ПОЛЕТ

web | Стихове. Избрано

Човекът влиза за молитва в църква,
вълкът отнася агнето в гората.
Изричам ясно истината ясна,
блюстител я засича за опасна
и гледа ли, не гледа към зората,
едва ли само джоба ми пребърква.

Жесток е обръчът на обществото
и камъни проклинат пак пророка.
Премеждието идва за поука,
смъртта към бъдещето е пролука,
а лесно се прикрива тук порока
с решителния гняв на мнозинството.

Пшеницата ми пак е дребнозърна
и млъквам при язвителна насмешка.
Денят е дълъг през живота кратък,
остава слабост моя недостатък
и ако ме изцапа чужда грешка,
въздържам се с плесница да отвърна.

Тегло търпя с душа и тяло тленно,
но слънцето в реката ме изкъпа
и бос като пристъпвам по тревата,
земята се издига в синевата
и носи мене, рожбата си скъпа,
за следващо призвание вселенно!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006