СЛЕД ВЕКОВЕ

web | Стихове. Избрано

Този камък тук е неподвижен векове,
зъзне, зъзне зиме и слънчасва лете;
дъждове го мият, дъждове го хокат
ветрове го галят и го блъскат ветрове
и до него цъфва веселото цвете.
И до него е бъбрив-бъбрив потокът.

А пък тази нишка е за век от векове
и родител се възражда чрез детето
и от светлина светът ни засиява.
Погледът се взира все към нови светове
и дъхът между земята и небето
търси все простор за своята изява.

Ето камък, ето и човек след векове
днес се виждат лично в първата си среща.
Той, човекът, иска в утринта мъглява
вече от покоя камъка да отърве,
себе си извайва тук с десница веща
и чрез образ камъкът да оживява.

И потрепна този камък днес след векове,
понадигна се като пред огледало
и препусна с жаждата несподелена.
А човекът е пред него бог на богове
и мигът е негов край или начало
в нашата неразгадаема вселена.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006