ПРОШКА

web | Стихове. Избрано

Окото загива, възвръщане няма,
светът причернява с една половина,
по всички страни развилнява гневът.
За трима е примка бедата голяма
и тук с отговорност в една татковина
от тримата днес се съставя съдът.

Защо ли не съм на разходка невинна,
защо ли не съм неизвестен, далечен
и поглед да губя в завой след завой?
Защо съм сега в равносметка междинна,
защо ли насила не бъда отвлечен
в затвор да изчакам успешен отбой?

При теб съм защитник с човешка надежда
и всякакъв укор поемам, защото
виновникът днес се надява на мен.
Отсечка от пътя ми тук се отрежда,
на кръст ме пресичат доброто и злото
и точно затуй съм в живота вграден.

Застъпниче, трябва ни вярна посока,
ни Бог съм окат, ни съм сляп отмъстител
и всеки е грешник самотен почти.
И може съдбата ни да е безока,
но всеки за себе си сам е спасител
и всеки на себе си нека прости!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006