ВЪПРОСНИЯТ ОТГОВОР

web | Стихове. Избрано

Знае се, че упорито сянката ме следва,
някой път се кланя, някой път се тръшка
и поне за малко иска да се поотворя.
Въпреки че с нея има как да се беседва,
въпреки че мога да говоря без задръжка,
няма нищичко да й изкажа, ни ще споря.

Падна съдбоносно камък, падна в миг опасен
и все още нощен страх ме сепва и обзема.
Майчице, пръстта ми никак няма да е лека,
червей да ме чопли, а пък аз да съм безгласен.
Трудно, трудно си представям днес, че в чернозема
ще се преобличам за рождената пътека.

Яки обръчи подсилват властническа бъчва,
покорено виното издържа търпеливо
и допускам, че са заедно за общи цели.
Главоблъсканица мен тъй също ме измъчва,
клъвва ми от часовете времето грабливо,
а не съм за нещо бързо тук да се спечели.

Слънцето ме буди и с поклон му свалям шапка,
слънцето напича, слагам шапка за закрила
и това е вече опитност определена.
Чуй ме, виж, че се оглеждам в мъничката капка
и си продължавам мисълта с върховна сила
аз, въпросният човек, въпросната Вселена!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006