Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪТЕВОДИТЕЛ ЗА ПИСАНЕ НА ЕСЕ
(за разкрепостяване на мисленето, за собствен и артистичен поглед към живота и света, за изграждане на индивидуален стил) - II част

Калина Михова

web

"Есеистичният стил" като ученикова компетентност

Разнопосочно и разноречиво е представянето на жанровите особености на есето в научноизследователската и методическата литература. Една от тези особености обаче - т.нар. есеистичен стил, се приема и посочва еднозначно от авторите: доброто есе се характеризира със "специална обработеност в стилно-езиково отношение", със "стилистична многопластовост", с "богатство на езикови средства и изразни похвати" (Георгиева, Савова 2003: 232-238). Езиковият стил на есето е "ословесената авторова неповторимост", "изразителният стил е стилът на авторовата уникална индивидуалност" (Йовева 2003: 197) и т.н.

Със или без критерии за оценяване на есе, всеки действащ преподавател по български език и литература знае от опит, че езиково-стиловите критерии/показатели понякога се оказват определящи/предрешаващи крайната оценка. В специализираната методическа литература се описват "технологии", "техники", "последователност", "процедури", "стъпки", "начини", "особености" и т.н. за писане на есе, но не и такива за работа върху есеистичен стил. В представения Пътеводител (замислен за 9. клас, но с възможности за адаптиране към всички класове от горната училищна степен) се развиват уменията на учениците за изразяване чрез метафора, символ и аналогии - това е четвъртият, т.нар. специфично-моделиращ модул/етап от технологията за писане на есе. Съображенията за това се съдържат в научната обосновка на мултисензорната комуникационна компетентност като трансверсална компетентност (Мерджанова 2005: 60), чиято поведенческа изява включва на първо равнище умения за изработване на метафори, символи и аналогии. "Метафоризиращата, символизиращата и на тяхна основа - аналогизиращата способности на учениците са поведенчески изяви на тяхната мултисензорна компетентност" (пак там). В този смисъл става очевидна връзката между есеистичния стил и мултисензорната комуникационна компетентност. Бихме могли да обобщим, че есеистичният стил е една демонстрация на мултисензорната комуникационна компетентност, както и че тази компетентност се проявява в есеистичния стил.

Представяне на двата последни модула от технологията (Пътеводителя) за писане на есе - специфично-моделиращия (тема № 6, № 7 и № 8) и синтезиращо-проспективния (тема № 9 и № 10) е направено в първата част на статията*.

 

Методически разработки на темите

ТЕМА № 6

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПИСАНЕ НА ЕСЕ
ТРЕТА ФАЗА - ДА МИСЛИМ, ДА ГОВОРИМ, ДА ПИШЕМ С МЕТАФОРИ

Да започнем с цитата: "Обучението чрез метафори разкрива смисъла не на отговорите, а на самото отговаряне. Учи учениците да питат и да отговарят, без да им дава готовите отговори, даже не и готовите въпроси. То поражда въпроси. Учи на мислене, а не на мисли, даже не и на смисли" (Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 69).

Пример за метафора - Вход

Пътят към входа

Представи си положение, в което двама работници във фирма се обръщат към управителя:

Работник А: Омръзна ми да работя тежко, трябва да почивам, моля за повишение на заплатата.

Работник Б: Омръзна ми да работя като магаре. Дори и на магарето позволяват понякога да почива, дори и магарето не го оставят гладно.

На управителя, както и на нас, е трудно да определи кой от работниците е по-ощетен, но без съмнение думите на работник Б привличат повече вниманието и може би са по-убедителни, въпреки че и двамата молят за едно и също нещо. Двамата работници се връщат вечерта вкъщи и се сещат, че децата им имат рожден ден. Ето какво пишат те в картичките си:

Работник А: Честит рожден ден, дъще. Пожелавам ти да правиш в живота каквото си искаш и да му се наслаждаваш.

Работник Б: Честит рожден ден, дъще. Пожелавам ти да се сбъднат мечтите ти и да разцъфваш като цвете.

Тук също е трудно да се определи кой от работниците обича повече дъщеря си, но определено може да кажем, че езикът на работник Б е по-богат и по-интересен. Той и в двата случая изразява по-добре чувствата си - както мъчителните, свързани с работата му, така и приятните, свързани с дъщеря му.

Най-съществената разлика в начина, по който говорят двамата работници, е в това, че работник Б говори с метафори, на езика "като", в преносен смисъл.

Обяснението - ключ

Какво е метафора?

Метафора е използването на дума или израз не в обикновения й смисъл. Например изразът "лодка в сърцето на морето" заема (взима) орган от тялото (сърце) и го свързва с друга област, в която той получава друг смисъл (център).

Ако приятелят ти каже "Запалих се по Ива", ти дори и за момент няма да си помислиш, че той стои върху Ива и се е запалил с кибритена клечка. Ще разбереш веднага, че той всъщност казва "Ива ми харесва" или "Влюбих се в Ива".

Това е прост пример за използването на метафора и доказателство за използването на метафори във всекидневния живот, понякога като сленг, а не само в книгите. Не сме длъжни да запомняме или да знаем много метафори. Можем просто да измисляме нови метафори и в това е цялата красота. Можем да мислим с метафоричен език.

Ключът към метафоричния език е намиране на въображаеми връзки между обектите и темите. Всъщност така се развива нашето мислене.

Разбираме непознатото с помощта на свързване с познато. Така например първите коли се казвали "возила без коне", а първите локомотиви "железни коне".

Метафората представлява по-кратко сравнение. При сравнението се сравнява предметът, който искаме да изразим, а метафората заема мястото на самия предмет. Сравнение е, когато кажа, че един човек е извършил нещо "като лъв"; а метафора - когато кажа за човека: "Лъв е".

Упражнение № 1

Като нещо, приличащо на друго. Характеристика на едно с помощта на друго.

Пример:

Тих като риба (Той е риба)
Свободен като вятър (Той е същински вятър)
Гладък като ............ (....................................)
Бавен като............ (....................................)
Гневен като............ (....................................)
  като............ (....................................)
Отмъстителен като............ (....................................)
  като............ (....................................)

Упражнение № 2

Отнасяне на човешки качества към предмети (алегория) и характеризиране на човешките качества с предмети.

Пример: гърлото на бутилката, сърцето на морето, главата на планината.

Опиши абстрактни понятия (напр. време, любов, героизъм, чест, отмъщение, приятелство и т.н.) с помощта на човешки органи:

Пример: лице на - Лицето на смъртта

- сърце на ......................... - глава на ........................
- крака на ........................ - зъби на .........................
- око на ............................ - ръце на .........................

А сега опиши човешки качества с помощта на органи:

Пример: каменно сърце, желязна ръка

- ...... сърце, за да се опише гневен човек;
- ...... глава, за да се опише упорит човек.
- ...... крака, за да се опише бърз човек;
- .......лице, за да се опише нещастен човек.

Упражнение № 3

Тук ще се "срещнем", защото ще споделя с теб как аз мисля метафорично за гнева. Споделянето ... няма дa е пълно. Можеш ли да ме "продължиш"?

А. Гневът е:

- без граници, защото ................. - движеща сила, защото ............
- лекарство, защото ..................... - страдание, защото ...................
- лукс, защото .............................. - лош съветник, защото ............ .

Б. Гневът:

- ме облада като ............... - се натрупа в мен като .....................
- се изля като .................... - ми накипя като ................................
- поразява като ................. - се разпалва като ............................
- утихва като ..................... - избухва като ....................................
- се подхранва като ............- минава като .............................
- се топи като .................... - ме контролира като ...........................
- ме тласка като ................. - ме приближава като .......................

В. Моите определения за гнева - божествен, пламтящ, грозен, красив, потиснат, прикрит, заробващ, неприкрит, освобождаващ, всепомитащ, индивидуален, колективен; и още - женски, мъжки, детски, на Всевишния, на мравките, на потребителите, на консуматорите, на ангелите, на демоните, на учениците, на учителите, на тълпите; и още - на природата, на небето, на морето, на паметта...

А твоите определения за гнева какви са? .......................................

Г. Сигурно често виждаш/чуваш/усещащ нещо гневно? Аз съм виждала гневна усмивка, гневен поглед; чувала съм гневни думи; усещала съм гневна прегръдка. А ти - какво гневно си виждал/чувал/усещал? ............

Д. Има ли гневът посоки? За мен те са две - навътре (срещу самия теб) и навън (срещу другите). Какви са твоите посоки на гнева? ...............

Упражнение № 4

Посочи моменти от "Илиада", в които гневът се съчетава с други чувства. Избери от моите предложения тези, които можеш да съотнесеш с определен момент от развитието на епическото действие.

- Гняв и гордост - ..................................................................

Уместно ли е словосъчетанието горд гняв? А гневна гордост?

- Гняв и помирение (Гневно помирение, а помирен гняв?) - ...............
- Гняв и отмъщение (Гневно отмъщение, а отмъщаващ гняв?) - ..............
- Гняв и страх (Гневен страх, а страхлив гняв?) - .................................
- Гняв и срам (Срамежлив гняв, а гневен срам?) - ...............................
- Гняв и любов (Гневна любов, а любовен гняв?) - .............................
- Гняв и покорство (Покорен гняв, а гневно покорство?) - .....................

Изводът за теб:

Метафората не обяснява, тя показва. Затова отсега нататък ще говорим/пишем/мислим повече с метафори (критерии № 5, № 6, № 7).

Упражнение № 6 (за самостоятелна работа вкъщи)

Не мога да си представя танца на гнева. Моля те за помощ - нарисувай ми го, опиши го (словесно), изиграй го, изсвири го или го композирай - .........

 

ТЕМА № 7

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПИСАНЕ НА ЕСЕ
ЧЕТВЪРТА ФАЗА - СИМВОЛИЧНО - ГРАФИЧНО МИСЛЕНЕ

Какво всъщност е символът? Жан Приор (историк и философ, един от най-ярките представители на световната езотерична литература) го определя така: "изобразяването на интелектуално или духовно понятие посредством форма, която го обобщава и изразява посредством конкретен или словесен образ. Това е предмет, създаден от човека и представящ визуално някакъв образ, съществуващ в съзнанието" (Универсалните символи. 1993, Ловеч, с. 5)

Ето и други интересни мисли от книгата на Жан Приор:

Символът е противоположност на убийствения буквализъм.

Символът е духовно есперанто. Той е всеобща азбука, чиито букви се наричат Агне, Бик, Вълк, Гълъбица, Дъб, Ела, Жаба, Звезди...

Символът е преди всичко опростено, графично изображение. Слънцето се представя от нарисуван кръг. В това няма никакви трудности. Как обаче да се означи нещо без очертания, като например водата? Става наложително да се прибегне до условно изобразяване: с две разположени една над друга вълнообразни черти.

Упражнение № 1

Предай чувствата (в таблиците) с помощта на предмети или животни. Нарисувай така изградения от теб метафоричен образ (опри се на паметта си за чувства, преживявания и събития).

Пример:

Метафора: Когато чувствам, че не принадлежа на дадено място, съм като риба на сухо.

Графичен символ:

Ако метафората е достатъчно ясна, няма смисъл да казваш: "Когато чувствам, че не принадлежа". Може да кажеш само: "Чувствам се като риба на сухо", или просто да възкликнеш: "Каква риба на сухо съм".

Изводът за теб:

Символът спестява излишните обяснения.

Чувство/положение
Метафора - пример
Символ
(рисунка - на радостта, на любовта, на гордостта)
Когато съм радостен, аз    
Когато съм влюбен, аз    
Когато съм горд, аз    

 

Чувство/положение
Метафора - пример
Символ
(рисунка - на страха, на заплахата, на гнева)
Когато се страхувам, аз    
Когато се страхувам, аз    
Когато се страхувам, аз    

Изводът за теб: (критерии № 5, № 6, № 7, № 8)

 

ТЕМА № 8

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПИСАНЕ НА ЕСЕ
ПЕТА ФАЗА - ПОДБИРАНЕ ИЛИ СЪЗДАВАНЕ (НА ПРИНЦИПА НА АНАЛОГИЯТА) НА СЕНТЕНЦИИ, АФОРИСТИЧНИ ИЗРАЗИ, КРИЛАТИ ФРАЗИ. ВЕРБАЛНИ СТРАТЕГИИ

Сентенциите, афористичните изрази, крилатите фрази, освен че имат смисъл на аргументи, придават експресивност, динамика на текста, придават обобщен и надвремеви характер на оценката, на коментара, на концепцията на автора. Подбират се най-често на принципа на аналогията (Йовева, Р. Писмените ученически текстове. София, 2003, с. 224).

Пример:

Аналогизиране на "текст/къща"

(Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 176.)

КЪЩА  
ТЕКСТ
тухли
материали
думи
стени
организация
идеи
замазка, покрив
връзки
свързващи думи
най-важни мебели
възлови места
ключови идеи
разположение на стаите
структура
план

Упражнение № 1

Тайната на меча

(Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 74.)

Първо, дзен-коанът:

Усещането за меча на Бандзо

(как се учи кендо)

Матаджуро Ягю бил син на прочут майстор на боя с меч (кендо). Баща му не вярвал в способностите на сина си да достигне майсторство и се отказал от него. Матаджуро отишъл в планината Футара при прочутия майстор на меча Бандзо.

- Искаш да изучаваш изкуството на меча при мен? - запитал Бандзо. - Няма да изпълниш изискванията.

- Но ако работя усърдно, колко години ще трябва да остана тук, докато стана майстор? - упорствал младежът.

- До края на живота си.

- Не мога да чакам толкова дълго - обяснил Ягю. - Готов съм да мина през всякакви трудности, само да се науча. Колко време ще ми трябва, ако стана ваш предан слуга?

- О, може би десет години - отговорил Бандзо.

- Моят баща е вече възрастен и скоро ще трябва да започна да се грижа за него - продължил Матаджуро. - Ако работя много по-усилено, колко време ще ми отнеме?

- О, може би тридесет години.

- Как така? - попитал младежът. - Първо казвате десет, а сега пък тридесет години. Ще премина през каквито и да било трудности, само да усвоя изкуството на меча.

- Добре - казал Бандзо. - В такъв случай ще трябва да останеш при мен седемдесет години. Човек, който препира да достигне резултатите, както правиш ти, рядко напредва бързо.

- Да, разбира се. - Накрая младежът разбрал, че го мъмрят и подиграват за нетърпеливостта му.

На Матаджуро Ягю му било наредено никога да не говори за дуелиране и никога да не докосва меч. Готвел храна на учителя си, миел чиниите, оправял леглото му, чистел двора, грижел се за градината, без да споменава и дума за бой с меч. Така изтекли три години и Ягю продължавал да се труди. Като се замислял за бъдещето си, ставало му тъжно. Дори не бил започнал да изучава изкуството, на което бил посветил живота си.

Но един ден Бандзо се прокраднал зад него и му нанесъл страхотен удар с дървен меч. На следващия ден както Матаджуро готвел ориз, Бандзо отново се нахвърлил изневиделица върху него. От този момент нататък ученикът трябвало денем и нощем да се отбранява и да е готов за изненадващи нападения. Нямало и миг, в който да не трябва да мисли за замаха на меча на Бандзо. При това самият той не бивало да напада учителя си, а само да се отбранява.

Учил се така бързо, че извиквал усмивка на устните на учителя си.

Станал най-големият майстор на боя с меч в Япония.

(Усещането за меча на Бандзо. - В: Дзен истории. Плътта на Дзен, костите на дзен)

Второ, казусът: ако ти си Ягю, как ще се чувстваш, какво ще мислиш, как ще се овладееш - стъпка по стъпка (очите, ръцете, треперенето, гневът, страхът, огромното желание, яростта, нахлуването на кръв, изражението, времето); мислиш ли, че си струва?

Трето, аналогиите: сентенцията гласи: "Тайната на меча е никога да не изваждаш меча". Създай по аналогия и по същата езикова формула подобни лично твои сентенции, които те изразяват и са във връзка със следните понятия:

Тайната на гнева е никога да не ................................................
Тайната на отмъщението е никога да не ......................................
Тайната на примирението е никога да не ......................................
Тайната на помирението е никога да не ........................................
Тайната на любовта е никога да не .............................................
Тайната на приятелството е никога да не .....................................
Тайната на ................... е никога да не ....................................

Изводът за теб:

Премерената употреба на сентенции, афоризми, крилати фрази ти дава възможност не само да изразиш становището си чрез тях, но и да поставиш темата на есето в по-широк - нелитературен, не конкретно исторически контекст. Но... запомни - честата им употреба "създава впечатление за констативност, декларативност" (Йовева, Р. Писмените ученически текстове. София, 2003, с. 227).

Можеш да постъпиш по два начина:

1. Да използваш "Блясъци на остроумието"(сентенции и афоризми от цял свят и от всички епохи), София, 2004.

2. Да създадеш свои по аналогия, ползвайки по-горната езикова формула.

(Критерии № 1, № 2, № 5, № 7, № 8)

 

* * *

Упражнение № 2

Вербални, но не вербалистични стратегии

(Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 54.)

Само това, което трябва, да бъде казано.
За което не може да се говори,
за него трябва да се мълчи.

Лудвиг Витгенщайн

 

 

 

Като въвеждащо представяне и тълкуване на мотото на параграфа ще използвам кратко резюме от "Парламентарна логика" на Уйлям Джералд Хамилтън (София, 2001). Лорд Хамилтън е англичанин, роден е през 1729 г. в Линкълнс Ин, в семейство на адвокат. През 1754 г. бил избран в Камарата на общините и след едногодишно мълчаливо присъствие на парламентарните дебати произнесъл първата си реч. Тя прославила името му. Според един от най-строгите критици на времето, колоритният писател Хорас Уолпол, "Речта му бе стегната и пълна с антитези, които изобилстваха от доводи... Той прекъсваше мисълта си, за да отговаря на въпроси, и с изключителна лекота се връщаше към първоначалния си замисъл. Външността му е приятна, гласът - силен и ясен, държанието - одухотворено."

А сега задачата - предлагам ти в резюме най-важните съвети на класическия парламентарист за подготовка и участие в публични диспути и диалози. Ти обгради тези от тях, които според теб могат да ти помогнат да напишеш своето есе.

1. Изказвайте едно и също нещо по различни начини: когато критикувате, намерете кое да похвалите, когато хвалите - нещо порицайте.

2. При аргумент срещу вас докажете, че той същевременно доказва и някакво ваше предимство.

3. Обръщайте внимание върху градацията и подредбата на фактите. Подредени по различен начин, едни и същи неща придобиват различен ефект.

4. Преценявайте в кои среди даден въпрос може да има ефект.

5. Изложете това, което трябва да докажете; покажете как го доказвате и след това подчертайте, че вече е доказано.

6. За да се изгради една мисъл, е нужно творчество; фантазия - за да се оформи; ораторско изкуство - за да се облече.

7. Мислете какво биха казали на ваше място хората, от които се възхищавате.

8. Множественото число в изказването придава величие, единственото число - сила и доверие, а смяната на едното с другото вълнува.

9. Когато сравняваме две неща, трябва да подредим познатите признаци на едното, след което да се опитаме да ги открием в другото.

10. Трудна тема разделете на ясно определени части и ги изложете чрез недвусмислени тези.

11. Правете разлика между защита и извинение.

12. Най-важно е да откриете истинската същност на спора.

13. Разумът се убеждава по три начина - характерът на оратора; настроението на слушателя, силата на изложението.

14. Риториката - талантът и умението да се прецени кое от съдържанието на всеки предмет е способно да убеди.

Изводът за теб:

Всеки сам да може да открива, да изработва и да се контролира при използване на принципи и правила (собствени), когато създава текст (изводът има отношение към всичките 15 критерия за писане на есе).

Упражнение № 3

Виж приложение № 1 и № 2. Те съдържат две есета на твой връстник. На теб ти предстои трудната задача да избереш едно от тях и да го оцениш - "опри" се на критериите, ползвай скалата за оценяване, напиши рецензия (отбележи най-напред достойнствата на есето, а после дай препоръки) - ...

 

ТЕМА № 9

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПИСАНЕ НА ЕСЕ - ОБОБЩЕНИЕ
ШЕСТА ФАЗА - АВТОСТРАТЕГИЯ
ПЪРВА ЧАСТ - ПРЕД БЕЛИЯ ЛИСТ

1. Оставям се на "потока на съзнанието" и "събирам" всички свои асоциации, породени от заглавието на темата - критерии № 2 и № 11;

2. От асоциациите си извличам и идеи за библиография, която ще използвам (дори ако такава ми е препоръчана от преподавателя) - критерии № 1 и № 12;

3. Определям източниците си за моя творчески процес - художествена творба, други словесни източници, изобразително изкуство, свирене, композиране, пеене, мислене (развиване на теории), изобретателност, спорт и т.н. Това е моят сложен вътрешен диалог, който водя със себе си и със света за осмисляне на опита - собствения и чуждия - критерии № 1, № 3, № 4;

4. Организирам идеите за есето си (а по-късно и съдържанието му) на принципа на асоциациите. Във и около себе си търся най-неоспоримите доказателства за своите прозрения - критерии № 2 и № 11;

5. Откривам/предполагам различните гледни точки за обекта на своето есе и определям своята гледна точка по проблема и своето становище (теза). Практически го реализирам, като поставя проблема на мястото на мумията. Така постигам своето "аз мисля по въпроса", усещам "моя проблем" в темата - критерии № 2, № 4 и № 5;

6. Играя на "за" и "против" проблема, за който ще пиша, за да бъде моята позиция съгласувана - противопоставена или паралелна - на различните позиции по проблема - критерии № 4 и № 5

7. Ориентирам се в моите чувства и в моите усещания, като се идентифицирам/телепортирам с/в проблема (изпълнявам упр. "Лице за пред другите" и "Гневът"). Така постигам присъщата на есето емоционалност, разбирана като емоционална наситеност и емоционална въздейственост - критерий № 8;

8. Мисля метафорично, а това поражда у мен въпроси и ми "открива" отговори; позволява ми да водя диалог с моя читател, защото мога да (се) питам и да (си) отговарям - критерий № 7;

9. Обогатявам създадените метафори по темата със символи - критерий № 8;

10. Подбирам на принципа на аналогията подходящи сентенции, афористични изрази, крилати фрази или създавам по аналогия свои - критерий № 7;

11. Обмислям кои от най-важните съвети на класическия парламентарист лорд Хамилтън са подходящи за моето есе - критерий № 5, № 6, № 7, № 8;

12. Мога да градя своя индивидуален езиков стил, като според предпочитанията си използвам/имам отношение към всичките 15 критерия:

- комбинация на стилове, фигури на езика, думи и изрази от различни лексикални пластове (основна, неоспорима характеристика на есеистичния стил е смешението на стиловете);

- артистична употреба на лични (аз, ти, ние, вие) и надличностни (той) форми на изказа;

- изписване на главни букви за думи, които по правило се пишат с малка буква, за да подчертая оценка (напр. Живот, Вяра, Любов и т.н.);

- ако набирам текста на компютър, мога да поставям акценти чрез различни шрифтове;

- акцентиране мога да постигна и чрез членението на думата (напр. съобщава - като изпращане на послание, даване на информация, но и като приобщаване);

- частицата "не", поставена в скоби, използвам, за да изразя антонимия (напр. (не)четящ - съкращава фразата, мотивира различни асоциации, алюзира двузначност на фразата);

- наклонената черта пести повторна употреба на думите (напр. вместо книга и или книги може да се употреби книга/и, т.е. думата в множествено число присъства само с окончанието си);

- ако ме влече словотворчеството, новите думи ще направят изказа ми по-свеж, нетривиален (напр. овъзможностен от правя възможен);

13. Обмислям оригинално онагледяване на своето есе (критерий № 14):

- графично оформяне (то е визуалният образ на значещото за мен членение на текста - микротекстове);

- оригинално онагледяване (музикален фон, илюстрации, фотографии, символи и т.н.);

14. Не прикривам своята субективност, своите пристрастия, защото разпределям вниманието си върху отговорите, които съответният текст и другите ми източници на информация дават на проблема, както и върху отговорите, до които аз достигам, вглеждайки се в себе си (критерии № 1, № 2, № 3, № 4, № 6, № 8 и № 14);

ВТОРА ЧАСТ - АВТОРЕДАКТИРАНЕ

15. Преценявам създадения текст, като си отговоря на следните въпроси (това са въпроси и за обсъждане на есе):

- Каква представа за себе си изградих чрез този текст?

- Кое и защо е оригиналното в него?

- Може ли да бъде разгадано или "прочетено" от микротекстовете или в изреченията ценностното за мен (пишещия)?

- Искрено или притворно е изказаното от мен мнение в есето?

- Оригиналност или оригиналничене проявявам?

- Съответства ли представата на тези, които ме познават, на представата за личността ми според есето?

- Изчерпва ли есето индивидуалността ми?

- Какво мога да редактирам, препиша, за да изявя по-пълно своята същност?

- Кои мои особено ценни, неповторими черти могат да бъдат открити в есето?

- Ще повярват ли (другите) на споделеното в есето?

- Може ли есето ми да бъде един от символите на моята душата? А нейна моментна снимка? А нейна метафора?

ТРЕТА ЧАСТ - АВТООЦЕНЯВАНЕ (САМО- И ВЗАИМООЦЕНЯВАНЕ)

16. Връщам се към критериите за оценяване на есе. Поставям си, след прецизно вглеждане в написаното, съответния брой точки, като се ръководя от скалата за оценяване;

17. Сумирам броя точки и съотнасям към скалата за цифрова оценка;

18. Ако моята самооценка се разминава съществено с оценката на преподавателя/проверяващия/аудиторията:

- опитвам се да идентифицирам показателя/ите, за които това разминаване е най-очевидно;

- връщам се отново на теорията (тема № 2 и № 3);

- после преминавам през практическите съвети (фаза по фаза);

- установявам причините за разминаването;

- ако такива не откривам, се консултирам със своя преподавател.

Изводът за теб:

Тези три части на автостратегията (пред белия лист, авторедактиране и автооценяване) съответстват на общата технология за писане на есе, въведена от мен в началото на Пътеводителя - № 21. Тази част е вече твоя.

 

* * *

Предизвикателството - напиши есе на тема "Отмъщението в "Илиада" (виж приложение № 3, № 4 и № 5 - съдържат ценни библиографски източници по темата).

ТЕМА № 10

МОИТЕ МОСТОВЕ

Упражнение № 1

Мостове

(Рашева-Мерджанова, Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София, 2005, с. 192.)

Първо, мисълта на Kathleen Norris:

"Хората се чувстват сами, защото строят по-често стени, отколкото мостове".

Второ, въпросите: Кога в живота си хората забравят да строят мостове? Могат ли да се научат на такова строителство? Ти имаш ли Учители? Ти Учител ли си? .......................

Ричард Бах ("Илюзии. Приключенията на един месия по неволя") казва:

"Учиш другите най-добре на онова, което самият ти имаш най-голяма нужда да научиш.

Да учиш другите, ще рече да ги подсещаш, че те знаят точно колкото теб.

Мерило за добрия Учител не са тълпите около него."

Ив Бонфоа ("Среща по средата на моста") смята, че мостовете са място за разминаване, но и място за среща - среща по средата на моста:

"...тогава Земята ще стане място на споделеността."

Трето, сподели (опиши, покажи, нарисувай, изсвири, начертай набързо, дай пример) твоите мостове със света, в света, в теб... Ето моста на Емили Дикинсън:

Това е писмото ми до света,
който не ми е писал -
простите новини от Природата -
с техния нежен смисъл.

Не знам за кого е предназначен -
не ще му видя ръцете.
Но от любов към нея, приятели,
с лошо не ме съдете!

За родовата свръзка не е нужна реципрочната двупосочна линейна комуникация (на нея светът не й е писал), за родовата свръзка е нужен жестът (тя не знае за кого е предназначен, но го прави).

Всяко твое есе е мост със света, в света, в теб... Чрез него и най-големите пропасти в междукултурните епохи (напр. Античност - Съвремие) ти превръщаш в мостове между тях.

Изводът за теб:

Есето е жанр, който те превръща в архитект и строител на мостове, свързващи културни пространства.

Упражнение № 2

Да се върнем към началото - корицата на Пътеводителя. Там е метафората на технологията ни (моята, която стана твоя) за писане на есе - един вече покорен от теб връх.

Сега наистина сме в началото на края/края на началото и можеш да отговориш на задачата с четири подусловия (от корицата):

Посвещавам го на учениците си,
защото част от тях са (сь)автори,
защото другата част са (из)пълнители
и защото всички те просто са го (за)служили.

 

 

 

1. Какво ти беше най-трудно (на кой етап от изкачването и слизането ти се спъва най-много)? - ................................................................

2. За какво ще ти помогнат уменията за писане на есе? - ..................

3. Нарисувай (по аналогия на моята графика) собствения си връх - това е твоят най-силен етап; този, през който се справяше най-добре.

Упражнение № 3

Тук спирам само аз - ти продължаваш напред... вече можеш и сам. Погледни пак упражнение № 12 от тема 1 на своя Пътеводител. Какво виждаш/чуваш/усещащ? Постави заглавие. Напиши своето есе по това заглавие, следвайки вече своята технология за писане на есе.

Покажи на всички около теб как можеш да твориш. Предложи на съучениците си да изработите свой Пътеводител (на класа), в който да включите своите есета и най-важните стъпки от вашите технологии, които ще са полезни на по-малките (а защо не и на по-големите) от вас. Проявете въображение - нарисувайте текстовете, създайте им музикален фон, цветови фон, с една дума - обстановка.

Представете Пътеводителя си на ученическа пресконференция, издайте го и го дарете на училищната библиотека.

Приложение № 1

Без заглавие
(есе)

Може би много от вас, които след векове ще вземат тези вече овехтели листи в ръцете си, ще се запитат: "Какво, по дяволите, се пише в едно есе, озаглавено "Без заглавие". Е! Ще ви кажа. Нямам си и представа. Ще напиша това, което ми дойде наум. Да! Например ей сега, в момента. Джабббба. Джабок. Жабче. Жабурана. Жабище. Ж-жжжинжибар. Всъщност такова животно май няма. Както и да е. Да се върнем на думата за заглавието, заглавието...

Кой казва, че в едно писание заглавието е най-важното? (Никой не се обажда!) Ами не е вярно. Най-важно няма. Просто трябва написаното да е сравнително смислено. Например, ако имаш заглавие: "Хората не са сами", а пишеш за това, как птичките на площада бомбардират минувачите от височина десет метра, и опишеш ежедневните им объркани навици, то какво значение има това, че заглавието гласи: "хората не са сами"? Че на кой му пука, като отгоре му се изсипват купища екскременти. Та стигнахме до главното: заглавието трябва да отпадне. То може да те насочи съвсем погрешно. Ти си мислиш, че писанийце със заглавие "Любов в училище" ще ти разкаже една пикантна историйка за двама-трима-четирима младежи, изпълнени с енергия. Но вместо това - представете си моето учудване - като прочетох историята на един ученик, който силно обичал учителките си. Е, не! Благодаря! Заглавието ми пречи. То ме кара да мисля, че това става за четене.

Все пак трябва да отбележим, че има и много точни попадения. Примерно "Светът на чудесата в съвременната форма на поетиката". Това заглавие ти говори, че от текста няма да разбереш нищо. То ти крещи: Не чети тази боза! Чудесно! Одобрявам. За какво ми е да чета двадесет страници текст, в който "...поетическият талант играе важна роля в пиесата по едноименната творба на Х. Г. Ихтиманов "Цар или царица" и гореспоменатото (може би става въпрос за поетическия талант) спомага за разбирането на великолепната му творба", или това, че: "...чудесният начин на изразяване помага за пълното разбиране на текста". Ами, мерси! Какъв смисъл има, като нищо не разбирам? Затова тук трябва да има заглавие. То ти крещи: Не чети това!!!

Сега вече съм изправена пред дилема: за или против заглавието? Не знам. Най-добре заедно със заглавието да махнем и това, което е отдолу - сиреч текста. Но нали все нещо трябва да остане, за бъдещите поколения, като доказателство. Нали разбирате. Не, не разбирате.

Оставете, ще направя друго. Както е казал А. Стругацки: "...сигурно има и трето решение, аз съм за него". Така ще кажа и аз: "Сигурно има и трети начин за написването на едно есе без заглавие, аз съм за него". Ето, дори вече го измислих. Няма да има заглавие, но ще се пише: Заглавието липсва, защото авторът реши да го махне. За да не затормозява съзнанието на невинния читател. Други причини няма да назове, понеже реши да ги остави само за себе си. Само едно ме смущава - не се знае след сто години, когато велики умове решат да тълкуват произведението ми, до какъв извод ще стигнат. Това е едничката ми тревога. Както някой ми беше казал: "Бедна ти е фантазията". Та до тогава. Довиждане!

Искрено ваш: Авторът

Приложение № 2 (съдържа копие на публикация във в. "Труд" от 11 юли 2005 г. - есето на 17-годишната Владислава Ангелова: "Пет цента ресто за напета европейка").

Приложение № 3 (библиография по темата за есе "Отмъщението в "Илиада")

А. Тълковен речник:

Отмъстявам и отмъщавам гл. несв., отмъстя гл. св. Овръщам някому за зло пак със зло. За нанесената обида аз ще си отмъстя, няма да му простя.

Отмъщение ср. Действие на глаг. отмъстя; мъст. Не се ли боиш от отмъщение?

Б. Сентенции и афоризми за отмъщението:

- Който познава само отмъщението, е изгубил човешкия си облик. (Антйе Крог)

- Отмъщението не връща загубеното. (Оскар Уайлд)

- Милостта е по-благородна от отмъщението. (Оскар Уайлд)

- Безразличието е отмъщението на света към посредствените хора. (Оскар Уайлд)

- Отмъщението е хилавото удоволствие на дребнавия и тесногръд ум. (Ричард Бах)

В. Символи на отмъщението (Приор, Ж. Универсалните символи. София, 1993.)

• Глиганът - символ на разрушението и отмъщението. Слънчевите герои се опълчили срещу него. На Еримантската планина в Аркадия Херакъл убил глигана, опустошавал околността.

За да си отмъсти за пренебрежението на калидонския цар, Артемида пуснала глиган, който убил сина му Мелеагър по време на голям лов, в който участвали повечето от големите гръцки герои.

• Червеният цвят - символ на радост, живот, божествена любов и изобщо любов или на пролятата кръв, гнева, егоизма, омразата, отмъщението, насилието и войната.

Г. Вестник "Труд", понеделник, 11 юли 2005 г., рубриката "Синя лампа", информация със заглавие "10-годишен пали детска градина за отмъщение" (виж приложение № 4).

Д. "Отмъщението" - есе на Исак Паси (виж приложение № 5) Есето е копие от книгата на Паси "Мотиви на човешкото поведение", София, 2002.

Трето, обобщението

Така описаната методика за работа върху есе като методика и за изява/развитие/стимулиране на интересите (включително и художествени) на учениците от гимназиалната училищна степен се превръща и в методика, от-правна точка за образователно и професионално ориентиране чрез учебен предмет. Самият интерес на учениците към резултатите доказва тяхната значимост и вторичните характеристики и ефекти на методиката. Доказва и голямата максима, че обучението не е и не бива да бъде самозадоволяващ се фетиш; че то няма смисъл в постигането на "вътрешни" образователни стандарти и ефективност, ако те не се измерват с действителната промяна и укрепване на жизнените, интелектуалните, социалните сили на хората, които преминават през него. На това ниво иновационната технология/Пътеводител осъществи синтез между "вътрешна" и "външна" образователна ефективност.

 

 

БЕЛЕЖКИ

* Вж. кн. 2/2006 на сп. "Български език и литература". [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Василев, Мерджанова 2003: Василев, Д., Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. София.

Георгиева, Добрева 2002: Георгиева, М., Е. Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София.

Георгиева, Савова 2003: Георгиева, М., И. Савова. Писмените ученически текстове. Втора част. София.

Господинов 2000: Господинов, Д. Есе. Правила и модели за писане. Критерии за оценяване. София.

Йовева 2003: Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част. София.

Канети 1994: Канети, Е. Пристъпи от думи. Есета. София, 221-227.

Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. Сборник в чест на 70-годишнината на проф. Кирил Димчев. София, 2005.

Матеева 2003: Матеева, Н. Да се учим да пишем есе. София.

Мерджанова 2005: Рашева-Мерджановая Я. Мултисензорният принцип в обучението и в живота. София.

Мерджанова 1999: Мерджанова, Я. Трансверсалните компетентности на ученика. - Стратегии на образователната и научната политика, 1.

Приор 1993: 5. Приор, Ж. Универсалните символи. Ловеч.

Панов, Стефанов 2004: Панов, А., В. Стефанов. Изкуството да пишем. София.

Паси 2002: Паси, И. Мотиви на човешкото поведение. София.

Славин 2004: Славин, Р. Педагогическа психология. София.

Шинкова 2004: Шинкова, Ж. Блясъци на остроумието. Сентенции и афоризми от цял свят и от всички епохи. София.

 

 

© Калина Михова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2006, № 3
© Електронно списание LiterNet, 04.08.2006, № 8 (81)

Други публикации:
Български език и литература, 2006, № 3.