ЕСЕТО - ОТГОВОР НА ВЪЗРАСТОВИТЕ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОТРЕБНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГОРНИЯ КУРС

Калина Михова

web

Образователно въведение

Утвърдените от Министерството на образованието и науката ДОИ за УС, учебни програми и учебници по български език и литература регламентират основните ученически жанрове. Централно място сред тях за гимназиалната степен заемат статията и есето (МОН 2003: 5). В методическите насоки на МОН се посочва, че "Работата върху тези два жанра започва от 5. клас и обхваща целия курс на обучение" (МОН 2003: 6). Заложената стратегия в ДОИ за УС е за приближаване на текстовете, които учениците създават, към реално функциониращите в публичното пространство текстове (като такива се посочват текстовете в жанра на статията и на есето - за 9. и 10. клас, а за следващите класове - и медийните текстове и текстовете документи) (МОН 2002/2003).

Най-общият преглед върху учебните програми по другите културнообразователни области за гимназиалната степен допълва представата за мястото на есето не само в часовете по български език и литература, а изобщо в българското училище. Изисква се от учениците да пишат есета по история и цивилизация, география и икономика, психология и логика, етика и право, философия, свят и личност - т.нар. обществени науки и гражданско образование (МОН 2003: V част); по биология и здравно образование - културнообразователна област "Природни науки и екология" (МОН 2003: IV част). В "другите" програми (напр. Учебна програма по биология и здравно образование за 9. клас) е отбелязано, че "На учениците се дава възможност да прилагат знания за структурата на различни литературни форми при изработването на есета, доклади, реферати и др." (МОН 2003: IV част). Сред разновидностите на писмените форми за оценяване в програмите по предмети от другите културнообразователни области се посочва и разработването на есе (МОН 2003: I, IV и V част).

Освен в учебната документация "мястото" на есето е централно и в предпочитанията на младите хора. А това самҐ по себе си е изключително благоприятно обстоятелство за всеки действащ учител по български език и литература, защото мотивацията за работа върху есе е налична априори. Независимо от това е необходимо да бъдат изяснени възможните причини за това "единомислие" на експерти и младежи, за да се "възползваме" като преподаватели в максимална степен от него. От друга страна, есето "стимулира" и някои "критични" възрастови характеристики на младите хора. Само в съответствие с техния баланс есето може да бъде ефективен инструмент (механизъм) и за учител, и за ученици. Ще ги разгледаме последователно - есето като съответствие и есето като провокация.

Есето като съответствие

Генчо Пирьов, един от първите изследователи на личността на ученика в българската наука, посочва в своята "Педагогическа психология", че "под мотив се разбира подбудителната причина или стимулът за постъпките и действията на човека" (Пирьов 1971: 147). Той отбелязва, че често пъти "най-силните мотиви за действията на човека произтичат от неговите потребности. Като осъзнава своите нужди, човек се стреми да ги задоволи" (Пирьов 1971: 147). В този контекст полагаме становището, че специфичните жанрови характеристики на есето са не само съответни на възрастовите психологически характеристики на 15-18-годишните ученици. Тези характеристики могат още и да удовлетворят нуждите/потребностите на младите хора. Това обяснява наличната (а не създавана) мотивация на учениците от горния курс да пишат есета. Нека да проследим тези съответствия:

1. В специализираната литература юношеството се определя като "възрастовия период между детството и зрелостта", като "моста, който детето трябва да извърви, преди да стане отговорен и творчески Аз" (Стаматов, Минчев 2003: 465). Работата върху есе в училище и писането на есе не трябва да е самоцел, не бива да се ползва само като специфична способност, а също да е мост - мост към развитие на цялостните структури на личността и общите таланти и способности на човека - познавателни и креативни.

2. Психолозите посочват, че юношеството се отличава със "собствен стил" (Стаматов, Минчев 2003: 467). Всяко добро есе е също със "собствен стил" - то борави с точен и същевременно с фриволен език, специфичен за всеки автор, позволяващ словотворчество и отклонения за постигане на различни ефекти. Принос на есето към изграждането на собствения стил е и това, че, създавайки есета, учениците разбират как трябва да се гради лично мнение, собствена представа и гледна точка.

3. В тази възраст "вътрешният свят се отваря за външния" (Стаматов, Минчев 2003: 467), светът също се отваря за младите хора. Те "разкъсват" тесните граници на училищното си битие и се радват на свободата. Есето като жанр също им дава свобода - тя е свобода на мисленето, свобода в заявяване на позиция, свобода в неограничената от стандарти словесна изява. Есето за младия човек е "моят начин" за израз на "моята позиция", която ще повлияе на другия (есето съчетава експресивната и импресивната (конативната) функция на езика според Якобсон). Аналогична е същността на 15-18-годишните - "експресивна" и "импресивна".

4. Младите хора стават по-рефлексивни, вглеждат се в себе си, в собствените си мисли, амбиции и предразсъдъци. Затова те са готови да пишат есе върху проблем, който ги вълнува - радва или тревожи, притеснява или окриля, изумява или убеждава, стъписва или подтиква. В разработките си влагат своето разбиране и своето чувство за него. Преди да седнат да пишат, есето "живее" известно време вътре в тях, оформят го донякъде предварително във вътрешен план, "нагласят" се към него. Самият психологически процес, протичащ у младия човек, е съответен на психологическия процес на създаване на есе - целенасочено наблюдение, вслушване в същността на околното и вътрешното; припомняне; свързване; аналогизиране (прехвърляне) на сегашен и минал опит (познание, информация, примери). В съдържателен план есето разчита на използването на ярки примери от личния живот и наблюдения от всекидневието. Писането на есе насочва ученика към осмисляне на собственото разбиране, т.е. към саморазбиране. Есето дава възможност на ученика да се "открие" за себе си и като чувства, и като преживявания, и като опит и така да достигне до ново разбиране за себе си - в диалога със себе си и с другите да започне да осъзнава как разбира себе си. В есето не е необходимо да се създават/търсят чувства зад чувствата. Просто чувствата се изразяват/отразяват така, както са преживени от ученика.

5. Изявен е стремежът към пределна самостоятелност и независимост, към освобождаване от всякакъв външен контрол (Стаматов, Минчев 2003: 465-469). Критично е отношението към възрастните - включително родители и учители. Юношата се "опълчва срещу всяка норма, защото ограниченията се схващат като ограничения пред възможността за самоосъществяване" (Стаматов, Минчев 2003: 466), като ограничение да бъде това, което иска да бъде. Есето обаче не само дава възможност младият човек да "разчупи" контрола върху мисълта си. То дори изисква това. Чрез есето 15-18-годишните могат да избегнат диктата на общоприетите становища, имат възможност да се изявят като самостоятелно мислещи същества. Допада им също и възможността предизвикателно да изоставят рутината и да изразят оригинално (с риск дори да е скандално) свое виждане, което жертвено отстояват.

6. Засилват се способността и стремежът на младия човек "да застава на чужда гледна точка", "да проявява чувствителност към гледната точка на другите" (Стаматов, Минчев 2003: 468). И на тази потребност есето отговаря с изискването да съдържа и изявява лична позиция, която да е съгласувана - противопоставяна или паралелна с други позиции по проблема. Тогава обикновеното мнение (а младият човек се стреми винаги към необикновеното) се превръща в позиция - когато се подкрепи със свидетелства и аргументи, когато е мнение, знаещо и предвидило другите мнения.

7. Юношата е хиперчувствителен - поради преживяването на различието "между това, което е, и това, което трябва да бъде" (Стаматов, Минчев 2003: 465). Есето може да е лакмусът, който да "попие" част от тази хиперчувствителност, защото то трябва да съдържа "елементи" от самия автор - неговите чувства, неговите усещания. За да бъде уникален и творец, младият човек трябва да се впише в темата и да си даде сметка за всичко, което тя предизвиква у него като представи, страхове, трепети, емоции, картини, аромати, скорости и обрати. Той трябва да се телепортира телом и духом там някъде, където този свят се случва, за да бъде автентичен. Пишещият може да анализира и да си представя възможните контрасти между вътрешно състояние и външно изражение, да се самонаблюдава и опознава, да запише/опише/види/чуе/нарисува/усети себе си и своите емоционални състояния.

8. Младият човек си поставя цели, които "го изпълват с дръзновение, оптимизъм" (Стаматов, Минчев 2003: 465, 466) … или го обезверяват. И двете се случват лесно. Работата върху есе е възможност да се стабилизира емоционалната нагласа у ученика, защото то (есето) е израз на чувства - оптимистични, песимистични или и двете заедно. Абстрактност на мисленето и метафоричен изказ с много символи са характерни за оптимиста, твърдят психолози. Според проучванията песимистът се съсредоточава върху яснотата на изказа, чистотата на мисълта и разбираемостта на структурата. Затова и в негативно настроение е почти невъзможно да се твори артистично. Следователно е редно съвсем, "като в реда на нещата", преподавателят да приема реплики като "Не съм в настроение да пиша есе".

9. Младият човек има нужда да бъде забелязван, да бъде различен и оригинален, той има нужда другите да забелязват и признават неговата уникалност. Жанрът на есето удовлетворява и тази потребност с възможността за вътрешно структуриране на информацията с различните и изненадващи читателя варианти на оформяне на текста - вътрешно "самонавиване" за изработване и узряване на настроението, вълнението. Оригиналност, неочакваност (смислови обрати, алтернативи) са едни от специфичните съдържателни характеристики на есето като жанр. Потребността от оригиналност може да бъде реализирана и чрез оригинално онагледяване на есето (технически критерии), а също и чрез оригинални (авторски) метафори, хиперболи, аналогии, т.е. оригиналност по отношение на стила.

10. Днешният тийнейджър има различни потребности и различна мотивация в сравнение с гимназистите на 80-те години на 20. век например. Той предпочита да борави с много знакови системи, не само словесни, защото те го поставят в ситуация да решава конкретни задачи и да търси сам отговори, не да получава ясни и еднозначни послания. Есето дава възможност за това - всеки сам да открие своя отговор и да го защити и аргументира. И нещо повече - да открие своя път за постигането на този отговор, което е по-важното.

Изброените психологически характеристики на младия човек са "благоприятни", защото от тях можем да се възползваме без страх при работа върху есе, те ще ни "съдействат" и ще ни "сътрудничат". Есето за тях е "благодатна среда" за развитие, защото им дава едни от най-необходимите "хранителни вещества" - свобода за изява, свобода за творчество, свобода за удовлетворяване на емоциите. Но младият човек често има и необосновани "критични" нагласи, които можем предварително да неутрализираме.

Есето като провокация

1. Юношата е възприемчив към чужди влияния, включително и отрицателни. Той може да бъде предпазен от тях и чрез работата върху есе чрез многопосочност на връзките в процеса на общуване (ученик - учител; ученик - ученик; ученик - учител и съученици и т.н.). Учител и ученик чрез работата си върху есе имат възможност да се поставят в ситуация, при която се развиват заедно, защото са два взаимодействащи си субекта (но също така е възможно и никой от тях да не се развива). Есето обаче не понася позата на външен арбитър. В същото време точно поради тази възприемчивост към чужди влияния всяка педагогическа технология за писане на есе има шанса да се превърне в собствен опит за ученика, т.е. умението за писане на есе (зададено външно) да се трансформира от външно във вътрешно.

2. Младият човек търси отговорите на "най-сложните въпроси на живота" (Стаматов, Минчев 2003: 465) или изпада в краен нихилизъм - смятаме обаче, че това е също състояние на търсене. Есето като жанр може да задоволи тази потребност за търсене, защото то предполага различни пътища до отговора и възможности за различни верни отговори, което води и до различни начини на аргументация (търсене на "моя път", на "моя отговор", на "моята аргументация"). Есето "отговаря" на състоянието на търсене чрез възможността младият човек да прилага различни техники за развитие на въображението си, да развива чрез писането на есе изобретателността си и да осъзнава смисъла от това. Чрез есето юношата сам може да "задава" общуване, което е в пространството на заедността и съ-участието, т.е. всеки е част от нещо, може да споделя, може да е съпричастен; всеки открива себе си в другия, в това, което е оставил у другия.

3. Младият човек е "бунтар" (Стаматов, Минчев 2003: 465), защото осъзнава различието между възможност и действителност; вътрешно объркан (Стаматов, Минчев 2003: 466) е поради динамичните изменения на ценностите; често изпада в състояния на тревожност; "уязвим е" (Стаматов, Минчев 2003: 466). Есето изисква ученикът да бъде себе си, да изрази себе си, а това снема напрежението, освобождава го от притеснението, което "попива" в текста. Затова работата върху есе предполага преподавателят безусловно да подкрепя учениците си. Това отношение се изразява в "не-безразличие- за-учениците ми". Положителната нагласа към тях означава признание на достойнствата и самоценността им. Безусловната подкрепа означава вяра (независимо от броя и размера на грешките), че учениците имат достатъчно сили да станат това, което могат и искат да станат. Безусловната подкрепа изисква приемане.

4. Склонен е да провокира конфликти и спорове (Стаматов, Минчев 2003: 468), често стига до нетактична откровеност - това е неговият начин да се утвърди сред връстниците си, а също така и пред учителите си, та дори и пред самия себе си. Това е следствие от нарастващата потребност да удовлетвори чувството си за зрялост. По тази причина работата върху есе (и не само в часовете по български език и литература) изисква нагласа на равнопоставеност в общуването между учител и ученик, взаимен стремеж за признаване на другостта на другия и стремеж към утвърждаване на тази другост. Работата върху есе позволява ученикът да бъде ангажиран като съ-творец на образователния процес (а това го прави отговорен и активен). Уместно е във всички ситуации, провокирани от т.нар. критични характеристики, ученикът да може да пише есе не като за изпитване, а като за общуване, породено от една реална комуникативна провокация.

Заключение

Паралелът, направен между възрастовите психологически потребности и характеристики на съвременните тийнейджъри и специфичните жанрови характеристики на есето, обяснява ученическите предпочитания към този жанр. В същото време внимателното вглеждане във възрастовите характеристики, дори само в т.нар. от нас "благоприятни", показва, че те са провокативни, крият известно "двуличие", "двойственост" и бърза обратимост. Всичко това ни дава основание да обобщим, че работата върху есе и писането на есе имат потенциала да са ефективни не само за психологическото и образователното развитие на личността, но и за нейното качествено трансформиране и израстване. Така чрез есето могат да се изпълняват не само образователни цели, а и да се развиват компетентности с жизнен смисъл в биографичен, социален, граждански и екзистенциален план.

За последен път ще подчертая, че това е възможно, ако се използва "двойствената" природа на самото есе.

ЛИТЕРАТУРА

МОН 2003: МОН. Учебни програми (I част) за задължителна и профилирана подготовка - IX, X, XI и XII клас. Културнообразователна област: Български език и литература. Дирекция "Политика в общото образование". Главна редакция на педагогическите издания към МОН. София, 2003.

МОН 2003: МОН. Учебни програми (V част) за задължителна и профилирана подготовка - IX, X, XI и XII клас. Културнообразователна област: Обществени науки и гражданско образование. Дирекция "Политика в общото образование". Главна редакция на педагогическите издания към МОН. София, 2003.

МОН 2003: МОН. Учебни програми (IV част) за задължителна и профилирана подготовка - IX, X, XI и XII клас. Културнообразователна област: Природни науки и екология. Дирекция "Политика в общото образование". Главна редакция на педагогическите издания към МОН. София, 2003.

МОН 2002/2003: Изисквания на МОН за организиране на обучението в културнообразователна област "Български език и литература", 2002/2003 учебна година.

Пирьов 1971: Пирьов, Г. Педагогическа психология. София, с. 312-321.

Стаматов, Минчев 2003: Стаматов, Р., Б. Минчев. Психология на човека. Пловдив, с. 435-471.

Георгиева, Савова 2003: Георгиева, М., И. Савова. Писмените ученически текстове. Втора част. София, с. 206-261.

Йовева 2003: Йовева, Р. Писмените ученически текстове. Трета част. София, с. 186-262.

© Калина Михова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 6
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2006, № 2 (75)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 6.