НАШИЯТ ВОДОПАД

web | Стихове. Избрано

Пропада в пропаст някой път дори светия,
а, слънцето изгубил, бледият мъртвец
надолу слиза в тъмнина да замълчи...
Но знай, че аз лицето си от теб не крия,
пред нас е водопадът, нека си храбрец
и нека да се гледаме с очи в очи!

През прагове въпросът бърза за развръзка
и съдникът предупреждава теб и мен,
че тук лъжецът сам ще се озлочести.
Гласът е властен и да пее, и да съска,
пожизнен ток е помежду ни за обмен
и пламналият огън е от аз и ти.

Нали не можем да говорим без тревога,
нали не можем без тревога да мълчим,
нали с тревожна изповед са млад и стар!
И щом приемаме, че мярката е строга
и всеки щом приема да е по-значим,
аз вземам твой товар, ти вземаш мой товар.

Призванието все напред, напред ни вика,
без отдих времето е с точната стрелка
и глъхнат дни момчешки все назад, назад...
Все още с теб сме по пътеката велика
и днес ме навестява припев на река
за онзи водопад, ах, онзи водопад!

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006