ЩЕДРОСТ

web | Стихове. Избрано

Възможно е да се приеме някой път,
че моята вина все пак е оспорима.
Ни дебна аз, ни дебне болест прилепчиво
и тъкмо с мен навярно е такъв светът.
Оставям си загадка някаква да има
и не поглеждам ястията придирчиво.

Досадният завистник пак е с острие,
сравнява скрито своя залък с моя залък
и все така бащи и майки тук сме всички.
Опитвам се да се замая с питие
поне пред себе си да не изглеждам малък
и пак така сме синковци и дъщерички.

Признания по всичките предмети взех,
делата ми доказват сръчности отлични,
обаче друг с предимствата се разпорежда.
Държат ми дарбата без пътя за успех
и се измъчвам със способности вторични
да вземам дъх едва за някаква надежда.

Това е кучето пазач със зъб свиреп
и биха охкали крадци с душа корава,
но песът спори с камъка по него хвърлен.
Прехвърчат ругатните между мен и теб
и тъй се разгорява звярова разправа,
че с врявата възвира нечий присмех гърлен.

Говоря си наум, говоря си за нас,
не търся злато, търся знаци деловито
за пример на величието благородно.
За стоката си ябълкар издига глас
и щом като ни трябва време знаменито,
дано съм щедър аз като дървото плодно!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006