СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЕТОПИСИ НА РАДКА ШИДЕРСКА-ФАЛК

Мая Атанасова

web

Когато преди време писах за предишната стихосбирка на Радка Шидерска - По палмов мост, акцентът беше темата за родината и носталгията, за избора ни да обитаваме частица от територията на света в търсенето на своето място - една универсална тема, надхвърляща измеренията на българската действителност. Стиховете на поетесата пишат и правят възможен този промислен и най-вече живян духовен мост във времето и през пространството. Знаем обаче, че носим много светове в самите себе си - и избираме света, който съчиняваме или се опитваме да изговорим - или който ни изговаря. Светът, от който се разграничаваме и който пренаписваме наново с всяко намиране и завръщане, с всяко търсене вътре в себе си - и навън, там, където всичко ни отразява, пътят на живота ни, многоточията на параболата по пътя ни, маркиран от въпросителни. Защото бягствата са само един ход от сюжета в света на илюзиите и реалностите, в мисленето ни къде сме и какви сме - преди, сега и след...

В това разчитам и поетическия диалог със света и времето на лирическия Аз на поетесата в новата й книга Слънчев летопис. Авторката пише стиховете си вКалифорния, където слънцето на тази далечна земя продължава да захранва носталгията и спомена за родното. Думите й наслагват моста между места и хора, свързват времена и състояния: ‘затворени слънца’ и ‘бяла самота’ са като ‘спомен от дълго летене’, удържали поетически баланса между чувство и изказ. Диалогът на поетесата със себе си минава през света и се затваря отново в субекта - извървяна е параболата на едно неспирно художествено изследване на живота и смисъла на живеенето. Защото времето е онази нишка, която фиксира преживяното в канавата на битието ни:

Когато ще тръгна обратно
по спиралата на времето.

Третата стихосбирка на Радка Шидерска-Фолк предлага на читателя среща с една поетическа ‘слънчева летопис’ на живота, на една съдба в измеренията на нейните мигове; ‘реката’, в която се вливат и се оттичат радости и копнежи, погледи и мека тъга, неизменно придружаваща човешкото ни битие; океанските вълни, които приютяват болката от неочаквано и желано, сбъднатости и илюзии. Една поетична рапсодия от думи, рисуващи пространства на призоваващия глас на спомена и надеждата - отправни състояния за поетесата в търсенията на идентичност на личността в свят, състоящ се от много светове.

Пътищата по света
имат двойници.

Този поетически диалог на Радка Шидерска с времето задълбочава темата за паметта, където отново своето, личното среща глобалното:

ако искам да забравя нещо,
записвам го върху подметките на обувките си,
оставям на пътищата да го отнесат.
Ако искам да запомня нещо,
пиша върху хляба.

И наред с това -

Пустинята е паметта на Земята.

Думите в стиховете се догонват и осмислят в личното. Фонът - средата, захранваща сюжета на наративния стих, е само отправност за размисъла на миговете човешки живот, белязан от победи и загуби. Поезията на делничното прелива в размисъл за отношенията в живота, обгърнати от пастелната мекота на разтварящото чувство на приемане, топлота и любов. Чрез сезоните като символ поетесата изговаря в пастелен рисунък внушенията си и отново, въпреки доминиращото на моменти носталгично чувство, стихове като "Целувам лятото" са достатъчни да зададат друга, ‘слънчева’ доминанта, знак за което е и избраното заглавие на книгата.

Читателят разчита една двуполюсна гама на сетивност, привидно рамкирана в сюжета на случващото се - предмети, хора, природни картини, ситуации, ‘любов’ и ‘смърт’, ‘изгрев’ и залез’ - до ‘окото на Бога’ - фокусират хармонията - и мига - на съществуването:

Дъждът спря.
Небето се умори да вали.
Слънцето играе в клоните.
Дървото се залива от смях.
Сенките се преплитат
в изящен рисунък -
слънчев пътепис.

Радка Шидерска е една търсеща поетеса и личност - а това е ключово за истинската поезия. Тя е и последователна не просто защото това е вече нейна трета стихосборка; последователна е в търсенията по отношение на творческото си развитие, на словесния изказ - с постигната изчистеност, лаконичност, пестеливост; а обхватът на визията й се разширява и задълбочава.

Поетическият диалог включва и читателя - да дописва, дорисува визията на поетесата - съхранявайки нейната чувствителност и интелект, деликатното и ненатрапчиво поетическо въображение. Този сериозен и малко тъжен, но радващ и стоплящ, и истински поетичен Слънчев летопис носи и друго предизвикателство за читателя: като триезично издание с великолепните преводи на английски (Богдан Атанасов) и испански (Рейнол Перес Васкес). Плюс вдъхновеното художествено оформление на Теодора Атанасова.

© Мая Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.03.2011, № 3 (136)