НАШ ВЪПРОС

web | Стихове. Избрано

Такава е житейската редица,
че няма как да се деля от нея.
Не съм излишно щедър,
ни съм саможив,
с бедата си съм молил за водица,
но тъй в уют мнозина днес живеят,
че само мъртвият е в гроба най-щастлив.

И все мълчи и все търпи скалата,
а ручеят я блъска по ребрата,
понеже тя му пречи в неговия път.
Потискам яростта си за разплата,
въздигам с болка паметник за брата
и може би ще поднесе венец врагът.

Пресягам се да си откъсна цвете
и много би се радвал моят болен,
но за нектар пчелата идва в този миг.
Аз имам избор на едно от двете
за невиновен и за недоволен
и между тях дали не съм двулик длъжник?

Съмнението впрочем най ме плаши,
едва ли бих се защитил позорно,
едва ли само зло е страшната змия.
Въпросите по същество са наши
и вече следва, че безотговорно
за отговор бих мъчил майката земя.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006