РЕШЕНИЕ

web | Стихове. Избрано

Трудно може моите черти да различите,
няма да се преминават пламъци от ада,
но за някакъв немил не ставам лесно мил.
Днес решавам да си дигна изведнъж очите
и наистина най-после да се изненада
този, който надзирава моя робски тил.

Тук от много сняг не виждам никакви предмети,
за единство вече ме ласкае белотата,
рея се високо, но за миг ме сепва страх.
Спомням си заръките за хиляди привети,
глезено в обятия ме взема топлотата
и за закъсняването аз съм гузно плах.

Криволичи моята пътека неизвестна,
качване и слизане са тръпки на сърцето,
свлачище ме спира и се питам: откъде?
Сам съм и заобикалям тази пречка местна
и като е сухо в гърлото и на небцето,
бих водица пийнал, ако някой ми даде.

Скоквам бързо, слънцето засича строго срока,
днес е моята единствено възможна крачка,
тъй че за постъпката да бъда извиним.
При неволята шега помага за отскока,
умирачката е помежду ни за закачка,
но с мъртвец не можем гроб и дом да разменим!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006