ПРЕСТОЛНИНА

web | Стихове. Избрано

И пак в подножието спирам за почивка,
съвсем съм точен, обичаен е часът
и за един е късно, а за друг е рано.
Минава някой, надарява ме с усмивка
или върви замислено по своя път
и разминаването става неразбрано.

Добре си знам, че всеки укор е отровен
и щом уроците си за деня не знам,
душата страда, колкото и да е яка.
Ей там встрани е някой някак в гроб заровен
и някак си като извън света е там
и там е камъкът, захвърлен в треволяка.

За днешната задача съм отдавна буден
и може минувачът да избира сам
между посока дясна и посока лява.
Повтарям все, че всеки отговор е труден
и пак от дълголетен опит знам,
че непредвидено животът ни изтлява.

Вървим със слънцето в единния часовник,
земята е на плодородието знак
и стъпката не пребивава самоволно.
Тъй както съм следовникът подир следовник,
така съм светлина дори през преизподен мрак
и тук сега за мен е мястото престолно.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006