 г. - едно колебание от 25.5 %, относно предходната година.

Също така през 2003 г. десет нови страни, интегрирани в Европейския съюз, регистрираха участие от 0.15 % от целия експорт и 0.34 % от нетрадиционните пратки, цифри, които доказват един голям потенциал на съществуващия растеж9.

От друга страна, секторите на българската икономика, които се възползват от предстоящото членство в Европейския съюз, са селскостопанският, индустриалният и този на технологиите. Явно е сходството между чилийската и българската икономика. Следователно един стратегически съюз би бил полезен за двете страни. Това е така, защото селскостопанските земи в двете държави притежават подобни по характеристиките си селскостопански суровини от стратегически важно значение, особено що се отнася до винената индустрия. Също така в ЕС българските и чилийските продукти ще влязат в съревнование10, поради което е препоръчително да се стабилизира двустранния търговски обмен, което ще позволи да се пропагандират нови инициативи (de joint venture) и да се асоциират чилийски и български капитали.

За България, която исторически е била зависима от европейската икономика и тази на Съединените щати, заверяването на виза за НАТО, както и за ЕС е изход от икономическата криза - идва една нова ера. Растежът, подкрепен от брутния вътрешен продукт с 5.6 % през 2004 г., значително по-висок от страните на ЕС, които натрупаха нарастване от 2.3 % за същата година, доведе до стабилизиране на страната като една от най-надеждните икономики на Източна Европа11. Освен това отварят се реални възможности за търсене на нови търговски партньори и стратегически пазари, увеличаване на инвестициите и износа за Латинска Америка. България търси място за своите пазари в райони, неексплоатирани предварително, редуцирайки по този начин своята зависимост от търговията с Европа (повече от 50 % от нейния търговски обмен е със страните от Европейския съюз - главно Италия и Франция, освен това и с други страни, които не са членове на ЕС, като Турция). В този контекст един съюз с Чили, страната с най-стабилната икономика в региона и в същото време врата към азиатските пазари, го прави много съблазнителен. От друга страна, един пакт с България ще означава за Чили отваряне и подобряване на връзките с Европейския съюз и останалите страни от бившия съветски блок. Освен това България е входна врата към Ориента. Ставайки страна от ЕС, тя ще заеме една добра позиция - географска и в културно отношение, за да прониква успешно и в мюсюлманския свят. Трябва да се отбележи, че пазарите на традиционните за Европа източноевропейски страни, са изцяло прегрупирани и за това Чили има интерес и нови възможности за контакти с Ориента - това, което всъщност предлага едно партньорство с България. Предполага се, че Турция би могла да стане член на ЕС след 10 години, поради което Чили трябва да стабилизира едно предварително силно търговско присъствие в района.

В резюме, случаят Чили и България изисква двустранното сближаване в комерсиалната област да не се анализира от гледна точка на връзките между големите икономики или спрямо една силна и могъща държава, която генерира пазарна зависимост по отношение на друга. Двете страни са малки и техните главни партньори, и следователно големи приоритети, са мощните държави. И точно поради тези причини един импулс в двустранните икономически връзки, комбинирани с едно стратегическо партньорство, би позволил не само да се разнообрази износа, а също така да се обединят всички сили, за да се изправят двете държави срещу последиците от глобализацията, именно възползвайки се от новооткритите пазари.

Споменатите до тук процеси вече са реалност чрез забележителното възстановяване на двустранната търговия през 2004 г., което се обяснява с едно по-голямо познаване на пазарите, като продукт от интензивното сътрудничество в сферата на двустранните политически и икономически връзки.

 

IV. ДВУСТРАННИ КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ (ВКЛЮЧИТЕЛНО В СФЕРАТА НА НАУКАТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И СПОРТА)

В общи линии двустранните културни връзки между Чили и България бяха значително изостанали, въпреки че се затоплиха след 2003 г. В сантягската община Cerro Navia, където съществува улица “България”, се сформира организация “Jovenes Bulgaria” - “Младежи България”, в сътрудничество и с опората на посолството на България в Чили. През месец ноември на същата година, се осъществи визита на делегация на Министерството на младежта и спорта на България, оглавявана от заместник-министъра Татяна Костадинова. Едновременно с това се подписа споразумение за сътрудничество в областта на спорта и Chile Deporte - Чили Спорт. Също така, във връзка с националния шампионат по спортна стрелба (от 18 до 23 ноември 2003 г.), българската депутатка Нонка Матова (НДСВ) направи визита в Чили, в отговор на официална покана от Федерацията по спортна стрелба на Чили. През месец февруари 2004 г., се осъществи визита в България от страна на президента на олимпийския комитет на Чили Фернандо Ейтел.

В сферата на образованието през октомври 2004 г. университетът “Св. Климент Охридски” в София тържествено отбеляза 100 години от рождението на Пабло Неруда. Веднага трябва да се отбележи, че Югозападният университет “Неофит Рилски” в Благоевград, подписа двустранен договор с три чилийски учебни заведения: университета “Финис Террае”, Технологическия университет в Сантяго и университета “Сан Себастиан”. Договорите, които са със сходни параметри и уговарят една продължителност от три години, поощряват сътрудничеството в инвестирането, размяната на студенти и преподаватели от всички общи специалности, така както и по останалите материи и предмети, свързани с образованието и културата12. Що се отнася до размяната на студенти, не се покриват взаимно университетските вноски, като всеки студент, участващ в обмяната, плаща вноската в собствения си университет. Учащите, включени в обмена, са отговорни за разходите по пътуването, настаняването и храната, макар че всеки университет, в качеството си на “гостоприемен домакин”, поема задължение да помага на студентите да намерят място за настаняване. На този етап споменатите договори са базисни - почти не се наблюдават правила за общите такси, а за да се улесни плащането на университетските квоти, не се предлага двойна академична титла (чилийска и българска), нито се включва опция по отношение на настаняването (университетска площ или престой в местни семейства). Нито една от институциите, включени в договора, не предоставя възможност за преподаване на материала на английски език, поради което съществува лингвистична бариера за студентите и за заинтересованите доценти. Въпреки това трябва да се изтъкне, че съществуващите трудности засягат в по-голяма степен чилийските университети. В България изучаването на испански език е застъпено в една верига от езикови гимназии, където учащият има възможност да избере испанския език за първи или за втори.

Независимо от съществуващите предизвикателства, университетската обмяна на студенти и заинтересовани преподаватели и за двете страни е полезна, и преди всичко от гледна точка на аналогичността между двете образователни системи на университетско ниво (студентска кариера от 5 години, със сродни изисквания за завършване). В този контекст образователната обмяна би дала резултати в областта на точните науки (математика, физика, астрономия) и в областта на хуманитарните науки (изкуство, право, гражданско инженерство и търговия). Биха се отворили повече възможности за научно сътрудничество и обмяна на научни кадри, би се стимулирало емигрантството между Чили и България и би се постигнало едно по-добро културно сътрудничество и сближаване.

Научното чилийско-българско сътрудничество не се ограничава само в сближаване на университетска основа. До днешна дата България осъществи 12 регулярни експедиции в Антарктика, където съществува българска лятна база на остров Ливингстън (чилийска антарктическа територия). През месец януари 2005 г. министърът на външните работи на България Соломон Паси посети Антарктическия институт на Чили в Пунта Аренас с намерение да се задълбочи над проектите за чилийско-българско сътрудничество и да дискутира бъдещите действия на полуостров Байарес, обхващащи сферите на палеонтологията и геологията. Общата работа на Чили и България в Антарктика се осъществява в рамките на Антарктическия договор, подписан от двете страни през месец януари 2005 г. Сътрудничеството се регулира от INACH - Национален арктически институт на Чили, организация, зависеща от Министерство на външните работи на Чили и Националния арктически институт на България. През юли 2005 г. България беше гостоприемен домакин на 25 регулярни сбирки на Съвета за управление на национални антарктически програми и Комитета за действия в естествена среда. В този контекст правителствата си сътрудничат по темите за изследване проблемите на околната среда, за опазване флората и фауната на Антарктика, а също и за регулиране на туризма в тази зона13.

Днес двустранните културни връзки между Чили и България се намират в един начален стадий. Главната причина за това е ограниченият брой на дипломатическата българска мисия в Чили, както и липсата на посолство на Чили в София, което от своя страна да направлява въпросите, свързани с проблемите на България в Чили, и обратно. Препоръчително е чилийското правителство в скоро време да въведе в длъжност дипломатическа мисия в България, която би диалогирала редовно с българските управляващи институции и посолството на България в Чили, за да обединят усилията си и да поощрят културния, научен и образователен обмен.

 

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Двустранните връзки през XXI век са подчинени на силите на глобализацията, интеграцията и сложната взаимозависимост между държавите в съвременния свят. В този контекст се пораждат предпоставки за сближаване между държави, които исторически и географски са отдалечени, какъвто е случаят с Чили и България. Макар и географски много отдалечени, двете страни демонстрират сходство в своите позиции: те са малки държави, с едно затворено авторитарно управление в миналото, които днес са задължени да търсят своите ниши в международната система. Съществуващите проучвания потвърждават хипотезата, че двустранните връзки между двете страни са подхванали един важен импулс от 1990 г. насам, в резултат на което отново се отварят институционалните пътища за дипломатически и политически контакти - фактор, който може да бъде катализатор както за икономически, така и за културни връзки. След стабилизирането на диалога между двете правителства се забеляза ръст в обменната търговия, възможности за експлоатация на нови пазари от двете страни, както и напредък в академичната и научна сфера (подписване на университетски споразумения, научно сътрудничество в Антарктика). Що се отнася до препоръките за в бъдеще, на първо място трябва да се конкретизират проектите за откриване на чилийско посолство в София. Това е един задължителен ход, за да се аргументира готовността на Чили да работи съвместно, за да продължи и занапред плодоносното сътрудничество между двете страни. Без да губи време, българското правителство би трябвало да осигури повече административен персонал, в който да включи и търговска мисия, натоварена с координирането на двустранното икономическо сътрудничество. В този последен аспект е жизненоважно стабилизирането на търговските отношения и инвестирането в чилийско-българска търговска камара, насочено към улесняване на контактите между предприемачите. Краткият срок, който дели България от приемането й за член на Европейския съюз, може да се използва като аванс по отношение целите на икономическите споразумения (joint venture) и инвестициите, необходими за подготовка по пътя за интеграция на България като нов член на ЕС - тема на споразумението на икономическата асоциация с Чили. И не на последно място, като резултат от културните връзки, дипломатическите мисии ще се превърнат в ключ към централизиране на усилията за тяхното развитие, макар че трябва да се подсилят както официалните канали, така и неофициалните - движението на хората, учащи се и представители на научните среди за обмяна на опит, в сферата на неправителствените организации - независими от държавата структури, а така също и в областта на туризма.

Накрая, едно по-голямо активизиране на отношенията от чилийска страна ще бъде необходимо, за да се улесни двустранния диалог. Въпреки че само част от идеите за интензифициране на отношенията между Чили и България са реализирани до момента, тяхното развитие в последните години доказва, че съществува потенциал за сътрудничество в сферите на икономиката, търговията, културата, спорта, образованието и науката. Време е да се разбере дали двете страни ще се възползват максимално от тези перспективи.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Тази статия беше осъществена с щедрия принос и опора на Посолството на България в Чили и Министерство на външните работи на Чили. [обратно]

1. Интервю на Даниел Мора, трети секретар от канцеларията на Дирекцията на Европа, 06.09.2005. [обратно]

2. Министерство на външните работи на България, адрес Америка <http://www.mfd.government.bg> (01.10.2005). [обратно]

3. Цит. интервю. [обратно]

4. <http://www.bankintroductions.com/bulgaria.html> (06.11.2005). [обратно]

5. Латинска Америка Visa Free. 17.04.2003. <http://www.sofiaecho.com> (28.08.2005). [обратно]

6. Декрет № 223 от 11.03.1970, Национален конгрес на Чили <http://www.bcn.cl> (27.09.2005).[обратно]

7. Интервю на Фернандо Моралес, съветник по икономическите въпроси на Европа, Африка и Средния Изток, DIRECON, Министерство на външните работи на Чили, 10.10.2005. [обратно]

8. Цит. интервю. [обратно]

9. Генерална дирекция за международни икономически връзки (DIRECON): “Чили присъединява десет нови европейски съветници”, резюме в пресата, 30 април, 2004. <http://www.direcon.cl> (02.09.2005). [обратно]

10. Генерална дирекция за международни икономически връзки (DIRECON): “Разширяване на ЕС и възможности за Чили” - резюме в пресата, 26 април, 2004, <http://www.direcon.cl> (10.09.2005). [обратно]

11. Генерална дирекция за международни икономически връзки (DIRECON). “Икономически обмен между Чили и България”. Проучване на Министерство на външните работи на Чили, октомври, 2005. [обратно]

12. Университет “Finis Terrae”. Генерален договор за взаимно сътрудничество между Югозападен университет Благоевград, България и университет ”Finis Terrae”, Сантяго де Чили, 2003, Университет “Finis Terrae”, 2003. [обратно]

13. Министерство на Външните работи на България: България и Антарктика <http://www.mfa.government.bg> (18.11.2005). [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Национален конгрес на Чили. Декрет № 223 от 11 март, 1970,<http://www.bcn.cl> (27.09.2005).

Генерална дирекция за международни икономически връзки (ГДМИВ): Разширяване на ЕС, предизвикателство и възможности за Чили. Резюме в пресата, 26.04.2004, <http://www.bcn.cl> (10.09.2005).

ГДМИВ: Чили събира десет нови европейски партньори. Резюме в пресата, 30.04.2004, <http://www.direcon.cl> (02.09.2005).

ГДМИВ: Адрес на Икономически въпроси в Европа, Министерство на външните работи на Чили, <http://www.direcon.cl> (01.11.2004).

ГДМИВ: Международен икономически обмен между Чили и България. Изследване на Министерство на външните работи на Чили, <http://www.direcon.cl> (октомври 2005).

Гаретон, М. А. Към една нова политическа ера. Изследване върху демократизацията. Сантяго: Фонд Икономическа култура, 1995, гл. 5.

Латинска Америка, Visa Free. 17.04.2003. <http://www.sofiaecho.com> (28.08.2005).

Министерство на Външните работи на България. България и Антарктика <http://www.mfa.government.bg> (18.11.2005).

Министерство на Външните работи на България. Адрес: Америка <http://www.mfa.government.bg> (01.09.2005).

Мора, Даниел, трети съветник. Министерство на външните работи на Чили. Интервю в Министерство на външните работи на Чили, 06.09.2005.

Моралес, Фернандо - Директор четвърти ранг в Генералната дирекция за международни икономически връзки (DIRECON), на Министерството на външните работи на Чили, съветник по икономическите въпроси на Европа, Африка и Средния Изток, DIRECON. Интервю в Министерство на външните работи на Чили, 10.10.2005.

Университет “FINIS TERRAE”. Генерален договор за взаимно сътрудничество между Югозападен университет Благоевград, България и университет ”Finis Terrae”, Сантяго де Чили, 2003, Университет “Finis Terrae”, 2003.

 

* * *

Анекс I
ОПИСАНИЕ НА ТЕРМИНИТЕ

 

ПОЛИТИЧЕСКО, ИКОНОМИЧЕСКО И КУЛТУРНО СБЛИЖАВАНЕ: Редовни контакти на икономическо и културно ниво.

СТУДЕНА ВОЙНА: Период между 1947 и 1989 г., който се отбелязва с една силно идеологизирана биполярност между Съединените щати (капиталистическа) и Съветския съюз (социалистическа), където двустранните връзки се характеризираха с усилията на всеки един от полюсите да привлече повече воюващи за своята кауза.

ИМПУЛС: Увеличение на интензитета и повторяемостта на дадения природен феномен.

НОВ МЕЖДУНАРОДЕН РЕД: Политическите, икономически, културни, идеологически и от друго естество сили, дефинират връзките между държавите в контекста след Студената война.

ДВУСТРАННИ ВРЪЗКИ: Всички политически, дипломатически, икономически, културни, образователни и от друг вид, които се появяват под формата на взаимен международен обмен.

 

* * *

АНЕКС II.
ТЪРГОВИЯ ЧИЛИ - БЪЛГАРИЯ

Таблица 1

Търговия на Чили с България
(1995-2005)
(хил. долари всяка година)

 

1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2004 2005

 

 

 

 

 

 

 

 

 

м. I м. II

 

Износ (FOB) 15.975.1 7.607.9 5.179.1 11.306.1 67.421.9 37.346.8 31.350.2 65268.7 157635.1 94.845.7 89.347.6
Внос (CIF) 976.7 10.1524 11.435.1 2192.3 213.3 282.1 3.089.6 819.5 1044.8 784.4 3.345.7
Търг. обмен 16.951.7 17.760.4 16.614.3 16.614.4 67.635.2 37.627.9 34.439.9 66.088.3 158.679.9 95.630.1 9693.2
Търг. баланс 14.998.4 -2544.5 -6.256.0 9.113.8 67.208.6 37.065.6 28.260.6 64.449.2 156.590.3 94.061.3 86.001.9

Източник: Генерална дирекция за международни икономически връзки (DIRECON).
Статистическа обработка на данни - Икономически отношения на Европа

Таблица 2

Участие на търговията на Чили с България - всичко за Чили

1996 - август 2005
(в проценти)

 

1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2004 2005

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

януари август
Износ (FOB) 0.1 0.0 0.0 0.1 0.4 0.2 0.2 0.3 0.5 0.5 0.4
Внос (CIF) 0.0 0.1 0.1 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0 0.0
Търг. обмен 0.1 0.1 0.1 0.0 0.2 0.1 0.1 0.2 0.3 0.3 0.2

 

Таблица 3

Растеж на търговията Чили - България

1996 - август 2005
(в проценти)

 

1997
1998
1999
2000
2001
2002
2003
2004
Януари - Август

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2005
Износ (FOB) 52.4 -31.9 118.3 496.3 -44.6 -16.1 108.2 141.5 - 5.8
Внос (CIF) 939.5 12.6 -80.8 -90.3 31.8 999.0 -73.5 27.5 211.5
Търг. обмен 4.8 - -6.5 -18.8 -44.4 -8.5 91.9 140.1 -3.1

Източник: DIRECON - Генерална дирекция за международни икономически връзки (октомври 2005).
Статистическа обработка на данни с направление Икономически отношения на Европа.

 

* * *

АНЕКС III.
ГЛАВНИ ПРОДУКТИ И ФИРМИ УЧАСТНИЦИ В МЕЖДУНАРОДЕН ТЪРГОВСКИ ОБМЕН ЧИЛИ - БЪЛГАРИЯ

Таблица 4

Основни продукти - износ от Чили за България

№ по ред
Номенкл. 2004/05
Обяснение 2003 2004
Обща сума
януари-август 2005
2003 2004
януари-август 2005
Структура
1. 26030000 Медна руда и концентрати 64.686.2 156.364.1 88.372.8 99.1 99.2 98.9 141.7
2. 03037999 Замразена риба 143.7 357.7 147.6 0.2 0.2 0.2 149.0
3. 03037890 Риба мерлуза от юг 145.2 200.8 - 0.2 0.1 - 38.3
4. 03037938 Брокули 19.9 145.3 - 0.0 0.1 - 630.5
5. 84741090 Машини и апарати за класифициране и разделяне - 117.2 - - 0.1 - -
6. 03037995 Трипера мерлуза, обезглавена и изкормена 80.0 88.1 44.2 0.1 0.1 0.0 10.1
7. 03032210 Атлантическа и дунавска сьомга, замразена, без вътрешности - 55.6 230.1 - 0.0 0.3 -
8. 84749010 Железни и стоманени отливки - 52.9 - - 0.0 - -
9. 03032120 Пъстърва - обезглавена и изкормена - 35.8 - - 0.0 - -
10. 29309099 Органични продукти, хранителни стоки 34.0 33.4 58.9 0.1 0.0 0.1 1.7
11. 03049092 Опашата мерлуза - 30.9 25.4 - 0.0 0.0 -
12. 03037936 Риба - обезглавена, изкормена, включително черен дроб - 25.3 52.4 - 0.0 0.1 -
13. 22042991 Ферментирал червен гроздов сок 31.2 23.5 38.4 0.0 0.0 0.0 -24.6
14. 02090020 Сланина или птича мас - замразена - 18.0 - - 0.0 - -

15.

10059000 Царевица

9.2

15.5

-

0.0

0.0

-

68.9

 

 

Основни продукти 65.149.3 157.564.2 88.969.8 99.8 100.0 99.6

141.5

 

 

Други продукти 119.4 70.9 377.7 0.2 0.0 0.4 -
 

 

Всичко експорт от България 65.268.7 157.635.1 89.347.6 100.0 100.0 100.0

141.5

Източник: Генерална дирекция за международни икономически връзки (октомври, 2005)
Статистическа обработка на данни: Направление икономически отношения на Европа

Таблица 5

Основни продукти, внесени от България за Чили - 2003 - август 2005
(хиляди долари и проценти)

№ по ред
Номенклатура
Обяснение
Сбор
януари-август
януари-август
Растеж

 

 

 

2003
2004
2005
2003
2004
2005
2004/2003
1. 84716025 Печатарски машини - 161.5 - - 15.5 - -
2. 85163100 Сешоари за коса 25.6 98.1 19.6 3.1 9.4 0.6 283.5
3. 84248110 Напоителни с-ми за селскост. култури - 81.6 - - 7.8 - -
4. 84249000 Части от механ. апарати за пръскане на селскост. култури 110.1 80.5 50.9 13.4 7.7 1.5 -26.9
5. 20086090 Консерв. натурални череши или сироп - 56.1 - - 5.4 - -
6. 29419090 Антибиотици 13.8 54.4 259.6 3.9 5.2 7.8 71.2
7. 84581910 Хоризонт. и вертикал. съоражения 64.9 54.3 31.0 7.9 5.2 0.9 -16.3
8. 61099021 Долни вълнени фланелки за мъже и за жени 35.0 42.4 8.9 4.3 4.1 0.3 21.1
9. 55062000 Синтет. влакна, примес с полиестер - 42.2 - - 4.0 - -
10. 84596900 Фрез машини 3.2 37.3 45.9 0.4 3.6 1.4 1.076.0
11. 84122900 Хидравл. машини 20.9 33.9 26.7 2.6 3.2 0.8 62.1
12. 84182190 Домашни компресoрни хладилници - 31.9 - - 3.1 - -
13. 85362000 Апарати и ел. системи 13.3 30.8 12.8 1.6 2.9 0.4 131.0
14. 8510200 Машини за подстригване и стригане на животни - 26.1 - - 2.5 - -
15. 85161010 Нагреватели за вода - 23.7 26.7 - 2.3 0.8 -
 

 

Основни продукти 304.8 855.0 182.3 37.2 81.8 14.4

180.5

 

 

Други продукти 514.0 189.0 2863.0 62.8 18.2 85.6 63.1
 

 

Всичко експорт от България 819.5 1.004, 3.345 100.0 100.0 100.0

27.5

Източник: DIRECON - Генерална дирекция за международни икономически връзки (октомври 2005)

 

 

© Мая Дафинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.03.2006, № 3 (76)