СВЕТЛИНА

web | Стихове. Избрано

По нашия край есента е такава,
че хълмът е гол, ветровит и далечен
и никак не ми се минава отвъд.
Възможно е някой по-топло облечен,
понеже тук-там попроблясва ледът.

Къде ли е тръгнал без време слепецът?
Подхващам го вече излеко под лакът
и казвам, че става възхлъзгаво днес.
До нас докато чурулика врабецът,
за миг аз притварям клепачи, а мракът
дори и на сън ще ме плаши нощес.

За нещо залисана милата баба
подбързва, не спира, дъждът не е летен.
Пред нас продавачът с еднаква цена
предлага еднакво на всички ни хляба,
но всеки със своите мисли е вплетен
през дни най-различни в редица една.

При толкова срещи с познати, с незнайни
говорим, замлъкнем, понякога стенем,
заставаме също сами настрана.
Отново с въпроси за опит, за тайни
ту спрем, ту вървим, а за нощем и денем
едни или други сме лъч светлина.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006