ЗЕМНАТА СЪДБА

web | Стихове. Избрано

Наистина настинката така ме дразни,
че яд ме ядва пак за своята немара
и здрав ли, болен ли полягам днес на гръб.
Заплахата повява от пространства празни,
все още нямам още бързина за изпревара
и тъпо охкам от бодежа острозъб.

Без очила си бях добре преди година,
сега изтисквам сила, за да бъда буден.
Ръцете горе! Долу! Горе! Дай размах!
Не чакай леснина за живата гърбина!
Разбирам ясно, че за себе си съм труден
и нито сън за присмех, нито сън за смях!

За нещо наумява мравката работна,
след нея пъпли цялото потомство гадно,
а мен за червеи оставят настрана.
От времето не ми отнемайте ни стотна,
избирам аз: горещо, средно или хладно
и тройно ме преследва моята вина!

Потръгнеш ли на зле, недей мисли за гроба -
да бях лечител, болест ли не ще ме среща?
Да бях велик човек в сегашната борба,
нима не бих заплащал данък или глоба?
Да бях съдбата - от чаровна до зловеща -
избирам смисъла на земната съдба!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006