ВЕНЕЦЪТ

web | Стихове. Избрано

Едва ли бих изказал кой ме впримчи в примка
и тъй като напрягам сили двойни, тройни,
дано не изостава днешната ми цел!
Писанката у нас е моята любимка,
но не зарад това след пакости безбройни,
решително подреждам нея в друг раздел.

Все още онзи е за мен една гадина
и все не стихва спотаената обида,
макар че си играят мой и негов син.
Дочаках жив и здрав десетата година
и пак не знам, дали на срещата да ида,
а отговор ми трябва, отговор един!

Не искам с моя власт да вземам пътя верен,
не искам да си определям аз вината,
не искам с мой закон да се наказвам сам.
Опитвам се да съм поне добронамерен,
вървя с непоносима болка в колената
и на враждебния съжител мед ще дам.

На снимката сме още с моя нападател,
порочни ли сме, съди ли ни съд порочно
и в огледалото ли търсим образец?
И нова мисъл за ръката е подател,
заричам се човек да нарисувам точно,
главата почвам днес, но за какъв венец?

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006