ПРЕМЕЖДИЕ

web | Стихове. Избрано

Има си причина горе вероятно,
камъкът се спуска страшно по тревата:
ту за своя полет нависоко скоква,
ту се сблъска о земята непонятно;
може да уцели някого в главата,
може да процапа в бляскавата локва.

Днес ме гледат: камъкът, дървото с корен
и върхът, където дигах бойка стойка.
Знам сега, че може да се приближава
някакво премеждие по пътя спорен;
знам, че всеки миг е отброена бройка
за душицата плашлива, мекошава.

Няма спиране и няма ход обратен,
идва смисълът на главоломна сила
и ме призовава участ другоземка.
За надгробен ли е камъкът изпратен?
След дъжда дъгата се е възвисила
и с гръдта си аз за кълн закърмям семка.

Имам време много, имам време кратко,
щом навреме вземам вляво или вдясно
и навярно мога да съм равновесен.
Ако съм за сън, отспивам кротко, сладко,
в моя труд е вечността, това е ясно
и с последния си дъх започвам песен.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006