Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕНЕРА И ЗЕМЯ
web | Стихове.
Избрано
На Стефан Влахов-Мицов
По-бърз, по-бърз и все по-бърз е моят ход,
не мисля за къде ли бягството извежда
и все пак спирам на безименна поляна.
Над мен - един безкраен небосвод,
у мен - една измамена надежда,
у мен - една душа за път припряна!
Отровни думи ме лишават от права
и само камъкът с търпението вечно
до мен би бил утеха в самота избрана.
За мен - една копринена трева,
за мен - едно съзвучие сърдечно,
за мен - един поток за лек на рана!
Градя в пустинята градина и дворец,
невидими лъчи отправям към звездите
и виждам там, че вихърът из пустош духа.
До мен - един безгрижничък щурец,
за мен - едно изстрадване на дните,
над мен - една Венера сляпа, глуха!
Под груби крачки днес прегазвам даже цвят
и диря пробив по-нататък да премина
с въпроса за змията, мен и съдията.
За нас - един разноезичен свят,
за нас - една задружност на двамина,
за нас - една за всички ни земята!
© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006
|