ЛИЦЕМЕРИ

web | Стихове. Избрано

Някой спира, някой отминава,
няма нищо ново в този свят.
Виж, на плочника седи, остава
същият нещастник непознат.

Твоят дар би бил оная гледка
дето ще послужи най-добре
да прикриеш тайната си сметка,
тъй че никой да не разбере.

Може би задачата е лесна,
ако всякога си все умел,
но монетата се поизплесна
и не се постигна точна цел.

Тя, монетата, се претъркулна,
уж не знае, че си разноглед:
тя е крадена и присмехулна
и на пук обърква твоя ред.

В миг след нея припваш ти припряно.
Няма как: прекършваш кръст.
Няма как: слепецът на коляно
също клекна и надига ръст.

Именно сега се подразбира,
че слепецът, вижте, не е сляп...
Ето че тълпа се насъбира,
просто за да вземе своя хляб.

© Йотко Кадемов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.05.2006
Йотко Кадемов. Стихове. Избрано. Варна: LiterNet, 2006