ПО-НАТАТЪК

web | Стихове. Избрано

Злобно куче се нахвърля върху минувача
и не слуша никак ни заплахи, ни молби.
Разгневено се намесвам с пръчка точно,
кучето квичи така, че с болката му плача,
а пък друго мнение подсказва може би,
че ни съди съдник някъде задочно.

Бяха в този, в този дом, тъй както подобава
свещ, покойникът и същите лица почти,
но сега сватбарска веселба без милост има.
Мъничко съм тъжен на сегашната забава,
гледам същият стопанин все върти пети,
а до него следва, следва сянка доловима.

Как да се тълкува твоят избор, мило цвете,
щом като си слънчице в затънтения кът?
Всеки би се радвал, ако бих бил с теб закичен,
но бих скъсал потеклото ти от вековете.
Тук решение се иска, кратък е мигът
и сега сме с теб за мерник на предел граничен.

Колебая се за плодотворната посока
и си казвам, че сме всички също с дъх и плът.
Чувам пак: "Помага Бог!" и "Бог добро да дава!",
притчата за кучето е спорна, лай ме хока,
гледам, че слепецът също търси своя път
и за по-нататък е тревата резедава...

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006